Очакват ли от вас мъжете ви да вършите всичко вкъщи?

незнам какво очаква и няма как да разбера,защото винаги съм си свършила всичко

Това все едно аз съм го писала 

  Мне, няма такива очаквания и обратно

да аяма време = 0

И аз на моя непрекъснато му повтарям да си наеме чистачка и готвачка на щат щом пък толкова държи да му е чисто.Но нейсе......
Честно казано откакто взех да го игнорирам/като си мърмори ,че не било подредено /,и когато той почива/спи,гледа телевизия и пр./ и аз да правя същото,иска неиска и той взе да помага/да чукам на дърво/.Та да видим докога.

Помага ми ако е необходимо и вече не мрънка. Преди го е правил даже веднъж заплаш, че се прибира при майка си, но тогава още не бахме с малкия.

И двамата работим наравно и съответно задълженията в къщи се поделят по равно. Не мисли, че си е взел робиня за жена, а и като се хванем двамата с чистене и готвене, свършваме по-бързо и ни остава повече време за нас тримата, а това ни е приоритет.

При нас всички задължения са разделени по братски. Даже от година и половина той върши повечето домакинска работа, защото почива по 3 дена, а аз се прибирам късно. И децата гледа, пишат домашни с баткото...Общо взето върши по-простите неща: готви, мие чиниите и пуска пералня (понякога и прахосмукачка). Но не се сеща например, след чиниите да измие и мивката на две на три. Но аз и не го карам. Иначе основното почистване събота и неделя си го правя аз.
Не го карам, винаги го е правил - да се спуска да помага, това му е характера; даже понякога готви по-добре от мен.
НООООО...когато аз съм в кухнята, ме дразни, като почне да се суети около мен: това сложи ли, онова не е ли много...  Да не говорим, че първите 2-3 години си беше направо ад. Помага без да съм го карала, даже не ми дава възможност аз да го свърша нещото и ме изпреварва, а после - аз съм некадърна, нищо не правя, той всичко върши, пък аз само си отварям голямата уста и имам претенции (ако направя забележка за нещо). Ееее, моите уважения, ама и така не става.
Слава богу, това беше преди. Сега мнооооого рядко прави така, да не кажа съвсем не.  Просто всеки път вършим това, което е належащо. Понякога той започва нещо да готви, аз се прибира и го довършвам, а той захваща нещо друго.
Абе голям тандем сме, но има още какво да му изглаждам  .Искам да се научи, че когато мен ме няма, може да действа както намери за добре спрямо моите задължения (деца, домакинство...). Но аз там ли съм, просто да си гледа неговите работи, а не да се вре в моите и да се меси. Все иска той да контролира всичко. Амам не става, щото и аз така искам 
Но пък много си го обичам и за нищо не го давам. 

В къщи аз върша домакинската работа, а мъжа ми работи. Когато има нещо да се парви мъжко - прави го. От домакинските задължения негови са само изхвърлянето на боклуко /то не е закон, и аз го хвърлям, но той излиза първи/, миенето и почистването на фритюрника и правенето на някакъв тип скара - той е майстор по тая част.

Не даже той върши повечето неща,а хич не се и сърдя!
Но пък моята работа е по ангажираща и напрегната.

Мразя да чистя.
Дрехите винаги са изпрани и подредени, ноооооо съм си мърла,, що се отнася до оправени легла, разхвърляни играчки и други неща...просто ги посритвам да не се спъна и когато съм на кеф ги прибирам.
По-често той мие пода, аз съм си заплюла банята  Печката ми доста често е в неприличен вид. Прозорци и пердета - веднъж годишно.
Та като стане прекалено само споменава.......

Очаква. Мисли, че съм длъжна. Даже ме попита, по този повод, веднъж : "К`во прави цял ден?Мислех, че като се прибера, ще има сготвено." Но той хвърля боклука. Ако нещо вкъщи трябва да се свърши, казва, да си викна майстор. Промени се след сватбата, може би, аз го промених.

Съпругът ми много ми помага за домакинската работа. Нито се срамува, нито пък го карам на сила да свърши нещо. Той често простира, мие съдове, разтребва, къпе сина ни, пазарува. Изобщо всичко, за което казват, че е "женска работа"