В момента чета ... 62

Здравейте ,
аз завърших "Винаги ще има Коледа " от Дж. Хейл - много приятна коледна книжка ,която с нищо не ме изненада , но пък ми достави удоволствие. Сюжетът ѝ малко ми напомняше на "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от същата авторка , съдбата на главните героини е сходна и добре ,че не прочетох книгите една след друга.
Най - сетне завърших и "Тънкото изкуство да не ти пука" - тази книга  доста ме измъчи . Не успя да ме спечели , не научих нищо ново и интересно от нея , не извлякох никакви поуки ... в общи линии след една седмица сигурно няма да помня съдържанието ѝ , а я започнах с голям ентусиазъм . Дано това е последното ми книжно разочарование за тази година.
В момента съм изпаднала в пълно блаженство ,четейки " Така го правят датчаните " на Хелън Ръсел. Интересен ми е начина на живот на "най- щастливата нация" , техните привички и обичаи , култура , законодателство , здравна система и изобщо всичко . А и самата история  е поднесена интересно , не четем само статистически данни и фактология.
Относно поставянето на предизвикателства - много обичам да го правя. Всяка година в GR си задавам някакъв брой книги , които искам да прочета , отделно участвам в разни тематични или жанрови предизвикателства . Лично мен това не ме натоварва , а даже ми е много приятно като отметна някоя категория или поредната прочетена книга и се доближа до крайната си цел. Имам си и тефтер ,където записвам прочетеното както и набелязвам нови книги  Като цяло отделям доста време на всички тези глупости , но ... всеки човек е различен , важното е четенето да ни доставя удоволствие

Щефи, "Богът на дребните неща" е роман-поезия, книгата за Индия, която е ненадмината от прочетените от мен до момента.
Не очаквай толкова високо ниво от 'Крехко равновесие" въпреки цялата пълнокръвност на романа. Ще очаквам отзива ти

Ще напиша впечатление, Happy Mijj,  няма да е в рамките на тази година, другия месец.

За Богът.. .. беше неочаквано,  в рамките на един сезон два пъти  я четох, и края още го помня,  точно когато си мислех, че всичко е добре, когато свършва добре...тръпки ме побиват

Минах 100 страници на „Инспекцията” на Малерман, много мудно ми върви четенето. Явно бая антиутопии съм прочела и нищо не може да ме впечатли вече. Идеята е хубава, но все имам чувството, че това съм го чела някъде вече. Направо като гледам колко е дебела книгата и ме хващат лудите, но ще се напъна и ще я прочета до край. Може пък да ми хареса в крайна сметка.

Препоръчват ми "Книга за гробището" - Нийл Геймън и "Мидълсекс" - Джефри Юдженидис, но доколкото разбирам имат фентъзи нюанси, а аз не съм много фен.
Ако някой ги е чел, ще бъда благодарна за отзиви.

Втората няма, но аз така и не я оцених високо, съвсем други очаквания имах за нея. Типично по гръцки забива в историите на родата до трето коляно, а основната идея е повърхностно засегната.

А Геймън го обожавам, историите му са по-скоро като метафори, не бих ги определила точно като фентъзи.

"Книга за гробището" е много хубаво. Фантастичните елементи не се натрапват и много плавно се лее историята.

Чудесно, ще ги взема тогава да ги прочета. Може би тази за гръцката история няма да ми допадне, но ми е любопитна.

Аз дори я оставих за момента, нещо много тегаво ми вървеше.

Докато уж четях “Инспекцията” прочетох “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” и ”Нещата, които синът ми трябва да знае за света” на Бакман. Първата ми хареса, втората - по-скоре не.

Прочетох и “А можехме да бъдем” на Иво Христов - купих я благотворително, авторът събира пари за лечение. Момчето е много младо и книгата е доста слаба, но я дочетох все пак. Дано е здрав, за да научи повече неща за света и любовта, може и да станат по-добри нещата му.

Сега чета “Домът на мис Перигрин за чудати деца”. И нея я купих благотворително от един коледен базар в подкрепа на две дечица, който се проведе на бившето ми работно място. Тази вече ми харесва и си я чета с интерес.

В момента дочитам "Ковчегът на Керъл" на Джош Малерман. Книгата е повече от страхотна. Нещо като нов прочит на Спящата красавица, но доста мрачен.
Дойде ми като глътка свеж въздух след бозата наречена "Живот в скалите". Съжалявам ако тук има почитатели на книгата, но за мен това беше просто сборник с цитати, излишно напудрен и рекламиран. За пръв път от години, съжалих, че съм дала пари за книга.

Изобщо не съм се замисляла да купувам "Живот в скалите". Да, много нашумя, но след като прочетох за какво става дума (статия на Силвия Недкова май беше), реших, че няма никакъв смисъл. Този тип книги явно се търсят много, такъв ни е пазарът в момента, но винаги е добре да се прочете малко за книгата, преди да се дават пари. Поне аз така правя.

Аз завърших " Жената на прозореца" на Ей Джей Фин. Сега умувам какво да започна

Може и да греша, но защо ми се струва, че прехваленият Алманах на Фермата пак ще е нещо а ла "Живот в скалите" и "Стопанката на Господ"?

Миж, вписва се в общата тенденция, с такива впечатления оставам. И за него изобщо не съм се замисляла, нито за "Стопанката".

Както написах преди няколко дни, че ще боря „Инспекцията”, ами... отказах се.. Нямам нерви да си губя времето с безинтересни книги.
Почнах „Животът и смъртта на Катерина”. За сега ми харесва, има интрига още от самото начало.