Сестра ми не желае да има контакт с нас

Момичето е пълнолетно, животът си е негов, така че няма какво да направи семейството. Много хора избират път, с който другите не са съгласни, тяхно право е.

Само аз ли виждам противоречия у авторката? Още в първият си пост тя е написала, че сестрата от години не желае да има контакт с тях. Явно не е от сега. После написа, че последно родителите и отишли да я видят и от тогава сестрата изцяло се скрива. После аз като я попритиснах, каза, че с познати са я наблюдавали дали е добре и ходи ли на работа. После пък като се усети, че така няма смисъл темата и, се сети да напише, че това било преди 10 месеца с тези познати, които я наблюдавали. Значи хем родителите я проверяват, хем с някви познати пак я наблюдавате, хем тя от години не иска контакт с вас, хем още от училище не е искала да отиде с родителите си. Много скалъпена работата. Пак не разбирам какво иска авторката. Да я прибере и да я набие както тя се изрази. Сама хиляда пъти повтори, че нямало да я преследва и че на голям човек копчене може да му каже, а в следващият момент реве. Имаше и още нещо около нейните страхотни приятелки, които уж първо бяха приятелки от унито, а после се оказа че са от училщето. Авторката още в първият пост е написала, че ясно е казано от сестрата, че не иска да има контакт с тях, а те зорлем от горе и я преследват. И аз щях да се скрия ако ми се натрисат и ме наблюдават или да пращат хора да ме проверяват. И най-важният въпрос е като имате някой който да я проверява, защо пак не помолихте за помощ. Защоо чакахте 10 месеца за да се сетите, че нещо не е ок. Защо не се свързахте с българи от града в който се предполага че живее. Очевидно авторката е активна във фейса. Нищо не и коства да пусне публикация или да се допита до хора. Много много защо. Имам чувството, че авторката има психически проблем и си измисля и доукрасява историята само за да и повтарят тука всички колко е смотаан сестра и и как тя е страхотната сестра. Явно това е, което не е получила от родителите си.

Чета и ми се реве, само не знам за кое първо да рева- забрави отношенията със сестра ти или заради глупостите, които се написаха.
И аз не разбирам как може да се стигне до това положение, но е изключително тъжно. Имам две сестри и не мога да ти представя да съм с същото положение.
Нямам идеи, вие май сте направили всичко, което аз бих направила. Може би бих започнала да изпращам подаръци за празници. Не говоря за някакви мега големи подаръци, просто неща, които знаете, че биха ѝ харесали и биха я докоснали. Ако е оставила нещо сантиментално за нея тук може да ѝ го изпратите, може примерно да се снимате всички или стари снимки да ѝ изпратите. За рождения ѝ ден може да ѝ поръчате цветя. Ей такива малки неща, да знае, че я обичате и мислите за нея. Пък може да ви звънне.

Какви подаръци.... Това момиче се е отделило от родителите си на 17, а от сестра си явно и по-рано. Авторката е написала, че това момиче от години ясно е заявила, че не иска да има нищо общо с нея. Очевидно е че сестрата е обидена от години за нещо, но авторката се прави на приятно разсеяна. Каквото и да е псоледвало след това в Англия, то комуникацията е куцала още когато момичето е било в Бг.
Най-вероятно сестричката се е уредила вече добре в Англия и авторката сега вижда златната кокошка в нея. Няма да е първата роднина, мислеща си че парите растат по дърветата в Англия и чудеща се как да се възползва от сестричката си. Между другото имам доста познати, които също пред роднините казват, че работят нископлатена работа, точно за да не ги занимават с глупости. Иначе се започва еднооо. Ама тука не можеш ли да уредиш еди кой си. Нищо чудно сестрата да ги дрънка тия ей така само и само да я отсавят на мира. Да си мислят ето тя се забърка с араби и изчезна и да не я търсят повече. Реално ако погледнем. Тука пишат и много хора живеещи в чужбина, включително и аз. Не се сещам за българин, който да е 6 години в чужбина и да не се уредил поне законно да работи. Няма нито един такъв. От цяла огромна българска общност. Тези които не успяват се завръщат в родината. Така, че.....

Работата е там, че ако тя не иска същото, няма как да стане.
Броят на хората, които  след напускане на Бг прекъсват всякакви контакти със семействата си, е много голям - обикновено става дума за междуроднински проблеми, довели до този разрив. Чисто административно можете да подадете молба за издирване във външно министерство, те да се свържат с мастните власти, които да я установят, но след това просто ще ви кажат дали е намерена или не, не могат да я принудят да започне да поддържа връзка с роднините си. Ако вече сте в лоши отношения, това никак няма да ги подобри.

Всичко в написаното от мен е истина, но са много неща в отделни постове и сигурно вече изглежда объркано.

ДОДО, не обръщай внимание на безпочвените твърдения как си била завистливата сестра, която лампти за имоти и т.н. Човек по себе си съди.
Аз имам една теория - срам я е просто. По себе си съдя, че когато ме е срам от себе си не мога да гледам хората в очите, дори и близките си. Не искам с никого да се виждам и общувам заради личния си провал. Може и сестра ти да реагира подобно на провала си, особено ако усеща, че и вие я смятате за провал, провалена и прочие неща.

И щото е засрамена,решава,че сестра ѝ е неприятна личност?!?

Независимо какво се пише в темата, според мен от най-голяма важност е физическата сигурност на момичето и мисля, че е крайно време авторката и родителите ѝ да измислят как да проверят дали е жива и здрава след 10 месеца без връзка с нея. Пък после да мислят дали и как да си подобряват отношенията. Честно казано, тръпки ме побиват като чета някои от предположенията, а и в моята глава филми се въртят бая. Направо не знам толкова време как живеете без да знаете жива ли е, здрава ли е. Ако толкова нямаш друг вариант, може да пишеш в "Родители в чужбина", може пък някоя отзивчива съфорумка, която живее наблизо да завърти волана и да звънне на вратата ѝ, чисто да види там ли е, добре ли е...

ДОДО, за съжаление нямаш много полезни ходове.  Това с депортацията и сигналите за работата й на черно е несериозно, а и не се знае дали в крайна сметка няма да се обърне срещу сестра ти или срещу вас. 
Едиственото, което можеш да направиш е да отидеш да поговориш с нея,  да се обажда веднаж на Х седмци, когато й е удобно, защото    искаш да  чуеш гласа й.    Важно е да не изпадаш в обвинителен режим, колкото и да се тревожиш, защото това ще я капсулира допълнително.  Не критикуваш, не предлагаш   промени в битието  й, само споменаваш, че ако има нужда от нещо си насреща.  С човек попаднал в секта    (или с промит от религия мозък) трябва да се подходи внимателно за да се  тушира малко  типичната враждебност.  Мисля, че за родителите ти ще е много трудно да запазят самообладание. При добър късмет и постоянство можеш да  постигнеш накаква минимална комуникация.   Може би е разумно да поговориш с психолог преди да се срещнеш с нея за да се подготвиш. Аз бих опитала това.

А замисляли ли сте и имате ли основание за предположение, че сестра ти има психически проблем?
До тук говорихме само за поведението и след като е заминала. Каква бе като бе тук?

Пробвай да свържеш това си твърдение с брака за афганистанец и смяната на религия. Или не ти се връзват и ще обясниш, как е било лъжа, защото златната кокошка не иска да дава пари на роднините, така ли? Иначе просила от майка си ей така да има още, нищо че около нея само пачки. Отишла да работи при араби - току виж те работят за нея а? Измисляш си странни тълкувания на една определено лоша ситуация.

Щом е в Англия, сигнал до социалните, полиция и т.н. да проверят дали всичко е ОК, а и да видим колко са чувствителни в действителност, че много пищяха миналата седмица на мача, а нямаше един не бял в агитката им на стадиона ...

Иначе нищо страшно, но все пак е добре да разберете каква е причината, за да не ви се случва друг път. Има една книга Психологическо айкидо с примерни амортизационни писма, които може да пробвате.

И аз имам двама братя от различни майки и се запознахме на погребението на баща ни и оттогава почти нямаме комуникация. В нашият случай ябълките на раздора бяха парите, които в крайна сметка отидоха в ръцете на трети лица с участието на майката на малкия брат, която също почина за добре свършената работа в знак на благодарност от страна на хищните грабливи птици.

Та мисълта ми беше, че има 2 варианта - или се примирявате с нежеланието за контакт, или бъркате в раната, от която не се знае какво може да изкочи и после и психиатър може да не успее да помогне. Изборът ще направите целесъобразно според това колко ви е мил живота и какво сте готови да си причините. Аз още мисля да напиша книга на малкия ми брат с истината за случилото се, но от друга страна май е по-добре да живее и да си умре невежа, нищо че ще продължава да ме мрази и обвинява за всичките си нещастия, докато е жив ...

Замисляме се и има индикации за проблем, но не знаем какво бихме могли да направим. Как да я накараме да отиде на лекар, кигато тя дори по тел. Не иска да говори с нас?

А тя ако реши теб да те накара да идеш на лекар и ти звъни по телефона да те праща на лекар ???
НАред ли сте да пращате нчкой на лекар по телефона ? С коя квалификация определихте кой да е лекаря ?
Ей ужас!