След това прекрати връзка с мен и аз застанах на страната на родителите ми (което може й да е било грешка, сега си давам сметка). Но наистина е трудно да подкрепиш някого, когато той самият не осъзнава, че застрашава живота си, буквално. СЕГА си даваш сметка? Трябвало е сестра ти да се отрече от теб за да си дадеш сметка, че в теб има нещо сбъркано, че си на страната на насилниците си?!
Не съм на ничия страна. Просто не мисля, че някой родител заслужава да не знае детето му живо и здраво ли е, било то и не толкова добър родител. Аз не съм близка с родителите ми, въобще. Ясно е защо. Така, че ги подкрепям единствено за това, че искам сестра ми да е добре и да й помогна с каквото мога. А някое дете заслужава ли да бъде подложено на насилие от собствените си родители?! Твоите си заслужават отношението.
Между другото, болднатите неща се изключват взаимно. А от писанията ти дотук - ДА, ти СИ на страната на майка си. Нищо чудно, че сестра ти не ще да те погледне.
Защо да е било безумие? Виж че се е върнала и си е добре. Щом се е оправила със ситуацията значи е знаела горе долу какво прави.