Публикувана: 1 ноем. 2019, 09:21 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2020, 12:39 ч.

Български език, когато бащата е чужденец

3 047
32
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се учат децата на български, когато само един от родителите говори езика?
Какви са преживяванията на майките, живеещи в чужбина с деца, които се опитват да ги научат на български език?
Какви са трудностите при изучаването на български език от деца, живеещи в чужбина и какви са методите за преподаване на този език?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се учат децата на български, когато само един от родителите говори езика?
  
  Ученето на български език от деца, когато само един родител говори езика, може да бъде предизвикателство. Важно е децата да бъдат изложени на българския чрез различни методи като гледане на филми, четене на приказки, пеене на песни и посещаване на българско училище. Освен това човешкият контакт с други българи, като баби и дядовци или летни приятелства в България, може да помогне на децата да се свържат с езика и културата.
- Какви са преживяванията на майките, живеещи в чужбина с деца, които се опитват да ги научат на български език?
  
  Майките, живеещи в чужбина и опитващи се да научат децата си на български език, имат различни преживявания. Някои от тях използват методи като гледане на български филми, четене на приказки, пеене на песнички и посещение в българско училище. Те също така осигуряват човешки контакт с други българи. Важно е децата да се свържат с езика и културата чрез излагане на различни аспекти на българската култура и език.
- Какви са трудностите при изучаването на български език от деца, живеещи в чужбина и какви са методите за преподаване на този език?
  
  Изучаването на български език от деца, живеещи в чужбина, може да бъде трудно поради ограничен контакт с българската култура и език, липса на българска общност в близост и предпочитане на местния език пред българския. Редовното излагане на българския език чрез различни методи и контакт с българи обаче може да помогне на децата да се свържат с езика и културата. Методите за преподаване на български език включват гледане на български филми, четене на приказки, пеене на детски песни и посещение в българско училище. Тези методи помагат за създаването на връзка с българския език и култура чрез излагане на различни аспекти от тях.

1 ноем. 2019, 09:21 ч.

Мнения: 596

Здравейте! Обръщам се главно към майките, живеещи в чужбина и с мъж чужденец.
Опитвате ли се да учите децата си на български? Как става това вкъщи, когато само вие знаете езика? Децата как се справят?

# 1 1 ноем. 2019, 10:47 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Зависи дали живееш в Бг или в чужбина.
Ако си в чужбина: дали се срещаш с други българи, за да чува детето и от други хора български.
Дали ходи на Бг училище и т.н

Вкъщи говоря само аз, само с едно семейство българи се срещаме, но не много често. Детето гледа понякога филмчета на български, но го дразни лошия дублаж и бързо се отказва.
Детето ми владее езика пасивно: разбира, но ми отговаря на водещия език. Когато говори с родителите ми, отговаря кратко или със заучени изречения/фрази.
Тези изречения/фрази ги учи от тях, като си играе на игри, в които те се налага да разиграват до припадък една и съща ситуация: в магазин, на пицария, на някаква подобна игра 🤣

# 2 1 ноем. 2019, 11:30 ч.

Мнения: 673

Внучката ми /5+/ говори на доста добър български с нас - баба и дядо. Има акцент, речникът ѝ е по-беден, затруднявя се на моменти, но след 1-2 дни в България се справя много добре. С майка си, която ѝ говори САМО на български, предпочита местния език. Много четем, като родителите й четат всеки на родния си език. Прави ми впечатление, че са й интересни и приказки, в които със сигурност има доста непознати думи /мома, сиромах, торба, тояга../. Обяснявам или заменям със синоним. При повторно срещане на думата обикновено не успява да я преведе, но като цяло разбира съдържанието и го помни. От съвсем малка слуша песнички на български, а напоследък - и приказки /не ги предпочита/. От скоро ходи и на БГ училище - 1 път седмично, по няколко часа.

# 3 2 ноем. 2019, 13:31 ч.

Мнения: 63

Моят опит сочи, че е много трудно, когато има само един човек, с когото детето да общува на български. Четенето на приказки и пеенето на песнички естествено е задължително, но ако желаете детето да общува на български, а не да рецитира заучени фрази, е необходим човешки контакт. Знаете, че децата много лесно възприемат неща, идващи от някого, когото обичат. Баби, дядовци, летни приятелства в България могат да помогнат. Моята племенница (с баща чужденец и майка българка, родена в чужбина) проговори български по естествен и плавен начин в момента, в който се сприятели с българчета в България по време на една лятна ваканция. Преди това го говореше заучено и с неохота или пък предпочиташе да отговаря на английски. Важното е детето да заобича езика, а не да го чувства като задължение. А за да го заобича, трябва да се свърже с някого на този език. Както сигурно и всички ние, защото да обичаш някого на даден език и да го заучаваш от позицията на ученик са две съвсем различни неща.

# 4 3 ноем. 2019, 19:00 ч.

Наблизо
Мнения: 8 838

За мен е много интересна тема,предстои и ни и за мен е много важно да научи детето ни български.Родителите ми не говорят друго освен български и за да общуват,няма друг начин.
В началото ще съм само аз тази ,която ще говори.Мъжът ми се справя също с българския,нищо че говори доста грешно ,но ние си говорим двамата и на български.

# 5 3 ноем. 2019, 19:52 ч.

Атина
Мнения: 335

Usmivka, един човек не е никак малко, особено ако това е майката и ако тя му говори само на български веднага след раждането. Дори и пред бащата пак към детето си се обръщаш на български. Покрай мен единствено майките, които се срамуват, че са българки не си говорят на децата на български или пък ако бащата по някаква причина се дразни. Иначе няма никакъв проблем. Дори и детето да ти отговаря на чуждия език аз продължавам да разговарям на български без забележки и без да обръщам внимание. А имам позната, която така си учи децата на други чужди дори и за нея езици, всяка събота, цяла събота говори само на английски и после цяла сряда само на италиански. Децата всичко попиват. А в крайна сметка и колкото научат, въпросът е да не чувстват, че този език им е чужд. Няма значение произношението, няма значение колко думи знаят - думи лесно се учат и по-късно. Смешното е, че за нас, които сме отдавна в чужбина, научаваме децата на малко стари вече неизползвани неща с най-странното, което още ми е смешно - дядо Мраз, който не знам кога, как и защо е станал дядо Коледа и така малкия примерно си знае, че дядо Мраз носи подаръците... даже и мен едно дете като го попитах какво иска да му донесе дядо Мраз и ме изгледа учудено "ти защо говориш като старите хора?"

# 6 4 ноем. 2019, 12:36 ч.

Мнения: 596

С моя мъж сме все още в България, не знаем точно кога ще заминем за Англия, може да е след 6 месеца или максимум година. От януари ще тръгне на уроци по български, защото каза, че се дразни като не се разбира с родителите ми. Много се радвам, че има желание да научи езика. Семейството му също ме подкрепя в това и са много ентусиазирани как някой ден живот и здраве децата ни ще знаят два езика от малки.

Aqua Marina, аз също си мисля, че тази тактика да говориш на детето на български независимо къде и с кого сте е супер. Не бих се срамувала да използвам родния си език където и да съм, но наистина и аз съм виждала такива ситуации с чужд език въпреки, че майката е българка.

# 7 6 ноем. 2019, 19:09 ч.

На остров
Мнения: 13 498

Усмивка, като дойдат децата сама ще усетиш, кое как ще се нареди.
Понякога човек едно мисли пък друго се случва.

# 8 9 ноем. 2019, 00:29 ч.

Мнения: 1 361

Цитат на: Aqua Marina в нд, 03 ное 2019, 19:52

Смешното е, че за нас, които сме отдавна в чужбина, научаваме децата на малко стари вече неизползвани неща с най-странното, което още ми е смешно - дядо Мраз, който не знам кога, как и защо е станал дядо Коледа и така малкия примерно си знае, че дядо Мраз носи подаръците... даже и мен едно дете като го попитах какво иска да му донесе дядо Мраз и ме изгледа учудено "ти защо говориш като старите хора?"

Дядо Мраз се превърна в Дядо Коледа преди около 30 години.

# 9 9 ноем. 2019, 00:58 ч.

Атина
Мнения: 335

Да, преди почти 30 години... но за мен си е дядо Мраз. От дете не съм била на Коледа в България.

# 10 9 ноем. 2019, 09:30 ч.

Мнения: 2 439

Здравейте. Имам две деца - на 3,5 г. и на 1.5 г. баща - чужденец, между нас си говорим на английски, а живеем в страна с четвърти език. На децата аз им говоря САМО на български, той - само на неговия език, детегледачката и на яслата - на английски. Голямата си разбира перфектно и трите езика. Най-добре говори англисйки, после италиански и накрая български. Явно той й е най-труден. Малката засега казва думи и на трите езика и разбира всичко и на трите езика. Освен да им се говори е важно да си ходите в България. Аз прекарвам поне по 1 месец лятото с тях в България и после един месец в държавата на съпруга ми, за да им дам възможност да се потопят в атмосферата, културата. Целта ми е децата просто да могат да общуват със семейстовто и връстниците си. Не бих ги насилвала да учат български. За другите езици ще настоявам доста повече.

Моето наблюдение е, че докъм 5/6 години три езика са максимумът, който едно дете може да научи с определена прецизност. Ако се добавят четвърти и пети става твърде объркващо. След 6 ще започнат да учат и други езици, но тогава ще са като чужди езици, защото сега не ги "учат", а ги живеят, така да се каже.

# 11 16 ноем. 2019, 21:25 ч.

Мнения: 5 872

Моите са пораснали и затова ще напиша развитието. От началото им говорих само на български. Едновременно проговориха и двата езика. По-активен и силен им беше другия език, защото все пак растяха в такава среда и бяха изложени на него в по-голяма степен. Като бяха на 2-годинки имаше един период, в който предпочитаха да отговорят с по-лесната за произнасяне дума от двете. Беше много забавно, защото хората покрай тях не знаеха български и аз трябваше да превеждам. Но много бързо научиха с кого на какъв език да говорят и че не всеки знае български. Съответно другия език им стана основен, докато българският стана по-пасивен. С мен говориха и двата езика. В тийн годините имаха един период, в който отказваха да говорят български, особено едното дете. Другото се повлия от него, но в по-малка степен. После пак си започнаха да говорят и двата езика с мен. Чува се акцент, но имат богат речник и разбират всичко. Но им бях купила буквари и учебници за началното училище, по които лека-полека се упражнявахме през годините. Никога не съм ги насилвала да говорят български и съм уважавала периодите на ''не искам да говоря български и да ми говориш на български''. Чела съм книжки, пяла съм детски песни, но истината е, че интересът да говорят е бил на приливи и отливи. Сега се радват, че съм била упорита и не съм се отказала, защото владеят по-екзотичен, така да се каже, език. Единият ми син дори си беше намерил някаква фейсбук група с други българи по тема, която го интересува, и си упражняваше писмения български там известно време. Пред местните съм им говорила български, но при нужда съм превеждала какво казвам. Сега са големи и българския им е втори език.

И аз научих моите на дядо Мраз, но преди няколко години сами бяха открили, че се е преименувал Laughing

# 12 17 ноем. 2019, 08:36 ч.

Мнения: 1 923

Докато тръгнаха на градина и аз им говорих само на български, децата разбираха и говореха. Постепенно, обаче, надделя другия език. Около нас няма други български семейства и единствено лятото го упражняваха на гости при баба им. Хубавото е, че проявяват интерес към езика и дори купихме буквар. Надявам се един ден и да започнем да пишем и четем. В момента не ми остава време да ги занимавам с български, просто защото са натоварени в училище и с извънучилищни занимания, а и отчасти им пречат настроенията на пубертета (на 12, 10 и 7 години са). Отделно и аз съм уморена след работа и гледам основно домашните да са направени. Но ми прави впечатление, че много бързо схващат, а на единия му се отдава и почти без акцент да говори. За съжаление българското училище е далеч от нас, а и петък следобяд и събота сутрин не ни е удобно. Това е при нас засега.

# 13 22 ноем. 2019, 22:48 ч.

Мнения: 1 545

Когато се роди големият, му говорех само и единствено на български, без значение къде и пред кой, докато стана на 3 години и тръгна на градина. Тогава пред другите стана малко неудобно, все пак вече не беше основно монолог от моя страна, а диалог, и прецених, че не е коректно пред други хора да си разговаряме на чужд език. В къщи също постепенно преминахме на разговори на местния език, който все пак е говорим от всички ни. Трудно се води общ разговор на два езика. Роди се и малкият, и майка ми се премести за 4 години у нас. Това означава, че той беше отгледан почти изцяло на български, но пък ходеше и на ясла, а брат му - на училище. Все пак водещият език беше местният.
Сега големият говори достатъчно добре, може да се изрази спокойно и не са само заучени фрази, но има затруднения, не е като да е израснал в България. Малкият е по-твърдоглав и мина през периода на отричане, не искаше да ми отговаря на български. Аз обаче настоях да ходят на училище, когато го откриха тук, вече трета година. Не ходят с особено желание, но ходят. И се научиха да пишат и четат. И да използват факта, че знаят чужд език, в своя полза.
Няма да се почувстват българи, защото не са. Но са половин българи, и се научуха да се гордеят с това.

Последна редакция: пт, 22 ное 2019, 23:21 от dessita

# 14 22 ноем. 2019, 23:41 ч.

Мнения: 5 872

Цитат на: dessita в пт, 22 ное 2019, 22:48

Няма да се почувстват българи, защото не са. Но са половин българи, и се научуха да се гордеят с това.

Много точно описание. Така е и с моите деца. Не се самоопределят като българи, но не крият, че имат и български произход. Няма и как да се самоопределят като българи, когато са родени и израснали другаде. Ние нямахме българско училище наблизо, иначе бих ги записала. Училището беше в домашна обстановка Wink

Препоръчани теми

майченство

Бащино име / презиме в чужбина (ЕС)

Картички за децата от домовете

Сблъсквате ли се с предразсъдъци или ксенофобия в чужбина?

Причина:

Причина: