Имам ли шанс

По време на нашата връзка тя много ми говореше как ще се опита да се оправим ако евентуално се разделим ,че много ме обича, няма по-добър от мен и т.н. ,дойде и този момент.. от както сме разделени всеки път като и пиша тя дори не ми отговаря ,започна да ходи на дискотека, да се облича по различен начин,да си пише с доста момчета дори и да излиза и да се вози при тях..

Тя се отдръпна от мен,започна да ме ревнува от въздуха, да се сърди за всичко и накрая "трябва да се разделим" ,естествено аз не се отказах, но нямаше шанс.

Хората, които веднага се оглеждат за нов/а, не стават. Застъпваници, скачания от един на друг значат само едно за мен- истинска връзка не е имало. Време е да го проумееш.

( всеки ден плача вкъщи (никога не съм плакал за момиче) просто е различна от другите и не мога без нея ....Какво да направя,спрях да ям,спя, уча и куп други неща ,моля за съвет 😣

Здравейте,не съм сигурен дали тази тема е точно за този раздел, но ако съм объркал се извинявам предварително!

Та направо към историята ми:
С бившата ми приятелка  бяхме заедно 1 година и 7 месеца и се разделихме този Август( преди 2 месеца) ,тя е на 17 години а аз на 20.
Аз й бях първия в много отношения - секс,дълга връзка,любов. По време на нашата връзка тя много ми говореше как ще се опита да се оправим ако евентуално се разделим ,че много ме обича, няма по-добър от мен и т.н. ,дойде и този момент.. от както сме разделени всеки път като и пиша тя дори не ми отговаря ,започна да ходи на дискотека, да се облича по различен начин,да си пише с доста момчета дори и да излиза и да се вози при тях.. мен доста ме боли от това, защото аз след раздялата нямам очи за друга и постоянно и звъня да я чуя а тя отговаря "остави ме намира, живей си живота, досаден си,психар" и доста други,след няколко дни тя ми се обади и си говорихме все едно нищо не е станало, тя каза че мисли за нас ,но за нея вече съм ПОЗНАТ С ОБЩО МИНАЛО!!! После не ме търси 2 седмици и реших да се обадя и с вдигането започна да ме обижда ,че я притеснявам,задушавам и много други.
Ходих пред тях с мисълта да се оправим,но тя не излизаше дори пред тях..правя какво ли не по въпроса само и само да си я върна, но не съм желан
явно .. все си мисля,че като съм й първия ще е различно, но тя ме забрави за 1 месец всеки ден плача вкъщи (никога не съм плакал за момиче) просто е различна от другите и не мога без нея ....
Какво да направя,спрях да ям,спя, уча и куп други неща ,моля за съвет 😣

. В момента единственото, което ми липсва е семейството ми... Обичай родителите си, за тях мисли! Един ден, ще благодариш на това хлапе, повярвай!!!!

Ето това е истината...

Истината е, че родителите могат да направят много за нас, да бъдат до нас, само за да успеем в живота. Но няма нищо общо с родителите. Поне не става въпрос за тях, а някаква връзка, която не е любов, каква любов в тези тийнейджърски години? Типично за годините на автора – пубертетски неволи, разочарования, ала-бала, но истинските разочарования си идват, когато...

Абе, ще разбере кога са истинските приключения в живота. Не е това, за което страда в момента.

Аз друго исках да кажа. Изживяла съм такава ряздала на годините на автора. Докато семейството ми беше цяло и здраво, аз не оценявах какво имам в тяхно лице, ревях по цели дни и нощи. Сега положението е малко по-различно. Изгубих ценно време в това да страдам за нещо, което не беше важно вместо да прекарам време с тях, докато още бяха здрави. За това съжалявам