Чувствам се в безизходица

Дороти, аз не разбирам все още къде е заровено ключето ? Стоиш с неподходящ човек, само, защото те е страх от самотата ? Независима си финансова, но предпочиташ да отидеш под покрива на стара любов ? Мисля, че проблемът далеч не е кучето.

Дороти, представям си, че си чувствителен и раним човек, който лесно се загубва в страхове и неспокойствия. Вероятно изморен от серийна моногамия - няколко връзки, които започват добре и приключват недотам добре, може би в рамките на около две-три години всяка. Представям си също, че този човек е по-възрастен от теб, в някои отношения се отнася към теб като към по-млада и неопитна (не искам да казвам "дете"), което може би в началото те е карало да се чувстваш сигурна и защитена, но сега е взело да излиза от контрол. Представям си още, че заемите не са единственото, което е скрил, сигурно си се натъквала и на други прикрити от биографията му неща. И че от известно време е под голям стрес - промяна на работното място, друг външен натиск, а това пада върху твоята глава.

Прави ми впечатление, че леко се страхуваш от него, нямам информация до колко има защо. На мен той не ми звучи насилник във физическия смисъл, просто истерик, но ти живееш с него и знаеш. Вероятно е чиста фантазия, но имам чувството, че първоначално те е харесал, защото е усетил уязвимост, нужда от закрила, че може да бъде в позицията на силния, на този, който задава програмата и правилата. Това обаче не се е оказало точно така, както е очаквал.

Така или иначе, това наистина не е безизходица - нямате деца, ти си независим млад човек, можеш да си тръгнеш по всяко време, дори ситуацията с кучето в един момент ще намери разрешение. Това, което те държи, е вътрешна верига някаква - дали е умора от самота, дали е ужасът да признаеш, че и това не се е получило, неизменно и някаква привързаност към този човек... Ти си знаеш. Афектирана си от поредица от конфликти и несбъднали се очаквания в тази връзка, от които ти трябва почивка.

Има ли начин да отидеш някъде за известно време, да останеш със себе си и просто да не се занимаваш с глупости?

И аз да се хързулна в темата с два три въпроса, тъй като се разбра повече за кучето, отколкото за връзката:

Вие говорихте ли, че искаш да се разделите и как реагира таткото на кучето? В първия пост на темата няма достатъчно инфо или фантазия, та не искам и аз да додавам от моята за насилника.

Хапчетата от психиатър ли са или имаш главоболие?

И последен въпрос - гаджето да не е китаец?

Иначе моето мнение е ти да седиш там, но спаси непременно кучето, че нищо не се знае. Утре, както са ти написали го изведи нелегално от страната, да си сигурна, че е спасено, после се върни пак при твоя да му осигуриш алиби.

Непонятно ми е това омаловажаване на домашния любимец. Той не е предмет. Имам 4 деца и 3 кучета и всички обичам без пределно. Имам различен подход, но една любов.

Той явно знае,че тя е привързана към кучето и това е слабото и място.
Ще използва това срещу нея.

На това е трябвало да кажеш "Ами, ти свикни, че ще си вечно сам или си търси робиня, аз изчезвам!".
И наистина да изчезнеш от живота му.

Редактирам...
след като прочетох това
няма смисъл от съвети.
Хората, възприемащи животните като собствени "деца", са особена "порода" хора.
Повечето такива, които познавам, са от типа "ни приема, ни предава".
Защо, нямам обяснение, аз нямам домашен любимец и кучетата винаги съм възприемала като кучета, а не като деца.
Та, авторката да си трОши главата,съвет няма да чуе, гаранция.

Много потребители на " хапчета " в този форум,  това някаква модна вълна ли е  или удобно удоволствие да се оплаквате . След като изтъкване колко е лошо да ст е на " хапчета " спрете ги и се дръжте като отговорни хора. Какви са тези лиготии... някой ме обиди ... притесних се, ще взе6" хапчета.. как пък толкова лесно ги изписват и откъде средства да се купуват.
Това е зависимост и зависимост към очакване някой друг да ни решава проблемите  т.е приютява.
Тези глупости с привързаност към ку,4ето ще се изпарят , когато б бившата любов даде ключ за апартамента и авторката ще се премести без ку4ето.

Абсолютно няма омаловажаване. Я виж колко идеи се дадоха.
Ама от авторката никаква реакция 

Франсоаз, аз кучета съм имала и котки. Разбирам тази любов. Който не е имал домашен любимец, да не се обажда. Защото наистина е като дете.
И пак не съм съгласна за едно куче да се седи в отровна връзка.
Предложения се дадоха. Ама страдащата гък не каза. Не отговори.
Темата е пързалка за мен.

Нека те питам, ако има пожар или се давят кучето и детето ти,  и можеш да спасиш само единия, кого ще спасиш?

Още повече, че е много по-лесно да "отвлечеш" кучето, отколкото детето. Особено след като това е домът на мъжа и жената може да се изнесе с кучето, без да му казва къде и защо отива.
Между другото, винаги при регистрация на куче са ни казвали, че само един може да се води собственик по паспорт, дори като контакти да са подадени всички членове на семейството. Нашите кучета и трите се водят само на мен и аз всяка година подавам за тях документи в данъчните и плащам данък. В интерес на истината никога не съм търсила нормативни документи по въпроса и не знам дали е коректно, а съм се доверила на ветеринарите, които са ги идентифицирали и регистрирали.

absurT, ако въпросът е на живот и смърт и наистина съм направила всичко възможно и за детето, и за кучето, вероятно ще спася детето. Но всичко това е хипотетично, защото може да има различни нюанси - детето да има как да се спаси само или пък кучето да намери начина само да избяга/изплува. При всяко положение, ще направя максималното и за двамата, дори с риск за моя живот.
Тук рискът за кучето май е по-голям при оставането му, дори и авторката да продължи да търпи. И няма дете в картинката. При подобно поведение от страна на мъжа, ако имаше дете, за него също щеше да е по-добре да бъде далеч.

Инциденти винаги има и неуместно да третираш животно като човек. Преди години, във Варна ротвайлер разкъса детето на стопаните си. Нека не идеализираме животните, независимо от преданността  им. Те биха се радвали на свобода и живот сред себеподобни, но нямат шанс. Авторката трябва да търси спокойна среда, с добронамерен партньор (съквартирант, приятел).

Ей това имам предвид, като написах, че любителите на животни са особена "порода" хора.
На "нормален" човек изобщо няма да му мине дори мисълта да се чуди кого да спасява-детето си или кучето си, за него е най-естествено и закодирано, че човекът е НАЙ-важен.

Думата вероятно много ме притеснява...

Аз пък я разбрах, зависи от ситуацията, детето може да успее да се спаси само. То и кучето може де. Ама и какви са тия ситуации все, опасни, които се случват и налагат избор. На мен нито веднъж не ми се е случвало през живота.

Защото въпросът кого ще предпочетеш, детето или кучето, обикновено се задава при заяждане. Когато опре до спасяване, едва ли някой седи и мисли кого ще предпочете. В морето, като се давят деца, едното спасяват, другото не успяват, означава ли, че спасеното е предпочетено? Да не му се случва на човек, спасяваш в такава ситуация когото и каквото е възможно, просто гледаш да спасяваш. И за себе си понякога не мислят, пак пример със спасен удавник ще дам, а спасителят се удавил, доста такива случаи имаше по медиите.
И за кучетата, както има бели, направени от тях, имам предвид нахапани деца и хора, така има и спасени от тях хора. Просто обобщенията са неуместни.
Аз пък се чудя защо авторката така зачезна и не отразява никого? Дали е взела решението и ще напише, че се е отървала, или си седи и си оплаква участта?