Разчитане ли и вярвате ли в пенсията си?

Не

От написаното до момента виждам, че никой не очаква да се издържа изцяло от химерната си пенсия. Добре! Разумно виждане. Обаче никой не казва, когато се окаже на 65 години как се вижда да живее? Какво прави в момента по въпроса? Само няколко написаха какво точно правят в тази посока. Повечето са на мнение: едва ли ще доживея. Е, трябва да ви кажа, че ще доживеете.  Единици няма да имат нужда от пенсия, защото няма да ги има.
Та, какво правим, когато ни бутнат заповедта на пенсиониране? Аз имам някаква идея....
Който е от голям град и е инвестирал в имоти, най-вероятно ще си добавя от тях и ще може наистина да се пенсионира на 65. Ако някой е успял да улучи подходящата формула за скатаване на парици, също ще изкара спокойно старостта. Ще има пак мизерстващи обаче....които вече не стават за работа, но нямат и нищо настрани.

И на мен са ми такива наблюденията. Всеки казва не разчитам, но малко казват какво предприемат. Е, може и да не искат да издават тайната.

Все пак, зависи от много неща. Имам познато семейство пенсионери, и двамата взимат максималната пенсия, мъжът работи и накупиха апартаменти за децата, ама се хвали, че никога не е ползвал отпуск. Даже като виц се разправя как още като били малки децата, отишли с жената и децата на почивка във Велинград и той се хванал да работи на строежа на една къща да бърка бетон и да носи вар. Не, мерси за такъв живот и такива пари!
ММ може да живее от пенсията си спокойно, но продължава да работи и благодарение на това, пенсията му се увеличи значително, първоначално беше малка. Баща ми живее от пенсията си, но си отглежда плодове и зеленчуци в градината и непрекъснато си прави сметката, даже заделя. Някои мои сметки още пристигат на неговия адрес, само дето не получил инфаркт, като видял какви суми давам за телефони, интернет и телевизия. Ако човек се осигурява на реални доходи, мисля, че ще може да живее от пенсията си, стига доходите да не са минимални, а сравнително прилични.

До Ън

Аз мога да напиша доста за това какво аз правя, но може и да ме сметнат за побъркан. Аз имам и предимство да не живея в България, а в нормална държава. Така че това може да са идеи за хора от белите държави.

1. Държавна пенсия. По мойте изчисления трябва да имам около 1500€ пенсия, ако стигна до там. Ако не, жената ще взема 65% от сумата като вдовишка пенсия.
2. Пенсия само от работодателя. 2,5% на заплатата ми работодателя превежда в специален фонд. Не мога да преценя точно каква пенсия ще се падне, но около 100000€ трябва да се съберат до тогава. Мисля тези пари накуп да ги взема.
3. Имам отделна партида при Алианс, там внасям основно аз но и работодателя додава. Там сигурни са 150000€ но може и да нарастнат до 300000€. Тука ще си направя една пенсия около 2000€ докато свършат.
4. Отделно събирам 2 часа всяка седмица в специална сметка. За година са 104часа. Мисля да направя 3000часа. И ще мога да се пенсионирам година и нещо по рано или да взема парите около 120000€.
5. Инвестирам 50%От спестяванията на фондовата борса. Ще е спекулация ако кажа колко очаквам да станат, щото може и да едната около 0. Но очаквам около 250000€
6. Другите пари държа кеш. Би трябвало до тогава околп 150000€ да се съберат.

Ами това е накратко. И като си помислиш че съм един среден работник, смятате какво е изоставането в България.

В България изоставането е огромно, и няма как да бъде другояче, защото по-голямата част от труда на работниците са краде от разни дърти партийни номенклатури. Откраднатото потъва по разни партийни каси, от там се харчи за простотии, от които няма никаква реална полза - купуване на избори, купуване на старите бракми на НАТО, държавна издръжка на нерентабилни, фалирали производства(като американските въглищни централи), купуване на бракувани стари подводнци, купуване на президентски самолети, безплатни апартаментчета, луксозен транспорт и охрана на партийните номенклатури в парламента и т.н...

От икономическа гледна точка, ако не си на партийна хранилка, всеки час престой в България носи големи щети...

Ако съм жива тогава, ще имам две жилища, които ще давам под наем. Освен това, моята работа се върши от лаптопа, където и да е позициониран той, стига да има добра интернет връзка, та мисля да работя докато съм жива. Не само защото съм алчница, а и защото много, много, много си обичам работата.

Аз смятам, че най-удачен вариант за БГ е да инвестираме с ММ в недвижими имоти в големите градове и да разчитаме на някой лев от наеми. Поинтересувахме се и от инвестиции в разни фондове, но засега ни изглежда твърде несигурно и сме пас. Ако пък не доживеем до пенсия, децата да се оправят с имотите както намерят за добре, ако до тогава сме ги накупили изобщо.

Иначе се моля само да сме здрави, ако трябва ще пестим, ще си правим сметка и ще се простираме според чергата си.

Как успявате едновременно и деца да гледате и да инвестирате  в имоти ? По едно дете отиват пари колкото за един апартамент грубо .

И аз като Уиш планирам. Без да работя обаче. С моите осигуровки ще имам прилична пенсия, плюс някой наем, ще е съвсем добре.

Ivan999999, с добър контрол на личните финанси, става.

Сега сме насочили усилия основно към децата. Иначе преди децата заделяхме добре, но да уточня, че ние изчакахме известно време с децата докато се установим на работа, стъпим на краката си и така т.е. не сме от много младите родители.

Мерси за отовора.  Надявам се да не прозвучи грозно въпроса, но тук все пак коментираме финансовата част, затова си позволих да попитам.

Аз съм се повредила. Три дни, ако не работя и ми става криво. Май съм станала като хамстер във въртележка, на когото му е харесала въртележката.

Ън, нищо му няма на въпроса ти. ОК си е.

Повечето хора, за щастие, си доживяват пенсията.
Имаме колежка, на 64, която сега събра стажа и вече може да се пенсионира. Няма да е с хубава пенсия, защото е работила в разни сиви фирми, с ниски осигуровки, и ще продължи да работи някъде другаде. Докогато може...

Да кажа и аз. На 55 съм, но вече 12 години в пенсия. По болест и с мизерно подаяние, да не кажа смешно. От следващата година ще взимам гигантската сума от 300 лева.
Тъй като при мен наистина има реална възможност да не докарам до истинска пенсионна възраст, смятам да работя от вкъщи, както в момента, до края, или поне до към 70, ако имам този шанс.
Дотогава се надявам да съм успяла да закупя малко жилище единствено с инвестиционна цел.В Пловдив съм и смятам, че ще вървят наемите, поне в рамките на моя живот, които не са много широки Ще разчитам на този скромен малък доход, но се боя, че бедността няма да ме подмине. Ще се постарая поне да не свърша в мизерия, защото това наистина ще е страшно. Ами....това е.

Искам и друго да напиша....До преди 5 години не успявахме да отделим никакви пари, защото като всички инвестирахме в образованието на сина. Доста пари гълта и поддържането на някакво крехко здравословно състояние за мен.
Сега се подготвям да закупя жилище, но ще е за сина ми. Това ще стане благодарение на наследствени имоти, които останаха от родителите ми и ще делим със сестра ми. Само малко ще добавя. Мъжът ми също ще наследи малко от имот от майка си и само по този начин виждам възможно да изпълним намеренията си. Цял живот успяхме 1 мизерен апартамент да купим за нас и да отгледаме 1 дете. Тук е трудно със самостоятелни сили да събереш пари за повече от 1 жилище. Дали само при нас е така? не сме с широки пръсти, но може би ни липсва нюх, късмет или кой знае какво....

Tropssy направо ми скри шапката.... Тук такива неща са напълно изключени.