Разчитане ли и вярвате ли в пенсията си?

Едва ли сте със широки пръсти. Аз живея в София , един тристаен апартамент 100-на квадрата по към 1500 на квадрат ( с обзавеждането са 300 000 лв). Как се спестяват половин милион за две жилища ( допускаме , че  второто е по-малко). Ако сложим и издръжката на децата , то излиза, че трябва да си спестил милион от заплати за 30на години стаж , тоест по 30 000 на година. СПЕСТЕНИ , не изкарани.  Това за сметките черно на бяло, другото са празни приказки.

Ами поживей в някое село до София. Всичко си има цена!  Че и 100 -на квадрата... Това като за начало ли?
Изтегли един ипотечен кредит, купи един апартамент, давай го под наем на гладните "селяни" и те ще ти плащат ипотеката.
Сега, явно ти плащаш ипотеката на някой друг!  

По 30 000 е трудно да спестиш за година, но в собствено жилище е съвсем възможно и реално да спестяваш поне по 10 , ако сте двама работещи, поне 15, дори 20 000.
Стягаш се и действаш.

Ето, Дева го е написала. Двама по 2000 нетна заплата. Харчите едната и спестявате другата.
И след 30 -на години, когато живота ви е почти минал в спестявания, ще има какво да завещаете на децата!

Това беше саркастично, нали?
Мен ме ужасява мисълта цял живот да карам икономично - преди пенсия поради спестяване, след пенсия - защото не съм спестила достатъчно.
Поправете ме, ако греша, но не помня в тази тема някой да е казал за себе си или за познат, че се е пенсионирал и успешно живее от спестявания/реални осигуровки/фондове/друго от типа 'трупано с години'.
Пенсионер, който няма свеж доход в актуалния финансов стандарт (от сорта на бизнес, аренда, рента или заплата), е глътнал вода.

Явно трябваше да бъде саркастичен коментара, Предния със селяните не го разбрах, не деля хората на софиянци и несофиянци.

Иначе с 2000 лв двама човека си карат без проблем в София, но с дете ми се вижда нереално за дълъг период от време.( Като се почнат дрехи,курсове, екскурзии и тн)

Реалистично, бих казала....
Ключовата дума е инвестиции, а не спестявания!

Животът не е минал в спестявания, защото никой не апелира за лишения и глад.
Ама ако някой така го разбира, да си харчи всичко.

Реалистично си е, но някак звучи хем сериозна препоръка, хем намек, че тъй и ше си заминем...
А и не бихме могли всички да инвестираме.

Ох, точно това е тревожното.Ако няма свеж доход....а той няма как да дойде от заплата, защото си примерно на 78,83, 89 и т.н. А работа до самия край няма начин да стане, независимо какво правиш.Ако края е над 70-годишна възраст.....Майка ми и баща ми починаха на 85 и 86,5 г. Леля ми и мъжа й са живи още и са  85 и 94 години. Човекът е като малко бебе. Не знае изобщо къде се намира. А беше доктор на техническите науки и директор на научен институт. Сега не може да си спомни дали е ходил до тоалетна, докато бил в болница. Драми.... И какво правим тогава?

А не е ли по-важно прекарване на годишния отпуск на хубави места, пътувания, почивки. Защото поне за мен, тези неща ме поддържат здрава и щастлива.

Ние с ММ нямахме собствени жилища. Дотук, по на 50+, успяхме да построим една къща и да си изучим децата. От 6–7 години са самостоятелни. Не сме успели да спестим много пари, защото през последните години откакто децата завършиха, още дообзавеждахме къщата, даже не сме приключили напълно, и през последните три години си позволихме почивки и пътувания в чужбина по няколко пъти годишно, защото много години се бяхме лишавали от такива екстри. Едва сега се замислихме за закупуване на още едно жилище и смятаме в следващите години да работим по въпроса, живот и здраве. Синът ни вече си купи жилище с ипотека, дъщерята засега се чувства по–добре под наем, защото често се местят. Децата ни ще наследят имоти и ще имат за техните деца, освен от нас, и от родителите ни. Но човек не знае какво ще му се случи. Свекърът ми имаше спестени пари, залежа се, почти две години и всичко замина. Майка ми като видя това, си купи второ жилище с идеята да го даваме под наем ако се наложи да плащаме за медицински грижи, услуги и лекарства. Но това жилище беше резултат от години живот в чужбина.
Вчера пред кабинета на личната лекарка неволно станах свидетел на една случка. Аптекарка идваше да анулира рецепта на пациентка, защото досега е доплащала по 30 лв за важно, животоподдържащо лекарство, а от този месец трябвало да доплаща по 278 лв. Жената се отказала, защото тези пари били почти колкото пенсията и. А трябвало да взима това лекарство година и половина, тя го е приемала дотук 3 месеца. Просто от Здравната каса изведнъж променят условията тихомълком. И ей така те обричат на умиране, нищо, че цял живот чинно си си плащал здравните осигуровки.

Да, разбира се, че е по-важно да ядеш пасти, ако няма хляб.

Е, де, Уиш, това беше малко изхвърляне. Хората, които нямат хляб, не мислят за почивки и пътувания, каквито и селски бохеми със скъсани гащи да са.
Излишно е да се стига до крайности и изстъпления, оправдани от мисъл за 'бъдещето'. То това бъдеще най-малкото почва от настоящото здраве. А здравето се поддържа с качествена храна, не задължително био, ама не и кренвирш от пилешки нокти и маргарин.

20 000 може да спестиш година-две. Ако 10-15г ежегодно пестиш по 20 000, защото било възможно (с нормални доходи, а не чрез служба уредена от дядо-партизанин), то смяташ ли да живееш нормално? Или само ежедневни разходи + пестене. Останалото "като се пенсионираме".