В момента чета ... 62

  • 45 603
  • 741
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 6 210
Втора забележка , но само от Вас, заради това писах ,колективно  и вероятно сте забелязали ,че редактирах и сложих в скрит текст.
Ако погледнеш първи пост на темата, там специално стои молба някои неща да се слагат в скрит текст точно така, както редактира мнението си, за което благодарим.
За някои хора не е проблем, но за много други не е приятно да се издават елементи от сюжета и заради това гледаме да се съобразяваме, още повече, че опциите за публикуване дават тази възможност.
И си мисля, че в тази връзка е достатъчна една молба, а не да се изреждаме всички.

Сори за спама, момичета!

# 226
  • София
  • Мнения: 5 566
Чета "История на вечността" на Борхес и изпитвам огромно удоволствие. Невероятен ум е Борхес, несравним! Дълбоко философско четиво, написано с тънко чувство за хумор. Като гимнастика за мозъка е тая книга. А и е с толкова много референции. Врата към цял един свят. Препоръчвам я на ултра фенове на автора. (За първа среща с Борхес не ми се струва подходяща обаче... Wink )

# 227
  • Мнения: 13 816
rege, има две, три групи във фейсбук за безплатни книги. попитай там, може някой да помогне.
Писах навсякъде където членувам. На едното запитване дори ми отговори дори модераторът с лаконичното -  НЕ Wink

# 228
  • Мнения: 6 346
Мацки, завърших Tiempos recios на Варгас Льоса и съм доста впечатлена.
Скрит текст:
Отново, както в "Празникът на Козела", се говори много за диктатурата в една латиноамериканска държава (Гватемала този път, в "Празникът на Козела" беше Доминиканската република) и авторът при всички положения стъпва върху реалните факти, но дава своя поглед към вътрешния свят на героите (отново реални, поне много от тях) - какви са били мотивите за действията им, как са преживели целия хаос около смяната на властта в Гватемала. В "Празникът на Козела" имаше един герой, Джони Абес Гарсия, който там беше по-скоро второстепенен, а тук е сред главните участници в събитията. Доста интересна фигура. Но освен това авторът говори много за намесата на САЩ в събитията и тезата му е, че точно тези действия на правителството на Айзенхауер са изиграли решаваща роля за посоката на развитие на региона, вкл. Куба, и са спънали демократизацията на редица държави за десетилетия напред.
Книгата може спокойно да се чете и самостоятелно, но според мен все пак е по-добре да сте прочели най-напред "Празникът на Козела". Ако не сте, имате шанс в момента, защото предполагам, че "Колибри" ще издадат Tiempos recios максимално скоро, сигурно дори вече се превежда, но все пак още я няма на български.

Сега, понеже искам да започна нещо в електронен формат, ще мина направо на "Глад" на Алма Катсу (на английски), а когато приключа с "Баба праща поздрави...", ще продължа с "Истории от 90-те".

# 229
  • на последния етаж
  • Мнения: 8 766
(За първа среща с Борхес не ми се струва подходяща обаче... Wink )
А коя според теб би била подходяща, Петя?

# 230
  • София
  • Мнения: 5 566
Хм, Лита, замисли ме... Може би някой от сборниците му с кратки разкази (ако изобщо влизат в тази категория Wink , не се шегувам!) - може би "Измислици". Обаче прочети анотацията на Колибри към тях преди това (не бих могла да се изразя по-добре):

Скрит текст:
"Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични „Измислици“ (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно взривява всички предишни представи за прозата. Влиянието му върху словото през изминалия век е неизмеримо, но трябва да се отбележи освен това, че неговите „измислици“ променят самия начин на четене. За Борхес Марио Варгас Льоса казва: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език“.

"Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една идея, която чудесно може да бъде изказана за броени минути. Има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват, и да предложиш някакво обобщение или коментар върху тях. Така са постъпили Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – произведения, които притежават недостатъка, че си остават книги, не по-малко тавтологични от другите. По- разумен, по-некадърен, по- ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги."

# 231
  • Мнения: 1 302
Обичам скандинавската литература, обичам Ю. Несбьо също, последно прчетох "Макбет" - трудно ми тръгна, но впоследствие   стана толкова увлекателна и интересна, че я довърших "на един дъх". Само ще спомена, че тук Хари Хуле-любимият дедектив, не е герой на книгата....

# 232
  • Мнения: 960
Прочетох Изворът. Трудна, но интересна книга. Трудна като обем . Има тема за размисъл.


Прочетох и

Ще я опиша така-торта от два блата. Блатовете са чудесни, но по средата пълнежа не го бива много.
Силно начало и край, а между тях-малко скучно. Хубава история , но някак семпло описание.

# 233
  • Бургас
  • Мнения: 1 986

Прочетох и
 Хубава история , но някак семпло описание.
Точно така я усетих и аз

# 234
  • Русе
  • Мнения: 1 095
Приключих ,,След края,, - съкрушителна, странна и великолепна.
Това ,което разбрах, е че досегашните романи на авторката ,, Оставих те да си отидеш ,, , ,,Виждам те ,, и ,,Игра на лъжи,, са в жанровете криминален и трилър.
,,След края ,, е коренно различна - лична е , защото е по действителен случай на авторката ....

Последна редакция: сб, 16 ное 2019, 19:07 от lorito5678751

# 235
  • На морето!
  • Мнения: 5 762
Една след друга, дори малко се застъпиха прочетох:
 
Скрит текст:
Биографията на Стефан Данаилов. Малко суха, прекалено цензурирана. Ако трябва и аз да използвам метафората с тортата на МАРИ77 бих казала, че блатовете са приятни, кремът е бил обещаващ, но някой е минал с голяма лъжица и е обрал украсата, захарта и всички плодчета и ядки.
Другата е историята на харема на Кадафи и сексуалните му издевателства. Разследване и разкази от 1во лице. Тежка е, а и за мен темата беше слабо позната и шокираща. 
Скрит текст:

И сега започвам "Историята на моя брат" на Зюлфю Ливанели. Имам големи очаквания, след като преди време прочетох "Серенада" и остави траен отпечатък в ума и сърцето ми.

# 236
  • Мнения: 10 693
Прочетох "Останалите" (Том Перота).
Много съм раздвоена каква оценка да дам. От една страна ми хареса идеята и я четох с интерес. От друга много въпроси ми останаха неизяснени, самата книга стои някак незавършена и се чудя дали авторът не планира продължение?
Снощи, веднага след като я приключих, ѝ дадох оценка 2*, но тази сутрин я промених на 3* Simple Smile Има хляб в нея Simple Smile

# 237
  • Мнения: 2 237
"Серенада" на Зюлфю Ливанели ме трогна до сълзи,значи зареждам в списъка и "Историята на моя брат".А знаете ли дали има черен петък в книжарниците?Мисля,че Хеликон нямаха миналата година,но един процент от продажбите им пък отидоха за благотворителност,дано и тази година е така,е това е благородна търговска стратегия.

# 238
  • София
  • Мнения: 6 210
Calabria, в ozone.bg ще има от утре. В книжарницата на Колибри в София също. Хвърли едно око на тази тема, https://www.bg-mamma.com/?topic=1072349.

# 239
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 363
В момента чета "Корените на омразата. Моята истина за исляма" - отдавна ме чака на рафта, заинтригува ме, както биографията на Ориана Фалачи, така и резюмето на книгата, дано да успея да си отговоря на някои въпроси. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт