Ако не си забелязала, действието на авторката на темата се развива в България. Не е писала, че възнамерява да ползва услугите на норвежките ясли.
- Публикувана: 11 окт. 2019, 16:01 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2019, 09:33 ч.
Какви са положителните страни на яслата
Не съм чела коментарите, пиша личното си мнение.
Синът ми посещава от месец детска ясла, изключително бърза адаптация, като е плакал първите два дни. Ходи с огромно желание, постоянно говори за децата и няма търпение да отидем. Плюсовете за този един месец са:
- научи се на самостоятелност - сяда сам на масата за вечеря, храни се почти самостоятелно, пие вода от чаша отново без чужда помощ
- огромно развитие в речниковия запас. Не че преди не е говорил доста, но сега съчинява изречение от 4-5 думи.
- много пее. Знае 3-4 песни от няколко четиристишия
- слуша много повече. Ако някой ми беше казал, че детето ми след месец ще ми дава ръка навън, ще ме чуе като кажа не, няма да се тръшка и налага, нямаше да му повярвам
- заиграва се с децата в и извън яслата. Споделя играчки и не ги удря, което преди правеше
- най-големият плюс - гърнето. Седмицата преди да го запиша на ясла, не искаше въобще да седне на гърне. Когато трябваше да взема урина за изследванията, го гоних три часа, през които той два пъти напишка килима и веднъж в гащите. Месец по-късно той вече си казва на 99%, много рядко има авария и само моят страх ме спира да го пусна без памперс. За справка: сутрин като стане и си свърши потребностите в гърнето, слагам памперс, на който надрасквам две-три точки отзад и с него отива в яслата. Следобяд го взимам със същия памперс, сух.
Общо взето е това. Естествено, има си своите недостатъци, но положителните страни за мен са в пъти повече.
Забравих да отбележа - детето е на 2г.
Синът ми посещава от месец детска ясла, изключително бърза адаптация, като е плакал първите два дни. Ходи с огромно желание, постоянно говори за децата и няма търпение да отидем. Плюсовете за този един месец са:
- научи се на самостоятелност - сяда сам на масата за вечеря, храни се почти самостоятелно, пие вода от чаша отново без чужда помощ
- огромно развитие в речниковия запас. Не че преди не е говорил доста, но сега съчинява изречение от 4-5 думи.
- много пее. Знае 3-4 песни от няколко четиристишия
- слуша много повече. Ако някой ми беше казал, че детето ми след месец ще ми дава ръка навън, ще ме чуе като кажа не, няма да се тръшка и налага, нямаше да му повярвам
- заиграва се с децата в и извън яслата. Споделя играчки и не ги удря, което преди правеше
- най-големият плюс - гърнето. Седмицата преди да го запиша на ясла, не искаше въобще да седне на гърне. Когато трябваше да взема урина за изследванията, го гоних три часа, през които той два пъти напишка килима и веднъж в гащите. Месец по-късно той вече си казва на 99%, много рядко има авария и само моят страх ме спира да го пусна без памперс. За справка: сутрин като стане и си свърши потребностите в гърнето, слагам памперс, на който надрасквам две-три точки отзад и с него отива в яслата. Следобяд го взимам със същия памперс, сух.
Общо взето е това. Естествено, има си своите недостатъци, но положителните страни за мен са в пъти повече.
Забравих да отбележа - детето е на 2г.
Здравейте, наистина не възнамерявам да ползвам норвежки ясли, но и в България има хубави ясли, които са частни и не са с много деца.
Това, което не ми харесва в детегледачката е, че не винаги прави това, което съм я помолила. Тоест, откъм това да забавлява детето е супер и то наистина е весело и засмяно с нея, но не спазва нещата, които искам синът ми да развива, според мен от желание за лично удобство.
Например, синът ми е на 2 години почти и още не ходи на гърне. Когато съм с него, го слагам на гърне при ставане и след хранене, но тя избягва и философства, че всяко дете си било различно. Да, всяко дете е различно, но, ако не се слага детето на гърне, то няма да се научи. Ето сега отново имахме обяснения по темата. От нея искам два пъти на ден да го слага на гърне, но и това не прави.
С биберона имахме проблеми преди време и тя пак философстваше, че по-добре било с биберон (просто й е по-удобно), накрая изхвърлих всичките биберони и се реши въпросът.
Не му дава сам да се храни, а го храни тя, въпреки, че съм я молила винаги да има лъжичка и за него и за нея, за да може той да се храни и сам. Книжки не четат, пъзели не редят, не оцветяват. С това се занимавам аз, но все пак ми се струва, че в яслите повече неща правят с децата и не искам моето дете да изостава.
Другото са бабешките подходи, като топло обличане и тн, за което постоянно се разправяме. Тя е възрастна жена, макар и елегантна, младолика, хубава и ведра, си има от време оно възгледите.
Всички познати деца в ясли на възрастта на моя син ходят на гърне. Изобщо, тя за много неща си гледа удобството и трябва постоянно да се следи и да се обяснява. За съжаление, нямам възможност сама да гледам детето, защото съм без мъжа си и работя и ми трябва помощ, с нея детето е в безопасност, което за мен е най-важното, имам й доверие за това, детето е в хубаво настроение и весело, но нищо над това. И песнички не пеят...тя жената си има свой стил и не мога да й настоявам за всяко нещо, но все пак...
Относно социализацията, там аз имам вина и не мога да намеря верния тон. Уча детето да не взима от ръцете на другите деца играчки, дори и да са негови. Уча го, ако някое дете много плаче за някоя негова играчка, да му я дава. Не знам дали е правилно това...на него пък всички му взимат играчките, хем той е доста по-висок и силен. Аз от притеснение на това дете да не обидим, онова да не разстроим, не го уча да отстоява себе си и после си се ядосвам. Когато някое дете не се държи добре с него, синът ми просто отсвирва нахалника и си тръгва на някъде. И това ме тревожи, защото не искам други да го тормозят, естествено не искам и той да е агресивен.
Относно боледуването, майка ми е категорична, че ние със сестра ми, тръгвайки на 5 на градина, изобщо не сме боледували и не сме имали проблеми. Тоест, за болестите със сигурност е плюс по-късното тръгване.
Извинявам се за дългия постинг, но съм доста емоционална по темата, защото и аз не знам вече кое е правилното в нашия случай.
П.П. Синът ми говори много, знаем две песнички, знаем да броим, разпознаваме даже около десетина буквички, което си е ок за възрастта му.
Да добавя още нещо, което не харесвам. Няколко месеца с мъжа ми отделихме, за да изградим наистина хубав режим със следобедния сън на сина ни и да си спи той в легълцето. Тя като го води, той спи в количката, за което е голям, и сега отново сме в началото -- синът ми трудно заспива следобед.
Това, което не ми харесва в детегледачката е, че не винаги прави това, което съм я помолила. Тоест, откъм това да забавлява детето е супер и то наистина е весело и засмяно с нея, но не спазва нещата, които искам синът ми да развива, според мен от желание за лично удобство.
Например, синът ми е на 2 години почти и още не ходи на гърне. Когато съм с него, го слагам на гърне при ставане и след хранене, но тя избягва и философства, че всяко дете си било различно. Да, всяко дете е различно, но, ако не се слага детето на гърне, то няма да се научи. Ето сега отново имахме обяснения по темата. От нея искам два пъти на ден да го слага на гърне, но и това не прави.
С биберона имахме проблеми преди време и тя пак философстваше, че по-добре било с биберон (просто й е по-удобно), накрая изхвърлих всичките биберони и се реши въпросът.
Не му дава сам да се храни, а го храни тя, въпреки, че съм я молила винаги да има лъжичка и за него и за нея, за да може той да се храни и сам. Книжки не четат, пъзели не редят, не оцветяват. С това се занимавам аз, но все пак ми се струва, че в яслите повече неща правят с децата и не искам моето дете да изостава.
Другото са бабешките подходи, като топло обличане и тн, за което постоянно се разправяме. Тя е възрастна жена, макар и елегантна, младолика, хубава и ведра, си има от време оно възгледите.
Всички познати деца в ясли на възрастта на моя син ходят на гърне. Изобщо, тя за много неща си гледа удобството и трябва постоянно да се следи и да се обяснява. За съжаление, нямам възможност сама да гледам детето, защото съм без мъжа си и работя и ми трябва помощ, с нея детето е в безопасност, което за мен е най-важното, имам й доверие за това, детето е в хубаво настроение и весело, но нищо над това. И песнички не пеят...тя жената си има свой стил и не мога да й настоявам за всяко нещо, но все пак...
Относно социализацията, там аз имам вина и не мога да намеря верния тон. Уча детето да не взима от ръцете на другите деца играчки, дори и да са негови. Уча го, ако някое дете много плаче за някоя негова играчка, да му я дава. Не знам дали е правилно това...на него пък всички му взимат играчките, хем той е доста по-висок и силен. Аз от притеснение на това дете да не обидим, онова да не разстроим, не го уча да отстоява себе си и после си се ядосвам. Когато някое дете не се държи добре с него, синът ми просто отсвирва нахалника и си тръгва на някъде. И това ме тревожи, защото не искам други да го тормозят, естествено не искам и той да е агресивен.
Относно боледуването, майка ми е категорична, че ние със сестра ми, тръгвайки на 5 на градина, изобщо не сме боледували и не сме имали проблеми. Тоест, за болестите със сигурност е плюс по-късното тръгване.
Извинявам се за дългия постинг, но съм доста емоционална по темата, защото и аз не знам вече кое е правилното в нашия случай.
П.П. Синът ми говори много, знаем две песнички, знаем да броим, разпознаваме даже около десетина буквички, което си е ок за възрастта му.
Да добавя още нещо, което не харесвам. Няколко месеца с мъжа ми отделихме, за да изградим наистина хубав режим със следобедния сън на сина ни и да си спи той в легълцето. Тя като го води, той спи в количката, за което е голям, и сега отново сме в началото -- синът ми трудно заспива следобед.
И според майка ми ние не сме боледували, а сме 3 деца в семейството, тръгнали на ясла на около година и половина, две. Едно време първо, че наистина по-малко се боледуваше, второ родителите не се вживяваха толкова за едни сополи и трето, поне при нас, групите в детските заведения бяха по-малки. Имам снимки от яслата - 10 деца сме, като 2 от тях сме аз и сестра ми.
Е те и в яслата няма да ти гледат детето както искаш. Точно обратното, там е стадно отглеждане, няма никакво индивидуално съобразяване. Много по-лесно би било да се разбереш с детегледачка, която си наела и на която плащаш да гледа само твоето дете, отколко с персонала в яслата. И все пак никой няма да го гледа на 100% както искаш...
Относно това, че вие не сте боледували, ти го каза - заради късното тръгване е. Няма нищо общо дете на 5 с дете на 2 години. Болестите обаче далеч не са единствения проблем на яслата...
Относно това, че вие не сте боледували, ти го каза - заради късното тръгване е. Няма нищо общо дете на 5 с дете на 2 години. Болестите обаче далеч не са единствения проблем на яслата...
Следейки темата, според мен нищо не ти пречи да опиташ да пуснеш детето на ясла. Изказаха се доста мнения, последните страници повечето негативни и дори с апокалиптични перспективи за теб и бъдещия нов член на семейството ви. Всеки преценява плюсове и минуси, както и търси ситуация, която да отговаря на неговите представи и изисквания. На мен лично ми писна да пиша, защото споделих мнението си, а в безсмислени спорове с други съфорумки не ми се занимава.
Боледуването го оставям настрана, защото няма как да се каже категорично че дете на 5 ще е по здраво от дете на 2-3. В това отношение пак според мен ще разбереш как стоят нещата когато отделиш детето от семейната среда. Нашата дъщеря на 5 направи бронхит и беле болна може би месец, докато се оправи напълно. В началото, когато беше на ясла не е боледувала. Висока температура също започна да вдига в градината, преди това вдигаше до 37.5.
Поради тези причини смятам, че няма как да предвидиш категорично, че ако пуснеш детето на 5 то ще се адаптира бързо и няма да боледува, а ако го пуснеш догодина, задължително всички втората седмица ще сте болни и заразени от ясленски вируси.
Хубаво беше че сподели мнението си по въпроса. Не е нужно да даваш обяснения на някой и да аргументираш позицията си, ако не желаеш 😊, защото много бързо ще те "изядат" с парцалите ако мислиш различно.
Боледуването го оставям настрана, защото няма как да се каже категорично че дете на 5 ще е по здраво от дете на 2-3. В това отношение пак според мен ще разбереш как стоят нещата когато отделиш детето от семейната среда. Нашата дъщеря на 5 направи бронхит и беле болна може би месец, докато се оправи напълно. В началото, когато беше на ясла не е боледувала. Висока температура също започна да вдига в градината, преди това вдигаше до 37.5.
Поради тези причини смятам, че няма как да предвидиш категорично, че ако пуснеш детето на 5 то ще се адаптира бързо и няма да боледува, а ако го пуснеш догодина, задължително всички втората седмица ще сте болни и заразени от ясленски вируси.
Хубаво беше че сподели мнението си по въпроса. Не е нужно да даваш обяснения на някой и да аргументираш позицията си, ако не желаеш 😊, защото много бързо ще те "изядат" с парцалите ако мислиш различно.
Здравейте, наистина не възнамерявам да ползвам норвежки ясли, но и в България има хубави ясли, които са частни и не са с много деца.
Това, което не ми харесва в детегледачката е, че не винаги прави това, което съм я помолила. Тоест, откъм това да забавлява детето е супер и то наистина е весело и засмяно с нея, но не спазва нещата, които искам синът ми да развива, според мен от желание за лично удобство.
Например, синът ми е на 2 години почти и още не ходи на гърне. Когато съм с него, го слагам на гърне при ставане и след хранене, но тя избягва и философства, че всяко дете си било различно. Да, всяко дете е различно, но, ако не се слага детето на гърне, то няма да се научи. Ето сега отново имахме обяснения по темата. От нея искам два пъти на ден да го слага на гърне, но и това не прави.
С биберона имахме проблеми преди време и тя пак философстваше, че по-добре било с биберон (просто й е по-удобно), накрая изхвърлих всичките биберони и се реши въпросът.
Не му дава сам да се храни, а го храни тя, въпреки, че съм я молила винаги да има лъжичка и за него и за нея, за да може той да се храни и сам. Книжки не четат, пъзели не редят, не оцветяват. С това се занимавам аз, но все пак ми се струва, че в яслите повече неща правят с децата и не искам моето дете да изостава.
Другото са бабешките подходи, като топло обличане и тн, за което постоянно се разправяме. Тя е възрастна жена, макар и елегантна, младолика, хубава и ведра, си има от време оно възгледите.
Всички познати деца в ясли на възрастта на моя син ходят на гърне. Изобщо, тя за много неща си гледа удобството и трябва постоянно да се следи и да се обяснява. За съжаление, нямам възможност сама да гледам детето, защото съм без мъжа си и работя и ми трябва помощ, с нея детето е в безопасност, което за мен е най-важното, имам й доверие за това, детето е в хубаво настроение и весело, но нищо над това. И песнички не пеят...тя жената си има свой стил и не мога да й настоявам за всяко нещо, но все пак...
Относно социализацията, там аз имам вина и не мога да намеря верния тон. Уча детето да не взима от ръцете на другите деца играчки, дори и да са негови. Уча го, ако някое дете много плаче за някоя негова играчка, да му я дава. Не знам дали е правилно това...на него пък всички му взимат играчките, хем той е доста по-висок и силен. Аз от притеснение на това дете да не обидим, онова да не разстроим, не го уча да отстоява себе си и после си се ядосвам. Когато някое дете не се държи добре с него, синът ми просто отсвирва нахалника и си тръгва на някъде. И това ме тревожи, защото не искам други да го тормозят, естествено не искам и той да е агресивен.
Относно боледуването, майка ми е категорична, че ние със сестра ми, тръгвайки на 5 на градина, изобщо не сме боледували и не сме имали проблеми. Тоест, за болестите със сигурност е плюс по-късното тръгване.
Извинявам се за дългия постинг, но съм доста емоционална по темата, защото и аз не знам вече кое е правилното в нашия случай.
П.П. Синът ми говори много, знаем две песнички, знаем да броим, разпознаваме даже около десетина буквички, което си е ок за възрастта му.
Да добавя още нещо, което не харесвам. Няколко месеца с мъжа ми отделихме, за да изградим наистина хубав режим със следобедния сън на сина ни и да си спи той в легълцето. Тя като го води, той спи в количката, за което е голям, и сега отново сме в началото -- синът ми трудно заспива следобед.
Това, което не ми харесва в детегледачката е, че не винаги прави това, което съм я помолила. Тоест, откъм това да забавлява детето е супер и то наистина е весело и засмяно с нея, но не спазва нещата, които искам синът ми да развива, според мен от желание за лично удобство.
Например, синът ми е на 2 години почти и още не ходи на гърне. Когато съм с него, го слагам на гърне при ставане и след хранене, но тя избягва и философства, че всяко дете си било различно. Да, всяко дете е различно, но, ако не се слага детето на гърне, то няма да се научи. Ето сега отново имахме обяснения по темата. От нея искам два пъти на ден да го слага на гърне, но и това не прави.
С биберона имахме проблеми преди време и тя пак философстваше, че по-добре било с биберон (просто й е по-удобно), накрая изхвърлих всичките биберони и се реши въпросът.
Не му дава сам да се храни, а го храни тя, въпреки, че съм я молила винаги да има лъжичка и за него и за нея, за да може той да се храни и сам. Книжки не четат, пъзели не редят, не оцветяват. С това се занимавам аз, но все пак ми се струва, че в яслите повече неща правят с децата и не искам моето дете да изостава.
Другото са бабешките подходи, като топло обличане и тн, за което постоянно се разправяме. Тя е възрастна жена, макар и елегантна, младолика, хубава и ведра, си има от време оно възгледите.
Всички познати деца в ясли на възрастта на моя син ходят на гърне. Изобщо, тя за много неща си гледа удобството и трябва постоянно да се следи и да се обяснява. За съжаление, нямам възможност сама да гледам детето, защото съм без мъжа си и работя и ми трябва помощ, с нея детето е в безопасност, което за мен е най-важното, имам й доверие за това, детето е в хубаво настроение и весело, но нищо над това. И песнички не пеят...тя жената си има свой стил и не мога да й настоявам за всяко нещо, но все пак...
Относно социализацията, там аз имам вина и не мога да намеря верния тон. Уча детето да не взима от ръцете на другите деца играчки, дори и да са негови. Уча го, ако някое дете много плаче за някоя негова играчка, да му я дава. Не знам дали е правилно това...на него пък всички му взимат играчките, хем той е доста по-висок и силен. Аз от притеснение на това дете да не обидим, онова да не разстроим, не го уча да отстоява себе си и после си се ядосвам. Когато някое дете не се държи добре с него, синът ми просто отсвирва нахалника и си тръгва на някъде. И това ме тревожи, защото не искам други да го тормозят, естествено не искам и той да е агресивен.
Относно боледуването, майка ми е категорична, че ние със сестра ми, тръгвайки на 5 на градина, изобщо не сме боледували и не сме имали проблеми. Тоест, за болестите със сигурност е плюс по-късното тръгване.
Извинявам се за дългия постинг, но съм доста емоционална по темата, защото и аз не знам вече кое е правилното в нашия случай.
П.П. Синът ми говори много, знаем две песнички, знаем да броим, разпознаваме даже около десетина буквички, което си е ок за възрастта му.
Да добавя още нещо, което не харесвам. Няколко месеца с мъжа ми отделихме, за да изградим наистина хубав режим със следобедния сън на сина ни и да си спи той в легълцето. Тя като го води, той спи в количката, за което е голям, и сега отново сме в началото -- синът ми трудно заспива следобед.
Имам чувтсвото, че една и съща жена ни гледа децата
Аз точно заради тези проблеми с детегледчката съм решила да пусна моето дете на ясла/градина. Най-вече от страх, че ще изостане. За мен държавната не е вариант - първо, защото 12т. в нашият район не стигат и второ, защото 25-7 деца на две жени ми се струва невъзможно и безмислено да тормозя детето си. За една седмица лятото обиколих няколко ЧДГ и след огледи, събеседвания и тн се спрях на една от тях. Миналата седмица се обадиха, че се е освободило място и от понеделник ще го водя. Аз също съм на мнение, че трябва да се опита и да се види как понася на детето и ако не се получава - спирам го и търся нова детегледачка. Не мога да се изкажа по повод болестите, защото няма наблюдение още. Съгласявам се, че болно бебе е голям ужас, но ти вече си минала по този път, та нищо няма да те изненада.
Да, съвсем резонно ви е предупредила педиатърката. Каката ни от 1 месец посещава детска градина, като половината време не е ходила, защото е болна. Тъкмо се закрепи, отиде за 2-3 дни и хайде отново. Още по-кошмарното е, че бебето боледува с нея. Нямам сън вече, защото малкият или е с хрема и не може да спи, или кашля и не може да спи. Да не говорим, че каката направи усложнение, което ни отведе в спешното посред нощ, след което не съм спала няколко нощи от страх да не се случи и с него същото. Да, малките деца боледуват отвреме навреме, но такова чудо при нас досега не е било. Ако продължава така, ще я спирам от детска, колкото и да знам, че ще е объркващо за нея. Така че, според мен, не си струва да поемаш този риск с още по-малко дете и бебе.
Да, съвсем резонно ви е предупредила педиатърката. Каката ни от 1 месец посещава детска градина, като половината време не е ходила, защото е болна. Тъкмо се закрепи, отиде за 2-3 дни и хайде отново. Още по-кошмарното е, че бебето боледува с нея. Нямам сън вече, защото малкият или е с хрема и не може да спи, или кашля и не може да спи. Да не говорим, че каката направи усложнение, което ни отведе в спешното посред нощ, след което не съм спала няколко нощи от страх да не се случи и с него същото. Да, малките деца боледуват отвреме навреме, но такова чудо при нас досега не е било. Ако продължава така, ще я спирам от детска, колкото и да знам, че ще е объркващо за нея. Така че, според мен, не си струва да поемаш този риск с още по-малко дете и бебе.
Аз лежах с детето с панкреатит в болница лятото. Уж чревен вирус, цялата група била болна от същото в градината, но само неговият панкреас пререагира. Искаха и в Пирогов да ни приемат, че и без коментар от детски хирург в Пирогов другаде не искаха да ни приемат...Също и бронхиални спазми е правил два. Та каква хрема...Хремите си вървят в градините по принцип. Ако има още едно малко дете, както при вас - друга работа. Моето започна да поукрепва вече - изкара за месец и половина 5 хреми за по 3 - 4 дена. Но не като миналата година - сополи - антибиотик. Напоследък е подсмърча - оздравява.