Паническо разстройство - 39

  • 42 516
  • 746
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 393
Скрит текст:
Здравейте!!! Аз съм нова тук но не съм нова в ужаса на паниката! През 2015 г. започна моята кошмарна история в следствие на тежък развод! Имам детенце... Вече поотраснало!тогава беше страшно.... Паника след паника....екстрасистоли,треперене, неописуемо чувство за вина, за непълноценност, безумен страх - предполагам познато Ви е! Не пия лекарства... Страх ме е и от тях! Но честно казано нещата се пооправиха... Полека и бавно започнах да ходя на работа, да излизам навън, да ходя на море (не мога да кажа че добрата Стара паника не ме е навестявала но вървях напред). Дори започнах от време на време да шофирам сама.... Да върша нормални битови неща! До преди 2 седмици.... Когато един прекрасен ден в офиса главата ми изтръпна, ръцете ми се сковаха направо вдървиха и ме обзе бруталния ужас - естествено избягах....и повече не се върнах в офиса. Реших да си остана вкъщи и да си почина.... То май по-лошо стана! Преди въпросния пристъп обаче се случиха много неприятни неща в семейството ми (баба почина на 30.08)и аз уж се бях стегнала... Уж мина всичко... А накрая вижте какво стана! Вкъщи всички ме гледат с някакво съжаление... Никой нищо не смее да ми каже... Не знаят как да ми помогнат а аз усещам че се плъзвам отново надолу! И търся съвет... Подкрепа.... Нещо каквото и да е! Имам си и психиатър ама на него май му писна от мен... Едно и също си говорим даже вече не седя по 1 час както трябва а за по 20 мин и айде да тръгвам защото няма какво да си кажем едва ли не! Не искам да пия АД ужасно ме е страх от тях! Ще кажете хем сърби хем боли.... аз обаче наистина искам да се боря.... Не просто да седя и да мрънкам! Видях светлината в тунела макар и за кратко и после пак кошмар. Ще Ви бъда благодарна ако някой сподели някакъв негов си начин за справяне.... Различно от хапчета... За това как ходите на работа... Как издържате времето там... Споделили си сте на колегите Ви за проблема Ви (аз на никого не съм казвала)
Здравейте!!! Аз съм нова тук но не съм нова в ужаса на паниката! През 2015 г. започна моята кошмарна история в следствие на тежък развод! Имам детенце... Вече поотраснало!тогава беше страшно.... Паника след паника....екстрасистоли,треперене, неописуемо чувство за вина, за непълноценност, безумен страх - предполагам познато Ви е! Не пия лекарства... Страх ме е и от тях! Но честно казано нещата се пооправиха... Полека и бавно започнах да ходя на работа, да излизам навън, да ходя на море (не мога да кажа че добрата Стара паника не ме е навестявала но вървях напред). Дори започнах от време на време да шофирам сама.... Да върша нормални битови неща! До преди 2 седмици.... Когато един прекрасен ден в офиса главата ми изтръпна, ръцете ми се сковаха направо вдървиха и ме обзе бруталния ужас - естествено избягах....и повече не се върнах в офиса. Реших да си остана вкъщи и да си почина.... То май по-лошо стана! Преди въпросния пристъп обаче се случиха много неприятни неща в семейството ми (баба почина на 30.08)и аз уж се бях стегнала... Уж мина всичко... А накрая вижте какво стана! Вкъщи всички ме гледат с някакво съжаление... Никой нищо не смее да ми каже... Не знаят как да ми помогнат а аз усещам че се плъзвам отново надолу! И търся съвет... Подкрепа.... Нещо каквото и да е! Имам си и психиатър ама на него май му писна от мен... Едно и също си говорим даже вече не седя по 1 час както трябва а за по 20 мин и айде да тръгвам защото няма какво да си кажем едва ли не! Не искам да пия АД ужасно ме е страх от тях! Ще кажете хем сърби хем боли.... аз обаче наистина искам да се боря.... Не просто да седя и да мрънкам! Видях светлината в тунела макар и за кратко и после пак кошмар. Ще Ви бъда благодарна ако някой сподели някакъв негов си начин за справяне.... Различно от хапчета... За това как ходите на работа... Как издържате времето там... Споделили си сте на колегите Ви за проблема Ви (аз на никого не съм казвала)

Здравей, Anelly27 . Съжалявам за това, което ти се наложило да преживееш и което все още те мъчи.
За съжаление аз дълги години се борех и противопоставях срещу лекарствата и си мислих, че мога да се справя и без тях. Оказа се, че битката е по-трудна и с течени на годините нещата се задълбочават и в един момент ескалират.  Моят съвет е да смениш психолога с прихоаналитик и да посетиш и психиатър. При мен нещата започнаха да излизат извън контрол и след само един сеанс, осъзнах колко сериозни е положението ми и как тези 5 години мъки съм могла да си ги спестя. Имам много път да извървя, но съм сигурна, че крайния резултат ще е наново да си върна живота. Пълноценния начин на живот и това отново да кажеш "Аз живея, аз съм щастлива от живота си" е толкова далеч все още от мен и нямам търпение да достигна този момент, когато отново ще го почувствам, съм сигурна, че скоро и това ще се случи! Довери се на някой и сподели, много би ти помогнало. Аз започнах да споделям и в работата с по-близките ми колежки и се изумих колко много хора са били и продължават да бъдат в моето положение. Споделяй, не го таи в себе си и приеми, че "разклатената" нервна система е като болка в глават и аспирина, нужно е да се вземе медикамент, който да я успокои. Успех, Anelly27 Flowers Four Leaf Clover

# 121
  • Мнения: 343
Аз споделям с колеги за моят проблем с тревожността и депресията, не с пълни подробности, разбира се. Не казвам например, че пия АД, защото всеки би реагирал по различен начин и не ми се занимава да обяснявам. Просто когато видиш, че се разбираш с даден човек, няма лошо в това да му споделиш, какъв е смисъла да крия. А и ти споделяш нещо, след това колегата и той споделя нещо за себе си. Не говорим за лицемери клюкари, тях още в началото ги разбирам какви са и не комуникирам с тях.

# 122
  • Мнения: 12
Много Ви благодаря за бързите отговори! Много хубаво ми стана че откликнахте на молбата ми! Проблема при мен е че съм на нова работа и нямам още много дружки... А и предвид състоянието ми и последните събития съм станала адски асоциална. Можете ли да ми препоръчате някой лекар от който сте доволно?! Аз се намирам в София

# 123
  • Мнения: 5 459
Аз с предишните си колеги искам-неискам, бях споделила, че имам депресия, защото за 7 години няколко пъти излизах в болнични, а то в болничния пише депресия. Тук, в училище за сега не съм споделила, надявам се и да не ми се налага. Не те гледат с особено "добро око ".

# 124
  • Мнения: 12
Именно.... А представи си аз съм в банка (дето всички са страшен гипс - на вид де, защото съм убедена ще всеки си има своите емоции, страхове и т.н.)за жалост обаче като съм от скоро... Няма особен шанс за стопляне на отношенията а и шефката е доста кариеристично настроена! Пуска те в болничен но не й е хич кеф.... Уж ти влиза в положение че имаш здравословни проблеми.... Но ако може да си там! Пък то като станаха 2те големи кризи там.... Сега не ми се и минава даже (което си го отбелязвам като грешка ама все едно със счупен крак да тръгна да тичам точно така си го чувствам) затова се чудя как да постъпя и какво да им кажа

# 125
  • Мнения: 393
За споделянето с колегите, бих ти препоръчала да изчакаш след като си на нова работа. Аз също съм сравнително отскоро на сегашната ми работа (почти година) и буквално преди месец споделих на прекият ми началник... Жената се оказа, много разбрана и дори ми даде съвети, които са много адекватни. Рззбира се в офиса има много лицемерие, предимно от жени и си мълча, защото като ги слушам как говорят зад гърба на колегите ,си представям каква ще ме изкарат, а никой не е застрахован от ПА.

# 126
  • Мнения: 1 410
Моля те, би ли споделила повече, колко врем го спира, как дело хапчетата и т.н
Нямах назначена някаква схема. Просто знаех че трябва да стане бавно. Пиех конкор от 5 мг , но сутрин и вечер по 2,5. Хапчето има форма на сърце и лесно се дели. Първоначално спрях сутрешния прием от раз. Вечерния го спирах доста дълго. Примерно един месец по 2,5 без сутрин. След това делях на половинка половинката пак около месец. И накрая още на половинка. Хапчето е малко но се дели без проблем, не се раздробява, лесно е. В един момент си дадох сметка че пия около месец осминка, което поне според мен си е нищо и че мога и без. Започнах през вечер по осминка, но за кратко и го спрях. Нямах сътресения през този период. Това е. От спирането до сега доста месеци не съм пила. Разбира се имам моменти на учестен пулс , най-често при притеснения и разбира се при физическо натоварване, но това е нормално.

# 127
  • Мнения: 504
Мерси за информацията! На мен ми дадоха бета блокира, заради учестения пулс, истината е, че откакто го пия, по - малко от седмица съм супер, нямам никакви оплаквания. При мен от тревожността явно е останал учестения пулс и съм развила свръхсензитивност към него и това е... обаче, не е хубаво при здраво сърце да пиел бета блокер, защото аз прочетох, че реално той блокира реценторите в организма на адреналин и норадреналин и всъщност за това помага на сърцето - изолира стреса. Ако обаче го пиеш много години, организма решава, че понеж не отчиташ адреналина трябва да произведе още рецептори ... и за това е опасно спирането на бета блокира, защото организма си е произвел още рецептори за адреналина и е станал свръх чуствителен към него и ако го спреш от раз - е шок за организма и е възможно и инфаркт да направиш. Аз ще го пия към 10 дни и след това ще го спирам една седмица по твоета схема, така съм решила. Доктора каза, че мога от раз да го спра, при положение, че съм го пила толкова малко време и само 2,5 мг ... ама мен ме е страх. Иначе се чувствам супер от него, даже излязох на бар, прибрах се в 2ч и изпих 2 чаши винце без да ми е зле на следващия ден..

Моля те, би ли споделила повече, колко врем го спира, как дело хапчетата и т.н
Нямах назначена някаква схема. Просто знаех че трябва да стане бавно. Пиех конкор от 5 мг , но сутрин и вечер по 2,5. Хапчето има форма на сърце и лесно се дели. Първоначално спрях сутрешния прием от раз. Вечерния го спирах доста дълго. Примерно един месец по 2,5 без сутрин. След това делях на половинка половинката пак около месец. И накрая още на половинка. Хапчето е малко но се дели без проблем, не се раздробява, лесно е. В един момент си дадох сметка че пия около месец осминка, което поне според мен си е нищо и че мога и без. Започнах през вечер по осминка, но за кратко и го спрях. Нямах сътресения през този период. Това е. От спирането до сега доста месеци не съм пила. Разбира се имам моменти на учестен пулс , най-често при притеснения и разбира се при физическо натоварване, но това е нормално.

# 128
  • Мнения: 343
livrena, от колко време си с този учестен пулс? И толкова ли е учестен? Лекарите задължително ли ти казаха да го пиеш или ти реши, че искаш? Питам, защото при мен беше временно, и сега имам сърцебиене, но не е постоянно, второ, че не е толкова ускорено явно, защото не ми прави впечатление, даже и кафе пия. Преди съм имала дни, в които ревях от учестения пулс, но после се поуспокоиха нещата. Аз съм със синусова тахикардия, което чувам от лекарите е често срещано при млади момичета. Бях ходила в Токуда преди година и лекарят ми даде едно блистерче бета-блокер, каза при нужда да пия по половин - така и не пих.

# 129
  • Мнения: 504
Ами при мен е постоянно учестен от около година - с около 15 удъра в минута, т.е. пулса ми в покой е около 90, нощем пада едва до 74-75... докато спя... а преди си беше 76-80, през нощта около 60... съответно, с този пулс, когато се учести естествено, скача на 120 от раз... след храна и т.н. Аз също съм със синусова тахикардия. Кардиолог ми ги предписа още преди година, аз отказах да пия бета блокер тогава, но миналата седмица бях с пулс 120 няколко часа и се уплаших и тогава пих, като решихме да го пия седмица до 10-Тина дни и после да го спра, защото имам тежък период... но, истината е, че се чувствам чудесно от този бета блокер, просто решава проблема с този ускорен пулс, с който живея повече от година... заради перманентно ускорения пулс ( няма кардиологична причина за него, не пия кафе, черен чай, не ям сладко ( рядко по парче черен шоколад) спрях цигарите и не пия повече от чаша вино/ една бира ( сега уикенда изпих почти две, но си позволих, заради бета блокера)).. се измъчих, не мога едно - две приета да пия на спокойствие, защото след алкохол скача и цяла нощ после не мога да спя от сърцебиене... Sad Увеличил се е неврогенно, но не се влияе от нищо, седи си учестен непрестанно, което е ужасно... по дял ден съм със сърцебиене, а през нощта понеже не пада достатъчно ... се наспивам по - трудно.. не знам вече, аз минах през много неща и страшно много тежки кризи ( удължени паник атаки по 10 часа на ден)... но и съзнавам, че при здраво сърце не е редно да пия лекарства ... за това разпитвам кой е пил и кой как го е спрял, че си има рискове при спирането. Поне да знам, че има някакво решение на този проблем ...

[/b]
livrena, от колко време си с този учестен пулс? И толкова ли е учестен? Лекарите задължително ли ти казаха да го пиеш или ти реши, че искаш? Питам, защото при мен беше временно, и сега имам сърцебиене, но не е постоянно, второ, че не е толкова ускорено явно, защото не ми прави впечатление, даже и кафе пия. Преди съм имала дни, в които ревях от учестения пулс, но после се поуспокоиха нещата. Аз съм със синусова тахикардия, което чувам от лекарите е често срещано при млади момичета. Бях ходила в Токуда преди година и лекарят ми даде едно блистерче бета-блокер, каза при нужда да пия по половин - така и не пих.

# 130
  • Мнения: 6 827
Здравейте, има ли ли сте проблем с провежданото лечение? В смисъл действат ви хапчетата, всичко е наред за дълъг период и после симптомите се активизират за различен по времетраене интервал и с различна интензивност?

# 131
  • Мнения: 1 410
Здравейте, има ли ли сте проблем с провежданото лечение? В смисъл действат ви хапчетата, всичко е наред за дълъг период и после симптомите се активизират за различен по времетраене интервал и с различна интензивност?
Все си мисля че подобно нещо би се случило ако АД се пиеха твърде дълго, примерно над 2-3 години. Може би организмът свиква с тях и вече не му действат. И после какво, трябва да се сменя един АД с друг и става омагьосан кръг. Аз затова много напирам да ги спирам точно сега когато се чувствам най-добре. Но това разбира се са мои разсъждения. Моя психиатър каза че напролет ще мислим за спиране, така че примирявам се. Тогава при мен ще стане 1 година от началото. Надявам се да нямам връщане на симптомите до тогава и да съм добре както сега.

# 132
  • Мнения: 6 827
Сали, аз миналата година по това време сеза чувствах много добре, а й предвид , че много качих, спрях лекарствата, въпреки, че док беше против. Още януари се влоших, след силна стресова ситуация+ ОВИ и февруари почнах лечението отново. Странното ми е че има седмици, месеци без проблем и после без видима причина няколко дни не се чувствам ОК. На някой случвало ли му се е такова рандам връхлитане на симптомите при уж действащо лечение?

# 133
  • Мнения: 92
dilara1319, мисля, че е по-добре да работиш в посока обичане и приемане на себе си. Не мисля, че мотивите ти да се решиш на нещо такова са истински и си заслужават промяната. Какво ще правиш, ако и така не се харесаш? Положението може да се влоши още повече.
Elunaria, Salii, благодаря за коментарите ви и за споделеното мнение. Прави сте, че е най-важно човек да се приема и обича такъв какъвто е, защото има много по-сериозни и значими неща от съвършената фигура и красотата. Достатъчно са ми здравословните проблеми, ами да рискувам и още да си навлека...Добре, че бързо се вразумих и се отказах от това си намерение, а вие ми помогнахте.
Хора, на вас завива ли ви се свят ей така изведнъж както си стоите? На мен често ми се случва, но днес беше ужасно, имах чувството, че ще загубя съзнание, едва успях да седна, така изведнъж ми се замайва. Правих си наскоро ЯМР на главата и всичко е наред, кръвното ми също. Възможно ли е да имам тези световъртежи от ПР, ТР и паник атаки, въпреки че пия Ципралекс?

# 134
  • Мнения: 5
Здравейте и от мен! За първи път пиша във форума, надявам се да не оплескам нещо. Аз съм с агорафобия от 2013 год. Започвах лечение през 2017 с Тритико 75 и Флуанксол в последствие. Всичко беше прекрасно, до момента, в който не ми изписаха противозачатъчни..... И всичко започна от начало. Сега пия три месеца и половина Тритико и Флуанксол сутрин и вечер и имам съвсеееемм малко подобрение. Въпросът ми е вэзможно ли е вторият път лекарствата да не ми повлияват или ефекта ще дойде по-бавно? Докторът иска да ми изпише същински антидепресанти, а аз изпитвам ужас от тях.

Общи условия

Активация на акаунт