Земята му е по - важна от децата 
Нали трябва да има за какво да се дърлят още 20 и няколко серии.
Нали трябва да има за какво да се дърлят още 20 и няколко серии.- Публикувана: 24 окт. 2019, 10:19 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2020, 18:55 ч.
Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16
Някой трябва да помогне на Гюлтен и Четин.
Показаха ни двете семейства, и двете чакат дете, и в двете привидно спокойствие, но скрито напрежение, и в двете обича единият.
Ще видим какво ще излезе.
Най-интересното е историческата среща.
Тя повтаря с целта си първата среща за помирение край моста.
Сега форматът е различен, присъстват и жените и неродените деца.
Затова срещата е още по-отговорна, защото е за бъдещето.
Всичко хубаво, обаче два стари въпроса спират разбирателството, ръкостискането нищо не означава:
Първият: Демир е злоупотребил с повереното – познато от първата среща; и вторият: земите.
Не вярвам да решат дори един от въпросите. Мислех, че ще имат предварително споразумение поне за земята. Аз всъщност въпроса за "повереното" не го очаквах. Защо го поставя Йълмаз и то в присъствието на Мюжгян?
Пак ще чакаме, пак ще гледаме, върнаха се на старото положение.
Точно този въпрос накара Мюжгян да тръгне за Истанбул.
Не разбирам какво очаква Йълмаз като поставя този въпрос сега.
След крехкото съгласие Мюжгян няма ли пак да реагира?
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/eb5a9f4ef07a8b70faf14 … t&_nc_cat=110
Показаха ни двете семейства, и двете чакат дете, и в двете привидно спокойствие, но скрито напрежение, и в двете обича единият.
Ще видим какво ще излезе.
Най-интересното е историческата среща.
Тя повтаря с целта си първата среща за помирение край моста.
Сега форматът е различен, присъстват и жените и неродените деца.
Затова срещата е още по-отговорна, защото е за бъдещето.
Всичко хубаво, обаче два стари въпроса спират разбирателството, ръкостискането нищо не означава:
Първият: Демир е злоупотребил с повереното – познато от първата среща; и вторият: земите.
Не вярвам да решат дори един от въпросите. Мислех, че ще имат предварително споразумение поне за земята. Аз всъщност въпроса за "повереното" не го очаквах. Защо го поставя Йълмаз и то в присъствието на Мюжгян?
Пак ще чакаме, пак ще гледаме, върнаха се на старото положение.
Точно този въпрос накара Мюжгян да тръгне за Истанбул.
Не разбирам какво очаква Йълмаз като поставя този въпрос сега.
След крехкото съгласие Мюжгян няма ли пак да реагира?
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/eb5a9f4ef07a8b70faf14 … t&_nc_cat=110
То стана мазало 
. Според мен, доброто намерение на Демир беше възприето по грешен начин от Йълмаз. Демир беше искрен и помисли, че може да разреши и въпроса за земите, като не послуша Хюнкяр, която е по-наясно с цялата ситуация от емоционално естество. Тя не случайно предупреди Демир. От друга страна, Йълмаз помисли, че Демир е дошъл само заради това...за да използва уж сдобряването, за да си получи земята. Въпросът за "повереното" аз го свързвам с това: че сега уж Демир идва да се сдобрява, а си иска земите...както преди - уж предложил да помогне на Зюлейха и Йълмаз я поверява на него, а после той я прави своя насила. Т.е. уж въпросът е за едно, а се цели - друго.
Тук Йълмаз казва думите от фрагмана: "Чукурова ще стане гроб или за теб или за мен" (по памет).
Лично за мен, именно за Йълмаз е най-трудно да се примири, защото всичко това се е разиграло докато той е бил в затвора. Не е могъл да реагира, да помогне, не е знаел. Именно на това се връща и на това зацикля. И лично за мен има две много важни неща: 1. той не знае, че Зюлейха не е казала на Демир истината за тях. Той не знае, че е бил поставен в страни от нея, въпреки изказаната истина от негова страна; 2. той не знае, че Демир не е участвал пряко в изнудването с живота му. Оттук идват и някои много тежки за приемане неща.
. Според мен, доброто намерение на Демир беше възприето по грешен начин от Йълмаз. Демир беше искрен и помисли, че може да разреши и въпроса за земите, като не послуша Хюнкяр, която е по-наясно с цялата ситуация от емоционално естество. Тя не случайно предупреди Демир. От друга страна, Йълмаз помисли, че Демир е дошъл само заради това...за да използва уж сдобряването, за да си получи земята. Въпросът за "повереното" аз го свързвам с това: че сега уж Демир идва да се сдобрява, а си иска земите...както преди - уж предложил да помогне на Зюлейха и Йълмаз я поверява на него, а после той я прави своя насила. Т.е. уж въпросът е за едно, а се цели - друго.Тук Йълмаз казва думите от фрагмана: "Чукурова ще стане гроб или за теб или за мен" (по памет).
Лично за мен, именно за Йълмаз е най-трудно да се примири, защото всичко това се е разиграло докато той е бил в затвора. Не е могъл да реагира, да помогне, не е знаел. Именно на това се връща и на това зацикля. И лично за мен има две много важни неща: 1. той не знае, че Зюлейха не е казала на Демир истината за тях. Той не знае, че е бил поставен в страни от нея, въпреки изказаната истина от негова страна; 2. той не знае, че Демир не е участвал пряко в изнудването с живота му. Оттук идват и някои много тежки за приемане неща.
Интересен епизод.
Когато само единият обича, няма как да се получат нещата. Любовта на Демир е голяма, любовта на Мюжгян също, но любовта между Йълмаз и Зюлейха, въпреки всичко и всички сякаш става все по- силна.
Зюлейха се обърна към Демир само за да нарани Йълмаз. Демир не заслужава това честно казано. Не го заслужава й Мюжгян. Да, Демир не е света вода, но Зюлейха използва любовта му, за да си отмъсти на Йълмаз. А от друга страна Мюжгян е най- чиста и невинна, поне за сега. Тя също не го заслужава. Много ми е грешна. 🥺
Идея нямам в каква посока ще поеме сюжета. Аз бих искала, щом като Зюлейха реши да бъде Яман, наистина да бъде такава, а не привидно. Щом като Йълмаз реши да остане с Мюжгян и бебето, наистина да бъде с тях, а не да ги дарява с полвинчати чувства.
Но аз май много искам. 😀
Нямам търпение за фрагман!
Когато само единият обича, няма как да се получат нещата. Любовта на Демир е голяма, любовта на Мюжгян също, но любовта между Йълмаз и Зюлейха, въпреки всичко и всички сякаш става все по- силна.
Зюлейха се обърна към Демир само за да нарани Йълмаз. Демир не заслужава това честно казано. Не го заслужава й Мюжгян. Да, Демир не е света вода, но Зюлейха използва любовта му, за да си отмъсти на Йълмаз. А от друга страна Мюжгян е най- чиста и невинна, поне за сега. Тя също не го заслужава. Много ми е грешна. 🥺
Идея нямам в каква посока ще поеме сюжета. Аз бих искала, щом като Зюлейха реши да бъде Яман, наистина да бъде такава, а не привидно. Щом като Йълмаз реши да остане с Мюжгян и бебето, наистина да бъде с тях, а не да ги дарява с полвинчати чувства.
Но аз май много искам. 😀
Нямам търпение за фрагман!
Изтърпях километрите повторения на рекламите, главата ми се върти 
и накрая, на най - интересното няма превод. Но съм благодарна, че вече не гледаме само картинки.
Излишно е да се надяваме на помирение, Хюнкар и Фекели се оказаха големи наивници. Демир защо си иска земята от Йълмаз след като я купи Фекели. Йълмаз пък почти си поиска Зюлейха обратно и това пред всички. Фекели го държи от едната страна, Мюжган - от другата, а Бехидже документира случващото. Отсреща Зюлейха и Хюнкар дърпат Демир да не налети на бой, готов е. Двамата с Йълмаз продължават да се държат като 15-годишни хлапета.
и накрая, на най - интересното няма превод. Но съм благодарна, че вече не гледаме само картинки.Излишно е да се надяваме на помирение, Хюнкар и Фекели се оказаха големи наивници. Демир защо си иска земята от Йълмаз след като я купи Фекели. Йълмаз пък почти си поиска Зюлейха обратно и това пред всички. Фекели го държи от едната страна, Мюжган - от другата, а Бехидже документира случващото. Отсреща Зюлейха и Хюнкар дърпат Демир да не налети на бой, готов е. Двамата с Йълмаз продължават да се държат като 15-годишни хлапета.
Да, като хлапета, наистина. Тази среща беше "по ръба на бръснача" и всяка стъпка в страни можеше да е фатална. Точно като малките деца...когато се сдобрят трябва да ги разсееш от предмета на спора или да си кажат "чао и до утре". А те след ръкостискането започнаха сериозна тема, за която не бяха готови. Хюнкяр правилно се намеси, но Демир не я послуша за втори път. Йълмаз пък трябваше да има предвид, че не той купи земите, а Фекели. Фекели има цялото право да се разпорежда както си реши. Йълмаз няма право да се бърка там. Може би или Хюнкяр или Фекели трябваше да кажат на Демир, че ще се разберат без Йълмаз още преди срещата.
Ноо, тук Зюлейха научи, че Йълмаз е казал на Демир в затвора истината за тях двамата. Тя сега научи, че Демир не само е разбрал истината ( че не са брат и сестра) от някъде - да речем от проучване или от управителя на затвора, а че именно Йълмаз му я е казал.
Лека нощ от мен!
Ноо, тук Зюлейха научи, че Йълмаз е казал на Демир в затвора истината за тях двамата. Тя сега научи, че Демир не само е разбрал истината ( че не са брат и сестра) от някъде - да речем от проучване или от управителя на затвора, а че именно Йълмаз му я е казал.
Лека нощ от мен!
Аз чак сега догледах края на сцената с помирението.
Не знам дали е така, но ми се стори, че Зюлейха преднамерено отиде в кухнята. Тя знае, че там е Назира, там беше и Мюжгян. И нарочно отговори по-подробно, не само така – познаваме се отпреди, а че са живели в бараките заедно с Йълмаз. Понеже Мюжгян вече знае, че те са били мъж и жена, може да се насочи или Мюжгян, или Назира, която сега вече също знае, че са били мъж и жена, а не само брат и сестра, каквито бяха по времето на бараките, и една от двете може да си зададе въпроса и за детето. Мисля, че Зюлейха искаше да даде някакъв сигнал.
Но след официалния разговор и последните думи на Йълмаз може би Зюлейха ще съжали и ще приеме точно обратен курс. Да, така е, тя сега разбра, че Демир е разбрал от Йълмаз какви са били отношенията им, когато отиде при него в затвора. И сега за нея вече е много трудно да обясни на Йълмаз, ако трябва да направи това, случилото се. Защото тя не каза на Демир истината преди сватбата, затова детето много дълго време беше „биологично“ дете на Демир и тъкмо това му даваше възможност да го взима от нея. Тя не би могла да обясни целия процес на постепенното изясняване на истината между нея и Демир по отношение на какви са били Зюлейха и Йълмаз и истината за детето, без да каже, че тя не е казала преди сватбата, от своя страна, че е жена на Йълмаз. И понеже Демир е знаел, и Йълмаз знае това, остава, че тя е скрила истината или това са направили и двамата, както беше в действителност. Зюлейха сега ще е принудена да започне да прикрива истината за детето и за това как са се оженили. Дори ми се струва, че това може да е основният резултат от тази среща, Зюлейха сега ще е принудена да остане на страната на Демир. Йълмаз никога няма да и прости, че се е омъжила, без да го спомене дори. Но отиването в кухнята беше преди това и то ще има последици. Най-малкото Мюжгян ще сподели с Бехидже лошото си преживяване. Лелята не може да не направи връзка между информациите, които получи от тази среща.
Лека нощ и от мен!
Не знам дали е така, но ми се стори, че Зюлейха преднамерено отиде в кухнята. Тя знае, че там е Назира, там беше и Мюжгян. И нарочно отговори по-подробно, не само така – познаваме се отпреди, а че са живели в бараките заедно с Йълмаз. Понеже Мюжгян вече знае, че те са били мъж и жена, може да се насочи или Мюжгян, или Назира, която сега вече също знае, че са били мъж и жена, а не само брат и сестра, каквито бяха по времето на бараките, и една от двете може да си зададе въпроса и за детето. Мисля, че Зюлейха искаше да даде някакъв сигнал.
Но след официалния разговор и последните думи на Йълмаз може би Зюлейха ще съжали и ще приеме точно обратен курс. Да, така е, тя сега разбра, че Демир е разбрал от Йълмаз какви са били отношенията им, когато отиде при него в затвора. И сега за нея вече е много трудно да обясни на Йълмаз, ако трябва да направи това, случилото се. Защото тя не каза на Демир истината преди сватбата, затова детето много дълго време беше „биологично“ дете на Демир и тъкмо това му даваше възможност да го взима от нея. Тя не би могла да обясни целия процес на постепенното изясняване на истината между нея и Демир по отношение на какви са били Зюлейха и Йълмаз и истината за детето, без да каже, че тя не е казала преди сватбата, от своя страна, че е жена на Йълмаз. И понеже Демир е знаел, и Йълмаз знае това, остава, че тя е скрила истината или това са направили и двамата, както беше в действителност. Зюлейха сега ще е принудена да започне да прикрива истината за детето и за това как са се оженили. Дори ми се струва, че това може да е основният резултат от тази среща, Зюлейха сега ще е принудена да остане на страната на Демир. Йълмаз никога няма да и прости, че се е омъжила, без да го спомене дори. Но отиването в кухнята беше преди това и то ще има последици. Най-малкото Мюжгян ще сподели с Бехидже лошото си преживяване. Лелята не може да не направи връзка между информациите, които получи от тази среща.
Лека нощ и от мен!
Цитат
Когато само единият обича, няма как да се получат нещата. Любовта на Демир е голяма, любовта на Мюжгян също, но любовта между Йълмаз и Зюлейха, въпреки всичко и всички сякаш става все по- силна.
Добро утро!
Нито Йълмаз, нито Зюлейха са се примирили с положението. И двамата са като буре с барут, независимо от това, какво говорят и правят. А в основата на помирението, инициирано от Фекели и Хюнкяр, стои примирението на двамата заради бъдещите деца. Като се прибавят и новите разкрития около женитбата на Зюлейха,(някои от които се случиха, други предстоят), става ясно, че тази обща вечеря беше не на време и ... наивна като замисъл на Фекели.
За мен впечатляваща беше срещата между Фекели и Хюнкяр. Фекели се обръща към нея вече с: "Яман" и "госпожо Яман". Припомнянето на собствените преживявания и аналогията с тези на Йълмаз предизвикваше на лицето на Хюнкяр първо - лека полуусмивка, после - студенина, а накрая - "Ти забрави ли?" и "Човек не забравя". А Фекели разказа за етапите, през които човек преминава, научавайки и осъзнавайки истината за погубената си любов: отрицание, гняв, всичко вътре в него плаче, приемане на съдбата, въпреки че всичко в него гори и кърви. (Разбирането на това обяснява, защо Йълмаз закъсня с признанието си пред Мюжгян и все пак не е безчестен човек.)
Странното за мен като резултат е, че двамата предприеха вечерята на помирението. Странно, защото ... Йълмаз правилно посочи, че злото е останало без разплата от страна на Яман. Тази разплата прилича на нашето християнско покаяние, което е свързано с признанието на злото, страдание, търсене на прошка за извършеното. Едва след всичко това идва помирението с Бог, вътре в себе си, с другите хора.
И още нещо ми направи впечатление. След Истанбул Мюжгян, струва ми се, става друга. Жестът й при вида на надписа на детското отделение - леко изкривяване на устните в полуусмивка и почукването с показалец върху корема си, го възприех като разбиране чия и с каква цел е инициативата на Демир Яман. Но ... след това има два диалога, единият с Йълмаз в кабинета й, другият - с Фекели и Йълмаз за вечерята. При първия Йълмаз акцентира върху показността в действията на Демир, Мюжгян - върху Зюлейха, което ме накара да погледна пак кадъра в началото на сцената - не съм сигурна, че не е знаела, както твърди пред Йълмаз. И - сцената преди помирителната вечеря. Най-силният аргумент при убеждаването на Йълмаз се оказа ... "Ти обичаш ли детето си?" Явно това е тактиката й, след като не получи отговор на въпроса, Йълмаз още ли обича Зюлейха. Не бих казала, че това е печеливша тактика.
И за сравнение, Зюлейха не каза на Йълмаз за детето му, тя иска любовта на Йълмаз. Изборът между две деца е ... сложна работа и кой знае накъде щеше да поведе събитията.
Добро утро! 
Много интересно развитие на историята, трудно за разбиране.
Моите бележки са продължение от снощи и в суров вид, но не може и да се направи обобщение. Трябва да видим как ще отзвучи срещата при двете двойки.
Йълмаз е против срещата; убеждават го Фекели и Мюжгян в името на детето, „което обичаш, нали“, за да расте с двамата, а не той да е в затвора. Вижда се, че той не е готов за помирение.
Демир пита Зюлейха дали е уверена, че иска да присъства; тя , да, не съм ли твоя жена? Тя отива като негова жена, но иска да разбере неща, отнасящи се до Йълмаз. Присъствието и е риск за Демир, той е много притеснен. Хюнкяр също се учуди, че Зюлейха ще бъде с тях.
Носят сладко - сладко да си говорят, всеки се ръкува с всеки – знак за мирни намерения; само Йълмаз трябваше да подканят да направи това.
Зюлейха подчерта, че е жена на Демир като поръча кафе и за Демир: показа, че знае какво кафе пие той. Има леко предизвикателство в това, насочено към Йълмаз.
Следва сцената в кухнята, където Зюлейха пред Мюжгян и Назира се представя с другата си идентичност: на жена на Йълмаз „преди много време“. Тук предизвикателство има към Мюжгян.
В гостната през това време се гледат.
Поздравяват Мюжгян за бременността.
Фекели: в името на невинните деца, двамата с г-жа Яман говорили и затова се срещат днес двете семейства; правят първа крачка, за да си простят и да се помирят.
Демир: обсъждат сега бъдещето на техните деца; става и подава на Йълмаз ръка за помирение: „Подавам ти ръка за помирение, искам да сложим край на нашата вражда, а ти искаш ли това?“ известно време чака, Йълмаз става, преди да си стиснат ръцете камерата подчертава изражението на лицето на Зюлейха. Следва ръкостискането, зад, но по смисъл – между, което остава Зюлейха. Знак, че примирието ще е нетрайно. Йълмаз приема статуквото, той се съгласява Зюлейха да остане при Демир. Той не знае, че там с нея е и неговият син. Йълмаз веднъж остави Зюлейха и се върна при Мюжгян и своето дете, а сега пред всички и пред нея даде съгласието си тя да остане с Демир. Според мен, изражението на Зюлейха беше затова: да разбере, ще я „остави“ ли Йълмаз на Демир? Йълмаз не знае цялото съдържание на това, за което дава съгласие, затова, когато разбере за детето, може да се каже, че той има право да анулира примирието. В кухнята Зюлейха подаде сигнал, за да започне разтрогването на това примирие, но в момента на даването на този сигнал, Зюлейха още не знае какво ще каже Йълмаз след примирието.
Демир веднага си поиска земята, а той в замяна щял да му даде всичко останало. В един превод видях, че Демир му предлага своя дял от комбината. Значи в момента на този разговор Демир е още с разбиранията на баща си: земята на дедите му е ценност за него по-голяма от мечтата му за комбината.
Йълмаз казва, че Демир за нищо не се е разплатил, за да иска разплата и за земята. „Ти предаде човека, който ти повери любимата жена...“ – акцент върху изражението на Зюлейха! след това и на Мюжгян! Именно сега Зюлейха разбира, че Демир е знаел, че преди брака Демир двамата с Йълмаз са били мъж и жена.
Срещата за помирение е в името на децата, но Йълмаз не знае за най-важното дете. Потвърди съгласието си Зюлейха да остане при Демир. Зюлейха с присъствието си, и тъй като не направи някакво опровержение, потвърди официално известното, за което Йълмаз дава съгласие. След тази вечер тя е вече съучастник на Демир и Хюнкяр. Остави в кухнята само подсказка на жените. Тук смятам, че лелята ще започне ролята си, заради която я доведоха в Чукурова. Това е единственият момент, който контрастира на неверната картина в гостната, положена в основата на примирието; само тук Зюлейха напомни, че е живяла с Йълмаз като жена с мъж преди брака с Демир, за което говори и Йълмаз официално пред другите. Именно тук обаче в тази предистория на брака започва историята на детето. Тук Зюлейха се среща с Йълмаз, а действа в гръб на Демир. Но това е преди да чуе последните думи на Йълмаз. Жените затова са жени, трябва да се досетят. Но каква ще е крайната равносметка от тези противоречиви тенденции в тази вечер и как нататък ще действа Зюлейха, предстои да видим.
Много интересно развитие на историята, трудно за разбиране.
Моите бележки са продължение от снощи и в суров вид, но не може и да се направи обобщение. Трябва да видим как ще отзвучи срещата при двете двойки.
Йълмаз е против срещата; убеждават го Фекели и Мюжгян в името на детето, „което обичаш, нали“, за да расте с двамата, а не той да е в затвора. Вижда се, че той не е готов за помирение.
Демир пита Зюлейха дали е уверена, че иска да присъства; тя , да, не съм ли твоя жена? Тя отива като негова жена, но иска да разбере неща, отнасящи се до Йълмаз. Присъствието и е риск за Демир, той е много притеснен. Хюнкяр също се учуди, че Зюлейха ще бъде с тях.
Носят сладко - сладко да си говорят, всеки се ръкува с всеки – знак за мирни намерения; само Йълмаз трябваше да подканят да направи това.
Зюлейха подчерта, че е жена на Демир като поръча кафе и за Демир: показа, че знае какво кафе пие той. Има леко предизвикателство в това, насочено към Йълмаз.
Следва сцената в кухнята, където Зюлейха пред Мюжгян и Назира се представя с другата си идентичност: на жена на Йълмаз „преди много време“. Тук предизвикателство има към Мюжгян.
В гостната през това време се гледат.
Поздравяват Мюжгян за бременността.
Фекели: в името на невинните деца, двамата с г-жа Яман говорили и затова се срещат днес двете семейства; правят първа крачка, за да си простят и да се помирят.
Демир: обсъждат сега бъдещето на техните деца; става и подава на Йълмаз ръка за помирение: „Подавам ти ръка за помирение, искам да сложим край на нашата вражда, а ти искаш ли това?“ известно време чака, Йълмаз става, преди да си стиснат ръцете камерата подчертава изражението на лицето на Зюлейха. Следва ръкостискането, зад, но по смисъл – между, което остава Зюлейха. Знак, че примирието ще е нетрайно. Йълмаз приема статуквото, той се съгласява Зюлейха да остане при Демир. Той не знае, че там с нея е и неговият син. Йълмаз веднъж остави Зюлейха и се върна при Мюжгян и своето дете, а сега пред всички и пред нея даде съгласието си тя да остане с Демир. Според мен, изражението на Зюлейха беше затова: да разбере, ще я „остави“ ли Йълмаз на Демир? Йълмаз не знае цялото съдържание на това, за което дава съгласие, затова, когато разбере за детето, може да се каже, че той има право да анулира примирието. В кухнята Зюлейха подаде сигнал, за да започне разтрогването на това примирие, но в момента на даването на този сигнал, Зюлейха още не знае какво ще каже Йълмаз след примирието.
Демир веднага си поиска земята, а той в замяна щял да му даде всичко останало. В един превод видях, че Демир му предлага своя дял от комбината. Значи в момента на този разговор Демир е още с разбиранията на баща си: земята на дедите му е ценност за него по-голяма от мечтата му за комбината.
Йълмаз казва, че Демир за нищо не се е разплатил, за да иска разплата и за земята. „Ти предаде човека, който ти повери любимата жена...“ – акцент върху изражението на Зюлейха! след това и на Мюжгян! Именно сега Зюлейха разбира, че Демир е знаел, че преди брака Демир двамата с Йълмаз са били мъж и жена.
Срещата за помирение е в името на децата, но Йълмаз не знае за най-важното дете. Потвърди съгласието си Зюлейха да остане при Демир. Зюлейха с присъствието си, и тъй като не направи някакво опровержение, потвърди официално известното, за което Йълмаз дава съгласие. След тази вечер тя е вече съучастник на Демир и Хюнкяр. Остави в кухнята само подсказка на жените. Тук смятам, че лелята ще започне ролята си, заради която я доведоха в Чукурова. Това е единственият момент, който контрастира на неверната картина в гостната, положена в основата на примирието; само тук Зюлейха напомни, че е живяла с Йълмаз като жена с мъж преди брака с Демир, за което говори и Йълмаз официално пред другите. Именно тук обаче в тази предистория на брака започва историята на детето. Тук Зюлейха се среща с Йълмаз, а действа в гръб на Демир. Но това е преди да чуе последните думи на Йълмаз. Жените затова са жени, трябва да се досетят. Но каква ще е крайната равносметка от тези противоречиви тенденции в тази вечер и как нататък ще действа Зюлейха, предстои да видим.
Привет!
Благодаря за споделеното
Като няма да се помирят, какво смятат да правят нататък. Интересуват ме намеренията на Йълмаз, още ли смята да изсуши до корен Яманови, в това число Зюлейха Яман.
Това на снимката вече ми изглежда смешно. Демир хвърли торбата с милиона на Фекели, отиде да се помирява с искането да му върне земята. Йълмаз иска да върне времето назад, времето със Зюлейха, макар че купи кошче за бебето, което Мюжган след месеци ще му роди.
Благодаря за споделеното
Като няма да се помирят, какво смятат да правят нататък. Интересуват ме намеренията на Йълмаз, още ли смята да изсуши до корен Яманови, в това число Зюлейха Яман.
Това на снимката вече ми изглежда смешно. Демир хвърли торбата с милиона на Фекели, отиде да се помирява с искането да му върне земята. Йълмаз иска да върне времето назад, времето със Зюлейха, макар че купи кошче за бебето, което Мюжган след месеци ще му роди.
Здравейте ,
Благодаря за коментарите!
Съгласна съм със споделеното и аз имам подобни усещания, но Катя 
постави много важен въпрос, който е основен, според мен, в цялата тази ситуация - причиненото зло. Разговорът между Фекели и Хюнкяр наистина беше много интересен. Фекели направи аналогия между собствената си съдба и тази на Йълмаз. Независимо от известните различия има една основна обща тема: погубената любов и някаква несправедливост. Фекели много добре описа емоционалното състояние на Йълмаз и така хвърля светлина върху агонията, през която е минал Йълмаз - и след излизането си от затвора, когато по никакъв начин не можа правилно да си обясни променения брачен статут на Зюлейха и впоследствие: след получаване на писмото от Зюлейха. Това не са чувства, които просто ей така могат да се заличат, да се изтрият или да се забравят. Примирението е последният етап след една травма и при положения, които човек не може или трудно би променил. Йълмаз е далече от това. Той сега е между гнева и "хващането" за причина да се примири със ситуацията. Но, много е трудно примирение или "затваряне" на страница, когато липсва именно, споменатото от Катя: "...признанието на злото, страдание, търсене на прошка за извършеното. Едва след всичко това идва помирението с Бог, вътре в себе си, с другите хора." Хюнкяр и Демир искат Йълмаз да се примири и да приеме съдбата си, но това не може да стане без някакво споменаване и тяхно обяснение за това, което е преживял Йълмаз...защото именно това стои като пречка за едната страна по примирието.
За Хюнкяр и Демир е ясно, че е добре дошло и съвсем приемливо да не се говори за всичко това, за тях е най-угодно да се забрави ситуацията и да се продължи напред, именно защото те се в неизгодната позиция на извършилите морална нечестност, но потърпевшият не може да приеме едно примирие без някаква форма на признание и съжаление от страна на извършителите.
До един момент всички поддържаха историята за свободната воля на Зюлейха и влюбването й в Демир. Тогава Йълмаз нямаше какво да каже, освен да се гневи и да се самосъжалява и трябваше да приеме избора на Зюлейха. Той го направи. Но сега, когато на всички е ясно, че е получено някакво писмо, което явно сочи, че бракът е бил насилствен и резултат на шантаж и изнудване с живота на Йълмаз, това привидно поддържане на предишното държание стои изкуствено и нереално. И въпреки това, Йълмаз беше и той склонен да подаде ръка, но въпросът за земите смени насоката на сбирката. Яман не бяха там по тази причина, но с поставянето на въпроса за земите фокусът на помирението сякаш беше изместен и компрометиран. Първо се сключва примирие и едва след това започват някакви преговори по примирието, за да се даде време и двете страни да "смелят" новата ситуация.
От реакцията на Йълмаз стана ясно, че той е казал на Фекели, че Яман идват с други намерения - именно за земите и поставянето на въпроса от Демир сякаш потвърди подозренията на Йълмаз - "...казах ли ти, татко, че за това идват, не ти ли казах..." (по памет).
Много рано беше за такъв тип срещи. Направи впечатление, че основно Фекели говореше, а това не беше правилно, имайки предвид, че той не е участвал в началото и в първопричината на враждата, за която всички присъстващи бяха наясно. Хюнкяр трябваше да каже нещо и според мен, можеше много умело да го обвърже с причината за събирането - помирение в името на обичта към децата. Хюнкяр можеше да каже две думи и да изрази съжалението си за миналото, аргументирайки се с желанието да направи сина си щастлив. Хюнкяр все още не е дала някакво обяснение, защо е сторила това със Зюлейха и Йълмаз, като този много тежък въпрос "виси" и оказва огромно влияние върху ситуацията. Някак си е трудно да се очаква помирение, ако няма извинение, съжаление или форма на такива спрямо потърпевшите. Именно студенината на Хюнкяр, пасивността й, липсата на съжаление в най-малка форма е явно и остава впечатление, че Яман са дошли там да постигнат примирие, но в своя угода, без да признаят моралните си грешки. Без признание на грешка няма как да има помирение, защото ако няма съжаление и осъзнаване, то примирието е безпочвено. Дори и да е в името на децата.
Хубав ден. С нетърпение чакам превода. Мисля, че имаше доста ключови моменти.
,Благодаря за коментарите!
Съгласна съм със споделеното и аз имам подобни усещания, но Катя постави много важен въпрос, който е основен, според мен, в цялата тази ситуация - причиненото зло. Разговорът между Фекели и Хюнкяр наистина беше много интересен. Фекели направи аналогия между собствената си съдба и тази на Йълмаз. Независимо от известните различия има една основна обща тема: погубената любов и някаква несправедливост. Фекели много добре описа емоционалното състояние на Йълмаз и така хвърля светлина върху агонията, през която е минал Йълмаз - и след излизането си от затвора, когато по никакъв начин не можа правилно да си обясни променения брачен статут на Зюлейха и впоследствие: след получаване на писмото от Зюлейха. Това не са чувства, които просто ей така могат да се заличат, да се изтрият или да се забравят. Примирението е последният етап след една травма и при положения, които човек не може или трудно би променил. Йълмаз е далече от това. Той сега е между гнева и "хващането" за причина да се примири със ситуацията. Но, много е трудно примирение или "затваряне" на страница, когато липсва именно, споменатото от Катя: "...признанието на злото, страдание, търсене на прошка за извършеното. Едва след всичко това идва помирението с Бог, вътре в себе си, с другите хора." Хюнкяр и Демир искат Йълмаз да се примири и да приеме съдбата си, но това не може да стане без някакво споменаване и тяхно обяснение за това, което е преживял Йълмаз...защото именно това стои като пречка за едната страна по примирието. За Хюнкяр и Демир е ясно, че е добре дошло и съвсем приемливо да не се говори за всичко това, за тях е най-угодно да се забрави ситуацията и да се продължи напред, именно защото те се в неизгодната позиция на извършилите морална нечестност, но потърпевшият не може да приеме едно примирие без някаква форма на признание и съжаление от страна на извършителите.
До един момент всички поддържаха историята за свободната воля на Зюлейха и влюбването й в Демир. Тогава Йълмаз нямаше какво да каже, освен да се гневи и да се самосъжалява и трябваше да приеме избора на Зюлейха. Той го направи. Но сега, когато на всички е ясно, че е получено някакво писмо, което явно сочи, че бракът е бил насилствен и резултат на шантаж и изнудване с живота на Йълмаз, това привидно поддържане на предишното държание стои изкуствено и нереално. И въпреки това, Йълмаз беше и той склонен да подаде ръка, но въпросът за земите смени насоката на сбирката. Яман не бяха там по тази причина, но с поставянето на въпроса за земите фокусът на помирението сякаш беше изместен и компрометиран. Първо се сключва примирие и едва след това започват някакви преговори по примирието, за да се даде време и двете страни да "смелят" новата ситуация.
От реакцията на Йълмаз стана ясно, че той е казал на Фекели, че Яман идват с други намерения - именно за земите и поставянето на въпроса от Демир сякаш потвърди подозренията на Йълмаз - "...казах ли ти, татко, че за това идват, не ти ли казах..." (по памет).
Много рано беше за такъв тип срещи. Направи впечатление, че основно Фекели говореше, а това не беше правилно, имайки предвид, че той не е участвал в началото и в първопричината на враждата, за която всички присъстващи бяха наясно. Хюнкяр трябваше да каже нещо и според мен, можеше много умело да го обвърже с причината за събирането - помирение в името на обичта към децата. Хюнкяр можеше да каже две думи и да изрази съжалението си за миналото, аргументирайки се с желанието да направи сина си щастлив. Хюнкяр все още не е дала някакво обяснение, защо е сторила това със Зюлейха и Йълмаз, като този много тежък въпрос "виси" и оказва огромно влияние върху ситуацията. Някак си е трудно да се очаква помирение, ако няма извинение, съжаление или форма на такива спрямо потърпевшите. Именно студенината на Хюнкяр, пасивността й, липсата на съжаление в най-малка форма е явно и остава впечатление, че Яман са дошли там да постигнат примирие, но в своя угода, без да признаят моралните си грешки. Без признание на грешка няма как да има помирение, защото ако няма съжаление и осъзнаване, то примирието е безпочвено. Дори и да е в името на децата.
Хубав ден
. С нетърпение чакам превода. Мисля, че имаше доста ключови моменти.
Не е възможно Демир да говори за съжаление и да иска прошка, защото той се влюби в "сестрата" на Йълмаз. Аз не вярвам, че ще го изговори, по - скоро ще си тръгнат, за да не се сбие с Йълмаз. Нито Йълмаз, нито Зюлейха се довериха на Демир, не прекратиха лъжата след като видяха, че са добре приети в имението, а едва когато Йълмаз се оказа в затвора, реши, че може да се довери и да признае истинския статус на връзката със Зюлейха. Ами тя? Тя дали пред всички ще каже "Съжалявам, Демир! Съжалявам, че когато ми предложи брак, не ти казах истината за мен и Йълмаз". Нещо прошка да поиска от него, извинение. Както и от Йълмаз. Защото той не знае, че тя продължи да лъже и след завръщането на Демир от затвора в Истанбул, а сега се свива зад гърба на Демир и като търговец на пазар само измерва с поглед докъде ще стигне Йълмаз в приказките си пред Мюжган. Никак не ми харесва поведението на Зюлейха в последните серии - мечтата ѝ за живот с Йълмаз се разби на парчета в деня, когато той се ожени. За нея Демир не струва пет стотинки, ясно е, но не може да слага Мюжган на същия кантар. Не ми харесват сметкаджийството, което показва и обвиненията със задна дата към Хюнкар и Демир, сякаш тя не ги е лъгала.
Хюнкар два пъти пред себе си изказа съжаление за решението си да направи Зюлейха жена на Демир, но тя това няма да го изговори пред Йълмаз. Бандитите на убития лихвар вече душеха наоколо, тя обаче побърза да го издаде на полицията.
Аналогиите на Фекели се основават единствено на чутото от Йълмаз и на парчето писмо. Той да е чул истината на Зюлейха, на Демир, на Хюнкар? Никакъв опит не е направил да чуе техните версии, всъщност знае парче от истината и не знае нищо за преживяванията на останалите участници в историята.
Лъжата на Йълмаз и Зюлейха за Демир е зло, защото позволи той да я пожелае за жена. За двамата влюбени лъжата беше начин да се спасят от преследване, но спасението чрез нея беше до време.
Хюнкар два пъти пред себе си изказа съжаление за решението си да направи Зюлейха жена на Демир, но тя това няма да го изговори пред Йълмаз. Бандитите на убития лихвар вече душеха наоколо, тя обаче побърза да го издаде на полицията.
Аналогиите на Фекели се основават единствено на чутото от Йълмаз и на парчето писмо. Той да е чул истината на Зюлейха, на Демир, на Хюнкар? Никакъв опит не е направил да чуе техните версии, всъщност знае парче от истината и не знае нищо за преживяванията на останалите участници в историята.
Лъжата на Йълмаз и Зюлейха за Демир е зло, защото позволи той да я пожелае за жена. За двамата влюбени лъжата беше начин да се спасят от преследване, но спасението чрез нея беше до време.
Разкошен е сериалът, невероятно интересно е да се мисли върху това, което гледаме.
Благодаря за коментарите!
За помирение чрез срещи на каквото и да е равнище подходящо време няма. Защото това не може да стане по този начин. Това, което направи Хюнкяр, може ли да се разкаже, за да се разкае тя и да иска прошка от Йълмаз. Това е толкова нереално. А Демир? Дори да си представим, че падне на колене и се разкае, че се е оженил за жената на Йълмаз, какво ще каже Зюлейха, която се ожени за Демир като „забрави“, че е жена на Йълмаз? Йълмаз ще даде ли прошка на тези неща? А за детето и то за начина, по който стана дете на Демир? Всяка изречена дума повлича следваща и обяснения, които разплитат истината. Всичко това е тайна, която или ще отиде в гроба заедно с хората, свързани с нея, или случайно или нарочно бъде разкрита отвън, от други хора. Най-често животът на такива ситуации приключва с разкриване на истината. За Йълмаз единственият път да стигне до това какво се е случило след ареста, е Зюлейха. Но само, ако са заедно, ако бяха например избягали. А това е пътят на любовта, по който Йълмаз не тръгна.
Фекели сравнява двете истории, защото няма представа от истинската история на Йълмаз, както и самият Йълмаз все още не я познава, а я открива малко по малко.
Помирение е в интерес на Яман, това е така, и затова опитват, но едва ли вярват в ръкостискането. Помирение ще има, когато историята се изясни за всички и всеки си получи заслуженото. Въпросът е кой какво ще направи дотогава. Сега тече състезание между това: колко бързо ще се придвижва разкритието на историята от Йълмаз, от една страна, и напредъка в отношенията между Демир и Зюлейха, както и в делата по модернизацията на Демир. И как ще се срещнат на финала двете линии.
За мен проблемът на Йълмаз идва от това, че той подчинява поведението си на няколко теми: любовта, която живее в него постояннно, отмъщението и отскоро, заедно с втората жена, която той вкара в живота си - и детето. Тези повече теми се редуват във времето със своята интензивност, но за важни негови решения резултатите от тях създават нови сложни и недобри ситуации за него. Всичко това разконцентрира неговите усилия в отсъствие на яснота за това кое е най-важното. Точно такава беше ситуацията с бягството. Йълмаз се отдаде на чувствата, които не го оставят, това заглуши отмъщението, защото самото бягство е и отмъщение, но бракът с Мюжгян, една ненужна линия, която той сам пусна, ненавреме даде плод. И тук се намесват и неговите виждания за това кое е по-важно: любовта или своето дете. Ако бяха избягали, цялата мрежа от заблуди щеше да се разплете, разбира се двамата щаха да влезат в много трудности, но щяха да бъдат заедно. Мюжгян, каквато я виждам в последния епизод, вече е стигнала до това да е наясно, че Йълмаз не я обича. Но тя обича неговото дете повече от самия него, каза му го. Затова тя нямаше да махне детето и щеше да замине за Америка. Това щеше да бъде по-добре и за нея, защото въпреки усилията на Йълмаз, те са външни и не достигат до сърцето и. Той сега я задържа до себе си заради детето, а също защото тя му действа стабилизиращо, тя го държи в някаква форма и той усеща това. Иначе Йълмаз е много изгубен, тъкмо заради тази неяснота какво най-много иска. Това, че понякога е лош, не е защото той като човек е такъв, а тъкмо заради многото теми, които движат съзнанието и поведението му: да бъде мъж на Мюжгян, но да иска да бъде със Зюлейха, това го превръща в непочтен мъж. Той излезе от затвора с една цел: да отнеме живота на Демир Яман. След многото трансформации Йълмаз не успя да остане с една единствена и ясно формулирана цел. Това за мен е най-големият проблем на Йълмаз.
За Мюжгян сега най-важното е детето. Моето тълкуване на техните реакции при откриването на табелата на детското отделение е такова: Мюжгян се подсмихна и сложи ръце в познатия жест на корема; за нея е важно детето, което носи. Йълмаз срещна погледа на Зюлейха и след това проследи втория ред от табелата „Зюлейха Яман“: това е пък, което него вълнува, че жената, която обича, стои пред очите на всички като жена на друг. И малко след това постави въпроса за повереното...Йълмаз носи разнопосочни чувства в себе си и тяхното изразяване непрекъснато създава конфликти за него. Той направи много усилия да върне Мюжгян, но в един миг срина тези усилия с изблика в присъствието на Мюжгян за предателството на Демир. Ще видим какво ще се случи в конака по разследването за детето, ще се състои ли, Назира подметна на Фекели за старите рани. Но каквото и да стане, видяхме, че сватбената снимка също се счупи на пода и почти виждам Мюжгян с куфар и бебе на път към Америка. Какво да чака, да разбере кой ще е в гроба и кой в затвора?
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/430765c8ac8c1386b96a9 … t&_nc_cat=101
Благодаря за коментарите!
За помирение чрез срещи на каквото и да е равнище подходящо време няма. Защото това не може да стане по този начин. Това, което направи Хюнкяр, може ли да се разкаже, за да се разкае тя и да иска прошка от Йълмаз. Това е толкова нереално. А Демир? Дори да си представим, че падне на колене и се разкае, че се е оженил за жената на Йълмаз, какво ще каже Зюлейха, която се ожени за Демир като „забрави“, че е жена на Йълмаз? Йълмаз ще даде ли прошка на тези неща? А за детето и то за начина, по който стана дете на Демир? Всяка изречена дума повлича следваща и обяснения, които разплитат истината. Всичко това е тайна, която или ще отиде в гроба заедно с хората, свързани с нея, или случайно или нарочно бъде разкрита отвън, от други хора. Най-често животът на такива ситуации приключва с разкриване на истината. За Йълмаз единственият път да стигне до това какво се е случило след ареста, е Зюлейха. Но само, ако са заедно, ако бяха например избягали. А това е пътят на любовта, по който Йълмаз не тръгна.
Фекели сравнява двете истории, защото няма представа от истинската история на Йълмаз, както и самият Йълмаз все още не я познава, а я открива малко по малко.
Помирение е в интерес на Яман, това е така, и затова опитват, но едва ли вярват в ръкостискането. Помирение ще има, когато историята се изясни за всички и всеки си получи заслуженото. Въпросът е кой какво ще направи дотогава. Сега тече състезание между това: колко бързо ще се придвижва разкритието на историята от Йълмаз, от една страна, и напредъка в отношенията между Демир и Зюлейха, както и в делата по модернизацията на Демир. И как ще се срещнат на финала двете линии.
За мен проблемът на Йълмаз идва от това, че той подчинява поведението си на няколко теми: любовта, която живее в него постояннно, отмъщението и отскоро, заедно с втората жена, която той вкара в живота си - и детето. Тези повече теми се редуват във времето със своята интензивност, но за важни негови решения резултатите от тях създават нови сложни и недобри ситуации за него. Всичко това разконцентрира неговите усилия в отсъствие на яснота за това кое е най-важното. Точно такава беше ситуацията с бягството. Йълмаз се отдаде на чувствата, които не го оставят, това заглуши отмъщението, защото самото бягство е и отмъщение, но бракът с Мюжгян, една ненужна линия, която той сам пусна, ненавреме даде плод. И тук се намесват и неговите виждания за това кое е по-важно: любовта или своето дете. Ако бяха избягали, цялата мрежа от заблуди щеше да се разплете, разбира се двамата щаха да влезат в много трудности, но щяха да бъдат заедно. Мюжгян, каквато я виждам в последния епизод, вече е стигнала до това да е наясно, че Йълмаз не я обича. Но тя обича неговото дете повече от самия него, каза му го. Затова тя нямаше да махне детето и щеше да замине за Америка. Това щеше да бъде по-добре и за нея, защото въпреки усилията на Йълмаз, те са външни и не достигат до сърцето и. Той сега я задържа до себе си заради детето, а също защото тя му действа стабилизиращо, тя го държи в някаква форма и той усеща това. Иначе Йълмаз е много изгубен, тъкмо заради тази неяснота какво най-много иска. Това, че понякога е лош, не е защото той като човек е такъв, а тъкмо заради многото теми, които движат съзнанието и поведението му: да бъде мъж на Мюжгян, но да иска да бъде със Зюлейха, това го превръща в непочтен мъж. Той излезе от затвора с една цел: да отнеме живота на Демир Яман. След многото трансформации Йълмаз не успя да остане с една единствена и ясно формулирана цел. Това за мен е най-големият проблем на Йълмаз.
За Мюжгян сега най-важното е детето. Моето тълкуване на техните реакции при откриването на табелата на детското отделение е такова: Мюжгян се подсмихна и сложи ръце в познатия жест на корема; за нея е важно детето, което носи. Йълмаз срещна погледа на Зюлейха и след това проследи втория ред от табелата „Зюлейха Яман“: това е пък, което него вълнува, че жената, която обича, стои пред очите на всички като жена на друг. И малко след това постави въпроса за повереното...Йълмаз носи разнопосочни чувства в себе си и тяхното изразяване непрекъснато създава конфликти за него. Той направи много усилия да върне Мюжгян, но в един миг срина тези усилия с изблика в присъствието на Мюжгян за предателството на Демир. Ще видим какво ще се случи в конака по разследването за детето, ще се състои ли, Назира подметна на Фекели за старите рани. Но каквото и да стане, видяхме, че сватбената снимка също се счупи на пода и почти виждам Мюжгян с куфар и бебе на път към Америка. Какво да чака, да разбере кой ще е в гроба и кой в затвора?
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/430765c8ac8c1386b96a9 … t&_nc_cat=101
Здравейте! 🙃
Благодаря ви за снощната компания и за днешните коментари, мили момичета! 💐
Лу🤗 💐,
Последният ти пост все едно аз съм го писала. 😀 Абсолютню съм съгласна!!!
Йълмаз и Зюлейха насочиха съдабата си в тази посока с необмислената лъжа, която измислиха. Всъщност само Зюлейха я измисли, защото, когато ги попитаха какви са, Йълмаз дълго време я гледаше,а не отрони една думичка. Зюлейха притеснена изтърси, че са брат и сестра и от там започнаха неволите им. Йълмаз остави този отговор на Зюлейха...
Честно казано всеки от всеки се възползва. 😀 Хюнкяр от бременната Зюлейха, Демир от факта, че Зюлейха остана сама, Зюлейха от Демир, Йълмаз от Мюжгян... единствена Мюжгян от никого не се е възползвала, но ще видим дали това ще продължи така.
Съгласна съм, че Йълмаз в последната сцена постъпи необмислено, защото едвам върна Мюжгян и сега какво прави?! Разбира се, Демир също прибърза и той има вина, но главните виновници са Фекели и госпожа Яман, които толкова лекомислено повярваха, че с лека ръка враждата ще прилючи.
Шермин какви ще ги надроби отново с Хатип не ми е ясно, но сто на сто ще забъркат някоя каша. 🥴
Сание малко ми досмеша колко насериозно се взе. 😀😀😀 Но наистина, това си е чиста революция.)
Катя 🤗 , Ваня 🤗 , Дана 🤗
💐💐💐
Хубава вечер!
Благодаря ви за снощната компания и за днешните коментари, мили момичета! 💐
Лу🤗 💐,
Последният ти пост все едно аз съм го писала. 😀 Абсолютню съм съгласна!!!
Йълмаз и Зюлейха насочиха съдабата си в тази посока с необмислената лъжа, която измислиха. Всъщност само Зюлейха я измисли, защото, когато ги попитаха какви са, Йълмаз дълго време я гледаше,а не отрони една думичка. Зюлейха притеснена изтърси, че са брат и сестра и от там започнаха неволите им. Йълмаз остави този отговор на Зюлейха...
Честно казано всеки от всеки се възползва. 😀 Хюнкяр от бременната Зюлейха, Демир от факта, че Зюлейха остана сама, Зюлейха от Демир, Йълмаз от Мюжгян... единствена Мюжгян от никого не се е възползвала, но ще видим дали това ще продължи така.
Съгласна съм, че Йълмаз в последната сцена постъпи необмислено, защото едвам върна Мюжгян и сега какво прави?! Разбира се, Демир също прибърза и той има вина, но главните виновници са Фекели и госпожа Яман, които толкова лекомислено повярваха, че с лека ръка враждата ще прилючи.
Шермин какви ще ги надроби отново с Хатип не ми е ясно, но сто на сто ще забъркат някоя каша. 🥴
Сание малко ми досмеша колко насериозно се взе. 😀😀😀 Но наистина, това си е чиста революция.
)Катя 🤗 , Ваня 🤗 , Дана 🤗
💐💐💐
Хубава вечер!
Препоръчани теми