Ще се опитам постепенно да събера информация на едно място за вирусът на Епщайн Бар, който се оказва доста коварен - аз живея с хроничен Епщайн Бар от почти 20 години, много трудно тогава преди около 20 г. намерих лекар, който да ме насочи за изследвания и диагностика, 2 години си ходих с неустановена температура все около 37,00 до 37,3, постоянна умора, леко главоболие, проблеми с гърлото и носа, болки по стави - и този букет беше на приливи и отливи, лекари вдигаха рамене, докато не попаднах на д-р Зоя Маджарова, гастроентеролог, която ме насочи към вирусологията на Исул - тогава едно от малкото места в Б-я, които правеха изследване за това нещо тогава и направих и за Епщайн всичките имуноглобулини и за Херпес зостер и Херпес Симплекс, и после д-р Маджарова ме насочи към специализиращата тогава гастроентерология в МВР болница - д-р Михаела Петрова и която точно се интересуваше от Епщайн Бар вируси. Тогава тя ми даде да пия изопринозин по схема и вирусът ми се кротна за малко - около 15 год., но... се оказа, че той тихичко си е работил и постепенно се сдобих с хипофункция на щитовидната жлеза и Хашимото, артрит начален стадий и др. и правя усилен детокс на лимфна система, отново взимам изопринозин, даден ми по схема, вече научих няколко схеми за това лекарство, но всяко е индивидуално. Честно казано и си експериментирам върху себе си за някои неща, без тежки лекарства взимане, но с добавки, билки, изопринозин - как ще бъде по-натам.
Приятелят ми Бар се обади отново това лято, взимах изопринозин, поскри се, но октомври отново си показа "рогцата", и сега вече по-дълго ще взимам изопринозин, който сама реших да го продължа по-дълго време, вследствие на това, че лятото се оказа, че не е бил по-силно "укротен", а и защото получих повече проблеми с болки по ставите и около Хашимото някои неща, които ще следя като правя изследвания на 3 месеца.
И така първите статии, взети от Фейсбук, преведени от книга на Антъни Уилямс от админите на страницата "Лечитулят медиум", в които авторът доста обяснява за Епщайн Бар вируса.
Сред лекарите в днешно време най-много има сред гастроентеролозите да са запознати с него, както и някои УНГ, инфекционисти, имунолози, НО... много малко сред тях му обръщат внимание.
Повечето, ако насочат за изследване имуноглобулинът на Епщайн Бар за отминал период, даже и да е над нормата казват, че това е отминало, но... истината за мен, до която стигнах, съжителствайки с този приятел е, че много бавно уврежда и прави страшно големи бели, напр. Хашимото и хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, може да докара Ходжкин, ревматоиден артрит, рак на лимфната система и др.
ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ХАШИМОТО, ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ И ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ
Знаете ли, че болестта на Хашимото, хипотиреоидизмът и хипертиреоидизмът са все още загадка за медицинските среди? Какво ги предизвиква и какви са необходимите стъпки за лечение все още не е известно. Въпреки че са много добронамерени, лекарите дават препоръки за тези и за много други заболявания без да знаят какво стои зад тях. В резултат хората получават неточни диагнози и невярната информация, която не им позволява да се излекуват. По-долу е посочена истинската причина за тези заболявания, като повече информация може да откриете в книгата на Антъни Уилям Thyroid Healing („Лечение на щитовидната жлеза“, все още непреведена на български език).
Знанието е сила
Първото нещо, което трябва да се осъзнае, е колко въздействащо е просто да знаем какво стои зад нашето състояние и симптоми. Ако са ви поставили объркваща диагноза за автоимунно заболяване и са ви казали, че тялото ви атакува само себе си, вие може би се чувствате безсилен и обезсърчен. Искам да ви кажа, обаче, че тялото ви не атакува само себе си. Тялото ви е на ваша страна и се бори за вас всеки ден. То никога не атакува само себе си. Това е погрешна теория, която се е превърнала в погрешно широкоразпространено вярване, което е пагубно за здравето ви и за здравето на вашите близки. Можете да научите повече за това в Thyroid Healing („Лечение на щитовидната жлеза“). Ще ви споделя също така и истинската причина за състоянието на щитовидната ви жлеза. Когато знаете истинската причина за симптомите си, само тогава можете да започнете да се лекувате истински, да възстановите здравето си и да си върнете живота обратно.
Причина за почти всички случаи на Хашимото, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм е патоген в тялото, който атакува щитовидната жлеза. Този патоген е вирусът на Епщайн-Бар (ВЕБ). Затова не щитовидната жлеза е отговорна за вашите симптоми. Вирусът, който инфектира щитовидната ви жлеза и създава проблеми е виновникът, а не че тялото ви атакува щитовидната жлеза, както погрешно вярват медицинските среди. Щитовидната жлеза не е агресорът, а е жертва на вирус. И тялото ви не атакува само себе си, а атакува вируса, създаващ симптомите, които имате.
Когато най-накрая разберете, че тялото ви се бори за вас, а не срещу вас, и че има нежелан патоген в организма ви, имунната ви система включва на скорост и започва да се бори дори още по-ефективно заради вас и вашето здраве. Това е много важно да се разбере заради погрешната информация, която се разпространява днес и не позволява на хората да се излекуват. Просто знаейки и разбирайки дълбоко в себе си, че тялото ни е на наша страна и че то се бори с вирус, а не със себе си, е първата важна стъпка към постигането на истинско здраве. Ето затова познаването на истината е толкова важно за вашето излекуване.
Хипотиреоидизъм и болест на Хашимото
Когато имате симптоми на хипотиреоидизъм и Хашимото, те не са причинени от щитовидната жлеза, а от вируса на Епщайн-Бар, както вече стана дума. Когато щитовидната жлеза функционира нормално, има много малко и незначителни симптоми, които се проявяват, например температурни колебания. Това е така, защото Т3 и Т4, единствените хормони, за които е известно, че се синтезират от щитовидната жлеза, не са толкова важни за общото ни здраве, както вярват медицинските среди. Т3 и Т4 са понастоящем погрешно считани за хормони, които поддържат нашата жизненост. Обаче, дори при някои хора тези хормони да са с нормални стойности, те пак имат симптоми, които се свързват с болестта на Хашимото като наддаване на тегло, загуба на тегло, опадане на косата, болки, нощно изпотяване, промяна в настроението, замъглено мислене и умора. Затова не нивата на хормоните са определящи, въпреки че е важно да се поддържат оптимални нива на Т3 и Т4. А истинската причина зад тези симптоми е ВЕБ, който предизвиква слаба инфекция, която не може да се засече от медицинските среди. Всички от горепосочените симптоми, както и много други, са вирусни симптоми – някои са симптоми на вирус, намиращ се в друг орган, като черния дроб – а не симптоми, причинени от щитовидната жлеза.
В Thyroid Healing Антъни Уилям дава детайлна информация за двата неоткрити още хормона на щитовидната жлеза. Тези хормони, R5 и R6, са много по-важни за нашето здраве и благоденствие, отколкото Т3 и Т4. Обяснява се също как ВЕБ инфектира черния дроб и други органи в тялото и как създава горепосочените симптоми.
Болестта на Хашимото е по-напреднала форма на хипотиреоидизъм. Въпреки че някои източници твърдят, че е точно обратното, а именно че болестта на Хашимото създава хипотиреоидизъм – това не е вярно. И от това какво се случва в живота ви, от какво друго е стресирана имунната ви система, от диетата ви и други фактори, описани в Thyroid Healing, ще зависи колко бързо вирусът ще прогресира от хипотиреоидизъм (леко увреждане и намалена функция на щитовидната жлеза) до болест на Хашимото (силно възпалена и увредена щитовидна жлеза). Раждането на дете е особено силен фактор за развитие на Хашимото, затова сигурно сте чували за много наскоро родили майки, които са развили тази болест или непосредствено след раждането или дори три години по-късно.
Хипертиреоидизъм
Когато някой развие хипертиреоидизъм, това означава, че ВЕБ атакува специално щитовидната жлеза, което води до разрастване на тъканта. Вирусът атакува щитовидната жлеза толкова настървено, че тя създава повече тъкан, за да се предпази, в резултат на което започва да произвежда и повече хормони. Важно е да се разбере, че това е метод за защита срещу вируса и че именно той създава неприятните симптоми, защото така хората ще предприемат нужните стъпки да се освободят от ВЕБ и ще започнат да се лекуват.
Често се смята, че хората, страдащи от хипертиреоидизъм не могат да наддадат на тегло, но всъщност има много хора с тази болест, които имат излишни килограми. На тях им се казва, че случаят им е изключение от общото правило, въпреки че тези случаи не са редки. Тези, които наддават на тегло и имат хипертиреоидизъм, просто имат друга разновидност на ВЕБ, дори повече от една разновидност, които са се установили в техния черен дроб. С времето черният дроб започва да работи на по-бавни обороти заради натрупаните вирусни отпадъци и токсини. Точно тази намалена функция на черния дроб причинява наддаването на тегло, а причината не е в щитовидната жлеза, както се счита.
https://web.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/799027030570806?__tn__=K-R
ИСТИНАТА ЗА ХОРМОНИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
В книгата Thyroid Healing на Антъни Уилям (“Лечение на щитовидната жлеза“, все още непреведена на български език), Антъни доста подробно разглежда въпроса за хормоните, свързани със щитовидната жлеза, изследванията, които се правят (включително на антитела), връзката между йода и здравето на жлезата, както и последствията от хормонозаместващата терапия. От написаното може да се направи изводът, че това, което ние знаем и сме чели и това, върху което се основават диагнозите и лечението на щитовидната жлеза, много често е неточно и непълно, а понякога дори невярно.
Хормони на щитовидната жлеза
От всички функции на щитовидната жлеза, една от най-маловажните е производството на хормоните Т3 и Т4, които далеч не са толкова важни, колкото смятат лекарите. Наистина, щитовидната жлеза е отговорна за поддържане на хомеостазата, но това не се случва изцяло чрез тези два хормона. Ако Т3 и Т4 бяха толкова важни за щитовидната жлеза, то тогава преминаването на хормонозаместваща терапия, щеше да разреши всичките ни проблеми (като наддаване на тегло, косопад, умора, безсъние и т.н.), а на практика това не се случва. Наистина, при някои хора има реални здравословни подобрения, но те по-скоро се дължат на подобрената диета и на повечето физическа активност, на която се подлагат след диагностицирането им.
Всъщност Т3 и Т4 са отговорни единствено за поддържането на баланса на имунната система (за да не реагира тя прекалено бурно или недостатъчно адекватно на външните дразнители), за регулацията на температурата на тялото и за подпомагане функциите на панкреаса. И при понижено производство на тези хормони появилите се симптоми са на практика много малко. Още повече, че тялото ни има вградени многопластови компенсаторни механизми, с които да компенсира по-ниското производство на тези хормони без това да доведе до появата на реални симптоми. В този компенсаторен механизъм са включени черният дроб, панкреасът и надбъбречните жлези. При провежданите изследвания обаче, тези механизми не се вземат предвид и на практика диагнозите и лечението, което ни предписват е основано на лимитирана информация на нивата на Т3, Т4, ТSH и TRH.
Всъщност най-важната функция на щитовидната жлеза е да играе ролята на институционална памет и миротворец между отделните органи и жлези. Тази функция, обаче не е свързана с хормоните Т3, Т4, TSH и TRH. Тя по-скоро се изпълнява от два неоткрити хормона на щитовидната жлеза - R5 и R6, които имат ключова роля за излъчването на честоти, наподобяващи радиочестотите, чрез които се пренася информация и се контролира тялото. За тези хормони тялото има налични още по-сигурни механизми за защита и е на практика невъзможно те да намалеят.
Изследвания за щитовидната жлеза
Докато медицинските среди не разберат и не приемат факта, че целият набор от симптоми и оплаквания, които се преписват на проблеми със щитовидната жлеза, всъщност се дължат на нискостепенна инфекция, предизвикана от вируса на Епщайн-Бар, всички изследвания, които се назначават във връзка със щитовидната жлеза, ще останат ненадеждни. (За повече информация за причината за болестите, свързани със щитовидната жлеза, моля вижте публикацията: „Истинската причина за Хашимото, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм": https://www.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/799027030570806?__tn__=K-R). Това, от което хората наистина имат нужда са по-съвременни тестове за Епщайн-Бар вируса, които да проследяват къде се намира вирусът в човешкото тяло, как се придвижва през отделните системи, какво е нивото му в различните органи и системи, как се храни и мутира.
Имайки предвид горното, изследванията, които сега се правят на щитовидната жлеза могат да ни покажат до известна степен как Епщайн-Бар вируса е повлиял функциите на жлезата, но не могат да ни дадат обяснение за нашето състояние. Още повече, че тези изследвания не могат да се считат за напълно точни, защото показателите на хормоните варират в големи граници в зависимост от това през кое време на деня се вземат пробите и какво е нивото на стрес на дадения човек в момента.
Например Т3, Т4 и TSH могат да се повишат, ако поради стрес (заради вземането на кръв, заради притеснение от резултатите или от общ характер) или поради неправилно функциониране на надбъбречните жлези, нивата на адреналин и кортизол са завишени. По-конкретно, когато адреналинът и кортизолът, които са стероиди по своя характер, се повишат, процесът на хомеостаза се нарушава, което от своя страна води до нереално високи резултати на хормоните, свързани с щитовидната жлеза. По-голямото количество адреналин и кортизол могат също така да стимулират мозъка и съответно хипофизата, която е отговорна за синтеза на TSH, което също може да доведе до нереални резултати.
Така ако се вземат проби през няколко дена, резултатите могат да бъдат напълно различни. Хора, които нямат проблеми с щитовидната жлеза, могат да бъдат диагностицирани погрешно заради неточността на тестовете, както и такива, които имат реални проблеми, могат да имат изследвания в норма. Според Антъни Уилям, за да получим що-годе надеждни резултати, трябва да се правят изследвания всеки ден в рамките на 30 дни и след това те да се осреднят. Но дори и тогава, те пак няма да са достатъчно показателни за реалното ни състояние. Това обаче не означава, че не трябва да си правим изследвания. Означава само, че трябва да гледаме на резултатите през призмата на вече поясненото по-горе.
Изследването на антитела също е подвеждащо, защото болестите на щитовидната жлеза не са автоимунни, тялото не атакува жлезата и не това е истинската причина за всички оплаквания. По-скоро щам на Епщайн-Бар вирус атакува щитовидната жлеза и я възпалява и/или нарушава функциите й. Затова, според Антъни Уилям, откритите антитела не са антитела, които тялото създава, за да атакува щитовидната жлеза, както мислят лекарите, а са антителата, които имунната ни система създава, за да атакува вируса. Затова тези антитела всъщност работят в наша полза. Ако изследванията ви покажат, че имате завишени антитела, това е показателно за вирусна активност в жлезата. Ако резултатите не са завишени, обаче, това не означава непременно, че в щитовидната ви жлеза няма вирус. Причините за последното могат да бъдат следните – от една страна, лабораторните тестове все още не са достатъчно прецизни и не винаги могат да „хванат“ малки количества антитела, а от друга, вирусът Епщайн-Бар има толкова много разновидности и мутации, че тестовете все още не могат да уловят всички създавани от организма антитела.
* Горният текст е обобщение на няколко глави от книгата на Антъни Уилям Thyroid Healing – „Лечение на щитовидната жлеза“, която все още не е преведена на български език. Още по-подробна и пълна информация можете да видите в самата книга на английски език или в българското издание, когато то излезе на пазара.
https://web.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/806008849872624?__tn__=K-R
Дефицит на CD8 + Т-клетки, инфекция с вирус на Епщайн-Бар, дефицит на витамин D и стъпки към автоимунитета: унифицираща хипотеза.Pender MP 1 .
1Медицински факултет, Университета на Куинсланд, Брисбейн, QLD 4072, Австралия.
Дефицитът на CD8 + Т-клетки на имунната система е характеристика на много хронични автоимунни заболявания, включително множествена склероза, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, синдром на Sjögren, системна склероза, дерматомиозит, първична билиарна цироза, първичен склерозиращ холангит, улцерозен колит, болест на Crohn, псориазис, витилиго , бульозен пемфигоид, алопеция ареата, идиопатична дилатационна кардиомиопатия, захарен диабет тип 1, болест на Грейвс, тиреоидит на Хашимото, миастения гравис, IgA нефропатия, мембранозна нефропатия и злокачествена анемия. Той се среща и при здрави кръвни роднини на пациенти с автоимунни заболявания, което предполага, че той е генетично определен. Тук е предложено, че дефицитът на CD8 + Т-клетките е в основата на развитието на хронични автоимунни заболявания чрез нарушаване на CD8 + T-клетъчния контрол на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар (EBV), в резултат на което EBV-инфектираните автореактивни В-клетки се натрупват в целевия орган където те произвеждат патогенни автоантитела и осигуряват сигнали за костимулиращо оцеляване на автореактивни Т клетки, които иначе биха умрели в целевия орган. Предполага се, че автоимунитетът се развива в следните стъпки: (1) CD8 + Т-клетъчен дефицит, (2) първична EBV инфекция, (3) намален CD8 + T-клетъчен контрол на EBV, (4) повишено EBV натоварване и повишени анти-EBV антитела. , (5) EBV инфекция в целевия орган, (6) клонова експанзия на EBV-инфектирани автореактивни В-клетки в целевия орган, (7) инфилтрация на автореактивни Т клетки в целевия орган и (
развитие на ектопични лимфоидни фоликули в целевия орган. Предполага се също така, че лишаването от слънчева светлина и витамин D в някои географски ширини улеснява развитието на автоимунни заболявания чрез влошаване на дефицита на CD8 + Т-клетки и по този начин допълнително влошаване на контрола на EBV. Хипотезата прави прогнози, които могат да бъдат тествани, включително предотвратяване и успешно лечение на хронични автоимунни заболявания чрез контролиране на EBV инфекцията.
Група, следете си нивата на вит. Д ! Дори и през лятото! Прекарвала съм месец на плажа без да успея да го повиша!
Взето от Фейсбук групата "Хронични възпаления", поста е от Маргарита Кънчева - https://web.facebook.com/groups/360461317933705/search/?query=%D … mp;epa=SEARCH_BOX
Епщайн Бар вирусът прави следното: Хашимото и Хипофункция, Ревматоиден артрит, яде дискове по гръбнака, причинява болки в кръста, мигрена, апатия, депресия посред лято, Множествена склероза, лимфоми, ПМС синдром и проблеми по време на пуберитет, бременност и раждане, перименопауза, хронична умора, забавени реакции, обща отпадналост, слаба имунна система, чести вирусни инфекции, ларингити, фарингити, ушни проблеми, проблеми със зачеването, следродилна депресия и болки в кръста, разяжда венци и много, много други в зависимост от индивидуалните ни слаби места.
Вирусът се настанява в органите ни, обожава животински протеин, млечни и яйца, захар. Храни се с тежки метали, затова напада първо черния дроб.
Обожава хормоните на стреса и се храни с тях, особено кортизол: затова най-тежките му фази се отключват по време на пуберитет, беремнност, раждане, менопауза и стрес от друг характер: в работата, семейството, други стресови фактори, т.е. по време на хормонална буря в тялото.
Затова всички отключваме Хашимото след стрес, просто вирусът е по-активен тогава и отваря автоимунно заболяване. Жените отключват тези заболявания по-често, защото фактора месечен цикъл, естрогенни нива, завихрят месечна хормонална буря в телата ни.
Вирусът никога не е сам и по някое време вика на купона и другите от семейството херпесни: Симплекс тип 1 и тип 2, херпес Зостер, Хепатит, също бактерии: Хеликобактер, Йерсиния, Стрептококи и други коки, Кандида и други.
Вирусът събаря имунитета и ни прави лесна мишена за всичко, което мине.
Той има 60 щама, 20 от които агресивни и се развиват бързо, като минават през 4 фази: първата е тиха и незабележима, втората е изявена като мононуклеоза, която често се бърка с обикновен грип или ангина, третата е автоимунно заболяване, за четъртата не ми се говори, оставям на Вас да се запознаете. Вирусът не е латентен, а хроничен, просто не се хваща от кръвна проба.
Ако имате активна жива инфекция, със сигурност сте носители на зараза за семейството.
Имунолозите нямат начин за определяне в кои органи вирусът с намира в момента. Могат само да кажат дали е хроничен и жив в телата ни и дали е заразен за околните.
Глупостите, които ще намерите в нета, че 90% от хората го има латентен, просто не са верни. Латентен е, когато не е от агресивен щам и когато имунната ви система не е компрометирана. Ако страдате от тежка умора и автоимунно в комплект, търсете Епщайн. Защото ако имате хормони що годе в норма, и запълнени дефицити на желязо, феритин, В12 и вит. Д, както и кортизол с нормален циркаден ритъм и стойности, няма от къде да ви идва умората.
Почти всички с автоимунно си имаме агресивен щам, и веднъж щом отключим автоимунно, вече не можем да държим вируса на каишка. Той си работи и живее в жлезата. И не само в нея. Голям процент от хората с автоимунно го отключват от този вирус.
Лекарите дават само антивирусен препарат, никога антибиотик, защото положението от антибиотик се влошава. Не предписват имуномодулатори и стимуланти, ако сте с автоимунно заболяване. Те знаят, че не могат да го уморят, могат обаче да намалят вирусния товар.
Твърди се, че вирусът се овладява с лечебни Протоколи, включващи хранителен режим: приемат се Лизин високи дози, Цинк, витамин С високи дози, Монолаурин, и билки, които го трепят. Но пък повечето билки разбутват имунитета ни и с тях се внимава. Така че е добре да се види кой клон на имунната система е претоварен: Тh1 или Тh2, за да няма обратен ефект лечението. Храната изключва глутен, млечни, яйца и повечето животински протеини.
Аз доказах лабораторно, че имам жива хронична вирусна инфекция. Имам и Хашимото и Хипофункция.
Единствения начин за изследване в БГ, който я хваща, е слюнка и устна лигавица за наличие на ДНК на жив вирус. Прави се в болнична лаборатория на Имунология или Вирусология.
Най-честия симптом на вируса е умората: спорадична и необяснима или хронична.
Момичета, не сме болни от мързел и не бива да се самообвиняваме. Не си въобразяваме, че сме болни. Имаме си вирус. И се нуждаем от Имунолог и Вирусолог, а не от ендокринолози.
Наранената ни жлеза е само симптом на вируса, симптомите ни не идват от нея, а от това, което той прави.
Има две безценни книги по въпроса за вируса, които ме образоваха, както и хиляди статии на водещи лекари по света, които чета в оригинал: "Лечителят" на Антъни Уилям, която буквално описва живота ми и книгите на доктор Изабела Уенц, която също е отключила Хашимото след вируса. Благодарение на момичетата от друга Хашимото група книгите на Изабела бяха издадени в България. Там всичко е обяснено подробно.
Бумът на Епщайн е от средата на миналия век и оттогава датира бумът на Хашимото и горе долу по това време ваксините станаха задължителни, глутенът и третирането на храната също. Нямам представа кое е кокошката и кое яйцето при автоимунните: дали вирусът ги отключва или идват заради паднал имунитет по време на стрес като ваксиниране, раждане и други.
Вирусът мутира и става по-устойчив с времето, затова има такъв бум на автоимунните от края на миналия век до днес. Епщайн е опасен пораженията им върху имунната система са трайни и жестоки.
Изморена съм от дете, и оттогава имам желязна анемия. Хашимото, естествено се отключи по-късно. Дотогава Епщи ми беше изял два диска на гръбнака, беше ми направил куп проблеми в пубертета. И няма да му простя. Ще го уморявам по всички известни и неизвестни начини.
От автора на поста, Маргарита Кънчева от Фейсбук групата "Хронични възпаления"
Как можем да се заразим с вируса на Епщайн-Бар?
Това е вирус, който се причислява към семейството на херпесните вируси. Носи името на своя откривател. Неговите характеристики са много сходни с тези на останалите херпесни вируси. Но освен това той притежава силна активност за трансформация на лимфоидни клетки (произвеждани от лимфните органи).
Тази негова активност има отношение към превръщането на клетките на имунната система в раково-изродени. Този вид трансформация се получава при малка част от населението, които са имали пряк контакт с вируса.
Инфекцията с вируса се осъществява или по време на бременността, когато заразената майка го предава на плода си, или по време на индивидуалния живот. Източник и резервоар са хората. Тоест предаването на инфекцията се осъществява от човек на човек. Най-често е по въздушно-капков път (чрез кихане, кашляне или при говорене), но е възможно и чрез целувка или предмети от околната среда.
Вирусът може да се намира и в слюнката на хора, които са безсимптомни, но в същото време излъчват вирусни частици. В първите шест месеца след раждането, новородените имат антитела от майката и са защитени. Вирусът е повсеместно разпространен.
Кои са заболяванията, до които води инфектирането с вируса Епщайн-Бар?
Първичната инфекция с вируса, когато тя се осъществи в ранна детска възраст, най-често протича безсимптомно. В някои случаи може да причини единствено повишена температура, която е бързопреходна и преминава в рамките на няколко дни.
Когато се проявят и симптоми, те най-често са диария, съпроводена с гадене и повръщане или засягане на горните дихателни пътища и ушите. Най-често се засяга средното ухо, което довежда до развитие на отит – най-често без набиране на гной.
Друго много характерно заболяване, което причинява този вирус е така наречената инфекциозна мононуклеоза. Тя протича в началото с обща отпадналост и много наподобява обикновена настинка. Но след няколко дни се появява генерализирано увеличаване на голяма част от лимфните възли по тялото. Най-вече в шийната област.
В началото лимфните възли са слабо болезнени, но по-късно увеличават плътността си. В повечето случаи се наблюдава увеличение на далака и черния дроб, което клинично се изразява с тежест и тъпа болка в ляво и дясно подребрие.
В около половината от случаите се развива обрив по кожата. И то особено след прилагането на антибиотик от групата на пеницилините. Характерно е зачервяване на гърлото и болка при преглъщане. Често този симптом се диагностицира грешно като ангина, поради което се изписва и антибиотик, без да има нужда.
Лимфомът на Бъркит е друго заболяване, за чиято етиология се смята инфекцията с вируса Епщайн-Бар. Става дума за тумор, който се разполага на челюстта. Среща се основно в страните от Северна Африка и при ранното започване на лечение е с добра прогноза.
Други тумори, считани за следствие от инфекцията с вируса, са тези на Б-клетките на имунната система, както и ракът на лигавицата на устната кухина. Но този вид заболявания са наблюдавани основни при лица с първични или вторични имунодефицитни състояния. Към вторичните се причислява СПИН.
При инфекцията с вируса на Епщайн-Бар не се използва конкретен медикамент, а се дават лекарства, които да повлияят на проявилите се симптоми. При неопластичните форми в ранния период се прилагат химиотерапевтици – например циклофосфамид, а оставени без лечение могат да завършат фатално.
https://www.puls.bg/aktualno-c-6/virus-na-epshchain-bar-kakvi-za … ichiniava-n-22258
Като за начало е това. Ще продължа, когато мога.
Приятелят ми Бар се обади отново това лято, взимах изопринозин, поскри се, но октомври отново си показа "рогцата", и сега вече по-дълго ще взимам изопринозин, който сама реших да го продължа по-дълго време, вследствие на това, че лятото се оказа, че не е бил по-силно "укротен", а и защото получих повече проблеми с болки по ставите и около Хашимото някои неща, които ще следя като правя изследвания на 3 месеца.
И така първите статии, взети от Фейсбук, преведени от книга на Антъни Уилямс от админите на страницата "Лечитулят медиум", в които авторът доста обяснява за Епщайн Бар вируса.
Сред лекарите в днешно време най-много има сред гастроентеролозите да са запознати с него, както и някои УНГ, инфекционисти, имунолози, НО... много малко сред тях му обръщат внимание.
Повечето, ако насочат за изследване имуноглобулинът на Епщайн Бар за отминал период, даже и да е над нормата казват, че това е отминало, но... истината за мен, до която стигнах, съжителствайки с този приятел е, че много бавно уврежда и прави страшно големи бели, напр. Хашимото и хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, може да докара Ходжкин, ревматоиден артрит, рак на лимфната система и др.
ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ХАШИМОТО, ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ И ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ
Знаете ли, че болестта на Хашимото, хипотиреоидизмът и хипертиреоидизмът са все още загадка за медицинските среди? Какво ги предизвиква и какви са необходимите стъпки за лечение все още не е известно. Въпреки че са много добронамерени, лекарите дават препоръки за тези и за много други заболявания без да знаят какво стои зад тях. В резултат хората получават неточни диагнози и невярната информация, която не им позволява да се излекуват. По-долу е посочена истинската причина за тези заболявания, като повече информация може да откриете в книгата на Антъни Уилям Thyroid Healing („Лечение на щитовидната жлеза“, все още непреведена на български език).
Знанието е сила
Първото нещо, което трябва да се осъзнае, е колко въздействащо е просто да знаем какво стои зад нашето състояние и симптоми. Ако са ви поставили объркваща диагноза за автоимунно заболяване и са ви казали, че тялото ви атакува само себе си, вие може би се чувствате безсилен и обезсърчен. Искам да ви кажа, обаче, че тялото ви не атакува само себе си. Тялото ви е на ваша страна и се бори за вас всеки ден. То никога не атакува само себе си. Това е погрешна теория, която се е превърнала в погрешно широкоразпространено вярване, което е пагубно за здравето ви и за здравето на вашите близки. Можете да научите повече за това в Thyroid Healing („Лечение на щитовидната жлеза“). Ще ви споделя също така и истинската причина за състоянието на щитовидната ви жлеза. Когато знаете истинската причина за симптомите си, само тогава можете да започнете да се лекувате истински, да възстановите здравето си и да си върнете живота обратно.
Причина за почти всички случаи на Хашимото, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм е патоген в тялото, който атакува щитовидната жлеза. Този патоген е вирусът на Епщайн-Бар (ВЕБ). Затова не щитовидната жлеза е отговорна за вашите симптоми. Вирусът, който инфектира щитовидната ви жлеза и създава проблеми е виновникът, а не че тялото ви атакува щитовидната жлеза, както погрешно вярват медицинските среди. Щитовидната жлеза не е агресорът, а е жертва на вирус. И тялото ви не атакува само себе си, а атакува вируса, създаващ симптомите, които имате.
Когато най-накрая разберете, че тялото ви се бори за вас, а не срещу вас, и че има нежелан патоген в организма ви, имунната ви система включва на скорост и започва да се бори дори още по-ефективно заради вас и вашето здраве. Това е много важно да се разбере заради погрешната информация, която се разпространява днес и не позволява на хората да се излекуват. Просто знаейки и разбирайки дълбоко в себе си, че тялото ни е на наша страна и че то се бори с вирус, а не със себе си, е първата важна стъпка към постигането на истинско здраве. Ето затова познаването на истината е толкова важно за вашето излекуване.
Хипотиреоидизъм и болест на Хашимото
Когато имате симптоми на хипотиреоидизъм и Хашимото, те не са причинени от щитовидната жлеза, а от вируса на Епщайн-Бар, както вече стана дума. Когато щитовидната жлеза функционира нормално, има много малко и незначителни симптоми, които се проявяват, например температурни колебания. Това е така, защото Т3 и Т4, единствените хормони, за които е известно, че се синтезират от щитовидната жлеза, не са толкова важни за общото ни здраве, както вярват медицинските среди. Т3 и Т4 са понастоящем погрешно считани за хормони, които поддържат нашата жизненост. Обаче, дори при някои хора тези хормони да са с нормални стойности, те пак имат симптоми, които се свързват с болестта на Хашимото като наддаване на тегло, загуба на тегло, опадане на косата, болки, нощно изпотяване, промяна в настроението, замъглено мислене и умора. Затова не нивата на хормоните са определящи, въпреки че е важно да се поддържат оптимални нива на Т3 и Т4. А истинската причина зад тези симптоми е ВЕБ, който предизвиква слаба инфекция, която не може да се засече от медицинските среди. Всички от горепосочените симптоми, както и много други, са вирусни симптоми – някои са симптоми на вирус, намиращ се в друг орган, като черния дроб – а не симптоми, причинени от щитовидната жлеза.
В Thyroid Healing Антъни Уилям дава детайлна информация за двата неоткрити още хормона на щитовидната жлеза. Тези хормони, R5 и R6, са много по-важни за нашето здраве и благоденствие, отколкото Т3 и Т4. Обяснява се също как ВЕБ инфектира черния дроб и други органи в тялото и как създава горепосочените симптоми.
Болестта на Хашимото е по-напреднала форма на хипотиреоидизъм. Въпреки че някои източници твърдят, че е точно обратното, а именно че болестта на Хашимото създава хипотиреоидизъм – това не е вярно. И от това какво се случва в живота ви, от какво друго е стресирана имунната ви система, от диетата ви и други фактори, описани в Thyroid Healing, ще зависи колко бързо вирусът ще прогресира от хипотиреоидизъм (леко увреждане и намалена функция на щитовидната жлеза) до болест на Хашимото (силно възпалена и увредена щитовидна жлеза). Раждането на дете е особено силен фактор за развитие на Хашимото, затова сигурно сте чували за много наскоро родили майки, които са развили тази болест или непосредствено след раждането или дори три години по-късно.
Хипертиреоидизъм
Когато някой развие хипертиреоидизъм, това означава, че ВЕБ атакува специално щитовидната жлеза, което води до разрастване на тъканта. Вирусът атакува щитовидната жлеза толкова настървено, че тя създава повече тъкан, за да се предпази, в резултат на което започва да произвежда и повече хормони. Важно е да се разбере, че това е метод за защита срещу вируса и че именно той създава неприятните симптоми, защото така хората ще предприемат нужните стъпки да се освободят от ВЕБ и ще започнат да се лекуват.
Често се смята, че хората, страдащи от хипертиреоидизъм не могат да наддадат на тегло, но всъщност има много хора с тази болест, които имат излишни килограми. На тях им се казва, че случаят им е изключение от общото правило, въпреки че тези случаи не са редки. Тези, които наддават на тегло и имат хипертиреоидизъм, просто имат друга разновидност на ВЕБ, дори повече от една разновидност, които са се установили в техния черен дроб. С времето черният дроб започва да работи на по-бавни обороти заради натрупаните вирусни отпадъци и токсини. Точно тази намалена функция на черния дроб причинява наддаването на тегло, а причината не е в щитовидната жлеза, както се счита.
https://web.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/799027030570806?__tn__=K-R
ИСТИНАТА ЗА ХОРМОНИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
В книгата Thyroid Healing на Антъни Уилям (“Лечение на щитовидната жлеза“, все още непреведена на български език), Антъни доста подробно разглежда въпроса за хормоните, свързани със щитовидната жлеза, изследванията, които се правят (включително на антитела), връзката между йода и здравето на жлезата, както и последствията от хормонозаместващата терапия. От написаното може да се направи изводът, че това, което ние знаем и сме чели и това, върху което се основават диагнозите и лечението на щитовидната жлеза, много често е неточно и непълно, а понякога дори невярно.
Хормони на щитовидната жлеза
От всички функции на щитовидната жлеза, една от най-маловажните е производството на хормоните Т3 и Т4, които далеч не са толкова важни, колкото смятат лекарите. Наистина, щитовидната жлеза е отговорна за поддържане на хомеостазата, но това не се случва изцяло чрез тези два хормона. Ако Т3 и Т4 бяха толкова важни за щитовидната жлеза, то тогава преминаването на хормонозаместваща терапия, щеше да разреши всичките ни проблеми (като наддаване на тегло, косопад, умора, безсъние и т.н.), а на практика това не се случва. Наистина, при някои хора има реални здравословни подобрения, но те по-скоро се дължат на подобрената диета и на повечето физическа активност, на която се подлагат след диагностицирането им.
Всъщност Т3 и Т4 са отговорни единствено за поддържането на баланса на имунната система (за да не реагира тя прекалено бурно или недостатъчно адекватно на външните дразнители), за регулацията на температурата на тялото и за подпомагане функциите на панкреаса. И при понижено производство на тези хормони появилите се симптоми са на практика много малко. Още повече, че тялото ни има вградени многопластови компенсаторни механизми, с които да компенсира по-ниското производство на тези хормони без това да доведе до появата на реални симптоми. В този компенсаторен механизъм са включени черният дроб, панкреасът и надбъбречните жлези. При провежданите изследвания обаче, тези механизми не се вземат предвид и на практика диагнозите и лечението, което ни предписват е основано на лимитирана информация на нивата на Т3, Т4, ТSH и TRH.
Всъщност най-важната функция на щитовидната жлеза е да играе ролята на институционална памет и миротворец между отделните органи и жлези. Тази функция, обаче не е свързана с хормоните Т3, Т4, TSH и TRH. Тя по-скоро се изпълнява от два неоткрити хормона на щитовидната жлеза - R5 и R6, които имат ключова роля за излъчването на честоти, наподобяващи радиочестотите, чрез които се пренася информация и се контролира тялото. За тези хормони тялото има налични още по-сигурни механизми за защита и е на практика невъзможно те да намалеят.
Изследвания за щитовидната жлеза
Докато медицинските среди не разберат и не приемат факта, че целият набор от симптоми и оплаквания, които се преписват на проблеми със щитовидната жлеза, всъщност се дължат на нискостепенна инфекция, предизвикана от вируса на Епщайн-Бар, всички изследвания, които се назначават във връзка със щитовидната жлеза, ще останат ненадеждни. (За повече информация за причината за болестите, свързани със щитовидната жлеза, моля вижте публикацията: „Истинската причина за Хашимото, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм": https://www.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/799027030570806?__tn__=K-R). Това, от което хората наистина имат нужда са по-съвременни тестове за Епщайн-Бар вируса, които да проследяват къде се намира вирусът в човешкото тяло, как се придвижва през отделните системи, какво е нивото му в различните органи и системи, как се храни и мутира.
Имайки предвид горното, изследванията, които сега се правят на щитовидната жлеза могат да ни покажат до известна степен как Епщайн-Бар вируса е повлиял функциите на жлезата, но не могат да ни дадат обяснение за нашето състояние. Още повече, че тези изследвания не могат да се считат за напълно точни, защото показателите на хормоните варират в големи граници в зависимост от това през кое време на деня се вземат пробите и какво е нивото на стрес на дадения човек в момента.
Например Т3, Т4 и TSH могат да се повишат, ако поради стрес (заради вземането на кръв, заради притеснение от резултатите или от общ характер) или поради неправилно функциониране на надбъбречните жлези, нивата на адреналин и кортизол са завишени. По-конкретно, когато адреналинът и кортизолът, които са стероиди по своя характер, се повишат, процесът на хомеостаза се нарушава, което от своя страна води до нереално високи резултати на хормоните, свързани с щитовидната жлеза. По-голямото количество адреналин и кортизол могат също така да стимулират мозъка и съответно хипофизата, която е отговорна за синтеза на TSH, което също може да доведе до нереални резултати.
Така ако се вземат проби през няколко дена, резултатите могат да бъдат напълно различни. Хора, които нямат проблеми с щитовидната жлеза, могат да бъдат диагностицирани погрешно заради неточността на тестовете, както и такива, които имат реални проблеми, могат да имат изследвания в норма. Според Антъни Уилям, за да получим що-годе надеждни резултати, трябва да се правят изследвания всеки ден в рамките на 30 дни и след това те да се осреднят. Но дори и тогава, те пак няма да са достатъчно показателни за реалното ни състояние. Това обаче не означава, че не трябва да си правим изследвания. Означава само, че трябва да гледаме на резултатите през призмата на вече поясненото по-горе.
Изследването на антитела също е подвеждащо, защото болестите на щитовидната жлеза не са автоимунни, тялото не атакува жлезата и не това е истинската причина за всички оплаквания. По-скоро щам на Епщайн-Бар вирус атакува щитовидната жлеза и я възпалява и/или нарушава функциите й. Затова, според Антъни Уилям, откритите антитела не са антитела, които тялото създава, за да атакува щитовидната жлеза, както мислят лекарите, а са антителата, които имунната ни система създава, за да атакува вируса. Затова тези антитела всъщност работят в наша полза. Ако изследванията ви покажат, че имате завишени антитела, това е показателно за вирусна активност в жлезата. Ако резултатите не са завишени, обаче, това не означава непременно, че в щитовидната ви жлеза няма вирус. Причините за последното могат да бъдат следните – от една страна, лабораторните тестове все още не са достатъчно прецизни и не винаги могат да „хванат“ малки количества антитела, а от друга, вирусът Епщайн-Бар има толкова много разновидности и мутации, че тестовете все още не могат да уловят всички създавани от организма антитела.
* Горният текст е обобщение на няколко глави от книгата на Антъни Уилям Thyroid Healing – „Лечение на щитовидната жлеза“, която все още не е преведена на български език. Още по-подробна и пълна информация можете да видите в самата книга на английски език или в българското издание, когато то излезе на пазара.
https://web.facebook.com/medicalmediumbulgaria/posts/806008849872624?__tn__=K-R
Дефицит на CD8 + Т-клетки, инфекция с вирус на Епщайн-Бар, дефицит на витамин D и стъпки към автоимунитета: унифицираща хипотеза.Pender MP 1 .
1Медицински факултет, Университета на Куинсланд, Брисбейн, QLD 4072, Австралия.
Дефицитът на CD8 + Т-клетки на имунната система е характеристика на много хронични автоимунни заболявания, включително множествена склероза, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, синдром на Sjögren, системна склероза, дерматомиозит, първична билиарна цироза, първичен склерозиращ холангит, улцерозен колит, болест на Crohn, псориазис, витилиго , бульозен пемфигоид, алопеция ареата, идиопатична дилатационна кардиомиопатия, захарен диабет тип 1, болест на Грейвс, тиреоидит на Хашимото, миастения гравис, IgA нефропатия, мембранозна нефропатия и злокачествена анемия. Той се среща и при здрави кръвни роднини на пациенти с автоимунни заболявания, което предполага, че той е генетично определен. Тук е предложено, че дефицитът на CD8 + Т-клетките е в основата на развитието на хронични автоимунни заболявания чрез нарушаване на CD8 + T-клетъчния контрол на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар (EBV), в резултат на което EBV-инфектираните автореактивни В-клетки се натрупват в целевия орган където те произвеждат патогенни автоантитела и осигуряват сигнали за костимулиращо оцеляване на автореактивни Т клетки, които иначе биха умрели в целевия орган. Предполага се, че автоимунитетът се развива в следните стъпки: (1) CD8 + Т-клетъчен дефицит, (2) първична EBV инфекция, (3) намален CD8 + T-клетъчен контрол на EBV, (4) повишено EBV натоварване и повишени анти-EBV антитела. , (5) EBV инфекция в целевия орган, (6) клонова експанзия на EBV-инфектирани автореактивни В-клетки в целевия орган, (7) инфилтрация на автореактивни Т клетки в целевия орган и (
развитие на ектопични лимфоидни фоликули в целевия орган. Предполага се също така, че лишаването от слънчева светлина и витамин D в някои географски ширини улеснява развитието на автоимунни заболявания чрез влошаване на дефицита на CD8 + Т-клетки и по този начин допълнително влошаване на контрола на EBV. Хипотезата прави прогнози, които могат да бъдат тествани, включително предотвратяване и успешно лечение на хронични автоимунни заболявания чрез контролиране на EBV инфекцията.Група, следете си нивата на вит. Д ! Дори и през лятото! Прекарвала съм месец на плажа без да успея да го повиша!
Взето от Фейсбук групата "Хронични възпаления", поста е от Маргарита Кънчева - https://web.facebook.com/groups/360461317933705/search/?query=%D … mp;epa=SEARCH_BOX
Епщайн Бар вирусът прави следното: Хашимото и Хипофункция, Ревматоиден артрит, яде дискове по гръбнака, причинява болки в кръста, мигрена, апатия, депресия посред лято, Множествена склероза, лимфоми, ПМС синдром и проблеми по време на пуберитет, бременност и раждане, перименопауза, хронична умора, забавени реакции, обща отпадналост, слаба имунна система, чести вирусни инфекции, ларингити, фарингити, ушни проблеми, проблеми със зачеването, следродилна депресия и болки в кръста, разяжда венци и много, много други в зависимост от индивидуалните ни слаби места.
Вирусът се настанява в органите ни, обожава животински протеин, млечни и яйца, захар. Храни се с тежки метали, затова напада първо черния дроб.
Обожава хормоните на стреса и се храни с тях, особено кортизол: затова най-тежките му фази се отключват по време на пуберитет, беремнност, раждане, менопауза и стрес от друг характер: в работата, семейството, други стресови фактори, т.е. по време на хормонална буря в тялото.
Затова всички отключваме Хашимото след стрес, просто вирусът е по-активен тогава и отваря автоимунно заболяване. Жените отключват тези заболявания по-често, защото фактора месечен цикъл, естрогенни нива, завихрят месечна хормонална буря в телата ни.
Вирусът никога не е сам и по някое време вика на купона и другите от семейството херпесни: Симплекс тип 1 и тип 2, херпес Зостер, Хепатит, също бактерии: Хеликобактер, Йерсиния, Стрептококи и други коки, Кандида и други.
Вирусът събаря имунитета и ни прави лесна мишена за всичко, което мине.
Той има 60 щама, 20 от които агресивни и се развиват бързо, като минават през 4 фази: първата е тиха и незабележима, втората е изявена като мононуклеоза, която често се бърка с обикновен грип или ангина, третата е автоимунно заболяване, за четъртата не ми се говори, оставям на Вас да се запознаете. Вирусът не е латентен, а хроничен, просто не се хваща от кръвна проба.
Ако имате активна жива инфекция, със сигурност сте носители на зараза за семейството.
Имунолозите нямат начин за определяне в кои органи вирусът с намира в момента. Могат само да кажат дали е хроничен и жив в телата ни и дали е заразен за околните.
Глупостите, които ще намерите в нета, че 90% от хората го има латентен, просто не са верни. Латентен е, когато не е от агресивен щам и когато имунната ви система не е компрометирана. Ако страдате от тежка умора и автоимунно в комплект, търсете Епщайн. Защото ако имате хормони що годе в норма, и запълнени дефицити на желязо, феритин, В12 и вит. Д, както и кортизол с нормален циркаден ритъм и стойности, няма от къде да ви идва умората.
Почти всички с автоимунно си имаме агресивен щам, и веднъж щом отключим автоимунно, вече не можем да държим вируса на каишка. Той си работи и живее в жлезата. И не само в нея. Голям процент от хората с автоимунно го отключват от този вирус.
Лекарите дават само антивирусен препарат, никога антибиотик, защото положението от антибиотик се влошава. Не предписват имуномодулатори и стимуланти, ако сте с автоимунно заболяване. Те знаят, че не могат да го уморят, могат обаче да намалят вирусния товар.
Твърди се, че вирусът се овладява с лечебни Протоколи, включващи хранителен режим: приемат се Лизин високи дози, Цинк, витамин С високи дози, Монолаурин, и билки, които го трепят. Но пък повечето билки разбутват имунитета ни и с тях се внимава. Така че е добре да се види кой клон на имунната система е претоварен: Тh1 или Тh2, за да няма обратен ефект лечението. Храната изключва глутен, млечни, яйца и повечето животински протеини.
Аз доказах лабораторно, че имам жива хронична вирусна инфекция. Имам и Хашимото и Хипофункция.
Единствения начин за изследване в БГ, който я хваща, е слюнка и устна лигавица за наличие на ДНК на жив вирус. Прави се в болнична лаборатория на Имунология или Вирусология.
Най-честия симптом на вируса е умората: спорадична и необяснима или хронична.
Момичета, не сме болни от мързел и не бива да се самообвиняваме. Не си въобразяваме, че сме болни. Имаме си вирус. И се нуждаем от Имунолог и Вирусолог, а не от ендокринолози.
Наранената ни жлеза е само симптом на вируса, симптомите ни не идват от нея, а от това, което той прави.
Има две безценни книги по въпроса за вируса, които ме образоваха, както и хиляди статии на водещи лекари по света, които чета в оригинал: "Лечителят" на Антъни Уилям, която буквално описва живота ми и книгите на доктор Изабела Уенц, която също е отключила Хашимото след вируса. Благодарение на момичетата от друга Хашимото група книгите на Изабела бяха издадени в България. Там всичко е обяснено подробно.
Бумът на Епщайн е от средата на миналия век и оттогава датира бумът на Хашимото и горе долу по това време ваксините станаха задължителни, глутенът и третирането на храната също. Нямам представа кое е кокошката и кое яйцето при автоимунните: дали вирусът ги отключва или идват заради паднал имунитет по време на стрес като ваксиниране, раждане и други.
Вирусът мутира и става по-устойчив с времето, затова има такъв бум на автоимунните от края на миналия век до днес. Епщайн е опасен пораженията им върху имунната система са трайни и жестоки.
Изморена съм от дете, и оттогава имам желязна анемия. Хашимото, естествено се отключи по-късно. Дотогава Епщи ми беше изял два диска на гръбнака, беше ми направил куп проблеми в пубертета. И няма да му простя. Ще го уморявам по всички известни и неизвестни начини.
От автора на поста, Маргарита Кънчева от Фейсбук групата "Хронични възпаления"
Как можем да се заразим с вируса на Епщайн-Бар?
Това е вирус, който се причислява към семейството на херпесните вируси. Носи името на своя откривател. Неговите характеристики са много сходни с тези на останалите херпесни вируси. Но освен това той притежава силна активност за трансформация на лимфоидни клетки (произвеждани от лимфните органи).
Тази негова активност има отношение към превръщането на клетките на имунната система в раково-изродени. Този вид трансформация се получава при малка част от населението, които са имали пряк контакт с вируса.
Инфекцията с вируса се осъществява или по време на бременността, когато заразената майка го предава на плода си, или по време на индивидуалния живот. Източник и резервоар са хората. Тоест предаването на инфекцията се осъществява от човек на човек. Най-често е по въздушно-капков път (чрез кихане, кашляне или при говорене), но е възможно и чрез целувка или предмети от околната среда.
Вирусът може да се намира и в слюнката на хора, които са безсимптомни, но в същото време излъчват вирусни частици. В първите шест месеца след раждането, новородените имат антитела от майката и са защитени. Вирусът е повсеместно разпространен.
Кои са заболяванията, до които води инфектирането с вируса Епщайн-Бар?
Първичната инфекция с вируса, когато тя се осъществи в ранна детска възраст, най-често протича безсимптомно. В някои случаи може да причини единствено повишена температура, която е бързопреходна и преминава в рамките на няколко дни.
Когато се проявят и симптоми, те най-често са диария, съпроводена с гадене и повръщане или засягане на горните дихателни пътища и ушите. Най-често се засяга средното ухо, което довежда до развитие на отит – най-често без набиране на гной.
Друго много характерно заболяване, което причинява този вирус е така наречената инфекциозна мононуклеоза. Тя протича в началото с обща отпадналост и много наподобява обикновена настинка. Но след няколко дни се появява генерализирано увеличаване на голяма част от лимфните възли по тялото. Най-вече в шийната област.
В началото лимфните възли са слабо болезнени, но по-късно увеличават плътността си. В повечето случаи се наблюдава увеличение на далака и черния дроб, което клинично се изразява с тежест и тъпа болка в ляво и дясно подребрие.
В около половината от случаите се развива обрив по кожата. И то особено след прилагането на антибиотик от групата на пеницилините. Характерно е зачервяване на гърлото и болка при преглъщане. Често този симптом се диагностицира грешно като ангина, поради което се изписва и антибиотик, без да има нужда.
Лимфомът на Бъркит е друго заболяване, за чиято етиология се смята инфекцията с вируса Епщайн-Бар. Става дума за тумор, който се разполага на челюстта. Среща се основно в страните от Северна Африка и при ранното започване на лечение е с добра прогноза.
Други тумори, считани за следствие от инфекцията с вируса, са тези на Б-клетките на имунната система, както и ракът на лигавицата на устната кухина. Но този вид заболявания са наблюдавани основни при лица с първични или вторични имунодефицитни състояния. Към вторичните се причислява СПИН.
При инфекцията с вируса на Епщайн-Бар не се използва конкретен медикамент, а се дават лекарства, които да повлияят на проявилите се симптоми. При неопластичните форми в ранния период се прилагат химиотерапевтици – например циклофосфамид, а оставени без лечение могат да завършат фатално.
https://www.puls.bg/aktualno-c-6/virus-na-epshchain-bar-kakvi-za … ichiniava-n-22258
Като за начало е това. Ще продължа, когато мога.
Иначе тези са ми от преди 15-20 дни 