Как успявате да се наспите...

И ние сме сами извън Бг и помощ не съм имала.  Докато не стана на 2,5години, не знаех какво е нощ без ставане 3-4 пъти. И после изведнъж почна да спи по цяла нощ. Ходех първите вечери да гледам дали диша..
Свиква се някак, нагажда се тялото. Известно време е тегаво, но после се получава. С всеки месец все по-лесно става.

Аз носех постоянно в слинг, после в ерго-раница. За мен беше огромно облекчение. Всичко така правех - готвене, пералня, чистене.. Моето дете плачеше буквално денонощно някъде до 8-9 месец. тегав период ми беше. Но не го помня с лошо.

Гушкайте си бебето сега, няма да избяга домакинската работа. От това сега по-важно няма. Бебето ви не знае вероятно все още какво е биберон, няма как да ви ползва за такъв. Това е инстинкт и показване на нуждите.

Успех!

Каква пък толкова домакинска работа има за вършене? Една прахосмукачка, миялна и пералня? Това може и бащата да го свърши. Да има какво да хапнеш като си сама през деня, нещо навързо вечерта. Първите седмици след раждане са за възстановяване на тялото, не за готвене и чистене, това дори и моята немска акушерка го каза.
И аз като mom22, като дойдоха “съветниците” и се уморих повече, отколкото да се занимавам с бебето. Прекалено много енергия се инвестира да си любезен и деликатно да им кажеш да си гледат работата.

Има. Особено ако таткото не може да се включи.
Пране на дрешки и други; почистване на стаите; миене на съдове, шишета и др; прибиране на пране, гладене; обиране на прах (важно е). Приготвяне на храна за майката, пазаруване за дома...и т.н.

Има една много хубава приказва "който се е хванал на хорото,ще го играе". Та и ти така.Станала си майка и това върви с своите плюсове и минуси. Всеки знае,че с малко бебенце е почти невъзможно да се наспиш. Но всичко е въпрос на психическа нагласа. И е много важно да се опиташ да не си нервна и неспокойна, детето го усеща и то става същото. Аз никога не съм била недоволна от това, че не съм се наспала, старая се и да бъда спокойна и да не се нервирам и вярвам,че за това и бебето ми е спокойно.Настрой се, че скоро няма да имаш продължителен сън, а домакинската работа за известно време може да я пренебрегнеш малко. Съвсем скоро нещата ще се пооправят. Бебето също като теб има нужда да се адаптира към новата среда. И както са ти казали и други, с безсънието се свиква.
И моля ви бе хора, не оставяйте бебетата си да плачат,това е безумие.

Аз лично не вижда чаааак толкова неща. Една прахосмукачка се пуска за 10мин. Аз си купих и сушилня, от пералнята директно пускам всичко. Имам миялна, шишета не съм стерилизирала. За пазаруване, излизам с количката и отивам в магазина. Като съм сама пред деня, нещо дребно за хапване... Понякога много се преекспонира с това домакинстване, не трябва да е основно задължение, а “между-другото”.

Да, всичко е по 10 мин., ама са 100 неща по 10 мин. и като бебето заспи, вместо да седне да си почине или да легне да спи, хваща няколко неща по 10 мин. и времето минава неусетно.
Разходката навън, пазаруването и дребните домакински неща изяждат цялото време. А с бебе не е като да си с голям човек, тъкмо си готово с всичко и я повърне, я памперсът изпусне, чаршафи, бърсане, миене и др. подобни перфектно уплътняват всяка свободна секунда.
Разбира се. И го играе. Но не пречи да се огледа за съвети от хора, минали по нейния път и открили начини, които помагат да се мине по-лесно през този период.

Бащата също се е хванал на хорото и трябва да го играе. Тогава вече няма проблем и всичко е лесно.

Ами тогава преценяваш кое за теб е по-важно: да ти е опънато всичко по конец или да си починеш/занимаваш с бебето вместо да миеш чинии. Аз съм преценила, че първото не ми е приоритет, няма кой да ме гледа и да ми прави констатации дали е подредено или не.

Така е. Но има жени, които в началото не могат да си подредят приоритетите, а към стария си начин на живот добавят новите отговорности. Нужно им е малко подсказване, после влизат в ритъм

Това е друга тема обаче. Много хора се самозаблуждават и си мислят, че ще продължат да си живеят по старому. Но не се иска висше образование да се досетиш, че всичко се променя, най-вече приоритетите. Има нов човек в семейството, който изисква повече внимание от мръсните чинии.

С първото дете е трудно. Със следващите вече си разбрал кое е важно и кое може да се отложи. Също така знаеш, какво те чака и се организираш по най-добрия начин. С първото дете се допускат много грешки и жените губят енергия за маловажни неща.

Не само. Аз имам 1, не сме в чужбина, но нямаме близки около нас, съответна никаква помощ, за 1 мин. не сме имали на кого да я оставим.
Обаче обичам лесните неща и много бързо влязох в час. Както се казва - накарай мързеливия да работи, та да те научи на акъл

Моето дете беше на АМ от раждането. И ядеше като невиждало, 7-8 шишета на ден. В началото, млади и глупави, варяхме водата като дойде време за хранене. Докато се охлади бебе пищи от глад, ние в паника, ужас. После прочетохме, че може да преваряваме веднъж на ден. Е, логично, ама от недоспал акъл няма как да очакваш да се сети. Отдавна беше това, тепърва навлизаше водата за кърмачета, с нея още по-лесно.
Оказа се и че млякото, което пиеше може да се дава на стайна Т, отпадна още едно нещо.
По принцип не гладя, но за бебе, нали, как така. Само в началото го правех, пък един ден теглих една на ютията и хич не ме интересуваха бабините деветини.
Трябвало режим. Рев, нерви, недоспиване. Лека ѝ пръст на педиатърката ни, възрастна, мърда жена, рече - водете се по детето.
Като поотрасна започна да разхвърля много, вади гардероби, разсипва без да иска. Цял ден подреждане, оправяне, прахосмучене. Пък като я хванех за ръчичка, цял ден навън игра с други луди като нас. Топло, студено, няма значение, влизаме да се постоплим/охладим някъде и пак. Така хубаво се кали, че да чукна на глава, и градината изкара без болести.
Че не е пусната пералня, прахосмукачка, готвено? Чудо голямо, точно 30 мин. ни трябваха вечер с мъжа ми за тези неща.
И т.н.
Така че не е само до поредност на децата, ако пита и отдели получените съвети, които ѝ вършат работа, може и да успее да си изгради лесен живот още сега, не да чака второ

Винаги съм го казвала. Родителството е като роман, дълъг и непредсказуем. Не става да ти го преразкажат, трябва сам да си го прочетеш. И всеки има свой прочит за нещата.

По принцип е така, но тук нещата нямат особена връзка с родителството, по-скоро е въпрос на това как да приспособим всеки нов ангажимент към досегашните. Има си хитринки за спестяване на време + напомняне, че детето има и баща все пак. Нещо, за което някои жени не се сещам преди да им кажеш.

В моя случай таткото замина по работа след раждането, и го нямаше няколко месеца. Прибра се когато бебка беше на 5м, коликите ги бях преживяла.  Не беше леко, но се оправих, не съм пускала и тема, че заспивам права.  Много четях и споделях в отчетната ни във ФБ, там намерих златни съвети, и глупави такива.  Пресях, кое може да "работи" за мен и кое не.
Вярно, въпрос на напасване е, и на систематизиране на приоритетите. Но и поставянето на бебето в пиедестал, не е много добре. Нещо балансирано, най добре.

Само че тя освен бебе гледа още един човек, затова и умората е повече. Има по-оправни хора, има такива, на които им е нужен съвет. Лошо няма, че е поискала такъв.
Точно, важното е да се постигне баланс авторката не се включва вече, дано е открила своя.