Защо е имало виетнамци преди '89 година в България?

За първи път чувам някой да сравнява Виетнам с Филипините, където е отвратително и безкрайно мизерно, но както кажеш.

Да за европееца движението във Виетнам е потресаващо, а и в цяла Азия, голям шок е като го видиш за първи път и тези огромни маси хора. А във Виетнам е направо тихо в сравнение с Китай.
Растат на моторетки, пешеходци няма, само туристите ходят пеш. Признават само моторетки и самолети. Дори и на 300 км летят със самолет. В големите градове има светофари и пешеходни пътеки, но въобще не ги отразяват.
А бибиткането си дават сигнали, дали ще те пуснат, бибиткат като тръгнат да изпреварват, въобще бибиткат за всяко движение, което не е направо. А "долнопробните" моторчета са скутери - веспи,ямахи, хонди. Включително и децата карат едни такива малки колела електрически и са в това огромно движение. Изпреварват се от дясно, а не от ляво като при нас.  Седяла съм и съм ги гледала, как се движат буквално кормило до кормило и без инциденти.
Обаче цялата тая огромна маса моторетки се движи бавно, ограниченията за скорост са зверски и освен глоба, следва конфискация на моторетката за 3 месеца при превишена скорост.
Още на първото пресичане, след като седяхме 15 мин на тротоара несмейки да тръгнем през това множество, се приближи една виетнамка и ни показа как да го правим - вдигаш двете ръце и това е знак да те  пускат да минеш. Като му хванахме цаката и вече нямахме проблеми с пресичането.По очебийни причини ни личеше, че сме туристи. Изненадана съм в градовете колко много хора говорят чужди езици и колко са отзивчиви, в такива ситуации по улиците.
Градски транспорт има, но са едни малки корейски автобуси, не съм се возила.
А бензина е 90 ст, така че не го мислят въобще.

Ако се върнем пак на виетнамците в България- запълваха големи дупки в строителството. Благодарение на тяхното присъствие беше пуснат ДК2 и построени огромен брой панелни блокове.
И да, с годините се заформиха доста смесени бракове-в провинцията най-вече.
За разлика от кипърците, на които плащаха високи заплати, виетнамците получаваха колкото българите, в левове.
Купуваха от женския пазар живи пилета и ги колеха в баните си.
За кучетата- както писаха вече, си беше градска легенда.
Ловните дружинки правеха отстрел, като се отчитаха с чифтове уши.

Може да са получавали колкото българите, но получаваха поне някаква част във валута и по-важното имаха валута законно и можеха да пазаруват в Кореком. Българин ако влезе в Кореком, дори да има долари не може току така да си купи нещо, ако не докаже откъде ги има.

Е, виетнамците, арабите и африканците бяха алтернативният Кореком – продаваха срещу левове всички онези мечтани неща, които не се намираха по нашите магазини. Маркови дънки и други вносни парцалки, маратонки, техника... Главните снабдители на касетофони и електронни часовници. Както и на долари. 
Същото правеха и моряците, и тираджиите, между другото.

Работата е, че виетнамци имаше навсякъде. Араби и негри предимно в София.

Арабите и негрите идваха у нас предимно за да учат, а виетнамците да работят.

A, малко след това имаше бум и на араби в София- всичко живо работеше в Илиянци, ама това вече е друга тема.

платиха ли си вече?

И сега се наемат виетнамци. Напр. в Албена. Шефът на комплекса уредил известна доза виетнамци и им връчил по една метла, но то съответно тях пък са ги уредили с тази работа други тарикати и никой не се замисля как ще се разбират с народа в Бг. Та дошли, помели из т.нар. Перла на българското черноморие и даже не знам дали са събрали пари за връщане. Но основната цел на туризма в Бг е пестене на разходи и трупане на печалби, така че в посочената ситуация със сигурност има доволни.

Като ученичка се сприятелих с едни виетнамци, леля ми им преподаваше нещо си.Сега се мъчих да си спомня име някакво и не мога.А шапка имам островърха и не я знам къде  е.Изпрати ми я  някой като се прибра и ходих в посолството им да  я взема, баща ми ме заведе покрай друг повод.И Блага Димитрова посетих покрай  тях.Тя има две мисля книги ,Подземно небе и не помня другата.Нормални са ,човечни , но не позволиха на едно девойче да се омъжи за българин ,не го харесаха шефовете, от групата им някой прецени, че не е стока. Това са ми спомените.Писахме си ,пращах колети , плочи , грамофонна игла май ,че грамофонът от тук.Дребни неща.Приятелство детско.

Сега си спомням, че като дете прочетох за осиновеното виетнамче на Блага Димитрова и колко рев съм изревала на майка ми да си осиновим и ние. По-късно съм я виждала, някой я беше довел а един купон. Но след това се разочаровах от историите, които разказваше и обвиняваше мъжа на Блага Димитрова, че я е изнасилил като дете и какво ли още не четох по вестниците.

Уффф, добре, че не съм чела тези истории, за които пишеш, Пони.
Особено много харесвах „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова. 

Снимки от Виетнам.На моя приятелка виетнамка са.С нея си разменяме картички в една международна група.
Хо ши мин
Хо ши мин


Северен Виетнам
селски пазар
село
пътища в провинцията
и животни