Не е ясно бившата защо толкова се дърпа. Аз бих казала на детето и без съгласието на другия родител. Защото това криене създава подводни камъни в общуването именно с бащата. Мама винаги може да каже после - ами той ни заряза и даже друго семейство си има, а аз не ти казах, за да не ти е мъчно. Пък ти тогава обяснявай...
- Публикувана: 23 окт. 2019, 11:39 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 02:32 ч.
Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?
Аз момента с психолога не го вдявам, честно. Надробили са една каша, да седнат като зрели хора да обсъдят ситуацията и да решават. Както те самите приемат положението, точно по същия начин ще ги приеме и детето. Да, най-тъпото от всичко е, че продължават да се правят на семейство. Но ако детето вижда, че мама и татко са спокойни, както и досега, всъщност за него нищо няма да се промени, просто ще се сдобие с бебе-братче и още една "мама". Всичко зависи от тяхната реакция и тяхното поведение спрямо ситуацията.
"Защо сте ме лъгали толкова време" не вярвам да хрумне на 5 годишно дете, не и ако някой възрастен не му го подскаже. Сега, ако чакат още 5 години, и това ще се запита, разбира се.
"Защо сте ме лъгали толкова време" не вярвам да хрумне на 5 годишно дете, не и ако някой възрастен не му го подскаже. Сега, ако чакат още 5 години, и това ще се запита, разбира се.
Без да съм в целевата група, но с много клиенти в подобни ситуации.
Моят съвет е да се консултираш с адвокат и да заведеш дело за контакти с детето. Да започнеш да се държиш като истински разведен баща и да плащаш издръжка, да си вземаш детето по график и да го запознаеш с реалността.
Моят съвет е да се консултираш с адвокат и да заведеш дело за контакти с детето. Да започнеш да се държиш като истински разведен баща и да плащаш издръжка, да си вземаш детето по график и да го запознаеш с реалността.
Благодаря за съвета - макар и да не ми стана ясно кое те кара да мислиш, че не плащам издръжка или, че нямам график за контакти.
Вземи детето и му кажи еднолично.
Това, което много от съветниците в този форум не отчитат е, че майка му е много по-близка до него отколкото съм аз. Последното нещо, което искам е да започне да го настройва срещу мен.
Децата на тази възраст могат лесно да бъдат манипулирани. Знам го от собствен опит - майка ми по някаква причина не обичаше сестрата на баща ми. А тя беше супер любвеобвилна леля. Като малък хем ми беше приятно в редките случаи когато бях при нея, хем се чувствах някак виновен за това, че ми е приятно защото знаех от майка си, че тя е "лоша". Така и не се привързах към нея. Едва като възрастен осъзнах, че майка ми е постъпила дребнаво насъсквайки ме срещу човек, който определено милееше за мен. Но като дете няма как да си дадеш сметка за тези неща защото майка ти за теб е безспорният авторитет. А, че и тя не е безгрешен човек и без да иска може да ти навреди - това го разбираш по-късно.
Та така. Каквото и да му казвам на сина ми доста по-важно е какво ще му каже майка му. И за това искам или не искам е по-добре да се опитам да работя заедно с нея.
Режим на лични контакти с дете на 5 г. предполага не да ходиш за няколко часа в дома на детето, а то да идва в дома ти и да е част от реалното ти ежедневие. Уикенди, празници и ваканции с теб и твоя начин на живот, което предполага и семейството ти в момента.
Много родители, които държат на контактите с децата си, дори се разбират за споделено родителство.
Ти просто си оставил майката дае водеща и приемаш безропотно да играеш пиески.
За издръжката не знам. Надявам се поне това задължение да изпълняваш.
Кафе с мед, на детето може да не му хрумне сега, но сле 10-20 г. може да се запита защо са го лъгали толкова време и да потърси тогава сметка. Лъжите винаги са бомба със закъснител.
Много родители, които държат на контактите с децата си, дори се разбират за споделено родителство.
Ти просто си оставил майката дае водеща и приемаш безропотно да играеш пиески.
За издръжката не знам. Надявам се поне това задължение да изпълняваш.
Кафе с мед, на детето може да не му хрумне сега, но сле 10-20 г. може да се запита защо са го лъгали толкова време и да потърси тогава сметка. Лъжите винаги са бомба със закъснител.
Режим на лични контакти с дете на 5 г. предполага не да ходиш за няколко часа в дома на детето, а то да идва в дома ти и да е част от реалното ти ежедневие. Уикенди, празници и ваканции с теб и твоя начин на живот, което предполага и семейството ти в момента.
Много родители, които държат на контактите с децата си, дори се разбират за споделено родителство.
Ти просто си оставил майката дае водеща и приемаш безропотно да играеш пиески.
Много родители, които държат на контактите с децата си, дори се разбират за споделено родителство.
Ти просто си оставил майката дае водеща и приемаш безропотно да играеш пиески.
При развода това беше един от най-спорните моменти. С голям зор смъкнах възрастта при която ще мога да го виждам самостоятелно на 5. А то навърши 5 наскоро. И сега именно идва деликатния момент, че трябва да му стане ясно, че имам ново семейство и той има братче.
По регламент скоро идва първото мое самостоятелно виждане така, че съм в правото си да го заведа при братчето му. Но искам преди да го направя с майка му да изработим съвместна стратегия за това как да му обясним всичко това. Разнобой между двамата би бил изключително вреден - най-вече за сина ни.
И накрая - не го приемай лично, но ако се занимаваш с брако-разводни дела или консултации малко ми става страшно за клиентите ти. Има осезаема агресивност в съветите, които даваш.
Не е ясно бившата защо толкова се дърпа. Аз бих казала на детето и без съгласието на другия родител. Защото това криене създава подводни камъни в общуването именно с бащата. Мама винаги може да каже после - ами той ни заряза и даже друго семейство си има, а аз не ти казах, за да не ти е мъчно. Пък ти тогава обяснявай...
Честно казано и аз не знам защо сега тя реши да отлага. По-горе писах, че всъщност преди няколко месеца тя самата повдигна тази тема и тогава аз не бях подготвен. Още бях в чужбина и се готвех за връщането в БГ и в цялата суматоха нямах капацитета да обмисля как да постъпим. Та тогава я помолих да отложим докато мине преместването ми.
Сега вече от 2-3 месеца през повечето време съм в София и първият стрес от преместването отмина. И усещам необходимостта да се заема и с този въпрос. Но сега пък тя реши да отлага.
Не знам от какво е продиктувано. Но се надявам да се разберем с нея.
Майката в случая няма думата. Казвам го от позицията на майката на първото дете.
Аз пък от позицията на баща смятам, че това не е така. Това е прекалено важна тема за да игнорирам майката.
С което не казвам, че ще оставя тя да блокира нещата вечно. Просто още не съм загубил надежда да се разберем.