Епщайн Бар - този така коварен и доста пренебрегван вирус, както и др. вируси от Херпесната група

Мисля, че лекарите не обръщат внимание, защото не могат да предложат лечение. Не само за ЕБВ, ми и за куп бактерии и вируси. Повечето са налични в голяма част от населението, но разболяват само някои хора. Лечение, ефективно, безопасно и официално нямат.
Хранителните протоколи също не лекуват, а подобно на лекарствата успокояват имунната система. За билките...не ми се струва безобидно. Лизин, цинк и витамин Д са важни така или иначе, макар че дали са ниски заради болестите или болестите ги понижават...но трябва да се наваскват де, дали с ЕБВ или "само" с останалите изброени болести и състояния...
Не те критикувам, но следя темата с голям интерес, за съжаление не съм ентусиазирана от книгите и гурутата, които ни заливат...

Благодаря за подробната информация! Ще следя темата с интерес, тъй като преди 5г боледувах от инфекциозна мононуклеоза, която ми беше открита чак след месец и половина постоянна температура 37 градуса, подути лимфни възли, подути сливици и т.н Общо взето всичките и симптоми. Уж ме излекуваха в Инфекциозна болница в София, но сега след 5г си имам последствията от нея. Сливицата ми остана хронично възпалена и подута (към днешна дата успешно я лекувам с кордицепс - смали се наполовина и тапичките изчезнаха). Но имам една хронична сутрешна кашлица, с която не мога да се прeборя..
Отделно на това проблеми с кръста (протрузии, възпален нерв се обажда отвреме навреме)
Не знам дали мога да отдавам всичките тези неща на Епщайн Бар, но в последно време доста се образовам и чета. И общо взето стигнах до заключението, че кашлицата, сливицата и болките в кръста имат нещо общо с него.
Сега трябва и да намеря успешен начин за овладяването им

Здравейте!
Имаме дете със сложно състояние и докато разглеждах старите му епикризи открих, че на 5г. в болница са получили доста висок резултат на ВЕБ. Съответно нито са го споменали, нито лекували. Но в болницата детето разви много висока температура 39, 7-40 и я поддържаше с дни въпреки венозните антибиотици. Тогава изследваха няколко грипни щама, но всички бяха отрицателни, а за температурата диагноза нямаше.
На фона на сегашното му тежко състояние със симптоматика на миастения, но без поставена такава диагноза, с установени ДНК на лаймски инфекции - три вида борелия, анаплазма, бабеция, варицела зостер, парво вирус 19, но без антитела реших да изследвам отново ВЕБ. При горна граница 9, гранични стойности 9-11 резултата на детето е 40. Отново ДНК без антитела. И с много ниски нива на витамин Д при положе ние, че 3 месеца давах 400 мг дневно, а от 6м давам 1200,понякога 1600 мг дневно. Поради липса на антитела в БГ лекарите отхвърлят лаймските инфекции и ВЕБ като възможна причина за състоянието му и ми казват да не се занимавам с тях. В специализираназа тези инфекции болница в Германия  не искат да го вземат, защото е на легло и го обслужваме за всичко. Румънски лекар назначи терапия с антибиотици, билкови добавки и изопринозин по схема, но още на добавките детето направи тежка реакция като при натравяне, а и към единия назначен антибиотик е алергично, а останалите медикаменти имат странични реакции точно като симптомите на детето - дихателни проблеми, мускулна слабост, силна умора, така че не можем да го лекуваме по схемата на румънския лекар в извън болнична обстановка, а в БГ не сме намерили болница в която да коментират резултатите с установени ДНК при липса на антитела. Някой може ли да ни насочи към детско или инфекциозно отделение в което биха лекували/коментирали лечение на инфекции при липса на антитела. Детето има и туморна формация, която започна да расте и създава проблеми и трябва да се оперира, но при налични нелекувани инфекции дали извършването на операция няма да уязви организма още повече и да създаде предпоставки инфекциозните причинители да се развихрят. Известно ли ви е има ли лекар в БГ с който мога да дискутирам по тези въпроси. Без национална инфекциозна б-ца и доцента в инфекциозното отделение на ВМА - София, защото те без антитела не приемат наличие на инфекция.

Единственото, което мога да кажа е, да разговаряте с лекарката, при която аз ходя за Епщайна, когато  имам нужда - д-р Михаела Петрова - не правя реклама - тя е гастроентеролог, има много познания, работи и по каса. Мед. Център "Балкан Мед" в София, ул. "Струма" 6. Има и Фейсбук страница и много семпъл сайт. Съпругът й също е гастроентеролог и заедно са направили този Център. Тя е много добре запозната с изопринозин, и от нея научих още доста неща за моя си случай, както и по няколко различни схеми ми даде изопр. - през лятото беше една, сега е друга.
Друго, което само като насока мога да кажа е от групата за "Хронични болести и причини" от Фейсбук, там членуват и лекари, и там дават името на доц. Михайлова от имунологията на Александровска болница, там има и изследване на слюнка - букална лигавица - РКR тест, ДНК е, за вирусния товар, количествено, иначе все още няма изследване, което да показва конкретно къде точно в тялото е в даден момент Епщайн вируса.
Лично при доц Михайлова не съм била, на съпруга ми обаче му правих такова изследване и поне зная какъв вирусен товар по ДНК има при него, аз си правих други изследвания за Епщайн в "Цибалаб", защото не бях правила над 15 г.
Ако искате влезте в групата, опишете подробно случая на детето Ви, там може да Ви дадат повече информация, има хора с много познания обширни.
Лично за мен зная да следя за Епщайн кръвните показатели на Общ и Директен билирубин, чернодробните ензими, холестерол профил. Сега правих и за Хепатит А, В и С, защото освен билирубините и 2 от ензимите бяха тръгнали. Също се следи и Ана-скрининг, ТСН, вит. Д.
При Епщайн бар може холестерола да е леко завишен, също може да има проблеми с далака, затова е добре освен кръвните показатели да се прави често - аз правя 2 пъти годишно при д-р Маджарова ехограф на коремни органи - при нея съм диспансерна все още, старо заварено положение, когато имаше възможност с диагноза за Хроничен персистиращ хепатит - това е около Бар вируса - да се диспансеризира, последните години здр. каса е спряла масово диспансеризациите, освен за рак и за хепатит В и С, а аз понеже съм си редовно на прегледи, и стара диспансеризация стоя, теи, които не са били редовно на прегледи с тази диагноза са ги премахнали от диспансерни от самата каса.
Изследвания, както вече написах, ще си правя на 3 месеца, за да се следи и ТСН хормона, защото и той се има също предвид - с Хашимото съм, а и сега рецидивирането отново на Бар вируса ми докара и проблеми със ставите, начална коксартроза и артрит.
Изследвания си правя пакета "Макс" в Цибалаб, също видях, че пакет подобен има вече и в Рамус, плюс ТСН и каквото още се наложи според ситуацията.
Взимам витамини, минерали, пия билки - първо чета противопоказанията им и тогава решавам дали става за мен или мъжа ми, направила съм с годините подбор и се добавят и нови, за това, които може ние да употребяваме, съобразявам се с много алергии, гъби - които стават за нас, хомеопатия - сама си решавам кое да пробвам с четене го правя, ползвам в Д потенция, че е немска хомеопатия, а не монопрепаратите на Боарон, от Боарон взимам някои неща само таблетки, които са с много съставки, билки взимам и като хран. добавки, и на чай правя, ку 10, глюкозамин и хондроитин сулфат с бромелаин,  колаген и др.
Подбирам си всичко индивидуално.
Правя си и тестуване за алергия на храните, които ядем - почти всичко направих, когато има нещо ново, си ходя и си нося от в къщи за проба при алерголог, която е и детски и за възрастни и работи и в България и в Англия, намерих си я това лято и постепенно си правих тестуването при нея, имаше доста неща, които се оказаха алергени за мен, и мъжа ми го водих няколко пъти и при него също се видя кои храни не са за него. Доктор Рашева даже се учуди, че на нашите години имаме хранителни алергии - аз съм на 49, мъжът ви на 61. Тя ми постави и диагноза.  По начало от преди около 2 г. започнаха да ми излизат пъпки, къде единични, къде на букет около корема, после по бедра, ръце, като от антихистаминови не се повлияваха особено, появиха ми се след тотално изтощаване на организма ми, била съм на няколко месеца още живот, но това е друга история - и при това изтощаване тези изривания ми бяха най-последното появило се, след като мъжът ми ми изръмжа, се взех сериозно в ръце и си направих изследвания сама, излезнаха много неща, нови неща пусках за изследвания - всичко сама върху опит и четене и с готовите изследвания тръгнах по лекари за диагнози и... с инат, четене, диагнози и консултации сама си напасвах цялостна картина - няма лекари, които да ни гледат цялостно, всичко е на парче и сама си сглобявах пъзела и досега го правя това, иначе от всеки лекар научавах и научавам по нещо ново, върху което да стъпвам за продължаване.
От това изтощаване - оправих най-важните неща, сега оправям постепенно другите, важното е, че навреме си ги хващам, но смятам, че от тези работи ми се събуди отново спящият ми дотогава хроничен Епщайн Бар и от него са и тези пъпки, уртикария.
.........................

Сега пак малко информация, на руски, тази нощ я открих в сайта на руско лекарско списание.
Няколко статии - тях съм ги пуснала и в групата "Хронични възпаления" във Фейсбук, но тя е закрета група. Тази тема я направих тук, за да събера на едно място повече информация за този вирус и да може да се чете от всеки, който има нужда от нея, да е достъпна, а за това, по-хубаво от форума на бг.мама, няма.
Има и статия за мононуклеозата при деца.


Статията е от https://www.lvrach.ru/2019/11/15437429/


–Инфекзиозна мононуклеоза (вирус на Ебщайн-Бар)

Резултати от проведеното изследване

 Епщайн-Бар вирус – причинява рак

Продължавам с още някои статии за Епщайн Бар -

Д-р Снежина Михайлова е имунолог в Александровска болница. Говори по една тема, за която малко се знае – много вируси остават завинаги в организма в „дремещо“ състояние, след като острата фаза на инфекцията е отминала. Така понякога години по-късно може да причинят неразположения или нови здравни проблеми. Хората изобщо не подозират, че първопричината са именно тези „забравени“ вируси.
– Д-р Михайлова, малко хора знаят, че има много вируси, които завинаги остават в човешкия организъм, след като веднъж са попаднали там. Бихте ли посочили конкретни примери?
– Всъщност повечето вируси си остават завинаги наши, след като имунната система успява да ги изолира и контролира. Такива са хепатитните вируси, Епщайн-Бар, цитомегаловирусът, варицелата и др. Природата на самия вирус е такава – да търси резервоар, където да се скрие и да оцелее. Понякога той може да провокира тежко заболяване – например хепатит В може да отключи цироза или хепатоцелуларен карцином. Не всички инфекции обаче завършват фатално.
90% от хората са носители на вируса Епщайн-Бар, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Изследват ли се антителата, ще се види, че имунната система се е срещала с него. В повечето случаи до 6 месеца след първата среща тя се справя с него, макар той да остава в нейните клетки. Понякога обаче може да се получи реактивация и да се стигне до хронична Епщайн-Бар инфекция. Може да се засегнат много органи и системи, да се стигне дори до карцином, допълва имунологът.
Имунната система на пациенти, изкарали инфекциозна мононуклеоза, обикновено успява да ограничи вируса в резервоари до 6 месеца. След този период се смята, че организмът се е справил. Вирусът може да си остане „арестуван“, без да създава повече проблеми. Може да се активира отново, ако настъпи спад в имунитета – стрес, или хормонални смущения (бременност, ендокринни заболявания, остра инфекция).

Цитомегаловирусът е доста разпространен

– Опасно ли е, ако се заразим с него?
– 80-90% от хората са изкарали инфекцията с цитомегаловируса като лек грип, при някои е минало само като лека хрема. В повечето случаи организмът го овладява. Стигне ли се до имунен срив – повторната проява може да протече като имунохепатит, пневмония, да има гастроентерстинални или неврологични прояви. Затова при такива усложнения трябва да се търси и този вирус като виновник. Вирусът рядко се реактивира при здрави хора, които не са подложени на някакви екстремни изпитания.
– Как може да се разбере дали инфекцията е активна в даден момент?
– Има различни начини да се направи това. По-важният е, когато в серум от пациента се търси самият вирусен геном. Може обаче да се изследва кръв и за антитела, които са два основни класа. Първият е антиген клас IgM – сочи скорошен имунен отговор веднага, в рамките на седмица. Другият вид са IgG антитела – те са паметови, говорят за среща с дадения вирус. Те имат определен титър.
Ако той е повишен, означава, че имунната система е напрегната, произвежда повече антитела. Вирусът се е активирал, но не е ясно до каква степен и дали продължава да се възпроизвежда. Допълнителни изследвания за търсене на самия вирусен геном в кръвта се правят най-вече при хора с компрометирана имунна система – например трансплантирани пациенти.
Съвременните технологии – PCR, позволяват директно да се мери вирусният товар – търсят се частици ДНК от вируса в серума. Това позволява да се оцени дали в момента вирусът се размножава и имунната система не е успяла да го ограничи, или вирусният товар е нула – означава, че имунната система е успяла да контролира инфекцията. Това са много скъпи изследвания, затова рутинно се изследват само определен контингент пациенти. При тях те се поемат от специални програми.
– Обикновено хората се изследват само за антитела. Има ли основание за тревога, ако нивата им са завишени?
– Завишените антитела са само индиректен показател – свръхпроизводството им може дори да означава, че имунната система се справя. Имали сме много случаи, когато паметовите тела са били над нормите, но търсенето на ДНК показва, че няма вирусна репликация. Все пак завишените антитела са една сигнална лампа. Добре е изследването да се повтори след 1-2 месеца, за да се види дали титърът расте във времето. Ако се увеличава, значи инфекцията е активна. Но ако остава един и същ, няма особено основание за безпокойство.
Вирусът може да остане „спящ“ някъде по клетката. При здрави хора, без диабет или други хронични заболявания, скритите вируси си остават „арестувани“ до края на живота и може само от време на време да създават леки проблеми. Например да ни избие херпес на устната след лека настинка. Херпесните вируси са различни. Най-разпространен е херпес симплекс, който е два типа – тип едно засяга лигавицата на устата, а вторият – гениталиите. При херпес зостер има болезнени обриви по тялото – най-често гърба и гърдите. Предаването е по контактен път. Това важи за повечето вируси, някои се разпространяват още по въздушно-капков път или чрез кръвопреливане. Има и такива, които се предават от майка на дете.
– Какви са външните прояви да една активирана, дремеща доскоро инфекция?
– Има ли огнище на инфекция, се наблюдава и клинична картина – тя е в зависимост от вируса. При хроничните хепатити с лека репликация на вируса външната проява може да е само умората. При умерено ниво на реактивация на цитомегаловируса или Епщайн бар също се наблюдава отпадналост, хората не могат да си изпълняват всекидневните задължения като преди. Може да има влошени хематологични или чернодробни показатели.
Имали сме пациент – дете, изкарало преди година инфекция с Епщайн бар вируса, но лимфните му възли си стоят увеличени, чувства умора, разказва д-р Михайлова. При него се установява увеличена репликация на вируса. Други пациенти идват с неопределени оплаквания – диспептичен синдром (тежест след нахранване), мускулни болки или хронична умора, има и такива с очни оплаквания – иридоциклити, увеити. Проблеми може да има и в урогениталната област. При тези симптоми се търси възможен вирусен причинител. Лекарите разпитват пациента за историята на заболяванията му, за да се ориентират по-добре къде е причината.
При истински рецидив се наблюдава по-изявена симптоматика. Например при реактивиран Епщайн-Бар се увеличават лимфните възли, хемоглобинът пада, има увеличен далак (слезка) или черен дроб. При хепатита чернодробните показатели са променят. Съвременните медикаменти, които се използват за стимулиране на имунната система – предимно интерферони, всъщност временно спират репликирането на вируса. Те не могат да излекуват докрай инфекцията, целта е да я държат под контрол.
– Какви са възможните терапии?
– Подходът за терапията е различен. При хепатит и херпес се прилагат препарати, които директно унищожават вируса. Най-добър ефект се постига, когато едновременно с това се стимулира и имунната система. При цитомегаловирус и Ебщайн бар вирусни инфекции обичайно се включват и имуномодулатори. Ефектът от антивирусната терапия е най-голям при ХИВ инфекцията.
В Александровска работят основно с имуностимулатори, чиито ефект е доказан. „Не е лошо човек да пие билки, черен бъз, народната медицина си има своето място. В клиниката обаче на пациентите се дават само препарати, чиито ефект сме оценили обективно. Преди началото на терапията се измерват различни показатели на имунната система, антитела. След като приключи лечението с препарата, се прави ново изследване. Най-лекият имуностимулатор е инозин. За постигане на терапевтичен ефект се пие по определена схема.
Много лични лекари правят грешка, като го изписват само за една седмица – например ако детето боледува много често. За да се получи дълготраен ефект, е необходимо да се пие 1-2 месеца по схема, назначена от имунолог“, коментира специалистът. Други препарати са имуноглобулините, интерфероните, различните стимулиращи фактори (за макрофаги, гранулотоцити), растежни фактори.
Търси се начин за стимулиране на имунната система чрез ваксинотерапия. Не мога да коментирам различните имуномодулатори, които се предлагат в аптечната мрежа, тъй като не сме правили изследвания за ефекта от тях, допълва д-р Михайлова.
– Сринат ли е имунитетът на българина? Тази теза се подкрепя и от лекари.
– Пониженият имунитет е по-скоро проблем на съвременния човек, а не само на българина. Свързан е със замърсената околна среда, химикалите или некачествената храна. Прекаленото използване на антибиотици също потиска имунната система. Но това са проблеми, които водят и до по-голямо разпространение на алергиите, хроничните заболявания.
https://--reklamen-spam133--/intervyuta/intervyuta/kak-da-se-bor … at-zavinagi-nashi


Епщайн-Бар вирус
EBV (HHV-4) е много често срещан човешки херпесвирус (HHV), той е причинител на хетерофилно-позитивна12 инфекциозна мононуклеоза (докато хетерофилно-негативната форма е причинена от CMV). Този вирус се асоциира с развитие на злокачествени образувания, като лимфом на Бъркит (Burkitt’s lymphoma), Ходжкинов лимфом (Hodgkin’s lymphoma), назофаринксов13 карцином, лимфоми, появяващи се и асоциирани с имунопотискане.
Серология
Първичната инфекция е резултат от излагане на податливи гостоприемници на орофаринксови14 секрети от серопозитивни пациенти чрез целуване, интимен контакт, или при споделяне на храна.
EBV (Epstein-Barr Virus) е отговорен за 1% от всички случаи на рак в световен мащаб, и за 5.6% от всички злокачествени образувания вследствие на инфекция. Повечето злокачествени образувания, свързани с EBV, се асоциират с латентна инфекция и латентна генна експресия.
Литична инфекция, с активно размножаване на вируси и клетъчна смърт, може да последствията от първична инфекция или от реактивация на инфекцията. Реактивацията на латентна инфекция се предизвиква от различни стимули, особено от антитела на повърхностни имуноглобулини (B-клетки рецептори), след антигенна стимулация. Имунния отговор на EBV се характеризира с производството на специфични антитела на антигени, свързани с литичната инфекция (VCA и EA) и свързани с латентността нуклеарни антигени [EBNA-1, -2, и -3, и водещия нуклеарен протеин на EBV (EBNALP)], както и някои антигени, които могат да бъдат открити в червените клетки на овцете, конете, и говедата (хетерофилни антигени12). Хетерофилните срастнати антитела (главно IgM) на червените клетки на овцете и конете, се откриват при 90% от пациентите в някакъв момент по време на инфекциозната мононуклеоза, и се задържат за 1 година при 70-75% от случаите.
Нивата на Anti-VCA IgG антителата са близо до пика си по времето на диагностицирането, така че 4-кратното скачане на титъра, което се изисква, за да се потвърди остра инфекция, е откриваемо само при 10-20% от пациентите с мононуклеоза или свързаните с нея усложнения. Тъй като IgG антителата на VCA остават доживот, тяхното откриване има смисъл само при оценяване на серостатуса. Обратно, IgM антителата на VCA при нива 1/32 или по-високи, са откриваеми при 90% от случаите на ранна остра инфекция, но се откриват при не повече от 10% от пациентите 4 месеца след острата инфекция, като тяхното наличие позволява да бъде диагностицирана остра EBV инфекция. IgM антителата на VCA може да липсват при 10-20% от острите инфекции.
Антителата на EA се откриват при 70% от пациентите с остра инфекциозна мононуклеоза, имат пик 3-4 седмици след началото на заболяването, и изчезват след 3-6 месеца. За разлика от тях, антителата на EBNA не се откриват преди да минат 3-4 седмици от началото на заболяването, но остават доживот при около 100% от инфектираните пациенти. По тази логика, появата на антитела на EBNA при пациенти, които са имали негативен резултат в началото на заболяването, позволява поставянето на диагноза остра първична EBV инфекция.
Като се имат предвид високо чувствителните и точни серологични тестове, търсенето на вируса чрез вирусни култури или други подобни методи, има малка стойност при имунокомпетентни пациенти. Търсенето на вируса с помощта на PCR амплификация на вирусна ДНК, или чрез EBV-кодирана РНК insitu хибридизация15 (EBER-RISH) също има малка клинична стойност, поради масовото срещане на B лимфоцити, инфектирани с вируса, прихванати (trapped) в периферните органи, които намаляват точността на метода. Когато серологичните данни се използват в комбинаци с хистопатологичните данни, както и данните от PCR изследване за вирусна ДНК в тъканна проба, и всички данни се припокриват и са консистентни, тогава всички тези изследвания може да бъдат много полезни.
Епидемиология
Антитела на EBV се откриват при повече от 90% от световната популация, без оглед на пол, етническа принадлежност, и социално-икономически статус. В западните страни, само 50% от първичните инфекции възникват преди 5-годишна възраст, като следващата вълна на инфекцията възниква през втората половина на живота.
EBV е неустойчив, когато е изложен на външна среда, и може да се разпространява само чрез близък контакт с остатъци от вируса (целуване при младите възрастни, или чрез заразена слюнка при споделяне на храна или на предмети при семеен контакт).
Патогенеза
Повечето знаци и симптоми на остра първична EBV инфекция (инфекциозна мононуклеоза) при имунокомпетентни пациенти, са вследствие на имунната активация.

EBV хепатит
Типичната инфекциозна мононуклеоза клинично се характеризира с треска, болки в гърлото, лимфаденопатия, и спленомегалия (уголемяване на далака), чрез появата на хетерофилни антитела и мононуклеарна левкоцитоза с атипични лимфоцити. Наблюдават се краткотрайни самоограничаващи се скокове в чернодробните ензими при повечето от пациентите (80-90%). Жълтеница с явна холестатична картина може да се прояви при 5-7% от случаите.
Тежкия хепатит е рядък при имунокомпетентните пациенти с инфекциозна мононуклеоза, като досега са описани само няколко смъртни случая вследствие на такъв хепатит.
“Хроничен” хепатит по-трудно се свързва (и не много уверено) с първична или хронична EBV инфекция.
Докладван е и автоимунен хроничен хепатит, предизвикан от EBV, чрез асиалогликопротеин (asialoglycoprotein) рецептор-специфични B лимфоцити.
При пациентите с EBV хепатит, серологията като цяло съвпада с латентната EBV инфекция, с липса на налични ниски нива на антитела, типични за литична инфекция (IgG антитела на EA и IgM антитела на VCA), но значителни нива на IgG антитела на EA и на EBNA. Молекулярните техники разкриват наличието на EBV в чернодробната тъкан, въпреки че точността на тези техники може да бъде доста намалена поради това, че в черния дроб може да има циркулиращи B лимфоцити, които съдържат EBV, и които лимфоцити са се намирали в черния дроб в момента на биопсията.
Тъй като механизмите на действие на EBV-свързания хепатит са много малко разбрани, няма сигурен диагностичен метод за EBV хепатит. Според предложението дадено от скорошни научни изследвания, диагнозата на остър и хроничен EBV хепатит би могла да се основава на комбинация от 4 параметъра: повишени чернодробни ензими, серология индикираща активна EBV инфекция, типични хистопатологични промени, и наличие на вирусния геном в чернодробна тъкан при направено PCR или EBER-RISH изследване. Никой от тези параметри сам по себе си не е достатъчен за поставяне на сигурна диагноза на EBV хепатит.

От тук - https://www.hepactive.org/article/ne-hepatitni-virusi-pricinavasi-hepatit

Вирусът на Епщайн-Бар
  Този вирус също принадлежи към семейството на херпес вирусите и е известен още като херпес вирус тип 4. Той е първият човешки вирус, при който е доказана връзка с патогенезата на определени онкологични заболявания. В голяма част от случаите заразените хора нямат оплаквания или имат леки грипоподобни симптоми, при други се изявява заболяването инфекциозна мононуклеоза със своите характерни клинични белези.
  Определени гени на вируса притежават свойството да се вграждат в клетъчния геном и по този начин могат да доведат до възникване на някои онкологични заболявания. Засегнати са най – вече кръвните клетки, в частност В лимфоцитите и епителните клетки, а онкологичните заболявания, с възникването на които се асоциира вируса, са лимфома на Бъркит, В - клетъчни лимфоми, лимфом на Ходжкин, рак на стомаха и назофарингеален карцином.

От тук - https://www.omed.bg/Koi-sa-virusite-koito-mogat-da-predizvikat-o … -tah-page932.html

Късни последици
Последните последици от инфекциозната мононуклеоза могат да се проявят под формата на миокардит, остра бъбречна недостатъчност, хепатит и менингит. Усложненията също се усещат от поражение на нервната система, което може да доведе до нарушена координация на лицевите нерви и т.н.
Хепатитът е най-често срещаното усложнение. Според статистиката почти 90% от пациентите, които са претърпели инфекциозна мононуклеоза, имат високо ниво на чернодробно предаване.
В допълнение, много често пациентите се оплакват, че след заболяването не оставят постоянно усещане за летаргия, умора, сънливост. Бившата жизненост не се връща от много дълго време, вместо това се случва апатия за хората и за обстоятелствата около тях. Има случаи, когато пациентите посочват и двете нарушения на възприемането на обичайните неща, дезориентация.
Смърт след заболяване може да се появи в много редки случаи. Така че, може да се стигне до смъртоносен изход, когато усложненията предизвикаха увеличение на тъканите на далака, които след това се разкъсаха. Смъртта може да бъде причинена от запушване (припокриване) на дихателните пътища.
Сърдечните заболявания се появяват главно след няколко седмици и се характеризират с възпалителен процес в сърдечния мускул. В повечето случаи възпалението възниква в резултат на нарушени функции на имунната система.
Както беше отбелязано по-рано, мононуклеозата може да предизвика бъбречна недостатъчност, което от своя страна води до инвалидност. По-специално, възпалителният процес първоначално засяга междинните тъкани на бъбреците (интерстициум) и след това се разпространява в цялата структура. Това заболяване се нарича интерстициален нефрит.
Автоимунната хемолитична анемия предизвиква бързо унищожаване на кръвните клетки. В резултат броят на тромбоцитите или гранулираните бели кръвни клетки в кръвта намалява значително.
Хепатит или чернодробно заболяване се проявява под формата на жълтеникав тон на кожата. В допълнение, пациентът може да се притеснява от болка в страната. Нарушава обичайните функции на черния дроб, които водят до метаболитни нарушения.
Ако говорим за поражение на централната нервна система, в допълнение към споменатите по-горе заболявания може да възникне възпалителен процес на мозъчната кора.
Има регистрирани случаи на полиневрит, който се проявява под формата на постоянно усещане за скованост и болка в крайниците. Пациентите не оставят усещане за постоянно настинка, от което кожата показва "гъски".

Как да предотвратите усложнения
В повечето случаи причините за усложнения са настинки. Те могат да бъдат провокирани от различни патогени. Лечението играе важна роля, но след пълно възстановяване е необходимо внимателно да наблюдавате здравето си за известно време.
По-специално, трябва да водите здравословен начин на живот, да не контактувате с болни хора, да избягвате хипотермия, да се храните правилно, да упражнявате умерена физическа активност и т.н.

Прогноза на заболяването
Какво представлява инфекциозната мононуклеоза? Болестта е форма на остра вирусна инфекция, която засяга жизненоважни органи: черния дроб, далака, лимфните възли и също така засяга състава на кръвта. Колкото по-голям е човекът, толкова повече има антитела срещу вируса, така че болестта често атакува деца и хора под 30-годишна възраст. Можете да хванете инфекция в студения сезон (късна есен, зима), когато имунитетът е намален.
Мононуклеозата, чиято прогноза в повечето случаи остава благоприятна, с подходящо лечение гарантира 100% възстановяване. Той идва няколко месеца след появата на болестта.
Понастоящем няма универсални мерки за предотвратяване на инфекциите, въпреки че се извършват комплексни противоепидемични мерки.
За последиците и усложненията на мононуклеозата не е останал за цял живот, е необходимо да се обърне голямо внимание не само на медицинското лечение, но и на начина на живот. Например след пълно възстановяване трябва да се спазват елементарните правила за хигиена и хранене, както и препоръките на лекаря, насочени към укрепване на имунитета. Повечето усложнения възникват на фона на настинки. Всички те имат различен характер, форма и засягат жизненоважни органи. Смъртоносният резултат е доста рядък.

Последиците след инфекциозната мононуклеоза при деца са изключително редки. Независимо от това, клиничните наблюдения показват, че те се случват.

Условно, всички усложнения на инфекциозната мононуклеоза могат да бъдат разделени на ранни и късно.
Ранните усложнения включват:
Асфиксия - доста сериозно усложнение, при което лумена е блокиран в дихателните пътища поради лавинообразно назофарингеален и Палатин жлези.
Скъсването на далака е много опасно и е фатално. Има редки случаи, когато растежът на далака е толкова интензивен, че външните му тъкани не могат да устоят и дадат разкъсване. В този случай е необходима спешна хирургична интервенция.

За да се предотврати подобно усложнение, детето трябва да бъде ограничено от всякакъв вид физическо натоварване, по-добре е да носите превръзка. След възстановяването детето се освобождава от уроци по физическо възпитание за най-малко 6 месеца.

Ангина. В 10% от пациентите, след като са преминали възпалено гърло с инфекциозна мононуклеоза се среща Стрептокок в гърлото, който включва използване на антибиотици, защо отново страда вече отслабена имунна система на детето.
Съществуват такива последици от инфекциозна мононуклеоза, като зачервяване на лимфните възли и обкръжаващата целулоза. В резултат на това може да се развие лимфаденит и паратонеларен абсцес.
заболявания на централната нервна система: главоболие, церебрална Атоксил (нарушение на координация на движение, и мотилитет), менингит (възпаление на гръбначния мозък и мозъчни мембрани), енцефалит (възпаление на мозъка), и други психоза.

По-късните усложнения включват:
Поради това хемолитичната анемия се проявява в 2% от случаите след инфекциозна мононуклеоза. Това е заболяване, в което червените кръвни клетки са силно разрушени. Болестта обикновено трае 1-2 месеца. Обикновено анемията протича лесно, въпреки че има по-сериозни случаи на жълтеница и хемоглобинурия.
Хепатитът е рядко усложнение на инфекциозната мононуклеоза при децата. Хепатитът е възпаление на чернодробната тъкан. В същото време, кожата и белите очи стават жълти, като в дясната част на черния дроб се появяват болки.
Болести на сърцето: перикардит - възпаление на сърдечната торбичка, миокардит - възпаление на сърдечния мускул. Има промени в електрокардиограмата.
Панкреатитът е възпаление на панкреаса. Ензимите, продуцирани от него, не се отделят в червата 12-типерстную, но показват тяхната активност в самата жлеза. Теглото на тялото на детето е значително намалено.
Така че последствията след инфекциозната мононуклеоза могат да бъдат много разнообразни и засягат напълно различни органи. Но е добре тези последствия да са много редки.
Инфекциозна мононуклеоза (наричан още доброкачествена лимфобластна болест на Филатов) е остра вирусна инфекция, характеризираща се с преобладаващо лезия на орофаринкса и лимфните възли, далака и черния дроб. Специфична особеност на заболяването е появата в кръвта на характерни клетки - атипични мононуклеарни клетки. Причиняващият агент на инфекциозната мононуклеоза е вирусът Epstein-Barr, който принадлежи към семейството на херпесвирусите. Неговото предаване от пациента се извършва чрез аерозол. Типичните симптоми на инфекциозна мононуклеоза са общи инфекциозни явления, ангина, полиаденопатия, хепатоспленомегалия; възможни пато-папулни обриви на различни части на кожата.

Инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Epstein-Barr (вирус, съдържащ ДНК от род Lymphocryptovirus). Вирусът принадлежи към семейството на херпесвирусите, но за разлика от тях не причинява смъртта на гостоприемната клетка (вирусът преобладава в В-лимфоцитите), но стимулира растежа й. В допълнение към инфекциозната мононуклеоза, вирусът на Epstein-Barr причинява лимфома на Burkitt и назофарингеалния карцином.
Резервоарът и източникът на инфекция са болни или носители на инфекция. Изолирането на вируса от болни хора настъпва от последните дни на инкубационния период и продължава 6-18 месеца. Вирусът се екскретира със слюнка. При 15-25% от здравите хора с положителен тест за специфични антитела, патогенът се намира в гърлото от орофаринкса.
Механизмът на предаване на вируса, Епщайн-Бар вирус - аерозол, предпочита предаване път - във въздуха, може да се реализира чрез контакт (целувки, секс, мръсни ръце, съдове, предмети от бита). В допълнение, вирусът може да се предава чрез кръвопреливане и интранацията от майка на дете. Хората имат висока естествена чувствителност към инфекция, но инфекцията се развива предимно в белите дробове и в изчерпване на клиничните форми. Малка честота при деца под една година показва вроден пасивен имунитет. Тежкия ход и генерализиране на инфекцията се насърчава от имунната недостатъчност.

Усложненията на инфекциозната мононуклеоза се свързват главно с развитието на вторична инфекция (стафилококови и стрептококови лезии). Може да възникне менингоенцефалит, обструкция на горните дихателни пътища с хипертрофирани сливици. Децата могат да имат тежък хепатит, понякога (рядко) се образува двустранна белодробна инфилтрация. Също така редките усложнения включват тромбоцитопения, прекаленото задържане на линеалната капсула може да предизвика разкъсване на далака.


Симптоми на хронична мононуклеоза
Тази форма на заболяването е характерна само за възрастни пациенти с отслабен имунитет. Причината за това може да са някои заболявания, дългосрочно използване на определени лекарства, силен или постоянен стрес.
Клиничните прояви на хроничната мононуклеоза могат да бъдат доста различни. Някои пациенти имат увеличение на далака (по-слабо изразено, отколкото по време на острата фаза на заболяването), увеличение на лимфните възли и хепатит (възпаление на черния дроб). Температурата на тялото обикновено е нормална или по-ниска.
Пациентите се оплакват от повишена умора, слабост, сънливост или нарушения на съня (безсъние), мускулни и главоболие. Понякога има болезненост в корема, епизодично гадене и повръщане. Често вирусът Epstein-Barr се активира при индивиди, заразени с вирус херпес тип 1 или 2. В такива ситуации болестта възниква при периодични болезнени изригвания на устните и външните гениталии. В някои случаи обривът може да се разпространи и в други части на тялото. Предполага се, че причинителят на инфекциозната мононуклеоза е една от причините за развитието на синдрома на хроничната умора.

Усложнения на инфекциозната мононуклеоза
Подуване на лигавицата на фаринкса и тонзилите, което води до запушване на горните дихателни пътища;
Счупване на слезката;
Менингит с преобладаване в цереброспиналните мононуклеарни клетки;
парализа;
Трансверсен миелит;
Остра флекционална парализа с дисоциация на протеин-клетка в цереброспиналната течност (синдром на Guillain-Barre);
Психосензорни разстройства;
Интерстициална пневмония;
хепатит;
миокардит;
Хемолитична и апластична анемия;
Тромбоцитопенична пурпура.

Диагностика на инфекциозна мононуклеоза при възрастни
Когато се прави диагнозата, основната роля играят лабораторните кръвни тестове. При общия клиничен анализ се установява умерена левкоцитоза в левкоцитната формула - широко плазмени лимфоцити (атипични мононуклеари). Най-често те се намират в средата на заболяване. При децата тези клетки могат да присъстват в кръвта в продължение на 2-3 седмици. Броят на атипичните мононуклеарни клетки, в зависимост от тежестта на възпалителния процес, варира от 5 до 50% (или повече).

С какви заболявания може да се бърка инфекциозна мононуклеоза?
Инфекциозната мононуклеоза трябва да се диференцира с:
ARVI аденовирусна етиология с изразен моноядрен синдром;
дифтерия на орофаринкса;
вирусен хепатит (иктерична форма);
остра левкемия.

Трябва да се отбележи, че най-големите трудности възникват в диференциалната диагноза на инфекциозна мононуклеоза и остри респираторни вирусни инфекции аденовирусен етиология, характеризиращ се с наличието на мононуклеарни изразен синдром. В тази ситуация отличителните белези включват конюнктивит, хрема, кашлица и хрипове в белите дробове, които не са характерни за жлеза. Черният дроб и далакът в ARVI също се увеличават доста рядко, а атипичните мононуклеари могат да бъдат открити в малки количества (до 5-10%) веднъж.


EBV - причината за автоимунни заболявания, рак и синдром на хроничната умора?

Учените от Центъра за изследване на рака в Германия откриват съществуването на няколко вида вирус на Epstein-Barr, които се различават по степента на агресия. Според западните експерти около 95% от населението на Централна Европа е заразено с EBV. Разликите в симптомите са много значими, което се обяснява със степента на реакция на имунната система. Също така повлияни от предишни курсове на антибиотична терапия, гастроинтестинални инфекции, стрес. Основната деструктивна работа на EBV в организма е насочена към механизмите на имунитета.
Вирусите блокират защитните реакции на организма, предотвратяващи въвеждането и разпространението на патогена в клетките.
Вероятно вирусът на Epstein-Barr е липсващата връзка в разбирането на причините за синдрома на хроничната умора по пътя към създаването на ефективни лекарства. Във всеки случай, характеристиките на вируса, съществуването на различни щамове трябва да се вземат предвид от лекарите в диагностиката, когато специалистите вземат решение как да лекуват малки и възрастни пациенти.
Както учените казват, сега медицинската общност "подценява" вируса на Epstein-Barr. агент причинител на инфекциозна мононуклеоза счита спусък за имуносупресия образуване кофактор неходжкинов лимфом, В-клетъчен лимфом, СПИН. Слабостта на имунната защита води до неконтролирано възпроизвеждане на заразени В лимфоцити и растеж на злокачествени тумори.
Инфекцията с различни щамове на вируса на Epstein-Barr отваря пътя към други инфекциозни агенти. Човешки херпес вирус тип 8, вируси на хепатит В и С, EBV е група от патогени, участващи в развитието на 10-15% от всички видове рак. През последните години се появиха доказателства за връзката между EBV и автоимунните процеси в човешкото тяло. Тази група заболявания включват ревматоиден артрит, множествена склероза, системен лупус еритематозус.

Със съкращения от тук - https://bg.corporaciomedicacatalana.com/oslozhnenija-posle-infek … mononukleoza.html, това явно е компютърен превод



Още за Епщайн Бар и последствията от него -

Вирусът Epstein-Barr по време на първичната инфекция навлиза в клетките на лигавицата на орофаринкса, където се размножава и навлиза в кръвта. След като влезе в кръвта, вирусът на Епщайн-Бар започва да атакува клетките на имунната система - В-лимфоцити. Основните мишени за вируса на Епщайн-Бар са В-лимфоцитите.
След проникването на В-лимфоцитите вирусът на Епщайн-Бар води до трансформация на клетка, която започва да се размножава енергично и произвежда два вида антитела. Трансформираните В лимфоцити произвеждат антитела към вируса и към самите тях. Поради интензивното размножаване на трансформирани В-лимфоцити, техният брой се увеличава, а клетките запълват лимфните възли и далака, което води до увеличаване на техния размер. След това тези клетки умират и вирусите влизат в кръвта. Антитела към вирусите на Epstein-Barr образуват с тях циркулиращи имунни комплекси (CIC), които се разпределят в кръвта към всички органи и тъкани. ЦИК са много агресивни съединения, тъй като веднъж в тъкан или орган те провокират развитието на автоимунно възпаление. Следствие от този тип възпаление може да бъде развитието на системни автоимунни заболявания, като:
Системна лупус еритематозус;
Ревматоиден артрит;
Тиреоидит Хашимото;
   Това е развитието на автоимунни заболявания, което е една от опасностите от вируса Епщайн-Бар.
Самите трансформирани лимфоцити се разрушават от други типове имунокомпетентни клетки. Обаче, тъй като самите В-лимфоцити са клетки на имунната система, тяхната инфекция води до имунен дефицит. Такова състояние на неподходящ имунитет може да доведе до злокачествена дегенерация на лимфоцитна тъкан, водеща до образуване на лимфоми и други тумори. Като цяло, опасността от вируса на Епщайн-Бар е, че заразява клетките на имунната система, образувайки различни състояния, които могат да провокират развитието на сериозни заболявания. Въпреки това, такива тежки заболявания се развиват само ако клетките, които унищожават инфектирани В-лимфоцити, вече не се справят със задачата си.
Ето защо, вирусът на Епщайн-Бар е опасен, защото може да провокира развитието на следните патологии:
Пролиферативният синдром (болестта на Дънкан), при който се образува огромен брой В-лимфоцити, което може да доведе до разкъсване на далака, анемия, изчезване на неутрофили от кръвта, еозинофили и базофили. Пролиферативният синдром на фона на имунодефицита, като правило, води до смърт. В други случаи е възможно да се спаси живота на хората, но впоследствие те развиват анемия и лимфом;
Ангиоимунобластна лимфаденопатия;
Хемофагоцитен синдром;
Имунна тромбоцитопенична пурпура;
Апластична или хемолитична анемия;
DIC синдром;
тимома;
Космати левкоплакия на устата;
Лимфом на Буркит;
Назофарингеален карцином;
Недиференциран назофарингеален рак;
Лимфоми на централната нервна система;
Синдром на Бела;
Синдром на Guillain-Barre;

Изследването на вируса Епщайн-Бар през последните години коренно промени идеята за всичко, свързано със здравето. Той тормози човешкото тяло изцяло, причинявайки най-разнообразни и понякога несвързани патологии.
Оказа се, че вирусът на Епщайн-Бар, от категорията на тези болести, които никой не е обмислял преди, причинява значителна вреда на хората и също е основната причина и предизвика много неприятни и дори опасни здравословни проблеми.
Тази инфекция не се поддава на пълно унищожение и продължава да разваля живота на човек от въвеждането му в тялото, което води до най-непредвидими последствия. Според статистиката вирусът Epstein-Barr живее в тялото на 60% от децата под 5-годишна възраст и почти 100% от възрастното население на планетата Земя.

Какво е това заболяване?
Този вирус е от херпесния род, а именно херпес тип 4. Вирусът на Епщайн-Бар започва с имунитет, централната нервна система, както и всички човешки системи и органи.
Въвеждайки се през лигавиците на устата и носа, тя прониква в кръвния поток и се разпространява през тялото. Ето защо EBV е много разнообразен и може да има различни прояви, вариращи от лека болест до изключително сериозни здравословни проблеми.
Има случаи, когато самият носител на вируса Епщайн-Бар не страда от проявленията си. Много известни лекари го смятат за виновник на всички съществуващи болести сред човечеството.
В медицинската литература за по-добро визуално възприятие вирусът Epstein-Barr е съкратен като VEB или WEB.

Последните изследвания показват, че вирусът на Епщайн-Бар е провокиращ фактор за други патологии, които не могат да бъдат напълно излекувани.
Ревматоиден артрит;
Автоимунен тироид;
Захарен диабет.
Въпреки това, инфекцията не води до заболявания самостоятелно, но взаимодейства с други вирусни лезии.
Ако човек е склонен към синдрома на хроничната умора и му се струва, че не получава достатъчно сън, има недостиг на витамини в организма или реакция на метеорологичните условия, тогава е възможно вирусът Епщайн-Бар да провокира всички гореспоменати симптоми.
VEB, като останалите не могат да бъдат напълно излекувани. EBV клетките остават в тялото за цял живот и тяхното влияние се контролира от имунната система. Когато имунитетът намалява, вирусът става активен.

Лекари от цял ​​свят са изправени пред задачата да измислят превантивни лекарства за борба с този вирус, тъй като той е провокиращ фактор в развитието на онкологични процеси и други опасни заболявания.

Хронична EBV инфекция
Ако имунният отговор не е достатъчно ефективен, може да се развие хронична инфекция с вируса на Епщайн - Бар, изтрита, активна, генерализирана или атипична.
Размазано: температурата често се повишава или остава за дълго време в рамките на 37–38 ° C, може да се появи умора, сънливост, мускулни и ставни болки и разширяване на лимфните възли.
Нетипично: често се появяват инфекции - чревни, пикочни пътища, повтарящи се простуди. Те са продължителни и трудни за лечение.
Активни: симптоми на мононуклеоза (повишена температура, възпалено гърло, лимфаденопатия, хепато- и спленомегалия) се появяват отново, често усложнени от бактериални и гъбични инфекции. Вирусът може да причини увреждане на лигавицата на стомаха и червата, пациентите се оплакват от гадене, диария, коремна болка.
Генерализиран: увреждане на нервната система (енцефалит, радикулоневрит), сърцето (), белия дроб (пневмонит), черния дроб (хепатит).
При хронични инфекции е възможно да се открие както вирусът в слюнката чрез PCR метода, така и антитела към ядрени антигени (IgG-EBNA-1), които се образуват само 3-4 месеца след инфекцията. Това обаче не е достатъчно, за да се постави диагноза, защото същата картина може да се наблюдава при напълно здрав носител на вируса. Имунолозите изследват целия спектър на антивирусни антитела поне два пъти.
Увеличаването на количеството на IgG към VCA и ЕА би предполагало рецидив на заболяването.

Колко опасен е вирусът Epstein - Barr?

Генитални язви, свързани с EBV
Заболяването е доста рядко, е по-често при млади жени. На лигавицата на външните полови органи изглежда доста дълбока и болезнена ерозия. В повечето случаи освен язви се развиват и общи симптоми, характерни за мононуклеозата. Ацикловир, който се е доказал в лечението на херпес тип II, с генитални язви, свързани с вируса на Epstein-Barr, не е много ефективен. За щастие обривът минава и рядко се повтаря.

Хемофагоцитен синдром (Х-свързана лимфопролиферативна болест)
Вирусът на Епщайн - Бар може да зарази Т-лимфоцитите. В резултат на това започва процес, който води до разрушаване на кръвните клетки - червени кръвни клетки, тромбоцити, левкоцити. Това означава, че в допълнение към симптомите, характерни за мононуклеоза (треска, лимфаденопатия, хепатоспленомегалия), пациентът развива анемия, хеморагичен обрив и съсирването на кръвта е нарушено. Тези явления могат спонтанно да изчезнат, но те също могат да бъдат фатални, поради което изискват активно лечение.

Онкологични заболявания, свързани с EBV
В момента ролята на вируса в развитието на такъв рак не се оспорва:
лимфома на Буркит
назофарингеален карцином,
болест на Ходжкин,
лимфопролиферативно заболяване.

Burkitt лимфом се появява при деца от предучилищна възраст и само в Африка. Туморът засяга лимфните възли, горната или долната челюст, яйчниците, надбъбречните жлези и бъбреците.
Назофарингеалният карцином е тумор, разположен в горната част на назофаринкса. Проявява се чрез запушване на носа, кървене в носа, загуба на слуха, възпалено гърло и персистиращо главоболие. Най-често се срещат в африканските страни.
Лимфогрануломатоза (иначе - болестта на Ходжкин), напротив, често засяга европейците от всякаква възраст. Проявява се с увеличаване на лимфните възли, обикновено няколко групи, включително гръдния кош и интраабдоминалната треска, загуба на тегло. Потвърдена е диагнозата на биопсия на лимфен възел: открити са гигантски клетки Ходжкин (Reed - Berezovsky - Sternberg). Лъчева терапия позволява стабилна ремисия в 70% от пациентите.
Лимфопролиферативно заболяване (плазмена хиперплазия, Т-клетъчен лимфом, В-клетъчен лимфом, имунобластичен лимфом) е група от заболявания, при които настъпва злокачествена пролиферация на клетки от лимфоидна тъкан. Заболяването се проявява с увеличени лимфни възли, а диагнозата се поставя след биопсия. Ефективността на химиотерапията варира в зависимост от вида на тумора.

Автоимунни заболявания
Въздействието на вируса върху имунната система причинява смущения в идентифицирането на собствените му тъкани, което води до развитие на автоимунни заболявания. EBV инфекцията е сред етиологичните фактори за развитието на SLE, хроничен гломерулонефрит, автоимунен хепатит и синдром на Sjogren.

Синдром на хронична умора
   Синдромът на хроничната умора може да е проява на хронична EBV инфекция.
Често се свързва с вируси от групата херпес (към която принадлежи вирусът Epstein - Barr). Типични симптоми на хронична инфекция с EBV: разширени лимфни възли, особено цервикални и аксиларни, фарингити и субфебрилни, се комбинират с изразения астеничен синдром. Пациентът се оплаква от умора, загуба на памет и интелигентност, неспособност за концентрация, главоболие и мускулни болки, нарушения на съня.


Ако пациентът има симптоми на инфекция с вирус Epstein-Barr, той трябва да бъде прегледан и лекуван от специалист по инфекциозни заболявания. Въпреки това, често такива пациенти първоначално се обръщат към общопрактикуващ лекар / педиатър. С развитието на усложнения или заболявания, свързани с вируса, се назначават консултации със специализирани специалисти: хематолог (с кървене), невролог (с развитие на енцефалит, менингит), кардиолог (с миокардит), пулмолог (с пневмонит), ревматолог (със съдови и ставни лезии). В някои случаи е необходимо да се консултирате с УНГ лекар, за да изключите бактериалната ангина.

От тук, със съкращения - https://beasthackerz.ru/bg/fleshka/vysypaniya-pri-epshtein-barr- … i-voprosy-di.html

Много ценна информация за мен.Аз си признавам ,че скоро научих за този вирус и сега чет всичко което ми попадне .
Адмирации за събраната информация.Ще я препрочитам още.

Добре, трябва да има някакъв ефективен метод - например виното как му действа, какво казват специалистите - но то, вие цитирате някакви чужди източници, а истината е че в различни части на света хората различно реагират на храни и напитки.  Така че някой българин какво казва ще ми е интересно.

Следя темата с интерес. Преди 15 дни стойностите на антитела за ЕПВ ми бяха мноооого високо,тоест тъкмо съм го изкарала. Като 2 месеца бях с подути лимфни възли на главата,които ти се скриваха,ти се появяваха и супер много завишени еозинофилни левкоцити. Пия вече втори ден изопринозин (който всъщност ми беше изписан от Личният лекар, хематолога при който ходих няма да го коментирам) и следя темата с интерес.
ПС: тъкмо бяхме замислили да правим бебе2,но... Според личният лекар може,като свърша изопринозина и ако ПКК ми е ок...

Ана, Епщайн-а не отпуска лесно. Взимайте изопринозин минимум 2-3 месеца по схемата, която Ви е дадена и после отново изследване. Следете си всъщност нивата на чернодробните ензими, профил холестерол и БИЛИРУБИНИТЕ - те са показателите на активен Епщайн. Не е нужно постоянно да правите скъпите изследвания.
Кръвни изследвания - на всеки 3 месеца.
Казвам Ви го от моя опит, трупан с годините. Имам хроничен Епщайн и след 15 г. този приятел отново ми се обади. 7 схеми вече зная за изопринозин-а, но не ми помогнаха, спра го и след няма и месец отново почувствам симптомите - това ми е главоболие леко, температура - 37,00 до 37,2-3, отпадналост и неприятност в гърлото, болки по ставите.  Правя си изследване и билирубините и ензимите отново разбъркани.
Затова си напаснах моя си схема, първо високите дози и постепенно разреждах, както се случи сега с този Ковид, където ни плашат - изопринозин-а ми помогна много, защото така или иначе си го взимах и ми се оказа и като превантивна мярка, бях на 1 всеки ден, сега го взимам през ден по 1, но това ще е доста напред във времето. Ще го спирам само, когато трябва да си правя изследванията, тези дни отново ще си пускам, че последните са ми от средата на януари и позакъснях. На 3 месеца стриктно трябва - аз си пускам пълен пакет, в който влиза всичко - в "Рамус" или "Цибалаб" имат, влизат най-необходимите първични неща и така излиза много изгодно.
И си следете температурата.
От Епщайна наградите са ми артроза и Хашимото-то, държа ги засега под контрол.

То всъщност Епщайна е инфекциозна мононуклеоза,нали така 🧐 Изопринозина не ми е изписан по схема 😕 Прочетох и по-нагоре и в други теми,че се пие по схема,но не успях днес да се свържа с ЛЛ,изписал ми ги е 3х2т. Благодаря за съветите за изследвания,полезно. Иначе тези са ми от преди 15-20 дни

Не се притеснявайте за това. Това показва само, че е имало досег с вируса. Нямате  активен. Ако  са  Ви добре показанията на БИЛИРУБИНИТЕ - ОБЩ И ДИРЕКТЕН, и чернодробните ензими, няма смисъл изобщо да взимате изопринозин.
Епщайн бар  вируса го има във всеки. Ай гг показва,  че  някога  сте  преболедувала,  такова положително има в  97%  от населението на земята.
Имате ли температура, писах Ви в кои граници, отпадналост, главоболие, афти в устата, артритни промени, болки по ставите, болки в гърлото - Епщайна НЕ се свързва с грипните вируси.

Здравейте! И аз се интересувам от темата. При мен двама специалисти ми казаха, че имам реактивация на Ебщайн на база на тези изследвания. Аз имам температура 37.1-37.2 от повече от 3 месеца, дразнене в гърлото и заглъхване на ушите. Температурата си е постоянна от самото начало, другите оплаквания ту се появяват, ту отшумяват. Предписаха ми изопринозина по схема 2*2*1 за 20 дни. Сега като ви чета почвам да се притеснявам да не е за прекалено кратко време

Напишете, моля схемата ясно. Какво е това 2 пъти по 2, пък после по 1? За мен лично поне 3 месеца трябва да пиете с почивка, щом са Ви казали 20 дни, после почивка 10 дни и после отново изследвания. Но... направете си холестерол профил, и билирубините, чернодробните ензими.
Вижте си и хормоните на щитовидната жлеза плюс Тат и Мат, както и ревмафактор.
Епщайна може да направи Хашимото и артрит.
Изопринозин има много схеми. Но за Епщайн той е единствен, хубавото е, че го има.
При взимане на изопринозин се следи пикочната киселина.
Затова най-добре са пакетите в лабораториите, - излизат по-изгодно и включват най-нужните първични изследвания, в които влизат всичко по-горе изброено, без хормоните на щитовидната, но и те си имат отделни пакети някои за тях.
На 3 месеца си правете тези изследвания и се следете редовно.
Пийте мащерка, и жълт кантарион, те са от билките са Епщайн. Но при жълтия кантарион, при слънце не излизайте без шапка на главата. Аз ги пия и двете билки, с много кратки почивки и после пак.
Изопринозин-а е хубав, той ми  помогна много, когато преди години имах проблеми, тогава се влачих 2 години, докато намеря лекар, който да ме насочи и да разбира за онези години поне малко от Епщайн, както и сега.

*

2*2*1 означава сутрин 2 таблетки, обяд 2, вечер 1 и така 20 дни.
Хашимото имам установено преди 4 години, антиталата така или иначе са ми завишени, даже сега са по-добре, отколкото бяха тогава. Чернодробните ензими са ми в граница, нямам нарушения и оплаквания с органи (черен дроб, далак..). И урина съм си пускала - всичко е наред.
Тези билирубини в кръв ли да ги изследвам?