То детето не знае, че майка му и баща му са се развели пред 3 и половина години!!! Ужаст. Майката била виновна. Ами ти, бащата, какъв си? Някаква безгласна дума, че е по-лесно ли? Приятелката му кво била казала - съобразил се, жена му кво била казала - съобразил се , а неговото мнение - няма го, че по-лесно. Това не е грижовен баща. Чудел си бил, дали да изчака новото му дете да проговори, за да го запознае с по-голямото, което още не знае, че са разведени! Щото така ще обвини децата, че имат трудна комуникация и ще падне вината от гърба му ли? Ужасен егоизъм се крие, зад привидно загрижените ти писания, авторе.
- Публикувана: 23 окт. 2019, 11:39 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 02:32 ч.
Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?
Т.е. приятелката ти забременя и 9 м. не говори с детето си, че ще има братче? Само едно ще ти кажа - не сте близки. Това не е близост.
Ти да не би да споделяш всичко с децата си?
Последните 6 месеца от бременноста не съм споделял с майка му (не броя първите 3 месеца защото тогава на никого не сме казвали).
А от 10 месеца насам нито аз нито майка му не можем да се наумим да му кажем. През голяма част от тези 10 месеца аз не бях в БГ. Така, че не виждам какво толкова странно има тука.
Едва от 2 месеца съм през повечето време в БГ. И тези 2 месеца досега се занимавах с куп проблеми покрай преместването на новото си семейство (работейки отчасти и в чужбина). Та не виждам какво толкова странно има.
Та, хайде да си спестим този патос.
Само оправдания. Това не е ходене до Икеа, което може да отложиш във времето.
Аз виждам само двама възрастни, които не мислят за детето. Четири години да не намериш начин и момент е нелепо.
Аз виждам само двама възрастни, които не мислят за детето. Четири години да не намериш начин и момент е нелепо.
За раздялата - да. Почти 4 години стават. Но и това е малко относително защото поне през първата година от раздялата аз имах някакво очакване, че може да се съберем. Допускам, че и тя. Но събитията се развиха другояче и преди 2 години се разведохме.
Не знам правилно ли е било, че през последните 2 години не сме му казали на сина ни. Но - грешка или не - така се получи.
Авторът, недей да бързаш и по-тежки случаи има от вашия.
След много години, когато ти дойде времето и се преселиш в по-добрия свят, двамата братя сами ще се запознаят в съда, за да си разделят наследството.
За съжаление и такива случаи има и все за доброто на децата.
Какви точно съвети търсиш.... И тук ти казах, и психоложката ви го е казала - колкото по-бързо, толкова по-добре. Стига с оправдания и успех.
След много години, когато ти дойде времето и се преселиш в по-добрия свят, двамата братя сами ще се запознаят в съда, за да си разделят наследството.
За съжаление и такива случаи има и все за доброто на децата.
Какви точно съвети търсиш.... И тук ти казах, и психоложката ви го е казала - колкото по-бързо, толкова по-добре. Стига с оправдания и успех.
Скрит текст:
И каква е идеята по създаването на темата ти?Ти да не би да споделяш всичко с децата си?
Последните 6 месеца от бременноста не съм споделял с майка му (не броя първите 3 месеца защото тогава на никого не сме казвали).
А от 10 месеца насам нито аз нито майка му не можем да се наумим да му кажем. През голяма част от тези 10 месеца аз не бях в БГ. Така, че не виждам какво толкова странно има тука.
Едва от 2 месеца съм през повечето време в БГ. И тези 2 месеца досега се занимавах с куп проблеми покрай преместването на новото си семейство (работейки отчасти и в чужбина). Та не виждам какво толкова странно има.
Та, хайде да си спестим този патос.
Последните 6 месеца от бременноста не съм споделял с майка му (не броя първите 3 месеца защото тогава на никого не сме казвали).
А от 10 месеца насам нито аз нито майка му не можем да се наумим да му кажем. През голяма част от тези 10 месеца аз не бях в БГ. Така, че не виждам какво толкова странно има тука.
Едва от 2 месеца съм през повечето време в БГ. И тези 2 месеца досега се занимавах с куп проблеми покрай преместването на новото си семейство (работейки отчасти и в чужбина). Та не виждам какво толкова странно има.
Та, хайде да си спестим този патос.
Психолог ви е дал най-правилния и единствения адекватен (в тази ситуация) съвет - да не отлагате повече. Психолог няма да ви даде листче с реч, за пред детето. За това поне може да се напънеш - нали си близък с него уж.
Искаш някой непознат да ти смели и напише наготово думите към собственото ви дете ли?
Търсиш публично одобрение на невярното твърдение, че "нищо кой знае какво не е станало" ли?
Не разбирам наистина, как може да очакваш потупване по рамото, при така изложените факти?
Да провериш дали има и други като теб и приятеля ти с подобен опит, за да се успокоиш, че не си се издънил кой знае колко ли?
Най-големият проблем не е запознването с братчето, а съобщаването, че майката и бащата не са семейство от години. Това ще е далеч по-шокиращо за детето. Дали сега или след години, но то ще осъзнае тази лъжа. Дали ще приеме или не братчето зависи доколко е научен на открити отношения и доверие в семейството, а тук такива няма. Тук има срам хората да не разберат за развода, детето да бъде лъгано умишлено, че има здраво семейство.
Като юрист имам наблюдения, че много полубратя и полусестри стигат до съдебни дела и открита вражда точно след подобен подход на родителите си.
И понеже минавам за 4-ти път през отглеждането на дете точно на тази възраст, виждам как масово децата се подценяват. В нашата къща с децата, независимо от възрастта, се коментират всички въпроси, касаещи семейството. Дори и да сме пробвал да прикрие нещо, са разбирали, защото често малките деца са по-сетивни и по-необременени с комплекси и страхове от възрастните.
Като юрист имам наблюдения, че много полубратя и полусестри стигат до съдебни дела и открита вражда точно след подобен подход на родителите си.
И понеже минавам за 4-ти път през отглеждането на дете точно на тази възраст, виждам как масово децата се подценяват. В нашата къща с децата, независимо от възрастта, се коментират всички въпроси, касаещи семейството. Дори и да сме пробвал да прикрие нещо, са разбирали, защото често малките деца са по-сетивни и по-необременени с комплекси и страхове от възрастните.
Типичен пример за егоцентризъм и безхаберие. Някой се е опитал да "тъче на няколко стана", ама станала беля. Сега замазваме положението с уж родителска загриженост. Ами ако и нещата с новата половинка не потръгнат? Две нещастни деца. Интересно ми е дали "новата" жена е знаела за семейните потайности на любимия. И дали въобще знае?
Колко още ще отлагаш/те и защо? Сядате тримата, с бившата ти жена и си поемате отговорността пред детето-че сте крили 2-3 години от него, че сте разделени (разведени), че баща му има вече и друго дете, че го обичате, че той няма вина за нищо...и изчаквате детето да прецени-ще приеме ли и как новите факти и хора в живота си.
Типичен пример за егоцентризъм и безхаберие. Някой се е опитал да "тъче на няколко стана", ама станала беля. Сега замазваме положението с уж родителска загриженост.
Поздравления. До тук най-неадекватният постинг - и то при доста силна конкуренция. Ако си беше направила труда да прочетеш постингите ми щеше да разбереш, че сме разведени и, че с приятелката ми се запознахме след като със съпругата ми бяхме разделени почти 2 години (и разводът ни вече течеше). Ама чукча не читател, чукча-писател.
Някои хора тук здраво се опитват да вкарат моята ситуация в някакъв си техен калъп.
Съжалявам ако в твоя случай е имало "тъкане на два стана". Знам, че е много неприятно, защото веднъж и аз бях такъв един такъв "стан" (но това няма връзка с развода ми).
Това дете живее в лъжа, може ли такова безобразие... И двамата с бившата ти жена сте един дол дренки, защо сте се разделили, щом толкова очевидно си подхождате в лъжите си. 
И вместо да се оправдаваш вземи се засрами и му кажете на това дете възможно най-скоро - утре даже! Случвало се било. Нищо не се случва просто ей така - ние позволяваме да се случи.
И вместо да се оправдаваш вземи се засрами и му кажете на това дете възможно най-скоро - утре даже! Случвало се било. Нищо не се случва просто ей така - ние позволяваме да се случи.
Ще обобщя. Човекът има син на 5 години. Разведен е с жена си, от която има този син, когато детето е било на 18 месеца. Детето НЕ знае, че майка му и баща му са разведени (мисли, че баща му е просто работел в чужбина). Междувременно човекът има нова приятелка докато живее в чужбина и след едва няколко месеца връзка тя е забременяла с втория му син, който вече е на 10 месеца. Та човекът е силно загрижен как да каже на по-големия си син за съществуването на братчето му.
Обобщих за бъдещите коментари, които не са се запознали цялостно с историята. А и за да види човекът колко е нелеп въпросът му. Fever Ray се опитва да го обясни многократно, но авторът си бае едно и също вече седем страници. Аааа забравих да спомена, че големият му син, бившата жена, а и той били интроверти (и затва го отлага вече 4 години разговора).
Дъщеря ми е на година и три месеца и разбира всичко, не си позволявам да я лъжа. Много време губиш, ценно, което може да е за последно ако не му обясниш как и защо се е стигнало до тук с истинските имена и думи без грам лъжа и скриване на истината (впрочем също лъжа). И един съвет - не нападай хора, които искат да помогнат, когато сам си ги попитал. Мисли за децата си и го показвай, защото действията ти към момента са наистина неадекватни.
Обобщих за бъдещите коментари, които не са се запознали цялостно с историята. А и за да види човекът колко е нелеп въпросът му. Fever Ray се опитва да го обясни многократно, но авторът си бае едно и също вече седем страници. Аааа забравих да спомена, че големият му син, бившата жена, а и той били интроверти (и затва го отлага вече 4 години разговора).
Дъщеря ми е на година и три месеца и разбира всичко, не си позволявам да я лъжа. Много време губиш, ценно, което може да е за последно ако не му обясниш как и защо се е стигнало до тук с истинските имена и думи без грам лъжа и скриване на истината (впрочем също лъжа). И един съвет - не нападай хора, които искат да помогнат, когато сам си ги попитал. Мисли за децата си и го показвай, защото действията ти към момента са наистина неадекватни.