Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 22

Не си ме разбрала правилно за храненето. Аз го промених още в момента, в който видях изследванията, макар и не точно по начина, приет за общовалиден в темата.

А иначе моята ИР категорично не е от диетата ми до момента. 55 кг. съм при ръст 165 см. (до миналата година бях 52, от 15 години съм толкова), не съм пълна в никакъв случай. Не съм се тъпкала с въглехидрати, не съм се застоявала, имам доста физическа активност, на 29 години съм. Само до преди 8-9 месеца имах супер бърз метаболизъм и ако реша да сваля 3-4 кг. (повече не ми се е налагало никога в живота ми) само с намаляване на захар и бял хляб ги свалях за седмица и дрехите започваха да ми падат. Преди 2 години инсулина ми беше 5 (изследвах го защото го следя заради ЩЖ иначе нямах никакви симптоми тогава)

Имам страшно много познати, които живеят на пици, пасти и вафли и не са с ИР, а са клечки. Тъй че не, не е това теорията.
ИР вследствие на нездравословно хранене може да се развие ако човек живее на само на боклуци, джънк и свръхвъглехидратна храна в продължение на много години, съчетано със застоял начин на живот и от там вече - затлъстяване, кръвно, триглицериди, инсулин и познатата картинка.

Въпроса е в случая как се развива при слаб, млад, активен, нормално хранещ се човек и то за нула време.
При мен влияе ЩЖ, освен това допускам и дисбаланс на половите хормони, защото от няколко месеца имам и акне. т.е сигурна съм, че въглехидратите не са първопричината.

А иначе зависи какво разбирате под ИЗлекуване. За ИЗлекуван приемам човек, който може да яде храни от всички хранителни групи без инсулина му да скача до небето. Ако две години се храните ВМ НВХ и след това изядете една порция картофи и инсулина скача, за мен това не е излекуване, а просто завиране на главата в пясъка...временно поддръжане на състоянието...

ИР не е "алергия" към въглехидрати, друг е фактора, който обърква метаболизма, това е просто следствието...

Алина,твоя случай е много по-различен от моя.
За мен е ясно, обяснявала съм какво съм яла и за някои стресови моменти.
Стрес да си имала? Дори и понякога проблемите са по-дребни, но се натрупва.
Да, може и от щж да е.
Пълно излекуване за мен няма. Под пълно разбирам точно примера ти, да можем отново да ядем всичко и да ни няма нищо.
Аз такъв човек не съм срещала тук в темата, който да се е похвалил.
Всички имаме познати, които ядат много и са клекчи. И какво от това?
Имам позната има права коса, аз съм къдрава. И какво да направя?
Аз подобрение имам голямо, но като направя обременяване ще видим колко точно.

За мен си е алергия.
Както алергичен организъм реагира лошо на фъстъци, така и ИР организъм реагира лошо на В.
Ако успееш да се излекуваш напълно пиши как.
Лично аз си оставам на този режим. Е, аз съм по-либерална 

Essner, негативните емоции явно са ти се отразили.

Аз сега се сещам как преди години, преди една Коледа така се бях ядосала на нещо свързано със семейството, направо бях в емоционален срив от яд за около ден. Мина ми и след Нова година като ме удари в главата... не можех да стоя изправена. Изправя ли се, дори да седя и получавах нетърпим главобол. Като лежа ми е добре, надигна ли се, кошмар. Ходих по доктори (едвам изтърпявах времето през което трябва да се изправя, за да ходя.  

Изписаха ми някакви хапчета със зелена рецепта, които нищо не направиха. Всичко отмина за около 2 седмици. От тогава такова чудо не ми се е случвало, но определено главоболието беше пряко свързано с този емоционален епизод, та нищо чудно.

A-L-I-N-A, и аз не съм пълна, напротив, слаба съм даже и пак имам проблем с инсулина. Нямам проблеми с щитовидната и пак имам проблем с инсулина.

Според мен ИР не се лекува, а само може да се постави в ремисия. Същото е като тровенето както бях дала пример - като спреш отровата, тялото ти се чисти и си ок, като започнеш пак да я приемаш, отново пълниш тялото с токсини и имаш реакция. Големи количества глюкоза са отрова за тялото. Просто ни трови бавно и с натрупване. В кръвта ни циркулират всичко на всичко около 5гр глюкоза. Не ни трябва повече и дори не ни трябва да е от хранителен източник.

Както нееднократно се е писало в темата, причината за ИР може да е комплексна и в основата е стреса - емоционален и физически. Единственият начин за вкарване в ремисия е хранителен режим и работа върху емоционалния стрес ако той е бил фактор в даден конкретен случай.

Няма друг начин от каквото и да е предизвикана резистентността на клетките, а и този начин доказано помага на огромен процент на хората.

Стрес - да, имах точно последните 2-3 години. След раждането (преди 4 години) мисля, че имах и някаква форма на следродилна депресия (не диагностицирана от лекар), така и не си обърнах внимание, но определено имах проблем с нервите...може би тогава започна всичко, не знам.
Надявам се и аз да намеря причината, ще изследвам и полови хормони скоро. И наследственост няма при мен. Просто отказвам да приема, че ИР ми пада от небето, за няколко месеца, не може да няма причина.
Иначе аз не очаквам да ям чак торти и пици и то ежедневно де, но излекуване до степен да се приемат поне тези въглехидрати, които си изброила, а не цял живот на НВХ...

От време на време може и да можеш да си позволяваш по някой въглехидрат и да се храниш малко по-либерално, но ако очакваш да си на режим година две и после да се върнеш към старите навици, без негативен ефект, мисля, че няма да се получи.

От стреса е. То е ясно.
Но не може да очакваше на 40 да си здрава като на 20.
Остаряваме, все прихващаме нещо.
Не казвам, че си на 40, давам пример, не знам.
Аз назад писах за стреса. Просто не знаем при стрес какво точно се случва в организма. Но при всеки е различно. Сигурно лекарите знаят.
Самото раждане също е промяна в организма.
Самата аз все още ям пици и торти. Важна ми е честотата 
Но ти на НВ не си била.
Може би известно време на НВ ако минеш би ти помогнало да се стабилизират нещата. Тоест един вид почивка за панкреаса.

И аз ям пица и торта Е, нвх пица, а торта- или режимна доколкото е възможно, или малко парче по някакъв повод (домашните винаги са с по-малко захар отколкото в рецептата и с някакви добавени фибри вместо бяло брашно). С пицата ми е много лесно- предпочитам режимните на вкус, а и след тях нямам неприятни усещания. Когато някога се случи да ям пица отново, то тя ще трябва да бъде нещо уау ВМ нвх като цяло не ми е мъчение и лесно ми е да го спазвам.
Аз също имах нещо като следродилна депресия, а и имаше индивиди които ми подхранваха нервността, отделно супер активно бебе, сучещо през час и почти неспящо (че и с пауър когато беше будна- за разлика от мен), едно тотално недоспиване и физическо изтощение....Настръхвам като си спомня само...Като чуя някои майки как с умиление говорят дори за недоспиването покрай бебетата- е, въобще не ми липсва това недоспиване! Никога няма да ми домилее точно за този аспект от майчинството.  А бременността ми беше перфектна, дори завърши само с едни около +3 кг качени спрямо началото. Да, имах наднормени кг, но никакъв зверски апетит или неконтролируемо трупане на кг. Обаче като цяло имах толкова щастлива бременност- въпреки голям стрес в началото и в края, някак ги оставях на разстояние от себе си  тези хора и не им обръщах много внимание....
Обаче друго нещо- по отношение на предразположеността към диабет. Мисля, че има такава. В рода ни назад други диабетици няма, освен баща ми. Той го отключи на около 65, при това доста злоупотребяващ с храни, големи порции, много солено, много мазнини (олио и маргарин основно), хляб, пържено, често алкохол, кутия цигари дневно, сладко, втора вечеря и др. Като цяло доста силен ген имаше, а и другите в рода също. Но доста години преди диабетната диагноза около врата и мишниците имаше от онези "брадавички", как точно се казваха....Ама много и не мънички. Аз поне от тинейджърските ми години имах една такава на мишницата и една едваааа забележима близо до нея. Мислех ги за козметичен дефект и си казвах, ето, от баща ми съм ги "взела" (на него приличам визуално). А въобще проблеми с отслабването тогава нямах. Свалях супер лесно, но пак качвах- от емоционално хранене предимно... След раждането обаче започнах да  се сдобивам с още такива брадавички/папиломчета- макар и в скромни размери, доловими само на пипане...Започнаха да "растат" и кг...Но си мислех, че кожните проблеми са от хормоните покрай бременността- не ги свързвах с кг, с ИР и т. н. Което ми напомня, че слаба моя позната започна да има страшно акне по лицето веднага след като роди....
Въпреки всичко, считам, че стресът (физически и психически) има поне толкова голяма роля за моята ИР, колкото и въпросната предразположеност към диабет....Аз определено не съм била от хората които са ядяли по 1-2 шоколада дневно (примерно). Смятам, че каквото съм яла под влияние на стреса се е превръщало един вид в отрова за тялото ми. И все пак, усещам положителна промяна, макар и по-бавна. От хапчетата също виждам ефект, не моментален- като че ли с времето се усилва. Започвам да реагирам по-добре на някои храни, усещам го доста отчетливо.

На мен пици и торти не ми липсват, честно казано. Искам да мога да ям някои зърнени като овес, лимец, ориз, плодове и 2-3 пъти месечно малко количество картофи.
Хранила съм се две години без глутен, втората и ВМ НВХ, макар и може би по-либерално. Тогава си правех разни режимни закуски и десерти, защото в началото ми беше трудно да свикна съвсем без старите навици. Но сега вече веднъж съм го минала и знам, че може и изобщо не ми липсват тестата и захарта. Може и добавките, които пия да ми регулират/намаляват апетита за сладко, не знам.

dolce miele, има и нещо такова за яденето под стрес, че се превръща в отрова. Не знам къде съм го чела, ще се опитам да го намеря, че когато се храним под стрес, веществата не се усвояват правилно.

Категорична си, че ИР не е от храненето ти до момента, но явно си яла достатъчно тесто и захар, щом с премахването им си отслабвала и е имало проблем да се откажеш от тях.
Та, в диетата ти са присъствали и тесто, и захар.Това, че не са водели до напълняване, не означава, че не са вършели злини подмолно, водейки те до ИР.
И аз на 20-30, че и до към 40 години, ядях всичко, и тесто, и захар, и бях с нормално тегло.
А кога един човек ще се сдобие  с ИР/диабет, вече е индивидуално.
Доколкото съм чела, тези с наследствената предразположеност са по-рискови и доста по-бързо развиват ИР.
Човек без болни в рода си, са една идея по-облагодетелствани, могат да се тъпчат с тесто и захар до по-късна възраст....   
Не отричам ролята на стреса, но , според мен, е твърде преекспониран.

Иначе, подписвам се под всяко мнение на Миоки.
Аз вече нямам нейния хъс и търпение да говоря, пиша и убеждавам.
Всеки да яде каквото му е кеф, на неговото тяло се отразява, не на моето.

Не мога да ви изчета, и аз имах тези дни голям стрес, безсъние, отклонение в храненето - другата седмица ще проверя в лаборатория щетите.
За покачването на инсулина от някои протеинови храни - мляко, месо, наскоро си мислех дали пък е от това, което сме коментирали, че излишъкът протеин се превръща в захар, или не е заради анаболната функция на инсулина? Все пак той участва и в метаболизма на белтъчните, в изграждането на нови клетки и т.н. За нас обаче това не би било утеха, защото клетките, резистентни към инсулина, едва ли правят разлика какво го е провокирало да се повиши. Като стана дума за изграждане на клетки, все си мисля, че времето, необходимо за подобряване на чувствителността, което понякога спрягаме тук като 6 месеца, може би не е свързано толкова с "излекуване" на самите клетки, а постепенната подмяна на старите с нови и необременени. Такива мисли ми минават, но нямам време да чета.

Момичета, имам въпрос.
Може ли да има алергия към маруля, салата или пък към оцет?

За алергия не съм чувала, възможно е да има.Но и една непоносимост към нещо от тях може да доведе до проблеми-подут стомах, газове, къркорене, болки, присвиване, разстройство.....
Аз например, се подувам от зелени салати, зеле, броколи, марули, не ги ям.

Питането ми е относно кожата на лицето.
Вече трета година като застудее и идва зимата, получавам сухота на лицето + сърбежи.
Свързвам го защото, започвам да хапвам вече марулки и зелени салати.
А цяло лято от началото на пролетта съм спряла марулята, защото дойдоха доматите и обривите и сърбежите изчезват.
Мислех си, че топлото време влияе.
Просто си мисля дали маруля/салата може да причини такъв проблем.
Но пък и кожната каза, че към студа съм страшно чувствителна и предвид ИР и щж е било нормално.

Това по-скоро прилича на студова алергия. Аз има , но на ръцете.
Аз  да попитам - пия глюкофаж от 500мг от около 2 седмици , но последната нещо  започнах много да получавам задух, все едно поемам въздух , но не стига до дробовете . В момента имам много големи лични проблеми , не знам дали е нещо на психо основа или е в резултат на хапчето . Четох , че има такъв страничен ефект в листовката.

Марулите ги обичам много... ама ако може да са домашно отгледани. Останалите са ми компромис и стомахът ми дето по принцип мели всичко като на добро прасе, им се чуди. Приятелка пък беше се обринала от марули веднъж. Отначало не разбра от какво е, после яде от същата маруля и пак обрив. Явно нещо, с което са ги третирали не й понесе, иначе си ги яде по принцип.
Щом е промяна на кожата при студ, наистина щитовидната може да е намесена. Имам познати с такива проблеми, казват че сезоните си им влияят, даже и дозите хормон им се коригират и не са същите лято и зима. Точно от суха кожа се оплакват от време на време, не се виждаме постоянно и не знам колко често обаче.