Пепе не знам на каква се прави. Преди много време пуснах тук едно интервю, дадено за нейна приятелка, туко що заминала за Дания, преди Филип 2, преди децата. В това интервю говори, как щяла да се върне в България, само когато има какво да даде на страната, не помня интервюто в детайли, но цялостният вайб беше, че едва ли не България не ѝ подхожда. Сега пък Дания била депресиращото място. Някои потребителки навярно помнят за въпросното интервю, наскоро го търсих да го пусна наново, но не го открих.
Че какво по-нормално от това да си промениш мнението с времето и като отшуми първоначалната тръпка от новото и различното, да си дадеш сметка, че нещата не са само розови?
От позицията на човек, прекарал време в чужбина и върнал се, твърдя, че е абсолютно нормално. И начинът, по който говорех за държавата преди да замина/след като прекарах там половин година, и начинът, по който говоря сега, са доста различни.
Също - напълно е нормално да интегрира любимите си датски неща в сегашното си ежедневие. Защо не? Това, че се е върнала, не значи, че тук всичко й пасва на 100% и че всичко в Дания е било ужасно. Ако се замислите, едно време цялата идея на заминаването е била именно връщане и донасяне на новото, непознатото, различното, по-доброто.
(съответно, да разпознаеш кои неща са далеч по-добре в родината ти)Нещата са много далеч от черно-бели (мрази ли Дания, не я ли мрази) и не зная дали наистина не го разбирате или просто нямате досег до никого, който се е върнал от чужбина и е адекватен (гастарбайтерите, тези, които там чистят тоалетни, а тук се фукат със заплати, не ги броя; също както и фалшивите патриоти, немилите-недрагите, които обаче милеят за родното и т.н.)
Иначе и според мен статията за фуудпанда не е на ниво, доста повече съвети можеше да даде.
Поне да не е на всяка снимка. Малко самочувствие. И в коментарите ти съм го забелязала. 
