Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Катя интересно ще е да видим цялата последователност на събитията, но погледът е красноречив.  Думите й към Йълмаз в болницата - също. Зюлейха приема нова роля, но не съм сигурна, дали тя ще е в правилната насока. Даже не съм сигурна, дали и самият Йълмаз няма да се разочарова от нея впоследствие, поради вече различни възгледи и поведение. Зюлейха може да престане да бъде вече "неговата" Зюлейха и да се превърне в една жена, която той не познава. Предстоят интересни моменти.
П.П. Чудя се за Хатип ага. Как така би рискувал живота на жена си. Мисля, че беше наясно за опасността, но явно отмъщението му е много по-скъпо от собствената му жена. Този човек е изключително зъл. И лошото е, че никой не го подозира. Дали е възможно Демир и Йълмаз да се обединят по случая - Хатип ага и Дженго от онзи свят да ги обедини в тази кауза по наказване на един човек, който няма никаква съвест.

Явно "говорим" за различни неща. Яман пари от дарението няма да си върнат, но във фрагмана Демир ясно казва: "Трябва да направим нещо за да започнат отново да ни уважават" (по превод от фрагмана).
Тоест: добро дело, от което всички ще се възползват в замяна на върнато уважение. Танто за тунто. Ще направя това, за да си върна онова. Това имаме предвид с Катя. Безкористно добро се прави без да се очаква нищо в замяна - нито върнато доверие, нито върнато уважение, нито върната репутация. Очакването на нещо, в замяна на добро дело вече предполага корист и очкване на някакво облагодетелстване, вследствие на това добро дело. Няма нищо нередно, разбира се, но Яман ще имат интерес от това добро дело и съответно действието не е безкористно. Не знам, защо реакциите на това са толкова бурни. Такъв е живота и това е част от "играта"...Яман не са изключение.
Яман нямат вина за опозоряването и именно натам трябва да е насочено и "изчистването" на името - към случилото се по време на празненството, а не към друга дейност, която "замазва" опозоряването и която цели някаква възвръщаемост.
Проявата на активност трябва да е в посока на конкретното събитие. Никой не говори тук за някакво гузно мълчание, а за реакция по същество. И вече посочих, какво имам предвид под активност по конкретния въпрос.

И в днешно време сме свидетели на всякакви ситуации...еди кой си от богато семейство обвинен в дадено действие (дали има конкретна вина...може и да няма) и после съответния човек дарява разни неща на разни институции, дарява за болнична апаратура, за деца-сираци и т.н. Това "изчистване" на името ли? Не. "Изчистване" на името е действие по доказване, че съответното лице няма вина за обвинението или е нямало зловредно намерение и събитието е злополука или инцидент. Поема се вина, изказва се извинение, вземат се мерки.

"Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш."
Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” – За доброто всякога имате условия.
Петър Дънов (из 100 безценни съвета на Петър Дънов)

 "...Когато даваме с цел да получим, това действие не е подплатено с енергия. Макар да звучи парадоксално – само когато даряваме с чисто намерение да подкрепим и когато не очакваме да получим нещо в замяна, точно тогава получаваме..."
https://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/davane-i-poluchavane/

Демир и Хюнкяр не са невинни. Случката с Гафур е резултат от дълголетните отношения в чифлика - ту мачкане, ту използване за нечисти действия и заплащане на "услуги". Гафур е техен плод. И изтъпанчването пред фотографите, за да се неутрализира една негативна статия с благотворителна акция не може да промени същността на моралната оценка. Интересно, дали Демир ще предаде Гафур на прокурора или ... ще стигне само до побоя и поредното изгонване. 

Здравейте!  

Някакво универсално мислене, което да е вярно за всички ситуации, не може да обясни конкретна ситуация.
Пътят на бащата към детето минава през майката, е изведено от конкретната ситуация в сериала.
Демир стана баща на Аднан, следвайки любовта си към Зюлейха.
Йълмаз и Зюлейха се разделиха и всеки от тях носи любовта в сърцето си.
Зюлейха направи избор, той може да се сравни с избора, пред който Йълмаз беше поставен току-що: любовта и любимия човек или дете. За Зюлейха изборът е много по-суров, защото тя трябваше да избира между Йълмаз и тяхното дете. Когато се омъжи за Демир – в този брак обича само той, Зюлейха се омъжи за Демир от любов към Йълмаз! Зюлейха избра любовта и любимия – неговия живот, и подчини на любовта детето на любовта, което взе от Йълмаз и даде на Демир. Докато поставен пред подобен избор, Йълмаз избра детето. Именно след този нейн избор Зюлейха продължава да е жена на Демир, а детето стана дете на Яман. И ако Йълмаз иска да стигне до детето, той трябва да се върне по пътя на любовта към Зюлейха. Той не знае, че има дете, но знае, че е оставил Зюлейха като своя любима и с чувствата в сърцето си, които са живи в него през цялото време, но той не ги следва, трябваше да измине обратния път. Това е изпитание пред неговата любов. Ако беше избрал Зюлейха и бягството, Йълмаз щеше да стигне и до сина си от нея.
След избора на Зюлейха да се омъжи за Демир детето има и друг баща.
Ако Йълмаз беше избрал бягството със Зюлейха, неговото дете остава с майка си; тя може да реши сама съдбата му, може да му намери нов баща. За Мюжгян това е ситуация, подобна на тази, пред която беше поставена Зюлейха след ареста на Йълмаз, останала сама с неговото дете. При това Мюжгян остава в приятелска среда. Но ако Йълмаз беше следвал пътя на любовта към Зюлейха, щеше да стигне до своя син.

Кой избор е добър и кой – не, няма универсален отговор. За Фекели и Йълмаз отговорът е различен от този на Зюлейха и Демир. Моят е различен от някои отговори, които съм прочела тук. Няма идеален отговор. Но нашето мислене трябва да се съобразява с времето, в което създателите на сериала, са „облекли“ своята история, за да ни я разкажат. Поне аз мисля така.  Изборът на контекста, в който се разказва една история, е вече насочване към мисленето на създателите на каквото и да е произведение, за да търсим ние, които гледаме или четем, смисъла на това, което те с тази история са искали да кажат. Особено за такава история, в която самият контекст е в процес на промяна.  
Когато много се философства и конкретна ситуация се обвива с всевъзможни разклонения и други случаи, опит от детството и хаотични теоретични познания, се изгубва това, което тук се обсъжда.  

Зюлейха между:
думи и действие;
Зюлейха между:
"Моята Зюлейха" и "Зюлейха Яман"

 „...Не докосвай моята Зюлейха! /Твоята Зюлейха ли? Тя не е твоята Зюлейха и никога няма да бъде.
/Това е моята Зюлейха! И винаги ще бъде моя…"
Зюлейха защити живота на Йълмаз с тяхното дете, а по-късно е готова да направи това и със собствения си живот;
Йълмаз избра кръвното си дете от Мюжгян.


 
„Зюлейха Яман...“

Здравейте ,
Благодаря за споделеното!
Съгласна съм, че няма идеален отговор, няма и правилен отговор относно някои ситуации, лично според мен. Дори нашето мислене да се съобразява с времето и контекста на историята, всеки сам за себе си преценява кое е правилно и кое не. Създателите на сериала могат да ни насочат към това, което искат да покажат, но и самите те така поставят нещата, че всеки човек може от своя гледна точка да даде верния за себе си отговор.
Сравняват се ситуации, които са коренно различни и мисля, че това не е коректен подход. Зюлейха защити живота на Йълмаз с нейния и с този на детето, защото имаше реална опасност Йълмаз да бъде убит. Т.е. човешки живот беше застрашен съвсем реално. Йълмаз избра своето кръвно дете, но изборът му не беше свързан с нечий застрашен живот от едната страна и съответно неговото кръвно дете от другата страна. Има огромна разлика в ситуациите.
Както и между бягствата, когато Демир беше изправен пред избора между себе си и много болния Аднан, който можеше да умре. Тук пак имаме реален риск за изгубване на живот.
Изборът на Йълмаз няма нищо общо с възможността или вероятността някой да загуби живота си. Така че, сравняването на такива ситуации със застрашен живот, от една страна и изборът на Йълмаз относно детето му е много тенденциозно и не прави услуга на обективния поглед върху показаните ни сцени.
Ако Йълмаз беше избрал бягството със Зюлейха, то той щеше да стигне до сина си, но щеше да загуби другото си дете. Макар че едното дете е от Зюлейха то реално не е по-ценно от това, което ще роди Мюжгян. Така че, изборът на Йълмаз е между любов и дете, от една страна и друго дете, от другата страна.
Много тежък избор, но нищо в този избор не е свързано със застрашен човешки живот.
Йълмаз също защити Зюлейха с живота си. Йълмаз също защити и честта на Зюлейха с живота си два пъти - вторият при отказа да разкрие истината за престрелката и за раняването си от Демир, когато можеше и да умре там на двора пред къщата. Йълмаз даде своя дан, без да знае, при така наречената саможертва на Зюлейха - отнето му бе моралното право да знае, че е баща. Така че, Зюлейха не само жертва себе си, а жертва и морално право на Йълмаз. Йълмаз също плати. Да не говорим, че саможертвата на Зюлейха беше само теоретична, а на практика именно тази саможертва беше повод за многократните опити за убийство на Йълмаз. Нито бракът на Зюлейха с Демир, нито даденото му право на баща, нито саможертвата, за която Зюлейха толкова говори реално не спасиха живота на Йълмаз. Напротив. Но това Зюлейха не го знае и както бях писала преди - по-добре е и да не го разбира, защото иначе ще осъзнае абсурдността на ситуацията, в която сама се "накисна" бидейки пасивна по отношение на ареста на Йълмаз. Тя, като единствен свидетел на случката с лихваря, можеше да даде показания и да спаси Йълмаз. Но, тя глупаво попадна в капана на Хюнкяр и лошото е, че още си мисли, че именно тя е спасила Йълмаз....говори колко пъти била "умряла", но не попита и веднъж колко пъти "умря" Йълмаз. И реално спасилите на Йълмаз са други: Дженго, Фекели, Гюлтен и Саббахатин. А, Зюлейха имаше само искреното намерение да го стори, но не осъзна абсурдността на това нейната саможертва да даде ефект.

Лично аз напълно разбирам избора на Йълмаз по отношение на кръвното му дете. Като цяло и в двата случая Йълмаз щеше да е прав и крив едновременно. Всеки може да отсъди според вижданията си.
Защото, според мен, както писах и преди, Зюлейха и Йълмаз нямаше да са щастливи градейки живота си върху нещастието на невинен, и то дете. Зюлейха щеше да го осъзнае, Йълмаз също. Любовта им щеше да бъде отровена от вината. Самата Зюлейха каза това за Мюжгян при разговора им в лятната градина и беше права тогава, а впоследствие се оказа, че няма да е само Мюжгян, но и бъдещо дете. Не знам, как изобщо Зюлейха си мисли, че ще може да живее с тази вина после за детето на Мюжгян. Ако бъде честна със себе си, би си дала сметка и мисля, че ще си даде, като се поуспокои. И друго: животът на беглец не е лесен, трябва постоянно да се крият, защото Демир ще ги преследва и ще иска да си върне биологичното дете, най-малко...така че, ако приемем, че Демир ги намери и си върне законното семейство, какво прави Йълмаз?! Ще остане и без Аднан, независимо, че е негов биологичен син...това никой не може да го докаже; ще остане и без детето си от Мюжгян.
Като цяло ситуациите са много сложни, за да се осъжда нечий избор, защото всичко зависи от гледната точка . Никой не може да каже кой избор е правилния.
Сетих се за момента, когато Зюлейха изгори писмото, което даде на Саббахатин да го предаде на Йълмаз. Тя тогава се отказа от казването на истината и от бъдещето си с Йълмаз, задари благодарността си към Демир. Зюлейха също направи тогава този избор в страни от любовта си и не  последва сърцето си. А можеше да стори необходимото, докато Демир беше безпомощен в болницата и да се събере с Йълмаз. Но съвестта й проговори, както и благодарността, въпреки че там нямаше любов. Ето, сега и съвестта на Йълмаз говори, както и желанието му да стане баща и да се грижи за детето си, все пак. Така че, и двамата: и Зюлейха и Йълмаз правят избори в страни от любовта си и вследствие на други чувства.
Катя съгласна съм с теб. Яман трябва да "изчистят" първо вътрешния си двор и тогава да чистят името си, ако мога така да се изразя. Защото оставят ли Гафур, то ще има и други случаи, когато ще бъдат дискредитирани и тогава пак ли отделение ще финансират или нещо друго .
Демир ясно си каза във фрагмана: "....да си върнем уважението". Яман не правят това дарение от извинение или от благодарност, а да си върнат репутацията. Точно за това е и показността. Дава се нещо и се очаква възвръщаемост. Така че няма смисъл от дискусии...Демир си го казва в прав текст. Лошо няма, просто действието не е безкористно и алтруистично. Това е.
Хубав ден
П.П. Забравих да спомена за момиченцето, което прибраха Гафур и Сание за една нощ. Гафур се промени...от пълен идиот той стана сякаш ведър и весел баща и добър човек. Именно това подкрепя и моето виждане: човек се променя в присъствието на деца. Обичта към дете върши чудеса.

Досега не знаех, че любовта може да бъде избрана, само когато човек се изправи пред смъртна заплаха. Наивно и, както се оказвало -  тенденциозно , мислех, че, ако следваш любовта, тя винаги за теб е на първо място. Защото, както сам Йълмаз казва, той не може да диша без Зюлейха, но се оказва, че може. И започна веднага отново да отмъщава. 

Никакво право върху детето не е отнето на Йълмаз. Майката и в последния епизод нарича тяхното дете Йълмаз; направила е всичко възможно, за да стане в семейството на Яман известно, че детето е биологично дете на Йълмаз, а нейната любов да знаят на кого принадлежи; така готова, Зюлейха чака втори сезон своя любим и баща на детето да дойде и да ги спаси. Временни и ситуативни решения не са променили досега основната  и линия.
---
Но, за да разбере Йълмаз, че Аднан е негов син, той първо трябваше да го избере като син на Зюлейха и син „на Демир“, като биологично дете на друг, а той избра не бягството със Зюлейха и чуждите деца, а остана при своето кръвно дете. Това е тест за Йълмаз, който той не издържа.
---
Когато мисля за ситуацията на бягството, аз не сравнявам децата по ценност. Това прави Йълмаз, който избра кръвното дете и това дете го върна от пътя. Защото Йълмаз беше тръгнал на път със Зюлейха и децата „на Демир“. Той беше поел отговорност за тези деца, но се отказа от нея, за да поеме отговорност към своето дете.
Както за любовта, към която Йълмаз преминава тестове, които дотук не можа да издържи, така и за детето, не успя да покаже дотук, че за него чуждото дете е същото такова като биологичното. Ако беше така, той сега щеше да е в Германия. А това, че Демир ще ги последва, е съвсем ясно отначало. Зюлейха е поела риска, но тя се страхува от Демир;  Йълмаз обаче я успокои  - да не  мисли за Демир. Това не му попречи да я остави три часа да седи на пътя, за да се върне при Демир, където можеше да я чака двойната доза: тази за нея, но и предназначената за Йълмаз, от гнева на Демир. Йълмаз не изпълни нищо от това, в което я убеждаваше, за да получи нейното „да“ за бягството. 

Реално Зюлейха не спаси живота на Йълмаз, но това не е и необходимо. Ние не гледаме реалити, тук се работи с художествени условности, тук е важно  нейното усилие, не резултата от него. Йълмаз получи шанс с амнистията и вълшебни помощници, които го спасиха от физическа смърт. Те също идват от сценария. Но какво направи той с този шанс и с „втория си живот“, за който говори на Мюжгян? Виждаме докъде стигна: „Моята Зюлейха“, за която размахваше ръце пред нея и Демир, стана отново „Зюлейха Яман“.

Сега да видим какво ще е следващото изпитание пред двамата влюбени. Какъв би бил животът им в бягство, няма да разберем. Но, ако днес или утре Зюлейха и Йълмаз се съберат и заживеят заедно, преживяното дотук, според мен, ще ги разделя. Особено след като всеки изговори пред другия засега неизвестните за него моменти. Защото всеки от тях прави дотук избор за действията си, воден от принципи и ценности, които очевидно не се споделят от другия. Със своята готовност за бягство с двете деца „на Демир“  Зюлейха повече от ясно е разчитала на това, че Йълмаз има мисленето, каквото тя вижда при Демир. Като майка на деца от двама бащи и след неуспешния опит за бягство, Зюлейха ще има вече едно наум. Защото винаги едно от нейните деца ще бъде биологично, а другото – кръвно за бащата, когото тя избере.

Здравейте ,
Явно не съм била разбрана добре. Тук не говоря за избор на любовта или не, а за неправилното сравняването на няколко различни ситуации, спорен мен и по мое мнение. Не може да се сравняват ситуациите за избор на Демир при бягството му, реакцията на Зюлейха при руините и избора на Йълмаз при тяхното планирано бягство. Различни са както страните за избор, така и мотивите, факторите и дори самите обстоятелства.
Не винаги любовта е на първо място и това го показа и самата Зюлейха, която избра да изгори писмото до Йълмаз дадено на най-надеждния човек - Саббахатин, за да го предаде на Йълмаз. Зюлейха изгори писмото защото беше благодарна на Демир и не можеше да го изостави в този момент. Зюлейха тогава избра Демир пред Йълмаз и бъдещето с него и детето им, водена от благодарността, а не от любовта.
На Йълмаз е отнето правото да знае, че е баща, неговото дете е законно дете на друг мъж в момента и решението за това беше взето без знанието и съгласието на Йълмаз.
Значи, усилието на Зюлейха да спаси живота на Йълмаз се приема, без реален резултат от това усилие, а искреното усилие на Йълмаз да избяга със Зюлейха без реален резултат се отрича и неглижира . Отчитаме намерения или резултати?! Ако са само намерения, то и Йлмаз имаше реално желание и намерение да избяга със Зюлейха.
Съгласна съм, че Йълмаз и Зюлейха са вече различни и тази разлика ще се задълбочава. Както Зюлейха е разочарована от Йълмаз, така и той ще е разочарован от нея, защото тя имаше много повече възможности както да му каже истината, така и да бъде с него, но и тя се провали в това отношение.

Усилието на Зюлейха да спаси Йълмаз стига до края на това, което е в нейните възможности.
При бягството Йълмаз направи избор в своя полза, намирайки се все още на етап, който е в неговите възможности.
Странна логика или по-точно, липса на логика.

В какво се е провинила Зюлейха, която се омъжи за друг, за да спаси живота на Йълмаз, пази детето му като негово и продължава да го обича и да пази сърцето си само за него, беше готова с цената на голям риск за себе си и за децата си да изостави живота с човек, който е готов на всичко за нея,  и да последва Йълмаз в бягство?
Докато Йълмаз я обвини, че се е подвела по богатство, започна да унищожава Яман, т.е. там, където е и Зюлейха, ожени се с един куп обещания, за да е щастлив самият той, гонеше любовта си към Зюлейха от сърцето си и в организираното от него бягство, което тя в началото отхвърляше, я остави по средата на пътя, за да остане при своето дете.

Възможностите на Зюлейха бяха много по-големи от това да се поддаде на активността на Хюнкяр, а тя самата да остане пасивна. Зюлейха беше абсолютно псаивна от към опити да оневини Йълмаз чрез свидетелски показания. Тя прие една саможертва, която й беше наложена и натрапена. Зюлейха не беше активната в спасяването на Йълмаз, а пасивно се омъжи за Демир, осланяйки се на мъгляви обещания на Хюнкяр, които дори нямаха логика. Иначе, разбирам Зюлейха и всички обстоятелства около ареста на Йълмаз, но аз не мога да се възхитя от постъпката на Зюлейха. За мен саможертва означава съвсем различно нещо и съм писала вече по въпроса. Всеки може да приема нещата така, както прецени за себе си.
Йълмаз има вина за много неща и аз съм го критикувала не веднъж. Не мога, обаче, да го приема за единствен виновник за абсолютно всичко и за единствен отговорен в цялата ситуация по същество. Това, че критикувам Зюлейха, не значи, че защитавам или оправдавам Йълмаз. Но, лично за мен, тя носи своята отговорност за развитието на тази ситуация до тук.
1. Това, че не каза на Йълмаз, че снимката му е по вестниците и си замълча. Ако му беше казала, те щяха да имат по-голям шанс за бягство; 2. Излъга Йълмаз за намеренията на Демир; 3. Не му каза за детето, когато си говореха през решетката на ареста; 4. Не свидетелства в негова полза, а се остави да бъде манипулирана; 5. Не каза на Демир за истинската й връзка с Йълмаз; 6. Не каза истината на Йълмаз в един от няколкото момента, когато имаше възможност и можеше да направи това - включително ситуацията с лъжата към Мюжгян и изгарянето на писмото, като така тя избра Демир пред Йълмаз и благодарността пред любовта и възможността да бъде с Йълмаз и детето им.
Основно отчитам като нейна грешка това изгаряне на писмото, с което тя изпусна огромен шанс за любовта им с Йълмаз.

Привет! 🤗

Вторият фрагман:
https://youtu.be/ks_v_i3sSGQ
Дали Мюжгян няма да направи аборт?! 🤪

Благодаря за фрагмана!
Да, може би Мюжгян ще направи аборт. Това си е нейно право. Но, направи ли аборт сега, то това би ни дало яснота, какво би направила с детето и при бягство на Йълмаз със Зюлейха - би го махнала. Ако Мюжгян махне бебето, предполагам, че това ще е края на брака им. Къде ще иде леля Бехидже? Дали това е, което ни готвеше Мюжгян като изненада?
А, Зюлейха изхвърля онази детелинка, но как ли е попаднала в нея ?! Май Мюжгян къса медальона в къщи. Може Йълмаз да я е открил после и да я е върнал на Зюлейха, която впоследствие я хвърля. Ще видим .
Сание е пак усмихната. Какво ли е станало с Гафур?

Сякаш Сание е с особени дрехи.