И при нас има интересно с новото жилище. Въпреки че може би от година не общувам по никакъв повод със свекърва ми, само свекър ми ми се обажда понякога тайно от нея да попита как съм. Та вече от две седмици сме в новото жилище,много ми помогнаха при пренасянето деверите и жените им. И решихме да ги поканим на вечеря нещо като освещаване на новия дом. Те дойдоха но сестрите на мъжа ми не. Казаха ясно че, мама не дава.
- Публикувана: 10 ноем. 2019, 13:41 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2019, 18:01 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 116
Нямаше да е принудена, ако го е знаела предварително.
Описаното не е лоша идея. Ние с ММ направихме точно така. Най-вероятно и аз така ще посъветвам сина си. За дъщеря ми не съм толкова сигурна, при момичетата нещата стоят по-другояче. Мисля, че ще е по-добре за нея да си е съвсем в собствено. Не знам, тя е малка още, имам време, ще мисля за съвети, а и кой ли ще ги послуша...?
Права си за меда и жилото Уиш, но си мисля, че детето ти не е всеки, а това правило е по принцип. Самата ти си пример, за подарила в буквалния смисъл жилище, не дала да го ползват и като сина ти живееше с приятелка, за ненамеса. Сама виждаш, че се получава, когато очакванията не са нереалистични, спрямо това което си направил. Не може да искаш уважение и козируване от снахата, затова, че си дала жилище на сина. Няма логика в това. Не може на същото основание да искаш да те слушат за отглеждането на детето и за още много.
Продължавам да смятам, че не жилището, от къде е, чие е, чие е било, са най-важният критерии за едно семейство. Не казвам, че не е важно, казвам, че е само и единствено това е.
Ганели, браво на вас! Много радост в новия дом! Ако мъжа ти продължава да я вижда ежедневно покрай работата, то браво персонално на него.
Продължавам да смятам, че не жилището, от къде е, чие е, чие е било, са най-важният критерии за едно семейство. Не казвам, че не е важно, казвам, че е само и единствено това е.
Ганели, браво на вас! Много радост в новия дом! Ако мъжа ти продължава да я вижда ежедневно покрай работата, то браво персонално на него.
Защо различно за дъщерята? Аз не съветвам да продават своето, а да го дават под наем, с който да изплащат общото. Трябва да са луди, за да продадат своето.
Иначе, подкрепям двойния стандарт. За момичетата нещата все оше стоят малко по-различно тук. Поне докато все още един куп хора не са излезли изпод сянката на бора в двора на Гераците.
МаКо, аз изхождам от презумпцията, че е едно да живееш с гадже за аху-михи, друго е да правиш семейство с него. Във втория случай, на мястото на жената, аз не бих се чувствала у дома си, ако живея в чужда собственост. Бих драпала със зъби и нокти да купим нещо общо, ако ще да е боксониера в Обеля 117.
Иначе, подкрепям двойния стандарт. За момичетата нещата все оше стоят малко по-различно тук. Поне докато все още един куп хора не са излезли изпод сянката на бора в двора на Гераците.
МаКо, аз изхождам от презумпцията, че е едно да живееш с гадже за аху-михи, друго е да правиш семейство с него. Във втория случай, на мястото на жената, аз не бих се чувствала у дома си, ако живея в чужда собственост. Бих драпала със зъби и нокти да купим нещо общо, ако ще да е боксониера в Обеля 117.
Моята гледна точка, като по-напред в пътя към нищото, е по-различна.
Защо да се гърчат с ипотеки при налично жилище, вместо да си гледат живота и да се възползват от улеснението?
Никой не си е занесъл тухлите и хоросана оттатък.
Уиш, ако децата ти решат да станат професионални рентиери, би било оправдано да строят още по едно жилище-общо. Само че, в наши дни,с тази мобилност, многото имоти са и разход, и тежест.
Друг разказ е, че повече от едно внуче едва ли ще ти снесат, та апартаментите ще дойдат в излишък, като теглиш чертата в перспектива. Дори и да не хванат пътя навън дечурлигата.
Защо да се гърчат с ипотеки при налично жилище, вместо да си гледат живота и да се възползват от улеснението?
Никой не си е занесъл тухлите и хоросана оттатък.
Уиш, ако децата ти решат да станат професионални рентиери, би било оправдано да строят още по едно жилище-общо. Само че, в наши дни,с тази мобилност, многото имоти са и разход, и тежест.
Друг разказ е, че повече от едно внуче едва ли ще ти снесат, та апартаментите ще дойдат в излишък, като теглиш чертата в перспектива. Дори и да не хванат пътя навън дечурлигата.
Права си за меда и жилото Уиш, но си мисля, че детето ти не е всеки, а това правило е по принцип. Самата ти си пример, за подарила в буквалния смисъл жилище, не дала да го ползват и като сина ти живееше с приятелка, за ненамеса. Сама виждаш, че се получава, когато очакванията не са нереалистични, спрямо това което си направил. Не може да искаш уважение и козируване от снахата, затова, че си дала жилище на сина. Няма логика в това. Не може на същото основание да искаш да те слушат за отглеждането на детето и за още много.
Продължавам да смятам, че не жилището, от къде е, чие е, чие е било, са най-важният критерии за едно семейство. Не казвам, че не е важно, казвам, че е само и единствено това е.
Ганели, браво на вас! Много радост в новия дом! Ако мъжа ти продължава да я вижда ежедневно покрай работата, то браво персонално на него.
Продължавам да смятам, че не жилището, от къде е, чие е, чие е било, са най-важният критерии за едно семейство. Не казвам, че не е важно, казвам, че е само и единствено това е.
Ганели, браво на вас! Много радост в новия дом! Ако мъжа ти продължава да я вижда ежедневно покрай работата, то браво персонално на него.
Скрит текст: Малко по-нагоре Фил написа нещо много добре за параметрите, които имаме предватително. Та, ако предварително имаш принципи и стандарти към живота, който искаш да живееш, не се навираш в етаж, подарен от родители. Жилище, подарено от родител? Като родител, осигурил жилище и на двете си деца, имам само един съвет към тях
- да си купят второ жилище, общо с половинките, а подареното от мен да дават под наем, с който да плащат ипотеката на общото.Нямаше да е принудена, ако го е знаела предварително.
Скрит текст:
Аз поне, това бих направила на тяхно място. Защото медът винаги, ама винаги, идва с жило. И ако някой не е наясно с това, може да бъде заблуден и после да се жалва. Може. Ама не е безплатно и скапаният живот, който живее, е цената, която се налага да плаща.
Така хем си си господарка в къщата и ако някой се опитва да ти се бърка, с чиста съвест можеш да му посочиш вратата, хем е много по-сладко.
АбсурТ, ако помислиш прагматично, в кочинката, който представлява сегашната икономическа ситуация, недвижимите имоти (не къде да е, разбира се) са една от малкото инвестиции, които човек може да прави дългосрочно и относително безрисково. Извън прагматичното мислене, ако половинките на децата ми са магарета като мен, които са командаджии с добре оформен собственически инстинкт, не виждам друг вариант, освен общо жилище. Но, разбира се, на децата ми трябва чавка да изпие акъла, за да тръгнат да продават своето, което вече имат.
Пффф, баси бизнес плана им начертах. Най-добре е да са по-далеч от мен, че иначе няма да могат и въздух да дишат, без да чуват лая на моите команди.
Пффф, баси бизнес плана им начертах. Най-добре е да са по-далеч от мен, че иначе няма да могат и въздух да дишат, без да чуват лая на моите команди.
Защо различно за дъщерята? Аз не съветвам да продават своето, а да го дават под наем, с който да изплащат общото. Трябва да са луди, за да продадат своето.
Защо различно за дъщерята - ами така го чувствам, субективно е, ще ми е по-спокойно, ако си е в собствено жилище. Най-малкото за секунди мога да изгоня зетя в случай на нужда
Разбира се, че никой няма да ме слуша и ще си направи каквото си реши.
Всичко опира до характера и манталитета на всеки отделен човек.А не чие е жилището....
Аз съм писала, че живеем в жилище, наследено от бабата на мъжа ми, майка на свекърва ми.
За над 30 години, никога свекърва ми не е имала претенции за нищо, нито за жилището, нито за гостуване, нито за командване.Няма ключ, не идва непоканена, не дава съвети и идеи.Ако прави подарък за дома, не изисква да го ползвам, не пита къде е.
Та, аз до момента не съм намерила причина да подарявам едни пари на банките, само и само да не съм в имот ОТ свекърва ми.
Аз съм писала, че живеем в жилище, наследено от бабата на мъжа ми, майка на свекърва ми.
За над 30 години, никога свекърва ми не е имала претенции за нищо, нито за жилището, нито за гостуване, нито за командване.Няма ключ, не идва непоканена, не дава съвети и идеи.Ако прави подарък за дома, не изисква да го ползвам, не пита къде е.
Та, аз до момента не съм намерила причина да подарявам едни пари на банките, само и само да не съм в имот ОТ свекърва ми.
Защо различно за дъщерята - ами така го чувствам, субективно е, ще ми е по-спокойно, ако си е в собствено жилище. Най-малкото за секунди мога да изгоня зетя в случай на нужда