Сестра ми не желае да има контакт с нас

Нали и аз това казвам. Тя дори по телефона не иска да разговаря. Какво остава да става въпрос за ходене по лекари. Естествено, че такива неща не  се коментират по телефона.

Ako е психичен проблем да потърси помощ може да я убеди само страничен човек, тя няма да послуша никой от семейството. Което прави нещата ужасно трудни за близките. Но трябва да отидете и да се опитате да осъществите някаква връзка с нея, за да разберете какво става.

Д0Д0,

Когато прочетох описанието на ситуацията ми хрумнаха две неща - или насилие в семейството в ранна възраст или отключено психическо заболяване (а може би дори и двете).

Върнах се назад в темите, които си пускала. Не знам колко е коректно и не желая да бъркам по чужди рани. Но ти самата споделяш за жестоко психическо и физическо насилие към теб, а за сестра ти - че е била свидетел през цялото време. Ако това е така, няма нищо чудно в това, че не желае да общува с родителите. С единия - защото е причинил всичко това, а с другия - защото е позволил всичко това да бъде причинено, останал е. Тези преживявания може и да са я тласнали към формиране на нездрави връзки впоследствие. Не може да се изчисли кое как въздейства на различните хора, пък били те сестри, пък дори и на нея да не са ѝ посягали.

Колкото до твоята и нейната комуникация - преди няколко години сте споделяли за тази минала травма (и явно сте били близки), а сега някак ти си минала на страната на родителите си. Подозирам, че е възможно това да е я отчуждило и от теб впоследствие.

Честно, не знам има ли шанс поне вие двете да си възвърнете комуникацията. Във всеки случай няма да стане с контролиране, следене, изпращане на хора. Нито с това да заставаш твърдо зад 'обидените', 'наранени', 'поболели се' и т.н. родители. Може би не заслужават. Може би берат плодовете на отношението си в миналото.

Отново, не искам да те обидя. Просто ми се струва, че нещата са в пъти по-дълбоки, отколкото ги представяш. За мен не е въпрос на неблагодарност. Не е промиване на мозъка. А по-скоро реакция към минала травма, с която не успява да се справи и, за да оцелее - избягва всячески засега.

А така. Естествено, че ако човек не иска контакт с роднини, понякога има сериозна причина в миналото, обичайно някакъв вид насилие. Много се радвам, че авторката е писала за това в миналото и се намери кой да изрови.

Сериозно ли е била подложена на насилие авторката от страна на родителите си?! И същата сега стои и я е грижа за тях!? Вече разбирам сестрата. И аз да бях, и аз щях да избягам и да ги отсвиря. Авторке, сестра ти вероятно те смята за предателка и те вижда като такава. Извинявай, но при това положение май си го заслужавате отношението, което получавате всички.

Да, това с насилието в детството много променя картинката.

Не само то. А и това, че сега авторката е на страната на родителите насилници. Според мен това е водещото.

Ужасни неща си написала през 2015-та година, ако са верни, сестра ти си е съвсем ОК, а ти си имаш още доста работа по откъсването от насилника и съучастника му. Какъв контакт да иска с тебе, ти си на тяхна страна срещу нея, на практика! Майка ти нормално защо не е наред с нервите, сигурно и тя е тормозена в момента, вие двете сте се избавили, но тя ... Не знам какво да кажа.
А, Хайчето го е написала, писали сме едновременно.

Така е, да. Пускала съм тема за това. Напълно си права за това, че е възможно да не може да преодолее някои неща. Преди сме разговаряли по темата. Двете сме много различни и приемаме и преживяваме нещата различно. Те няма как да не се отразят на психиката на човек. Но странното е, че тя застана срещу мен. А преди това не се беше случвало. Винаги сме се подкрепяли и сме били близки, докато не замина там. След това прекрати връзка с мен и аз застанах на страната на родителите ми (което може й да е било грешка, сега си давам сметка). Но наистина е трудно да подкрепиш някого, когато той самият не осъзнава, че застрашава живота си, буквално. Не съм имала възможността да изясня защо отказва да общува с мен, отказа ми всякаква комуникация. Очаквах да спре да контактува с родителите ми, когато стане финансово независима, но не до такава степен. Мислех, че поне ще се обажда, за да каже, че всичко е наред и е добре. Но никога не съм предполагала, че може да не иска да общува с мен. За това нямам обяснение как и защо стана. Не знам дали под влияние на някого или нещо, или заради друго. Такива неща ми написа, че ми дойдоха като гръм от ясно небе. Никога не съм подозирала и тя с нищо не е показвала, че мисли и чувства такива неща към мен.
Не съм на ничия страна. Просто не мисля, че някой родител заслужава да не знае детето му живо и здраво ли е, било то и не толкова добър родител. Аз не съм близка с родителите ми, въобще. Ясно е защо. Така, че ги подкрепям единствено за това, че искам сестра ми да е добре и да й помогна с каквото мога.

Не съм сигурна дали Д0Д0  не се опитва да защити майка си в момента.

Между другото, болднатите неща се изключват взаимно. А от писанията ти дотук - ДА, ти СИ на страната на майка си. Нищо чудно, че сестра ти не ще да те погледне.

Към другите - бих апелирала към това да имате и емпатия към цялото нещо, не само присъди и назидание. Нека разглеждаме казуса и дали има път между хората.

Хората се справят по различен начин и в различен етап от живота си с травмата (ако въобще) и точно това, че понякога забравяме да се поставим в обувките на отсрещния, е причина за емоционални пропасти помежду ни.

Защото си използвала нейна @грешка@ или по-скоро неодобрено поведение, за да пренасочиш @насилието@ от себе си към нея. Т.е. ако до сега ти си била @на прицел@ а тя понеже е по-малка е минавала между капките , то си ползвала момента да смениш ролите. М ного нечестно , защото доколкот оразбирам тя не ти е виновна че си имала лошо отношение в детството.

Това като да предадеш приятел защото ти си пострадал , а него не са го спипали.
Ами и аз нямаше да искам да комуникирам с такъв човек ако е вярно това.

JoyfulCompany емпатия имаме и то в самозащита. Ако е вярно горното то така не се постъпва и е доста грубо предателство.
Бих казала че само много съжаление и извинение и наистина признание на грешката и споделяне защо е направено и т.н. може да помогне. И то не става веднага.

Това, че в конкретна ситуация заставаш на нечия страна, защото смяташ, че така е правилно, не означава, че сте на единодушно мнение за всичко. Казах и горе, че нямаше как да заема нейната страна, защото това означаваше да й кажа, че е супер да замине за Афганистан и да не я видя вече! Говорили сме по темата с нея, но не можах да я разубедя с никакви аргументи и за това застанах в опозиция. И не смятам, че съм постъпила грешно, това беше безумие!

Аз вчера се зачетох и аз в старите мнения на авторката, но нямах време и не съм стигнала до тази й тема, но бях убедена, че крушката има опашка. Толкоз.