Ако имаш ОСМОКЛАСНИК, добре дошъл си на форумски празник

Огромни благодарности на всички ви. Много сте ми мили, вчера ме трогнахте, наистина. Много и на лични ми писаха, собствените ми приятелки не ми влизат така в положението.

За говоренето с директора - тя ходи преди 2-3 седмици самоинициативно да си говори с директорката на Испанската, сама. Смятайте за каква мотивация говорим. Приела я е, говорили са, но дамата не се е впечатлила. После много плака и каза, че не иска повече да се среща с никакви директорки.

Според мен всичко е в главата и в настройката и, още от заешкия лагер тръгна всичко на негативно отношение и тя все повече и повече се настройва негативно. И нищо чудно да я мислят за надувка...примерно
Но това, че не иска френски да учи най-много ме притеснява. Затова си мисля, че местенето в друг клас с по-разбрана госпожа ще и помогне. И за 22-ро ми говори, но не съм убедена, че тя е.

Иначе и двамата с ММ смятаме, че това си е от уроците на живота и ще помогне да израсте, според него си било добре детето, но той а вижда по-късно вечер, където да кажем се е поуспокоила вече. Понякога ме е страх да и видя физиономията след училище.

benast, прегръдки и на вас. Дано положението при вас се подобри, лошото е, че и аз не знам какво да те посъветвам. Сигурна съм, че много го говорите, което е важно.

dimitrina73, нещо не се стиковаха. Тамън се сдуши с едно момиче, с което седяха заедно и госпожата ги размести. И сега положението към нея било - тази коя беше.

jenap, така е, стрес е, готова е да си го понесе.

petenka, май по-скоро ще е за друг клас, но и тя не знае.

Спунк, това най-много го повтарям - че ще се премести, но там може да е още по-зле. Но тя ми казва, че ако е ИГ нямало значение, защото това е искала най-много. За сговядането разбрах, че се шегуваш, но то нищо не се знае.

Шарлотче, 10 години го учи на курсове, май месец и е първия изпит за FCE, не иска да го почва отначало. Макар че ако толкова стане зле това ще е най-лесния вариант с наваксването. Иначе изборът за френската и следващите училища с френски беше неин. Абсолютно не го усещах като нейния език, но то може ли да я обора. А не исках да и редя аз желанията и да стана като една приятелка с тризнаци (във ФЕГ са и те), които до ден днешен я обвиняват, че са там (вече са 11 клас).

Sanaka, Моля те, не се чувствай по никакъв начин виновна. Напротив - много ми помогна в колебанията, нали си писахме тогава, аз даже я питах моята дали ако риск да попадне в АЕГ да тегля и да подаваме и тя каза не. Но ме болеше сърцето като ги видях на трето класиране местата... Опус Деи си звучи страховито, а и мъжото ще е категорично против да плаща при положение, че детето е в хубаво училище прието. Може би по-скоро 22-ро..., но то пък май нямаме никоя мама от 22-ро тук.

Слънчевата, точно така е.

aniK, имам си мами от нашия клас във форума, помагат ни и те, дъщеря ми си общува с момичетата им, но и те си имат своите лични другарчета, ако мога така да кажа. Идва от много задружен клас, където нямаше такова групиране за каквото ми говори. Баща и и обясни, че предишния клас вече го няма и че трябва да го забрави, защото вече не съществува. Разбира се да си запазят приятелствата.

Adora, тя познава маса деца от випуска, нито е темерут, нито е интроверт, не мисля, че има нужда от такава среща. Просто трябва време, но това категорично не искам френски най-много ме притеснява.

Та така. Мерси много, ще ви държа в течение какви ги къдрим...

В един клас са с моето момиче и се познават и харесват, но това не е достатъчно. Държа постоянно връзка със Сънчо и много сме коментирали и разсъждавали. Аз все още съм оптимист! Смятам, че почти всяко дете на този етап в живота си и огромната промяна си има своите "проблеми" и притеснения, съдейки по моето, на което също не й е съвсем розово. Ниска самооценка и постоянна неудовлетвореност от себе си, нехаресване, което съответно води до никой не ме харесва и забелязва и т.н. Но въпреки това ходи с желание на училище, сякаш самата тя приема нещата за нормални, има си приятелки от целия випуск (които, между другото, също споделят подобни тревоги!). Може би и водещо при дъщеря ми е, че тя обича френския, учи го с голяма отдаденост и харесва учителката си и искаше да го учи точно толкова силно, колкото и испанския. "Мамо, има страхотни дни, има и ужасни." - така ми казва! Не е ли така и при нас възрастните?! Искрено се надявам и вярвам, че страхотните дни за прекрасното момиче на Сънчо предстоят и ще са основно такива занапред, каквото и да се случи!

Benast, надявам се и вие да намерите решение и скоро детето да се почувства добре!

П.П. Едновременно сме публикували със Сънчо!

Сънчо и аз със свито сърце по твоя казус. От моя гледна точка - като дете страдало в гимназията, но и като родител на смотаничка гимназистка. Хубаво е да е напълно ясно къде е проблемът, дори за дъщеря ти, която може да не е съвсем наясно.
Аз бях много нещастна в моята гимназия от ден 1. Кандидатствах там с желание и огромен труд, но ред обстоятелства, начело с груби за чувствителната ми душа учители (и някои арогантни съученици) успяха да превърнат успеха в ад. Оцелях, но беше трудно и даде трайни отражения в тинейджърската ми психика. 20 години по-късно все още сънувах кошмари от гимназията. Т.е. това не е проблем, който да се неглижира.
От какво имах нужда извън училището: Имах нужда от мисъл за алтернатива. Ако родителите ми ми бяха казали "Това училище не е толкова важно, важно е да си здрава и усмихната. Хайде да потърсим друго, в което ще се чувстваш добре. Пък и дипломата не е толкова фатална в този живот...", 100% нямаше да се преместя (от собствен инат и амбиция), но щях да съм по-спокойна, че имам избор във всеки един момент и от там по-уверена. Вместо това единствената алтернатива беше старото ми училище, където пък мен ме беше срам да се върна с подвита опашка. Сега като връщам лентата назад, трудно ми е било в 8 клас (ударно учени и нови хора), после нещата се наредиха, но аз по инерция мразех всичко и всички. Мразя ги и до днес Една позната, години по-късно ми сподели, че също не се е чувствала добре, но е потърсила подкрепа от училищния психолог. Имахме късмета такъв да беше Иван Игов. Toй беше феноменален за онези времена и ѝ е помогнал много, но може пък и вашата психоложка да не е за изхвърляне.

Сега като майка на срамежлива пубертетка. Поне моята дъщеря от една страна гони някакви поставени от чуждото мнение нормативи. При другите било така, при нея защо не е. Някои вече си били намерили дори гаджета по новите училища, а тя нямала дори приятели. Непрекъснато повтарям, че колкото е по-нетърпелив човек, толкова по-трудно се случват нещата. Че желанието да се харесаш на някого на всяка цена се усеща и хората почват да те избягват като "крайно нуждаещ се". Че трябва да бъде себе си и така ще намери най-добрите приятели. От друга страна е една пубертетска неувереност и мнителност - този ме погледна така, сигурно си мисли еди какво си. Те всички си говорят, а мен ме изолират, защото когато аз казах нещо и те млъкнаха. Еди кои си си шушукаха, сигурно ме обсъждаха... Особено се засилва около датите на цикъл  Тогава нещата стават ултра драматични. 3 дни по-късно е: "мисля, че се интегрирам все по-добре". И накрая великото проклятие на срамежливците - да ги мислят за надути задето си мълчат.
На моята ѝ повтарям стратегията, която открих като студентка. Да се радваш на това, което имаш в момента: Когато нямах гадже и купони - имах пари и време за учене. Когато пък бях заобиколена от компании, парите бързо свършваха и успеха падаше, но пък веселбата си заслужаваше. Казвам ѝ да използва липсата на активни веселби в момента, за да дръпне напред с материала, че като дойдат купоните, неминуемо ще има спад

Здравейте момичета! Майка на осмокласничка съм. Чета ви отдавна и си сврявам часовника с вас!. Включвам се само да ви кажа, че сте чудесни! Всички теми, които коментирате живо ме вълнуват. Благодаря, за откровенията, споделянето, отзивчивостта ви! Продължавайте все така!

И аз си мислех за училищния психолог. Може да помогне детето да си подреди мислите. Иначе се сещам и за Сезар Вехайо, ако е вариант за девойката на Сънчо.
Моята госпожица е много крива тази седмица, но си мълчи и нищо не казва.

При мен, може би основната причина да не заобичам немския и да го уча с голям зор до края, беше именно учителката ми по немски език в гимназията. Има голямо значение с какъв тип учител ще се сблъскаш.

Чух се със сина ми. Има едно свободно място в паралелката с руски език. Benast, ако ви е опция Първа, може да се пробваш да говориш с директорката там. Ясно е, че мястото няма да се обяви.

Русалке, не знам как е било преди години, но Валя Бонева ми е приятелка и от нея знам, че Христова я оставят само на 8 клас.

Ами децата са различни и с различни нужди и желания.
Толкова е трудно да гледаш детето ти как страда и не се чувства добре. Съчувствам от сърце на децата на Сънчо и Benast.  Не зная какво точно да посъветвам, защото няма точна рецепта, но ако нещата вече наистина са отишли в крайност сигурно е време за някаква промяна. Нов клас в същото училище може би ще е най-лесния вариант чисто документално и формално. Може дори самата промяна на статуквото да вдъхнови и мотивира децата. Хубавото на младежките години е, че често нещо мъничко "преобръща колата" и можа децата да се почувстват в свои води. Като гледам моите деца често се сещам за фразата "ту плаче, те се смее". Желая много усмивки в най-скоро време.

Работя много близо до тази гимназия и имам отзиви от колеги за нея...ако испанския език е единствената цел,
по-добрия избор е 22-ро училище. Сънчо, много ми е мъчно за твоето детенце, подкрепяй я за преместване изобщо и може и да не е толкова убедена, че всичко в сегашното училище е гадно. Синът ми е в Испанската, мечтаеше за СМГ или за 91 НЕГ, аз не събрах смелост за трето класиране  и не можа да отиде в 91-ва...още ми го подхвърля тактично, а продължава да страда за старото училище, за старите си приятели, не е очарован от испанската. Има съученичка, която от пети клас мечтае за НГДК, там учи и е много нещастна, всеки ден след часовете си отива в старото им училище и седи в двора, за да види децата в междучасието . На голяма част от децата им е трудно, но ако плаче и страда, както я описваш, просто я подкрепи за преместване. Татковците не ги разбират много тези работи...

Сънчо съчувствам на астралната близначка!
Но между 157 Сесар Вайехо и 22 СЕУ категорично бих избрала 22-ро училище.
В 22-ро няма квоти т.е. класовете са предимно от девойки,но ако това за вас не е проблем и девойката наистина иска да учи там...
Дано намерите в най-скоро време решение на проблема!

Здравейте момичета, и моето момче не си харесва класа Приеха го на второ класиране в Джон Атанасов, това искаше и беше много щастлив, но сега не си харесва класа даже и специалността - компютърна техника и технологии. Не бил разбрал какво се изучава в нея, тя е по скоро хардуер а той искал софтуер - програмиране. За системно програмиране не му стигна бала, а приложно тогава не го писахме, защото той категорично отказваше понеже в него щяло да има рисуване. Постоянно ме пита как и къде може да се премести, звънях в неговото училище - нямат свободни места за да го преместят в друга паралелка, звънях и в други училища с такива специалности - нямат места! В 8 клас не учат специални предмети, така че остава надеждата до края на годината ако се освободи място да се премести в девети в друга специалност, но сърцето ми се къса като го слушам. Има приятели от другите класове, и в неговия май има 2-3 но като цяло не му харесва. Другите класове излизали събота и неделя заедно пък неговия не. Той беше в много задружен клас, с готина класна и даже мислеше да си остава там, но реши че иска да учи в професионална гимназия и то точно Джон Атанасов. Това му беше първо желание с две специалности и после гимназията по телекомуникации и третото беше неговата стара гимназия. Оставих го той да си решава сам, а сега ме пита защо аз не съм му подредила желанията и защо не съм настоявала и за други специалности. Това кандидатстване в 7 клас е много кофти, нямаш втори шанс. В университета ако не ти харесва на следващата година можеш да кандидатстваш отново в друга специалност, но тук не!
Съчувствам на Сънчо и Benast, ще продължавам да говоря с него и ще търся решение. Радвам се като чета, че другите деца се адаптират и им харесват новите училища. Моето момче е много общителен, има приятели из цяла София, въобще и не предполагах, че нещо такова може да ни се случи. Отдъхнах си когато на второ класиране влезна в Джонката, на четвърто се опитах да го преместя в друга специалност, която не бяхме писали преди това, но не посмях да рискувам да му изтегля документите и да кандидатства наново само за 1 място и после съжалявах, но той беше "споко мамо" а сега.....

Моята много страда за стария си клас (както споменах той се разтури, децата се разпръснаха та няма вече стар клас). Все още 4-ма от този бивш клас бутат един проект, който вече ѝ е безкрайно досаден, но онзи ден нещо се скараха за проекта и настана голяма драма - никой не я обичал - нито новите, нито старите Довечера е на купон с преспиване у бивша съученичка и е в еуфория.
Добре, че е влюбена в новите си учители. Не престава да повтаря колко са страхотни. А вчера каза, че все по-добре се чувствала в клуба по астрономия. Там и другите били интроверти като нея и можело да си темерутства на спокойствие. Та няма ли някакви групи по интереси във ФЕГ?

Сънчо, съчувствам ти много. Дъщеря ми също продължава да е разочарована. Вероятно единствената причина да не го показва в такава степен е, че ФЕГ й беше първото желание, беше безкомпромисна, че иска само там, въпреки че можеше да влезе навсякъде и сега просто някак не иска да признае, че може би е трябвало да помисли и за други варианти, както я съветвах. Другата й утеха е класната. Иначе е много разочарована, просто защото очакванията й са били много по-високи. Очакваше да има много повече деца с интереси, подобни на нейните. Не знам какво си е представяла, твърде много филми ли е гледала, или какво. Казва, че като цяло има много посредственост, има чалга, и най-вече има страшно много интриги и групиране, което абсолютно не харесва от малка. Има "известни", но казва, че тези известни не са интересни. Обяснявам й, че за съжаление подозирам, че във всяко едно училище го има това. Обаче пък има наблюдения, че деветокласниците  са съвсем различни, казва - толкова много искам да съм девети клас в момента. Обяснявам, че точно така ще се промени и техният випуск, въпреки че не мога да съм сигурна дали групирането и интригите ще продължат, но все си мисля, че това е нормалният процес в гимназията. Аз много добре си спомням, че в осми клас ми беше най-тъпо. После дойдоха готините гимназиални години.
Не знам какъв съвет да дам, честно казано. Избистрянето на абсолютната първопричина обаче е много важно, за да се ориентирате как да действате. Защото обикновено има едно основно нещо и всичко останало се трупа около него.

Чета Миа, чета майките, споделящи трудна адаптация и си мисля, че е възможно едва сега да затъваме истински в блатото на пуберската лабилност. Като родители приемаме проблема за обективен, а той е всъщност вихър от чувства, неудовлетвореност, причините за която се търсят навън /поради неумението на младия човек да погледне навътре/ и опит за бягство от "тук и сега",  познат добре на всички нас. Страх ме е, защото развитието на подобни драми е непрогнозируемо. Ние трябва да сме онзи стълб,  който да даде на тийна чувство на сигурност, убеденост, че бурята е временна и скоро ще премине. Питам се дали сме достатъчно готови да бъдем скали?

Сънчо, голямата ми дъщеря е в 12 клас на 9 ФЕГ. В една смяна са с твоята девойка. Моята е вдъхновена франкофонка, но и беше много трудно в началото. Много е готина, общителна е, искаш ли да ги запознаем и да си поприказват. Ще бъдат цяла година в една смяна. Да и стане нещо като своеобразен ментор поне тази година, че напролет ще завърши (ако все още сте решили да дадете последен шанс на френската). Жалко, че няма да мога да дойда на форумския купон, че ще пътуваме, иначе можеше да си поприказваме.

Benast, и на теб желая да намерите най-доброто решение.

Svetla, приятелско дете съученик на голямата дъщеря, учи точно хардуер, само че в Ломоносов. Той също много искаше програмиране, но не му стигна бала тогава. Записа после паралелно програмиране в Софтуни. Малко е гърч, но пък ще е с две специалности. Вече поработва и е много доволен. Това също е възможност за твоето момче.

Мартеа, интриги и групиране има и в 12 клас даже, особено ако класът е по-конкурентен,  чалга също.