Номинации за най-голяма муня - № 2

Не е лицемерие,но не е ок,да държиш сметка на хората кой как общува с детето си,изкл.случаите на насилие,тогава трябва да се месим,но тва си е друга тема.
Инак си права,че е добре да се разяснява,че това са интимни теми за които всяко семейство решава кога да говори,но пък и не бива да се вменява усещане за тайна и нещо грешно.Ми казало,споделило с другите деца..Голям праз,добре е да сме в крак с времето,да имаме предвид разпространяването на информация към днешна дата,а не 1987 година примерно..

Момичета, леко се отклонявате от темата. Всъщност захванатата дискусия ми е доста интересна и едва се сдържам да не се включа. Замислих се дали има подобна тема някъде, или да не вземем да си направим. Неизбежно ще се завихри скандал, но това го имаме във всяка тема във форума.

Не е държане на сметка, когато детето ти на 5 години една седмица се прибира с рев вкъщи и сънува кошмари как родителите му умират, а другото дете, явно вижда, че това му влияе и продължава всеки ден да говори по темата.
Помолих майката учтиво просто да му каже, да не коментира по въпроса, на което ми беше отговорено много остро, дори със скандал от нейна страна. Нещо подобно - че не е моя работа какво ще говори на детето си.
Да, наистина не е моя работа, но все пак, като възрастни хора може ние да говорим по темата и да намерим решение. Когато обаче насреща ти стои инфантил с огромно самочувствие и липса на такт, това не може да се случи.

Напълно те разбирам в каква ситуация си попаднала и какво ти е коствало.Децата са много раними.Но единствения начин е надълго да обясниш на детето си и то така,че то да спре да се притеснява(лесно е да се даде,като съвет и много трудно да се изпълни).Затова да си родител е най-хубавата професия на света ,но и най-тежката

Е, то в крайна сметка така стана - говорихме, говорихме... Помолих госпожата не ги оставя през деня заедно, като ѝ обясних защо.
Както и да е, примерът беше за това, че възгледите и разбиранията на другите понякога влияят и на нашите деца.

Да разведря темата - Светулчица ми напомни за един виц:
"Ма как така сексуален тормоз, г-н съдия?! Аз 30 години съм работила в детска градина и като ги видях тези двама младежи в автобуса и ги загащих"

Учителското си остава в хората, упражнявали тази достойна и трудна професия дори след пенсия. Майка ми е пенсиониран учител и знам за какво става въпрос.

А вицът ми напомни за една моя клиентка. Възрастна дама. Забеляза колко грозен почерк имам и не се сдържа да го изкоментира. После допълни, че държа химикалката неправилно.Извини се накрая. Била пенсионирана учителка. Не го казвала с лошо чувство, просто не можела да се сдържи като ме видяла как пиша.

Тази есен дъщеря ми ще е в първи клас. Надявам се да не попаднем на учителка като моята клиентка, защото няма да се разберем по този въпрос. ( Казах й го де )Според мен важно е да се пише вярно и четливо, ако ще да е грозно и химикалката да се държи неправилно. В работата си съм имала клиенти, които пишат много красиво, но изключително неграмотно.

Покрай отварянето на вратата на тоалетната се сетих и аз за един случай. С бебето сме в болница. Целия ден е много нервна и не е спала. Все на ръце трябва да я държа. Давам ѝ аз мляко към 6 часа вечерта, тя затваря очите, викам си, всеки момент, до няколко минути ще заспи до следващото хранене, защото от сутринта в 5 не е мигвала, и най-сетне ще мога да отида до тоалетна. Унася се, докато я разнасям из стаята, но понеча ли да я сложа на леглото, се разсънва и започва да реве. И така близо 3 часа, следващото хранене вече наближава, при което аз решавам, че повече не издържам и ще отида до тоалетна, пък да пореве няколко минути. Слагам я аз на леглото, естествено, започва да се дере, и влизам на бегом в тоалетната, даже не се заключвам, че по-бързо да изляза. Както си върша работата, чувам как някой от персонала влиза и приказва що така ревяло бебето. И не само това, ами и някой ми отваря вратата на тоалетната. Аз натискам отвътре и се карам, даже не помня какво съм приказвала, но чух как някой на бегом излезе от стаята. Излизам от тоалетната, мия си ръцете и отивам при бебето и гледам, че дежурната сестра е при него, но то продължава да се дере. Вижда ме и спира да реве, явно от облекчение, че не съм изчезнала. Сестрата и тя се изнизва, като млъква бебето и се сещам, че сигурно на някоя санитарка съм се карала и започва да ми става леко кофти, защото все пак наистина не си бях заключила врата и решавам да се извиня, като мине на сутринта. Нахранвам бебето и то взе, че този път наистина заспа. Гледам, минало 10 часа, а дежурен лекар още не е минал на визитация. Те вярно в интервал от 1-2 часа се случва да минат, но чак след 10 вечерта никой не е минавал и решавам да се изкъпя и да си лягам и аз, че сигурно никой няма да мине. На следващия ден си говорим с другата жена в стаята и аз казвам, че снощи лекар не е минавал на визитация, сигурно защото беше събота, и тя ми казва "А, докторът мина снощи, но ти му се развика и той избяга".

Ох!
Що така,бе Куку?

Честита ти рожба!

Нали имаше идея да има класация всеки месец за най-голяма муня. Е, аз мисля, че трябва да получа безапелационно приза за месец януари.
Вчера забравих да си тръгна от работа. ПО принцип понеделник и сряда съм до 16.30, вторник и четвъртък до 17.30, а колежката обратното. Та вчера, не е да кажеш да съм била улисана в работа, циклих си в мамата в разни клюкарски теми. По едно време колежката казва: Абе ти няма ли да си ходиш? Поглеждам, ми то 16.45. Ще кажете нищо работа, да ама трябваше до 17.00 да съм взела детето от училище. Е, с госпожата ме чакаха при охраната.
За свое оправдание, същото това дете вее втора седмица кашля нощем и не спим много качествено и количествено...

Чак пък приз за 15 минути закъснение

Мунското е, че забравих да си тръгна от работа, заради блеене. Дали 15 мин или 45...Обикновено броя минутите и секунди до края на работния ден.

Че е Мунско, Мунско е, но приза за мен е за онази шъткащата на коритото, за да не събуди децата като падне то
И онази с "мушито" в немско

Хихи знаех си аз,че ще грабна приза

Оооо, да. А пък аз като видя някой млад колега с изсулени дънки и ми иде отвътре да го загащя. Добре, че се спирам навреме, да не ме съдят за сексуален тормоз.