Миоки, затова написах, че има 2 подхода, от раз, или постепенно. (е, има и хора които не подхождат никак и си карат постарому) Аз всъщност не съм планирала или моето усещане не беше такова. Не съм агонизирала, напротив, даже чудесно се чувствах, спокойна. Така ми беше комфортно. Аз махнах хляба преди да мина на режима (постепенно го намалявах). Като свикнах психически да се наяждам без хляб махнах и ориза, варивата. Сладкото не ми е било ежедневие преди режима или да не мога без, та задоволявах рецепторите с плод. Плодовете обаче обожавах, банани почти всеки ден преди режима...И все пак се оказа, че преживявам дни и без плодове. Че и забравям вече за тях с дни или седмици.
Елора, аз пък да знаеш каква воля имах на 15, 16, 17.... Ама пък тогава го нямаше инфото което знам сега. Колко воля щеше да ми остане, а не да се похаби с времето покрай диетите....Аз не можех да се почувствам приятно заситена- тогава поради емоционални причини. А с годините се е развила и ИР...доста години са и били нужни. А трудното отслабване започна едва след 2017....Та хората които сега започват и могат да четат цялата налична информация са доста привилегировани.