Бях на 26 като го срещнах, той на 46. Започнахме с чисто приятелски отношения, докато на мен не ми се прииска нещо повече (но като несериозна забежка), той се дърпаше, което ми провокира интереса още повече, разказва ми за предишни неуспешни връзки и брак, за това че има деца, за грешките си в живота, финансовите си затруднения тогава и т.н. и ме предупреди, че само бих си загубила времето с него... Сега, 4 години по-късно оценявам връзката ни като възможно най-хармоничната, изпълнена с много любов, разбирателство, доверие и (противно на предположенията по-горе, че след 50г. мъжете не са сексуални) - страхотен и редовен секс. В началото се сблъсках както със собствените си предразсъдъци и страхове, така и тези на близките ми, но успях да ги преодолея, като и родителите ми го приеха много бързо - може би като видяха, че съм наистина щастлива с него. Преди 9 месеца решихме, че искаме да създадем и нов член на семейството и вече го очакваме всеки момент
Единственият проблем (както една потребителка спомена още на първа страница) е мисълта, че може да го изгубя преди да съм готова за това. Но се надявам роднините му столетници да са му предали добър ген на дълголетник и да се радваме на малкото човече в живота ни възможно най-дълго заедно и ръка за ръка.
)))))))

Препоръчани теми