Номинации за най-голяма муня - № 2

ЦветеМое, благодарение на твоите палчета се върнах и изчетох прастарите си, отдавна забравени подвизи и си се посмях на себе си. Благодаря!

Купихме си преди половин година прахосмукачка робот. Разбира се, инструкциите са за слабите, не ги погледнах. След три месеца установих, че има и моп за мокро. Оттогава го получи и все го проклинаме с мм, че лепките са му в задния край. Предният край, нали е срещу движението, непрекъснато се подгъва и смачква и мопът спира да върши работа. Е, днес открих, че хората са така добри да съобразят, че лепките не са безкрайно надеждни, и в предния край има улей, за да е сигурно, че няма да се подгъне мопът. Три месеца проклятия напразно 🙄

Като каза проклятие: на мм момчетата от предишен брак са всеки уикенд с нас и с удоволствие хапват каквото сготвя. В началото питах какво искат, казваха "ти готвиш вкусно - каквото решиш", после за фа не дублирам с мама и баба почнах да пктам какво ядохте снощи, ама нямаше засечка. До преди седмица, нищо не питам вече, готвя каквото ми дойде на ум, в случая супа топчета. Малкия казва: "това е моето проклятие" Оказа се, и при майка си, и при баба си, и при нас човекът трябвало да яде това.

Много съм възмутена от себе си. Поръчах си нещо по интернет. За по-евтина доставка писах да го доставят до близкият Карфур който е на 200 м от вкъщи (това във френско). Цяла седмица ходя до там и забравям (а доставката на пратки е точно на входа). Най -после (добре че беше приятелката на девойките да ме подсети)  успявам да стигна до гишето. Жената ми казва , че няма нищо за мен. Леко се изнервям и вадая телефона да покажа мейла, че доставката е пристигнала. Да ама не, пратила съм я в друг Карфур в съседен град. . Замина ми икономията, сега трябва да намеря и време да си издирвам пратката преди да я върнат на подателя

Според вас колко е 4 по 6? Според мен е 26.
Решава вчера малкия задачи от домашното по математика.
След молбите да седне да пише, писане по български, вече сме на последната задача по математика. Две уравнения има да реши, като са дадени и двата отговора.
Вече бях на предела на нервите си, след час и половина писане на неща, които се пишат за половин час.
Не излиза отговора. Пр. е 722, а ние получаваме 724. Аз още повече беснея.
То детето докато си смяташе ме пита дали е 24, аз- не, 26 е.
 

С много усилия успях да го прочета Добре че супата топчета не беше написана    пi?p@кд ктпр /например/

Всяка седмица по 1-2пъти давам бурканчета с храна на майка ми/възрастна е,сама,и не и се готви/.
Правих мариновани гъби,напълних и за нея едно бурканче...Винаги на лист и пиша какво и колко бурканчета има от всяко ястие.Вчера и звъня на обяд,тя ми казва, че щяла да обядва,по-късно да се чуем...Звъня след малко и между другото я питам какво е яла,казва "гъбената супа"..".ама каква супа,не съм готвила такава?!"...сещам се за маринованите гъби...тях ги помислила за супа,стоплила и ги изяла всичките,с няколко филии хляб топейки в горещата марината...

Това ме подсети за мои изцепки от преди два дни. Малко разяснение: на финалната права на магистърската ми работа съм. От месеци насам съм на един и същи режим - през деня в библиотеката, където мога да се съсредоточа по-добре, вечер с изпушила глава вкъщи. От две седмици приятелят ми проверява  вечер текста за граматически и стилистични грешки (пиша работата на немски) и за благодарност (и справедливост) аз междувременно се грижа за вечерята.
Та онзи ден решавам да оползотворя изостаналите варени картофи и ги бухвам в тигана заедно с яйца и малко бекон на кубчета. Освен това ще правя зелена салата, за да имаме нещо свежо към вечерята. Основното ядене е готово, марулите и краставицата са нарязани, остава само да овкуся салатата. В шкафа с подправки имаме и солница, и кутия със сол с малка дупка в единия ъгъл, която приятелят ми използва като готви. По неясни причини взимам кутията и слагам сол със замах и продължителност, с които иначе използвам солницата. Можете да си представите колко сол се изсипа. Приятелят ми ме гледа и изкоментира нещо шеговито, след което ме гушна за малко... и тогава се усетих, че в основното ядене пък няма грам сол... На всичкото отгоре реших по изключение да сложа в салатата зехтин вместо олио (уж по-здравословно), а пък той се оказа с доста натрапчив вкус.
В крайна сметка изядохме и салатата, и основното ядене без остатък, но след първите две боцвания от салатата прехвърлих моята част в една купичка и обилно я полях с вода, за да поотмия "дресинга". Приятелят ми пък си изяде всичко така без дори да гъкне.

Вчера у дома дойде майстор за смяна на водомери.
Два пъти слизахме до мазето, за да спрем водата. Съседът ни даде ключове за мазето, защото за 7те години, през които живеем в този блок, там не сме слизали. Оправих се с връзката ключове.

Спира той водата и се качваме обратно в апартамента. Тръгвам да отключвам вратата и не мога. Леко се постресирах, защото миналата седмица бравата ми направи проблем и ми проблесна мисълта "Край. Блокира. Нова. Как ще си вляза." Не можах да отключа, защото изобщо не бях заключвала Но не ми попречи да ръчкам ключа
Същата процедура се повтори. "Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването"
Майсторът не посмя да се смее на мой гръб. Инак имаше чувство за хумор.

Приключва с ремонта и казва "да отиваме да пуснем водата".
- А не искате ли да измиете ръцете преди това?
- Къде? (казва той със светнали очи)
- Ми... в банята!
- А не, предпочитам преди това да пусна водата в блока

А,това си е до навик.Колко пъти ми се е случвало да нямам интернет и все ми хрумват неща с него да правя.
Наскоро правих колата, обаждам се на майка ми ,че съм в един сервиз близо до нея(тя беше на пазар в центъра).Вика ми-"ооо,супер,що не дойдеш да ме вземеш и да ме откараш до работа,докато чакаш" Викам и "а с какво,с автобуса ли?" .Човек не се усеща в такива ситуации

Родителите ми имат вила, на която ходят редовно. Тъй като използваме вода от кладенец и тръбите, свързващи него и къщата, не са достатъчно дълбоко, в ранна пролет и късна есен спираме водата и източваме тръбите след всяко ходене, за да не се спукат. Една пролет тъкмо сме пристигнали и разтоварили багажите, баща ми отива в банята да си измие ръцете. Слага си течен сапун на ръцете, врътва кранчето... тц. Провиква се на майка ми, да пусне водата и всичко щеше да е наред, ако тя не беше решила точно по същото време да си измие ръцете в кухнята. В един и същи момент двамата бяха с насапунисани ръце и без течаща вода. За щастие имахме бутилка с вода за пиене, с която полях на баща ми. Но още си спомням със смях за синхрона им.

Оправих текста, със смартфон и отоци по лицето толкова.

Пак има главоблъсканици
Мисля,че с този си коментар влезе изцяло в идеята на темата

п.с. надявам се да не е нещо сериозно отока

Днес дворният куч ме посрещна, като се прибирах с колата и се сетих за една моя мунщина. Прибирам се пак с колата и трябва да завивам. А в махалата имаше едно глухо куче и то стои точно на завоя. Спирам аз и си мисля, че и да свирна, няма да чуе, за да мръдне. Та му пуснах мигач, за да го уведомя на къде ще карам.

Сега остава да кажеш, че си го научила и на посоките - ляво , дясно и ще те призная