Лежащи мами - 45

Здравейте и от мен! Да се запиша при вас и заедно да се подкрепяме в тези моменти. В 33+5 г.с. съм. Очакваме девойка.
Миналата седмица на тоновете се оказа, че имам регулярни контракции и скъсяване на шийката от 3,5 на 2 см. АГ ме изпрати в болница. Бях на кортикостероидна терапия за дробчетата и 5 дни на системи по 24 часа. Контракциите намаляха, но не изчезнаха напълно. Изписаха ме с предписание да лежа и да ставам единствено до тоалетната. Трябва да изкарам поне още 2 седмици, за да качи бебка.
Сега пия 3х2 Магнерот, 1 Верапамил, 1 Салбуащтамол и поставям вагинално 2х1 Утрогестан. Отделно имам тромбофилия и бия инжекции всеки ден 0.4 Фраксипарин. Приемам и фолиева киселина, вит. Б12, вит. Д3, Омнибиотик падна и Феротон желязо. Нагласила съм 100 аларми. Много ми е притеснено и че се залежавам, но преди да ме изпишат гледаха кръвотока към бебето и всичко беше наред. Сега остава само да се моля и да направя всичко, което зависи от мен.
Успех на всички лежащи мами!

Flower, колко надежда ми дава твоят коментар Чета го и си поплаквам. Аз съм в 28г.с със скъсена 1.7 и вклинена шийка, без серклаж. Боря и инфекция. В болница ме държаха само 3 дни. Надявам се утрогестана и магнерота да вършат работа. На моменти се сривам от ситуацията. Лежа в общи линии от месец, ужасно потискащо, непрекъснато се питам това мъниче в мен добре ли е, и дали му осигурявам безопасна среда.

Здравейте, момичета!
И преди съм писала и сега ще напиша. От 26 г. с. пазех леглото и ходех само до тоалетна и къпане за 5 минути. Бях с контракции, които не бяха болезнени от началото на бременността. Отделно в 26 г. с. шийката ми се беше скъсила и беше 2.5 см. Бебето беше много ниско разположено и не можеха да я измерят толкова ниско и беше главата. Имах чувството, че ще родя някъде докато ходя. Бях 1 седмица в болница като ми вливаха магнезий 24 часа. Отделно, въпреки, че беше рано ми пускаха и тонове. Магнезият не повлия на контракциите, които постоянно си имах. Приемах Магнерот 3х2, Но-Шпа при нужда, Утрогестан 2х2 и отделно железен препарат заради нисък хемоглобин. Контракциите ми бяха по над 50 на ден и не преувеличавам. Беше ми първа бременност и ми казаха, че рядко се случва така при първа бременност, но явно матката ми е чувствителна и отделно бебето се е подготвили да излиза. Не са ми правили серклаж, просто лежах и си пиех хапчетата. Родих в 37г.с +1 моето момиченце. ❤️

Благодаря на всички мами за куража, който давате ❤
Аз имам и още един въпрос, как ви се движи CRP-то?
След 5 дни венозен антибиотик падна от 16 на 9, още 5 дни вкъщи пих Зинат и днес 11.70 😟 чакам АГ да ми отговори, но започнах много да се притеснявам защо не се повлиява? Микробиологията ми е чиста, реално не се знае къде е инфекцията 🤔

И моята дама застана юного ниско в изходна позиция още от 24-та седмица....е, удържах я до секциото в 38-ма. 😊
Моето црп беше 5,7 без нищо на мб. Докторът каза, че може да е от всичко, та не ми помогна много...

И моята госпожица е с глава, слязла в малкия таз. Дори като се движи и я усещам в сгъвките на краката - там между корема и бедрата. Имам чувството, че ще се подаде Благодаря на всички мами, които ни давате кураж! Трябва да стискаме кълки, колкото е необходимо.
За ЦРП да кажа, че ако микробиологията и урината са чисти, може да се пусне носен и гърлен секрет и да се мине и през зъболекар. Понякога зъбите също правят проблеми по време на бременност.

Точно! Много е възможно в устната кухина нещо.Аз имах новообразувал се хемангиом от бременността на венеца....може да е правил проблеми. Изрязаха го чак след това за изследване.
Иначе, Чела съм, че от самата бременност се качва, но не знам дали е вярно.

Много ми е болно като знам как лекарите неглижират проблема с повишени левкоцити и ЦРП. Повечето казват, че е от бременността, а не винаги е така, или пък изписват, ей така за всеки случай, един антибиотик... Ще ви разкажа за моя опит- следях си изкъсо кръвни изследвания и урина, не съм чакала АГ да се сети да ми назначи, а и сама ходех и си пусках. Като отидех при нея си ѝ казвах, разбира се. За цялата бременност левкоцитите и ЦРП винаги са били в норма освен в следните няколко случая. Първият път, когато имах повишени левкоцити в урината- около 15,но микробиологията беше чиста, се дължеше на скъсяване на шийката, ЦРП беше отрицателен, затова не съм пила антибиотици, не беше заради инфекция скъсяването, а заради контракции, затова почнахме тях да лекуваме. Вторият път имах повишени левкоцити в кръвта - 18, след кортикостероидна  терапия, ЦРП беше под 1, следователно пак не съм си натоварвала организма с антибиотик, беше ясно, че е от терапията. Третият път карах лека вирусна инфекция с хрема и лека кашлица. Левкоцитите в кръвта бяха около 11 (съвсем малко над нормата), а ЦРП беше 15,по това разбрахме, че е вирусно и пак не съм пила антибиотик, след седмица симптоматично лечение на кашлицата и хремата ЦРП беше паднало на 6. ЦРП при вирусни инфекции и леки възпаления е до 40,а над 40 вече е бактериална инфекция и трябва антибиотик. Някои лекари изписват веднага, за да се подсигурят, защото след вирусна инфекция може да се насложи и бактериална, но според мен е по-добре да се следят показателите и да не се бърза с антибиотик, защото той може да е уж безвреден за бебето, но после следват стомашни проблеми и гъбички.. И последният четвърти път- левкоцитите в урината ми бяха 45 😱, микробиология чиста, ЦРП- отрицателно- ами познайте, започвало е разкритие и на следващия ден родих 😁. В крайна сметка левкоцитите в урината бяха от влагалището, влагалищният секрет също беше чист, просто си е дошло време да раждам. Така че, според мен, не винаги трябват антибиотици,особено при чиста МБ и леко повишено ЦРП, аз за цяла бременност не съм пила, слава Богу, с тези шепи коринфар, магнезий, утрогестан, акард и тн само антибиотик ми оставаше и щях да се гръмна.. Не искам да пренебрегвам мнението на АГ, но си изисквайте по-стриктно следене, вместо предписване на лекарства за всеки случай. И ако имате някакви притеснения, а АГ ви казва: " А, ама то това е от бременността" по-добре вярвайте на собствената си интуиция и потърсете и второ мнение.

[b[/b]
Много благодаря за изчерпателния отговот ☺ моята поне обръща внимание и за нея не е нормално да е завишено CRP-то. Днес ходих на преглед, освен много меката шийка, нещата за сега изглеждат добре. След 1 седмица каза пак да отида и ще повторим всички изследвания. Пуснах си носен и гърлен секрет, да видим и те как ще са. Ако и там нищо не излезне ще отида и на зъболекар. С това лежане всяко ходене където и да било ми е гоялма мъка, все се притеснявам да не стане нещо

Разбирам те напълно. При всяко ходене- почти всяка седмица, и аз треперех да не стане беля. Иначе и моята АГ обръщаше внимание на изследванията и винаги заедно сме решавали как да процедираме. Тя знаеше, че съм с медицинско образование, затова съм голяма хипохондричка, и при всяко съмнение "тичах" към лабораторията😁. Но има лекари, които изобщо не правят връзка между левкоцити и ЦРП, а някои въобще не изследват ЦРП, а пускат СУЕ, което отдавна е доказано, че не е толкова надежден показател. Сега като се сетя ми става смешно, но тогава и аз бях във филма. Така че, пожелавам ви на всички след няколко месеца да се сещате за този труден период с усмивка, гушкайки едно малко съкровище.. 🥰

Аз бях раждаща почти в 19г.с без да знам дори. Установи се на феталната морфология при д-р Чавеева. Веднага в МД, където искаха да правят аборт. Отидох при д-р Христов в Надежда като последен шанс за успех, защото бях с шийка 1см и 3см разкритие+пролабирал мехур. Бебето имаше мижави шансове да оцелее, камоли да родя износено дете. Две седмици серклажа шийката беше напълно затворена 4см, а серклажа чудесен. Износих моето момиче до плановото секцио м 38г.с. и не се спирах до последно, но всичко беше наред. Вечерта, която прекарах в МД беше най-ужасния момент в живота ми без да преувеличавам. Само се молех бебето да оцелее. Е, тук е! Вече почти на 7м и е такава лепка малка-иска винаги да съм при нея.
Ще успеете, мили момичета. Знам, че е тежко. Сигурно не е лесно само да лежите и да се мислите дали ще успеете, но не спирайте да вярвате и се опитайте да изгоните страховете. Мислете положително. Тези малки същества са невероятно силни. Желая Ви здрави и доносени бебета ❤

Момичета наляга ме ужасна депресия от лежането. Вие как се справяте?

Привет мила моя
Аз от Октомври съм вкъщи на щадящ режим. Не пълно лежане, но почти нищо не правя. Периодично влизах в болница за задържане. Днес вече влизам в 38ма седмица. Минах през ужасни периоди, паник атаки, безсъние, хипертонична кризи и тн. Много е трудно, но вярвай, че организма е способен да преживее много неща. Нито телевизия накрая ме разсейване, нито тн намери си хоби. Единствено изпитвах облекчения от книги. Пожелавам ти да намериш своето развлечение и успокоение

Здравей Sara,
Много ти благодаря за подкрепата . От октомври до сега е адски много време. Поздравления, и леко и успешно раждане. Възхищавам се на жени като теб издържали толкова дълъг период. Аз лежа от близо месец и психиката при мен поддава сериозно. За здрав човек, свикнал на спорт и ходене, това е много сериозно изпитание. Времето тече ужасно бавно и мъчително.

Vodno potoche, кураж, не мисли лоши работи, казвам ти от личен опит. Смея да твърдя, че преживях много покрай тази бременност особено като ме тръшнаха на легло в 24 г. с. , но винаги, винаги си казвах, че съм силна и това не е наказание, а изпитание и урок. И аз не се спирах-работа с 12 часови дежурства, спорт, чистене, готвене, понякога излизане, пътуване, не се пазех, не си почивах достатъчно, въпреки че много хора ми казваха да се спра вече, ама аз си вярвах явно, че съм робот. Е животът ми изпрати принудителна почивка, за да се усетя, че има нещо много по-важно от всички тези активности. От момента, в който се прибрах от болницата, спрях да мисля най-лошото, бебетата усещат напрежението и страха. Отдадох се на спане, което ми липсваше отдавна, четене на книги и гледане на сериали. Не знам дали има зависимост, ама от толкова спане последните 3 месеца и бебето ми обича да спи. 😁 Всяка изминала седмица е празник. Като минеш 28 г. с. ,започни да разглеждаш бебешки неща, набележи си какво и откъде ще си купиш и като стигнеш 36 г. с. да имаш готов списък. Вмомента трябва да си силна, заради това малко същество, то трябва да се чувства спокойно и сигурно в теб. Не е лесно, никак даже, не се забравя, но повярвай ми като родиш здраво и доносено бебе се чувстваш най-великият човек на този свят,неописуемо е просто,пожелавам го на всички! ❤️