Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 59

  • 34 060
  • 760
  •   1
Отговори
# 480
  • София
  • Мнения: 2 693
Ааа, Бони, вярно не можеш да се сравняваш с пасажера! 😄

Ейнджъл, супер си! Завиждам ви с Марита, че можете нанякъде да зализвате. Аз съм като Пилето на Улица Сезам в главата, наникъде не може да се приплеснат петте косъма 😆

# 481
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Въх,  каменна жена 😀😀😀. Надявам се с тия снимки да влеем малко сила на момичетата, които сега са на кладата. Това е положението:ставаш, поизтупваш се, продължаваш. Коси-моси, вежди, мигли, цици... Всичко е отвътре-навън. Аз започнах да спортува. За първи път в живота ми водещият мотив не е суетата. Е няма такъв кеф от тренировките!

Въх, муш, уби мЪ... Тука нещо не сме се доразбрали. Нека не е каменна, нека е мраморна, диамантена, стоманена, желязна - все сплави и скали, които сила и устойчивост издават. Наистина такива точно са ти и очичките, и излъчването, Енджълче. Затова и си позволих сравнения разни да правя. Искам абсолютно всички ей така като теб да изглеждат и на лицето им да е изписано, че са минали през какво ли не и да се чете в погледа им, че са станали гранитни, диамантени, стоманени (дайте идеи за други крепки материали, приятелки, че се поизчерпах вече) лейдита.

# 482
  • Варна
  • Мнения: 437
Втори опит д се  покажа,страхотни сте,мацки!

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 18:09 от aalko

# 483
  • Мнения: 384
Flowers HibiscusHeartЕха всички сте много хубави вярно както някой беше казал рака сиг е мъж, че избира все хубави жени. Ама явно и ги прави по-хубави от преди. Надявам се след време и аз да мога да се похваля с красота на принцеса войн като вашата Heart Eyes

# 484
  • София
  • Мнения: 3 931
Оффф, не мога да работя от вас Joy
Само надничам да видя хубавите ви муцунки Kissing Heart

# 485
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 511
Всички тук са мацки и половина!
Айде като ще се показваме, ей ме и мен http://i-fotki.info/25/8fa3f1f613cee6a306d6ecfb0456163a4d4642354572397.jpg.html
И да се удавиме, няма да се даваме, ей!  Mr. Green
Голямо гуш на всички  Hug

# 486
  • Мнения: 2 427
Ееее, браво.
Още красота тук! 😊
Доста свежо звучи темичката ни тези дни, все повече светли поводи да има и да мислим повече за женски суетности и любов, а не за онова гадното.

# 487
  • Мнения: 304
Прекрасни дами!
Хич ме няма с техниката. Дано се получи.

# 488
  • Мнения: 1 595
Прекрасни сте, момичета! Heart
Надявам се надъхахме Тони за борба! Толкова красота и сила на едно място!!! Hug
И забавни, и чаровни, не знам, някой беше писал, че сума ти злобни хорица си живеят и нищо им няма, здрави като кремък!
Ние пък сме ултра специални! Жените-войни! Heart

# 489
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 511
Аз го бях писала  Simple Smile Че и досега съм повода за завист на някои пишман приятелки. Като им предложа да се сменим, никой не ще, чудна работа, що ли  Simple Smile
Много ми харесва "жените - войни"! Моля който може да го добави към заглавието.

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 15:27 от Unknown_lady

# 490
  • Мнения: 384
Прекрасни сте, момичета! Heart
Надявам се надъхахме Тони за борба! Толкова красота и сила на едно място!!! Hug
И забавни, и чаровни, не знам, някой беше писал, че сума ти злобни хорица си живеят и нищо им няма, здрави като кремък!
Ние пък сме ултра специални! Жените-войни! Heart
Значи още ме е страх,още си имам притесненията. Още плача нощем като съм сама в леглото или се будя от кошмари...но ще се боря. Надъхахте ме. По скоро ми дадохте надежда, че има край и после пак си си ти,ама по-добрата версия на себе си. Пътя е трънлив разбрах, но сигурно е много хубаво като остане зад теб. Така че тръгвам... уплашена съм..но знам, че не съм сама и знам че пътеката за жалост е добре отъпкана. Също знам, че след мен ще тръгне друг, не че го искам, но няма как да не стане..Водим битки, но войната е безкрайна, нея я водят лекари, учени и изследователи, които търсят начин да се приключи с тази болест във всичките й форми. До тогава ние, ще сме тук и ще  си помагаме в битките и ще ги печелим, защото така!
Надявам се..

Последна редакция: чт, 24 окт 2019, 15:40 от Антония Д

# 491
  • Варна
  • Мнения: 437
Тони,за жалост сме много,но пък сме силни,особено заедно!Напред и нагоре и всичко ще е наред!

# 492
  • Варна
  • Мнения: 195
Абе, Тони, няма нужда от мелодраматизъм.
Баща ми, който също е болен от рак, ми казваше преди, че си струва да се впрягам само за неща, които мога да контролирам. За останалите - не!
В тази връзка - да, не е много яко да ти се лепне точно тази диагноза, но пък има и много по-страшни и необратими състояния.
Нито химиотерапията е кой знае какво, нито падането на косата, нито... нищо. Аз поне нито за миг не съм изпадала в униние някакво - ако взема да се вайкам, няма да съм полезна нито за себе си, нито за близките, които(специално при мен) са много по-ошашавени от мен самата.
Притесненията ми са свързани главно с това дали след време гадостта няма да се върне пак, но нямам кристална топка и не мога отсега да изпадам в хамлетовски дилеми - ще ме бъде ли, нама ли да ме бъде. Тук сме, пишем си, слънцето грее, утрото е наше, близките ни хора ни подкрепят, лекари ни следят...
Радвай се на хубавото време и на възможностите, които ти предлага тази "пауза".

# 493
  • Мнения: 2 427
И другия плюс след преодоляване на болестта е, че по-малко се впрягам аз лично на много други житейски глупости и хора, за които няма смисъл да трошиш нерви и енергия. Като гледам народа какви дребни неща го вълнува, как се вайка и оплаква за нищо, как злобее заради неосъществени дребни и по-големи блянове някакви, как обвинява другите за собствените си неуспехи...Не знам аз ли съм не наред, че не ми личат проблемите и в очите на много хора съм един  щастлив човек и аз като Лейди да кажа, че имам и завистници, отстрани животът ми изглежда като по мед и масло. Някак съм си хванала здраво проблемите, поне тези, които зависят от мен и си гледам да ги решавам в някакъв ред. Колко пъти ми идва да ревна, една сълза не мога да пророня, което не е много добре. Вечер понякога тихичко и тайно вкъщи си поплаквам като си пусна музика примерно, но това е когато се е случило нещо наистина гадно, което е извън възможностите ми да променя. Всичко останало просто не може да ми повлияе на емоционалното състояние, подминавам и продължавам.

# 494
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 511
Аз много се бях сдухала точно когато научих диагнозата. Ред сълзи, ред сополи, ред самосъжаление и после пак в същия ред. Пък после си казах: "момиче, ритни се отзад и се стегни, и това ще мине".
На мен от химия не ми е ставало лошо, като изключим умората, която следваше после и анемията, някои стомашни неразположения, които се овладяват, но не ми е било зле като на повечето хора. Херцептинът беше този, който ми разказа играта и ми скапа сърцето. На кой нормален човек му става лошо от Херцертин, моля ви се. Това го каза и онколожката. Кортикостероидите ми добавиха малко повече от 10 килца отгоре, вземам мерки, за сега неуспешно. Сега си седя в къщи и не мога да се накарам една кукла да направя. Приготвила съм материалите, всичко е нарисувано и пак не мога, само гледам в една точка. Поработвам само частна практика и то на санитарния минимум, колкото да си поддържам квалификацията, повече не мога. Както тук една съфорумка беше казала - седя си на дивана и хубавея  Simple Smile
Вече грам не се впрягам за простотии, ама хич. И не си давам зор за нищо повече. Осинових си куче от приют, имам и още едно, правят ми компания милинките. Гледам философски на нещата.  Явно съм постигнала Нирвана.
Та така Тони, и това ще мине, споко.

Общи условия

Активация на акаунт