Ние сме наблюдатели. Можем да се подиграваме на някои глупави изцепки, да си кажем коя ни изглежда хубава и коя грозна, но до тук.На мен специално цялата монархическа идея ми е ужасно демоде, но разбирам защо в Англия не е така. Те си поддържат имперското самочувствие по този начин, иначе стават едно нищо. Грозни,безцветни, рижави и прости селяци- това е болшинството народ там на вид, а и май не само на вид.
Тъй като изобщо не се интересувам от пресата, нито пък от мнения по форуми и си мислех, че общо-взето не им обръщат голямо внимание, с изключение на това да ги щракат непрекъснато и да ги лепят по първа страница на таблоидите. Виждам, че и доста се пише.И все пак ми се струва, че тези така наречени фенове и антифенове са съвсем незначителна част, най-много по 1 на 10 000.Колкото и да са активни, такива хора не могат да бъдат чути от всички останали, нито да им обърнат вниманието към институцията. Затова намирам поведението на многострадалната американска бръмчалка за ужасно лигаво. 70 милиона народ, от тях 7-8 хиляди следят какво правиш и пишат нещо си и ти се тръшкаш, сякаш целия свят само в тебе гледа.

ПП Бутанците са ми много странни като народ. Дали наистина са толкова щастливи? Гледах веднъж документален филм за страната. Ужасно неприветливо и скучно ми се видя като дадености и строителство в столицата, която всъщност приличаше на скучен провинциален град, много стръмен при това.Не видях нито един усмихнат човек по улиците, всички вървяха с някакви сериозни физиономии. Не са особено напреднали, в никой случай богати. Чудя се дали са щастливи и какво разбират под това?

Гледал я бил, пък тя се обърнала. Тя толкова се притесняваше там, че най-вероятно не е мислела как и защо застава, а и да не сбърка с нещо.
До тук много от нещата, дето уж били изопачавани се оказаха истина. Вероятно и това ще се окаже истина.
