Любимо ми е някой да си оставя нещата преди/на касите, където изобщо не им е мястото.
Признавам, никога не съм си мислила, че е от лакомия, а от чиста селяния.
Признавам, никога не съм си мислила, че е от лакомия, а от чиста селяния.
- Публикувана: 24 окт. 2019, 15:42 ч.
- Последно мнение: 8 май 2024, 20:21 ч.
"Селски" номера и пинизи - тема 2
Особено неща от фризерите и хладилниците.
Не знам за България ли говориш, но тук поне аз нямам никаква идея къде копчетата реално работят и къде не. Предполагам доста хора не са сигурни и това допринася за подобни ситуации. Не че пресичането на червено е ок по принцип, често съм се изумявала как дори трудноподвижни хора имат смелост да го правят на оживени места.
Селско е да натиснеш копчето на пешеходния светофар, но все пак да минеш на червено и колите да спрат напразно.
Селско е да натиснеш копчето на пешеходния светофар, но все пак да минеш на червено и колите да спрат напразно.
Мисла, че не всички пешеходни светофари спират колите. Има един при зала Универсиада, който никога не знаеш дали работи или не. Той мисля, че не спира колите, светва когато все едно са спряли.
Офтопик. Имало някакъв семафор по пътя за Стрелча, който уж не се знаело кога работи и хората си минавали на червено, та един така за малко да го отнесе влакът.
За интервалите е така (не само при поток пешеходци, но и деца или откачалки ще се забавляват в противен случай), обаче ако има някой от Пловдив - светофарът на бул. "Шести септември" до училище "Петър Берон" има копче само по средата. Все се каня някой път, като не бързам, да застана и да гледам дали свети по график, или трябва с прибежка да стигнеш до средата и тогава да си натиснеш копчето. До нас пък има един с по две копчета на две отделни стойки - работещо и неработещо. Хора, които не знаят, натискат неработещото, ядосват се и минават на червено.
За интервалите е така (не само при поток пешеходци, но и деца или откачалки ще се забавляват в противен случай), обаче ако има някой от Пловдив - светофарът на бул. "Шести септември" до училище "Петър Берон" има копче само по средата. Все се каня някой път, като не бързам, да застана и да гледам дали свети по график, или трябва с прибежка да стигнеш до средата и тогава да си натиснеш копчето. До нас пък има един с по две копчета на две отделни стойки - работещо и неработещо. Хора, които не знаят, натискат неработещото, ядосват се и минават на червено.
Пешеходният светофар до училище Петър Берон има фотоклетка. Но да улучиш правилното място, на което трябва да застанеш е малко трудно. Работят денонощно. В най-натоварените часове се включва автоматично през определен период. Копчето по средата е за да може да пресечеш все пак, ако не успееш да минеш. Магдена, пробвайте следващия път.
Става въпрос за два светофара до вкъщи. Улицата не е натоварена и в повечето случаи може да изчакаш 1-2 коли и да минеш спокойно (не е задължително да се натиска копчето, когато няма нужда). Хората обаче редовно натискат копчето при наличие на 2-3 коли, после решават, че могат да минат и колите чакат напразно. Понякога и само последната кола остава да чака при липса на повече желаещи за пресичане. Все си мисля, че възрастните хора могат да преценяват такива ситуации, ама явно не...
Много възрастните, т.е. старите, а не просто пълнолетните, често не преценяват. Случвало ми се е неведнъж пред мен баба или дядо да пресича на червено - аз съм сравнително далече и мога да ударя спирачка, ама той ходи едва-едва, как разчита на моята спирачка... Не е толкова селски номер според мен, повече до намалени способности за преценка е.
Върхът беше една, която си приказваше с позната, докато аз чаках на червено пред нея. Светва за мен зелено, за нея червено, оная се обръща, свършила разговора, и тръгва по пешеходната пътека.
На млад му го броя одма за наглост, но към старите не съм толкова "строга". И те някога са можели да вървят бързо и да преценяват по-точно и не са се усетили как вече не могат.
Върхът беше една, която си приказваше с позната, докато аз чаках на червено пред нея. Светва за мен зелено, за нея червено, оная се обръща, свършила разговора, и тръгва по пешеходната пътека.
На млад му го броя одма за наглост, но към старите не съм толкова "строга". И те някога са можели да вървят бързо и да преценяват по-точно и не са се усетили как вече не могат.
