Как да се справя с подигравките?

  • 21 883
  • 352
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 62 595
Винаги има слаби звена, а тези, които не искат да играят по тази свирка напускат. Не че на някого му пука, дори от фирмата изпитват облекчение, че камъните в обувката сами са се махнали. Така се получава все по-еднородна смес.

# 166
  • Мнения: 19 821
Точно така е, на никого не му пука. Но то и целите там са други. Едни мишки да използват други мишки да им изкарват пари. Така че обикновено се стига да взаимен интерес.
Но да се върнем на казуса на Авторката – тя по принцип си трае и пак не я мелят.
Това говори за следното: или е попаднала в тотално различна от нейната среда на възпитание, култура, капацитет (професионализъм) или е тотално неадаптивна.
Защото, ако си наясно, че си в среда на тотални идиоти, знаеш си цената, стойността, можеш много лесно да прецениш как да се държиш, преследвайки собствената си цел – демек, слагаш си от единият крачол в другия въпросните клюкарки, натегачки, лаладжийки. Но, ако си объркан, не знаеш какво струваш и колко, си лесно податлив и лабилен на всякакви външни облъчвания.
Лале-Лили не е за тази среда, не ѝ идва отвътре да сложи някого на място, да се защити и да даде отпор.
В такъв случай най-щадящо за нея е да си вземе чантичката и да търси нещо за нейния калъп на характер. Времето и енергията, загубена да се прави на нещо, което не е, няма абсолютно никаква стойност и в ущърб единствено на нея.

# 167
  • Мнения: 13 243
Или изскача някой упорит катил и променя правилата.

# 168
  • Мнения: 19 821
Или изскача някой упорит катил и променя правилата.
Дай, Боже. Но в днешното меркантилно време вече няма революции. Всеки си прави сметката според интереса. Няма време за революции, интернетът е с пари. Simple Smile

# 169
  • Мнения: 3 994
Здравейте!
Съгласна съм с Алба Роса относно факта, че са ме взели за мезе за да си упражняват егото.
Според мен сега новата обява не е за да заместят колежката, която уволняват, а за да могат да уволнят и мен.
Вчера имахме отново коментар на задачите и въпреки, че аз работя доста, излезе, че едва ли не не работя въобще. Но аз не искам вече да се ядосвам. Идват хубави празници, искам да се настроя положително за тях. Важното е да съм здрава.
Последните 3 дни съм много заета, въпреки, че не върша нищо ново и не ми се показва нищо, та и аз и новата колежка за сега не сме разменяли и дума. Не че другите две не компенсират, но поне не са подигравки, а някакви елементарни грубости. То и това не трябва да се случва, но понякога са толкова излишно навъсено груби докато си упражняват егото, че ме напушва смях отвътре. Чакам последните 2 дни от седмицата с нетърпение.

# 170
  • Мнения: X
Lale, това с обявата много ми напомня за един случай в онази фирма, за която споменах по-назад. Ще напиша в скрит текст там каква беше средата, но според мен наистина не си го слагай много и търси нещо друго. Това явно не е твоето място:
Скрит текст:
Там текучеството беше голямо. Например секретарки се търсеха на всеки 3-4 месеца. "Работата" на секретарката беше основно да прави кафета и да опира пешкира, ако някой е станал с г*за нагоре, а за тази позиция привличаха момичета с по два-три западни езика и самочувствие и амбиция на можещи хора.  Съответно това не им изнасяше нито на момичетата, нито на шефовете се харесваше някой да е чак толкова амбициозен и бързо се разделяха. На сигурните и добре платени позиции стояха на 90% хора, които не блестят с особени професионални качества и интелект, но за сметка на това лоялни и донасящи на шефа за всичко и всеки. Там интрига можеше да се направи за някаква безумна дреболия. Даже си имаше специално време през деня, когато се събираха шефовете с по-тесния кръг приближени до тях мениджъри, за да измислят ( макар и неофициално) коя ще е "жертвата" днес и на кого ще развалят деня. Тези, които отговаряха за PR също бяха особено недолюбвани. Жените често ги докарваха до рев. Имаше една особено чувствителна колежка, която не я харесаха още от първия ден. Много работлива, изпълнителна, мила, съвестна, нооо....някак наивна. И се почна всеки ден тормоз за едно или друго. Бяха я сложили на такова място в офиса, където се усещаще голям студ от климатика ( а там винаги имаше някакви проблеми с термостатите). Жената отсъства няколко дни и се оказа, че е била много близо до менингита. Човешки я помоли да я преместят на друго място, и срещна щестокост, която мога да сравня само с тази по време на война. Нарочно я оставиха да се мъчи и гърчи на "студеното бюро". И за да се изгаврят съвсем, пуснаха обява за нейното работно място. Защото нали едно е да съкратиш служител и да му дължиш обезщетение, друго е да напусне "по взаимно съгласие". Така че, жената колкото и да беше склонна да изтърпи, най-накрая си тръгна. С цялата си наглост я питали защо, и тя им казала всичко, което мисли за тях. Макар че, дреме им... 
Понякога не си струват нервите, които ще ти коства една по-добре платена работа. Ако не се чувстваш достатъчно спокоен на работното си място, така че да можеш оптимално да си вършиш работата, в един момент ще ти се отрази на здравето. И проветряването ще е най-малкият проблем.

# 171
  • Мнения: 30 802
A почна ли да си разпращаш сивито? Със сигурност ще ти е по-яко, ако знаеш, че работиш по въпроса и зад ъгъла може да има яко предложение, с което да теглиш една майна на всички.

Едно време работех в една фирма, в която ама буквално ми се подиграваха зад гърба. Даже една от колежките ми каза. Ама аз си знаех, че "не съм оттук и съм за малко", просто си висях с цел психично здраве в кофти момент в живота и си гледах своята работа. Ниско заплащане, неясни задачи, мениджърка-кифла на 25, натегачи...и к'во, голям праз, мина и замина, весело беше. Не ми реши съдбата.

# 172
  • Мнения: 35
Бих искала и аз да споделя нещо с теб. За да извлечеш максимална полза от тази ситуация, трябва да станеш по-смела. Не да имаш по-малко страхове, а да имаш повече кураж и не да търсиш друга работа, а точно обратното- да се справиш на настоящата. Разбира се, след време, може да се окаже, че това не е твоята работа и ще намериш по-добра. Самочувствието ти ще се вдигне и то не изкуствено, а защото си станала по-уверена и смела и си видяла, че можеш да се справяш в различни ситуации. Това е истинско самочувствие и околните го усещат. В момента колкото и да се опитваш да имитираш самочувствие, няма да е автентично. Ще ти е полезно и да смениш филма в който си се вкарала нямам стандарт, нямам пари, в момента няма как да живея самостоятелно и тн. Както и да забравиш за очакванията, че щом си учила няколко на брой години, то автоматично ти се полага хубава и добре платена работа. Сподели в коя сфера работиш или сама за себе си си направи сметка, дали работата е търсена и добре заплатена, ако не - просто се преориентирай, независимо колко време си го учила. Така ще си спестиш доста нерви и погрешни очаквания. Всичко е в твоите ръце. Колежките дори няма да ги коментирам, защото каквото и да кажем за тях, на теб няма да ти помогне.

# 173
  • Мнения: 3 994
В предишната ми професия която практикувах 10 години и имах самочивствие на знаещ човек се случи нещо интересно. Дойде да работи при мас нова колежка на 54 години. Нищо не знаеше, нито разбираше, но пък имаше самочуватвие до небесата и уникалния талант да целува задниците на шефовете и то по най очевидния и мазен начин, който съм виждала през живота си. За няколко месеца от кръгла нула успя да стане управител.
Така, че и да имаш знания и самочувствие не помага, ако си смачкан човек като мен.
Понякога просто си мечтая да си седя вкъщи и да не правя нищо, пак ще мизерствам като сега, но ппне няма да ме мачкат и унижават на работа. Жалко че налях толкова пари в учене. Нямаше никакъв смисъл. Ако знаех, нямаше да го направя. Отказах се отдавна да се боря. Не можеш да пребориш хората с пари, семейство, стабилен гръб зад тях. Те са безстрашни и силни и мачкат наред, защото нямат какво да загубят, няма какво да ги събори.
А такива мизерни като мен, бедни, нез семейство, без приятели, без пари и без нищо са цял живот долу в калта и само ги ритат. Това е положението. Търпиш докато можеш, а като не можеш отиваш на друго място да те мачкат.

# 174
  • Мнения: 19 821
Имаш проблем с начина си на мислене и самочувствието.
Всички типажи, които си изброила по-горе няма как да са проблем на човек, който знае кой е и какво иска, цели. Колко са му възможностите и къде да ги прилага.
Потърси психологическа помощ за укрепване на самочувствието. Към някои неправителствени организации съм сигурна, че има и безплатни консултации, както и отделни психолози дават такива. Поинтересувай се. Имаш нужда от укрепване на вярата в себе си.

# 175
  • Мнения: 10 351
Лале, ако караш по този начин никога няма да помръднеш напред. Няма човек, който да няма някаква силна страна. Дали това е характер, семейство, приятели, въздействие върху хората, късмет или каквото и да е, но всеки има своята сила в нещо. Помисли коя е твоята. Ако нямаш сила от семейството си, създай си приятели. Не е толкова трудно. Понякога това, че нямаш нищо зад гърба си пък ти дава свобода, опитай се да полетиш. Не се вторачвай в негативните изживявания и болестите, а прави планове как да вървиш напред. Защо нямаш пари - нали работиш. Заделяй по нещо за себе си, да си направиш удоволствие, макар и с нищожна сума. Опитай нещо - не зацикляй по този начин. Предимство ти е, че си млада - използвай го, няма все да си на млада възраст, че да я прекараш толкова негативно.

# 176
  • Мнения: 31 572
Lale_Lili, не живеем отдавна във времена, където за да се издигнем трябва да се подмазваме и нищо да не работим.
Не вярвам в днешно време жена само с мазнене и целуване, без никакви умения да стане управител.
Със сигурност е и работила и показала нещо. Може и да се е мазнила, но не вярвам някой да повиши един човек за единия комплимент.
Самочувствието и увереността в себе си много помагат. И друг път съм била свидетел как хора без висше стават управители. И говоря за голяма фирма.

# 177
  • Мнения: 13 243
Лаленце, наплачи се, наспи се, стани и почвай с план за излизане от ситуацията.
Станало е нещо, разстроила си се, но не си заравяй главата в самосъжаление.
Няма да стане от раз, но ще се справиш стъпка по стъпка.

# 178
  • Мнения: 31 572
А какво става на работата ти? Как са нещата?

# 179
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако гледаш на нещата като в последните си две изречения от последния си пост - отиваш на друго място да те мачкат - винаги ще те мачкат, защото подаваш такива сигнали. Така като чета, за теб е принципно положение, че идва винаги някаква нова колежка, която нищо не знае, но се подмазва и се издига, а ти оставаш в калта. Така няма нищо да промениш - на следващата работа пак ще има една такава. Историята ще се повтаря, но не защото другата колежка ще е лошата, а защото ти ще си в същата мисловна схема - нещастна, безполезна, беззащитна, мачкана, бедна и т.н. Не ти е виновно ученето, то не е безполезно. Няма нужда да се бориш с хората с пари и връзки, а да намериш своето място в професията и живота.
Ще ти кажа как изглеждат лошите за теб неща отстрани - млада си,  имаш дом, имаш родители, имаш образование, имаш и работа. станалото е самосъжаление. ПредставИ си, че утре оставаш на улицата с дрехите на гърба си, без родителския покрив и уволнена - тогава това, което имаш ще е раят на земята. Колкото и да ти се струва малко или никак, имаш доста добра основа, на която си стъпила, а в момента я пропиляваш в самосъжаление.

Последна редакция: чт, 21 ное 2019, 05:52 от Andariel

Общи условия

Активация на акаунт