Ако имаш ОСМОКЛАСНИК, добре дошъл си на форумски празник

  • 30 067
  • 742
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 4 586
Здравейте и от мен!
Чета ви и се връщам година назад, когато баткото беше в същото положение. Влезе в желана специалност и училище. И като почнаха едни изблици в тихото ми иначе дете. Не иска да ходи на училище, 12-класниците поступаха няколко зайци. Боля го глава, корем и всичко... Хванах го, че ходи до док да си взема бележки, а на нас казва, че е на училище. Говорихме за местене постоянно. Искаше да се връща в кварталното. Ходеше там всеки ден след училище. Избра да остане където е. След дълги разговори, че винаги може да разчита на нас, че ще го преместим когато той поиска. Седна, успокои се (с малка намеса и на Бах). Отказа местене. Сега е 9клас. Отново има неща, които не харесва, но в училището се наредиха обстоятелствата.
Сега малката минава през същите периоди - приятелки, неприятелски, не ме обичат учителите. Но аз вече знам, че и при нея ще мине.
Надявам се и при вас да намерите начин - най-щадящ за деца и майки!

# 121
  • Мнения: 1 966
Шарлотче, много си права! Two Hearts
Да Ви дам и още един вариант за нагазване в пубертета. Много спокойна и адаптивна госпожица, в пълен комфорт със себе си и средата,на която това спокойствие на моменти избива в апатия към случващото се и липса на заинтересованост. Наблюдавам го от около 4-5 месеца. Пали се на моменти към определени събития и хора и после отново минава в режим "Почива ми се, не ми се прави това и онова, но не зная защо, защото иначе по принцип ми харесва " Дишам дълбоко, говоря и чакам да се балансират хормоните, но на моменти изпушвам и аз.

# 122
  • софия
  • Мнения: 71
Замислих се върху казаното от Шарлот, дали не трябва да поговорим с психолог преди да се опитвам да го местя. Може би проблема не е толкова конкретен - друг клас или друго училище и всичко ще е наред. Ами ако и там не му харесва? Говоря му, че трябва да им даде шанс на децата, че ще се опознаят и ще се харесат всеки със странностите му, и че не може да бяга от проблемите а трябва да намерим решение, но и на мен ми е трудно да взема решение.

# 123
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 676
Не предполагах, че има толкова деца, които не са ок с мястото, където са в момента...Пожелавам на всичките да намерят мястото си и да се почувстват добре, по-добре и да не съжаляват никога за направения избор.

# 124
  • София
  • Мнения: 6 309
...Да Ви дам и още един вариант за нагазване в пубертета. Много спокойна и адаптивна госпожица, в пълен комфорт със себе си и средата,на която това спокойствие на моменти избива в апатия към случващото се и липса на заинтересованост. Наблюдавам го от около 4-5 месеца. Пали се на моменти към определени събития и хора и после отново минава в режим "Почива ми се, не ми се прави това и онова, но не зная защо, защото иначе по принцип ми харесва " Дишам дълбоко, говоря и чакам да се балансират хормоните, но на моменти изпушвам и аз.
Ради, ако приемеш съвет от патеща глава - прави всичко възможнно да я изкараш от тази инертност.

# 125
  • Мнения: 5 028
Ради, в същия филм сме! И ако пожарът може да се угаси, топлохладието трудно се раздвижва. Залагам на извънкласни занимания - обича да учи езици и има възможност да се развихри с два нови. Въпреки това е нужно постоянно да се хвърлят дърва в огъня и да се привнася кислород. Неудовлетвореното дете споделя, има стремежи, а ние сме "пей сърце" и "не ми пука".

# 126
  • София
  • Мнения: 16 507
И с моята девойка положението е такова. Извън социалния живот, не проявява плам към нищо. Ходи на английски извън училище, учи, но всичко е рутинирано и без интерес. Тя може да носи толкова, колкото я натовариш и изобщо не се усеща, супер спокойна и инерцията е видима. Математиката например била скучна в училище, защото била лесна, разбирала нещата от раз и "повтарянето по 100 пъти на елементарни неща" било супер досадно. Всички се оплакват, че часовете по математика едва стигат да се преподаде материала и няма време за упражнения и дообясняване, на нея обясненията ѝ идвали в повече. Rolling Eyes Мисля за допълнителни знимания в различни области, с цел откриване на интересите, но докато за малки деца има в изобилие, за тинейджъри си е проблем. Примерно за математиката - лесна била тази в училище, но тя до момента не се е занимавала и ден със забавна, състезателна и каквато и да е друга математика извън училищната, не е била и на едно математическо състезание, и сега къде да търся състезателна математика за начинаещи в 9-ти клас? Или интересен клуб по химия /не теоретичен курс/. Биология? Идеи?

# 127
  • Мнения: 5 661
Гледах, че отново ще има Базар на професиите (22-23.11.2019 г., София Тех Парк). Миналата година имаше точно такива предложения за практически клубове по интереси.

# 128
  • София
  • Мнения: 7 060
Адора, нормален процент са. То това си е скок на сляпо. Единственото известно е профилът и езикът. Кои учители ще ти се паднат и какви съученици, и дали ще си паснете е на късмет. При някои деца, обстоятелствата са обективни и местенето е единственото спасение.  При други е емоционална незрялост или им е нужно малко повече време за пренастройка. Затова трябва да се разчовърка проблема, но обикновено точно като почне родителя да дълбае, детето слага преграда и казва "не ми се говори повече за това".

# 129
  • София
  • Мнения: 2 744
Ян@,много благодаря. не мога да се сетя коя мама ми каза за теб, даже май щеше да идваш на някое от кърканията след родителска среща, но може и да бъркам. Ще я питам, но пък дали ще иска да се занимава с някакъв заек. То и моята не е ясно дали ще иска. Сигурно ще ми каже - какво ще си говоря с нея.

MIA, много се радвам, че дъщеря ти е във възторг с учителите. Това е прекрасна мотивация да си учи детето, след като си има приятелчета отпреди да си поддържат приятелството успешно.

Това 157 никак не ми вдъхва доверие. Две от best friends на щерка ми са там (най-вероятно заради испанския), но като слушам за успех, дисциплина и т.н..., ами не ми звучи добре.

Мартеа, да, точно същото и мойта говори - и за чалгата, и за "готините" и за групичките.

svetla, според мен да. Няма нищо лошо, само ще помогне да се приемат нещата.

Шарлотче, съвсем така си е. Досега не сме имали пубертетски драми ние, но явно товат сега всичко се е сляло (барабар с МЦ, който пристигна септември). Говорене, приемане, гушкане и така.

Пък сигурно ще взема и писмо да пиша, в РУО ми казаха, че и за местене в паралелки трябвало писмо до м КВ.

# 130
  • Мнения: 265
Не смея много-много да пиша по въпроса, особено след подхвърленото преди няколко дни, да не мислиш, че само ти четеш бг-мама... обаче и аз забелязвам тази нотка на (привидна?) апатия и липса на хъс. Бих добавила и енергоспестяване (съвестно ми е да използвам "мързел"). За момента все още го отдавам на пост-седмокласното отпускане, но започвам да се чудя не продължава ли прекалено дълго. Понеже ми е излязло име на много питаща, дори разпитваща майка (умът ми не го побира с какво го заслужих, но така стоят нещата), гледам да не задавам много въпроси един след друг, но общото ми впечатление засега е, че класът им е задружен и няма раздробяване на групички. Дано така да продължи.

# 131
  • Мнения: 5 661
maman_ours, ти си много питаща, а за мен казват, че съм много знаеща Joy Интересувам се, какво да направя...
За комфорта в училище и клас ние нямаме проблеми, но това се дължи по-скоро на позицията му "не ми пука" и "кво ме интерсуват", отколкото на нещо друго. И май е с правилна стратегия, като ви чета ми става страшно тъжно и тежко заради страдащите душички Worried

# 132
  • Мнения: 265
beki8, чудесно е да си има човек много знаеща майка, аз мисля, че това си е чиста проба комплимент Wink Е, при нас таткото е знаещият, примирила съм се Grinning
Ужасно е детенце да трябва да ходи с нежелание и свито сърчице на училище! Аз самата много добре помня колко време ми отне да се "впиша" в новия клас навремето и как се чувствах тогава. А още по-сложно става, когато детето не чувства и училището като правилното място за себе си! Кураж, Сънчо, ще намерите правилното решение, сигурна съм Flowers Hibiscus

# 133
  • Sofia
  • Мнения: 5 160
Уф, много ми е мъчно, като чета тези неща... Разказът на M_I_A за ученическите години направо ме настръхна. Много съвпаднаха тези сериозни житейски промени с пубертета Sad

Лошо е обаче, когато децата са разочаровани и от средата Sad

Последна редакция: чт, 31 окт 2019, 15:31 от aniK

# 134
  • Мнения: 320
Сънчо, и аз те мисля от самото начало. Трябва да се опиташ да разбереш какъв е истинският проблем, който може да няма нищо общо с това, което изплува на повърхността. За съжаление аз лично много - много вяра на психолози нямам и си мисля, че на базата на натрупания ни житейски опит в много дълги разговори с децата е по-вероятно да се усети истинският проблем. След това да се предприемат действия за разрешаването му. Ако наистина проблемът е езикът(не ми се вярва да е това, по-скоро са някакви личностни отношения между деца, учители, знам ли?), местенето е решение.
Като проучвах училищата, получих доста добри отзиви за испански в 32 - ро, при всички положения е по-добро от т.нар. втора испанска.
И още нещо, пак лично мнение - не пиши писма до този и онзи. Гледат се формално, за съжаление. Като решите какво ще правите, препоръчвам ти да отидеш лично  и да говориш с директор, с класна, с РУО, с министър(по-скоро с началник кабинет), с когото трябва. Ако трябва отпуска си пускаш и действаш.
Съчувствам много  и на дечицата и на родителите, които са в позиция на неудовлетвореност от новия клас. Бушуващите хормони са част от причините, но има някаква степен на насищане и търпимост и когато се достигне определена граница, трябва да се вземат мерки.  Проблемът е, че е много трудно да каже човек - това е границата.

Общи условия

Активация на акаунт