Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 25

Съпрузи спорят, кой ще вземе детето от детската градина ...
Съпругът: Подарих ли ти кожено палто?
Съпругата: Да, подари ми!
Съпругът: Обувки зимни, подарих ли ти?
Съпругата: Подари ми!
Съпругът: Е, тогава ти отиваш!
Съпругата: Но защо да не идеш ти?
Съпругът: С какво? С чорапи и с пяна за бръснене?

Дано по-скоро да отменят тази карантина, че с мъжа ми взехме много да се сприятеляваме. Снощи за малко да му разкажа и за любовника си.

“Хоум офисът е ужасна тъпотия. Семейството ми е изключително недоволно!”
Крум, 43 г., патоанатом

Ден 7 от карантината
Приложението, което ми мери крачките, преди малко ме попита дали не съм умряла...

Трябва да изпусна парата !!!!!!! Защото съм ядосаанa !! 😡

Отидох по-рано до магазина, за да взема няколко неща. Чакам на опашката за плащане и изпуснах банкнота от 20 лева (да, опитвам да задържам всичко, защото не исках количка). Дамата пред мен ги вдигна. Благодарих й и протегнаx ръка, а тя каза: „Който го намери, за него си е“ и започна да се отдалечава. Погледнах човека зад мен, застанал на опашката и той също не можеше да повярва..... това не може да е истина, нали ?!
Така, поех си дълбоко въздух и тръгнах към дамата / крадец / или каквото искаш я назови и когато се приближих до нея, казах: „Да ти изглеждам, че съм в настроение ?! Нека не играем игри, върни ми парите “.
Имаше наглостта да ме пренебрегне напълно и тръгна да се отдалечава от мен ... Такаа чеее, оставих всичко и я последвах на паркинга..В този момент тя почти бягаше, за да се измъкне от мен, което беше първият признак на истинска интелигентност, която тази дама беше показала. 😂 Когато стигна до колата си, тя сложи чантите си на земята, опитвайки се бързо да отвори багажника си.
Кипнах в този момент! Реших, че правилото й „Който го намери, за него си е“ просто представи перфектната възможност.... И така ... Влязох в режим "спринт", затичах се на пълна газ, хванах чантите й и се насочих към колата си, крещейки, "Който го намери, за него си е"
Качих се в колата, игнорирайки всеки нейн опит да ми привлече вниманието. Признавам си, не се държах добре, но нито и тя. Бях изнервена, но имах и чувство на удовлетворение в същото време.
Прибирам се и отварям чантите и какво да видя?
3 кг ребра
3 килограма сьомга
2 килограма картофи
И...
Бутилка вино
Мисля си ... WOW! Не е зле за 20 лева! 😂😂😂

Нека бъда откровена... това е просто шега, но с цялата сериозност на коронавируса имаме нужда да се посмеем.

Ако искаш да излезеш да се разхождаш на спокойствие, запиши се в армията!

За половината "граждани" не разбрали за дистанцията. Човек от човек - на една мотика разстояние.

Най-безсмисленото нещо по телевизията в момента е прогнозата за времето.

20-ти март, първа пролет. Усеща се като последна...

Искам декларация за напускане на Планетата!

Гледам, хората от чашка на сутиен си правят маска. Аз от моя мога да си направя каска!

... с наушници и задвратник.

От вируса до развода

Кахъри се наша Гана
- Цял ден лежа под юргана.
Брей не мога се измъкна,
где се този вирус пръкна.
Готвя, слагам, дигам, мия,
тук във къщи ще изгния.
Ядем, пием с моя Гошо,
чак дорде ни стане лошо.
Аз си бях добре с килата,
ала все съм на софрата.
Зарад тази карантина,
гледам сто кила ще мина.
Моя Гошо пък горкия,
все налита на ракия.
Де го,все е у мазето,
гледам свършил и мезето.
Ту буркани пренарежда,
ту шишетата изцежда.
Ето всичката ракия,
зарад вируса изпи я.
Днес отиде в хоремага,
върна се на четир'  крака.
Брей до гуша ми дойде,
а не беше пиянде.
С този вирус се пропихме,
вече се осакатихме.
Аз дебела, той пиян,
тъй ще си отидем зян.
Но ще сложа аз спирачка,
утре обявявам стачка.
Няма ядене, ракия.
Но започна разправия.
Гошо все надава вой,
вече стигнахме до бой.
Вчера счупи ми главата.
Аз потърсих адвоката.
С този вирус се видело,
за развод завеждам дело.

По-добре изолиране, отколкото заземяване.
Стара електричарска мъдрост

От фейса.Много актуално :
https://www.facebook.com/100000358243005/videos/3012587558763156 … u6IXYk5ZQh_yy3peS
И още едно от инста:
https://www.instagram.com/p/B9190k_Aj7t/

Три дни под карантина и вчера видях змия в двора.
Тряс - прас,  направих я на парчета с мотиката.
И сега си стоя без кабелна и интернет....

След години ще се хваля на внуците, колко много ракия съм изпил
през март 2020 г.за да спася човечеството!

Вече ме е страх да отворя
хладилника, за да не се покаже
Генерала и да измърмори:
-Нищо да не излиза!


Гледай докъде ни докараха...
Младите да звънят в полицията,
че бабите са се събрали пред блока...

Тези китайци...С тез малки
п*шки...
Как наеб*ха целия свят, а?

Idiotavirus 😄😄😄

Връщам се с кучето от разходка:
- Ака и два пъти пика, – щастливо викам от коридора. – Не срещнах никой.
Влизам с песа в банята и му мия лапите със сапун. Жена ми скача с един моп и с белина минава коридора. По едно време дочувам сподавен вик. Вик на отчаяние, притеснение и ужас.
- Какво стана? – изскачам от банята.
- Кучето, – заеква жена ми и ми сочи домашния ни любимец - Кучето пръдна!
- И какво?
- Как какво? Ти малоумен ли си? Дете нямаш ли?
- Добре де, какво? – Продължавам да не разбирам но една петкилограмова оловна топка започна да се събира в гърлото ми.
- Кучето пръдна! – Повтаря жена ми. – Край! Вече не сме в безопасност.
- Защо? – опитвам се да я успокоя.
- Защото е дишало въздуха навън и сега пръдна. Вдишало е вируси. И сега ни ги стовари всички накуп. Тоест внесло е вирусите отвън - вътре.
Тичам до банята и взимам спрея със спирт. Изпаднал в паническо умопомрачение вдигам опашката на кучето и го пръскам по дупето със спрея. То, милото, ме гледа невярващо но не се съпротивлява. Много добро куче. Лабрадорче. Душичка.
- Готово! Дезинфекцирах го. – обявявам делово – Ще живеем!
- Друг път е готово. – жена ми е почти отчаяна и бясна. Не почти. Отчаяна и бясна е. Сочи песа и все едно е делфийска жрица обявява - Сега гледай какво ще направи.
Кучето все едно само това чака. Свива се на кравай и започва да си ближе задника. Явно от спирта му щипе.
- Видя ли? – с прокобен глас обявява моята жрица – Сега вече сме чао. Влизаме в затворен цикъл. Отзад, отпред, отзад, отпред, докато вируса не ни види сметката.
- Да, но аз го напръсках със спирт. – опитвам се да проконтролирам семейната криза - Вече е безопасно. Може и да е гнусно, но е безопасно.
- Ти не разбираш. Вирусите се закачат с едни много малки кукички. И така остават закачени вътре и само един господ знае кога ще решат да се откачат. Ти фейсбук нямаш ли? Не четеш ли статии?
- Е?
- Ами логично е, че понякога кукичките се откачат и вирусите се отлющват и излизат навън. Вирусите не стоят отвън на това, - жена ми сочи задника на кучето – а седят в червото и периодично излизат. Това е непрекъснат процес. Нарича се…
- Добре де, не се безпокой, – прекъсвам я аз - Можем да му дадем да пие спирт.
- На кого?
- На кучето, разбира се.
- Няма да иска.
За да съм сигурен му сипвам в паничката малко спирт. Кучето не ще да я пие и ме гледа въпросително.
- Не ще! – констатирам като се опитвам да влея малко твърдост в гласа си. - Какво да правим?
Жена ми е сложила латексови ръкавици и ми подава току що отворена еднолитрова бутилка с ракия. Поемам бутилката и пия. Връщам и я да пие и тя.
Кучето пърди втори път. Жена ми ме прегръща и се разридава. Аз с насълзени очи гледам вляво, където сме складирали четирите огромни стека с тоалетната хартия. Гледам това богатство и си мисля: „На кого ще я оставим? Може би трябваше да напишем завещание?“
Кучето пърди трети път. Правим се, че не сме го чули. Пием по още една глътка от ракията. Часът е седем и половина сутринта. С омекнали крака отивам да правя справка дали човек може да завещае нещо чрез онлайн нотариус.