Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ноем. 2019, 11:35 ч.

Образователен Говорилник - release 3

  • 1 778
  • 114
  •   3
Отговори
# 30
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 2 581
Чистенето на тоалетната ми е тууу мъч. Но ако помните в едно монтесори училище тук бяха въвели практиката и имаше статия в мама нинджа, която се обсъди и в темата за ЧУ. Може да е специфика на монтесори обучението Simple Smile Simple Smile

# 31
  • Мнения: 889
Не понасям зорлем да ме социализират. Всякакви съвместни мероприятия, отнемащи от личното ни време са в графата досадна задължителност. Ако искам, ходя по детските рождени дни и си говоря другите родители. Имаме вайбър група. И общият концерт. Един, два пъти правя сладки за благотворителните базари. Толкоз. Всичко над това навлиза жестоко в личното ми пространство и среща моят личен отпор. Училището си е училище и смятам, че например чистотата в тоалетните е тяхно задължение. Както е мое преди това да съм научила детето как да подържа чисто. Средата също е тяхно, а не мое задължение. Да ме лишават от пряк и подробен контрол на напредъка и изучаваното директно го пъхам в графа силно подозрително поведение. И със сигурност ще проверя причините за това им поведение.

За пореден път се убеждавам, че Монтесори не е моята чашка чай.

# 32
  • Houston, TX
  • Мнения: 9 511
Гледам календара на ААС, доста инициативи имат и те.

# 33
  • София
  • Мнения: 38 356
Титина, това, което ще напиша не го приемай лично, защото не е лично към теб, а е моето отношение към такъв тип система. И при вас да живеех, пак отношението ми щеше да е същото, просто щяха да ме принуждават да се съобразявам заради децата.
На мен тази американска история с въвличането на родителите е като да държиш възрастните в комсомолската организация и си принуден да изпълняваш комсомолските поръчения, иначе е кофти за детето - ако не печеш сладки на детето ще му се отрази негативно, защото после в характеристиката му ще пише, че майка му не взема участие в училищния живот и така го депресира и пречи на социализацията му. Или да има с какво да се занимават майките-домакини, за да не им мътят главите глупости.
На училището гледам като образователна институция, която е задължителна до 16-годишна възраст. Осигурила съм присъствието на детето, то слуша в клас, прави каквото трябва, пише си домашните, получава оценки, ходи на олимпиади.От момента на приключването на учебните часове детето вече има друг живот - казват му личен живот. Детето е на училище, а не аз и няма нужда да ме въвличат в някакви измислени дейности с цел да ме социализират. Мерси, социализирана съм достатъчно! Възрастен човек съм и нямам нужда да ме организират - мога да се организирам и сама какво да правя всеки ден, нали затова съм възрастна!
А това с телефоните - абсурд, че и да ме глобяват! Ако училището казва "без телефон по време на час", ок, съгласна съм и ще искам и детето да го спазва. Но останалото не става, да не говорим за екскурзии.

# 34
  • Houston, TX
  • Мнения: 9 511
Това, което си написала, не е вярно. Особенно с часта с характеристиката. Родителският комитет е отделен от училището. Не е задължително да се включваш в инициативите. Аз го правих 3 години, тази година нямам възможност и само ходя. Нито са се разсърдили нито нищо. Началото на годината получаваш форма, ако искаш да си помощник се вкл, ако не-не. Това с майките домакини, също е далеч от истината. От децата в класа и двамата родители работят. Много филми гледате, американското общество се е променило много.

Опитвам да намеря снимки от едно от варненските училища, какви неща са направили родителите, но фейсбук забива...а и аз не се сещам коя година беше.

# 35
  • Мнения: 4 697
Браво, Анди. Пък и не само за този пост, а и за всички други напред във времето, когато си казвала горе-долу същото по тези въпроси. И аз мисля като теб, а струва ми се, и много други потребители също. То е ясно за всеки нормално мислещ човек, който живее тук. На други ширини ценносттите са други и всеки може да си прецени индивидуално, но аз споделям твоята позиция и за мен другите описани неща са, как да го кажа по-коректно, ами сбъркани, но животът натам отива:)
Доп. А пък американското общество ако е толкова върха на следоледа, чудя се защо и Титина, и Шарки, дето всеки петък ходи там, се интересуват и искат да си дават децата в нашата сбъркана система. Някак си ми убягва логиката, ама...

# 36
  • София
  • Мнения: 38 356
Титина, казвам на какво ми прилича като идея. Нямам вяра на система, в случая училище, които много, ама много иска животът на децата и родителите да се въртят около училището. Като комсомолска организация.  Самият факт, че връчват форма, в която са изброени неща, вече има психическо въздействие - дали ще посмее да я върне непопълнена поне с едно нещо? Или какво, училището няма пари или не иска да плати на хора да го организират и затова търси безплатна работна ръка в лицето на родителите? Другият вариант е да изграждат тип корпоративна култура.

Две деца благополучно дипломирах в училищната ни система без да вземам кой знае какво участие в училищния живот. Най-вероятно ще прозвучи високомерно това, което ще кажа, но като цяло училищата са печелили от това, че децата ми са били техни ученици, защото постиженията им наполовина са заслуга на извънучилищния живот, в който са развивали качествата си. Изпитвам уважение към учителите, които учиха децата. От социализиране и превръщането на училището в социална система, имат нужда децата от проблемна среда, включително родителите на тези деца трябва да бъдат социализирани, но това е възпитателна работа по отношение на възрастните. Отличниците и техните родители очевидно са достатъчно социализирани и успешни и нямат нужда от провеждане на възпитателна работа с тях.

Последна редакция: сб, 30 ное 2019, 20:40 от Andariel

# 37
  • Houston, TX
  • Мнения: 9 511
Татко Мецан, какъв е проблемът ако си видял нещо по-добро и се опиташ да го привнесеш в животът си.
Андариел, това което описваш е държавното училище в САЩ. В частните училища нещата стоят по по-различен начин. Това се вижда след това и в членовете на обществото.

# 38
  • София
  • Мнения: 38 356
Нима родителите си умират всяка седмица да бъдат ангажирани с някакви училищни дейности?
Честно, ако плащам за частно училище, съвсем няма да искам да ме занимават с някакви списъци от дейности и да си избирам или всяка седмица да ми организират нещо. Ще се интересувам как се справя детето в училище, но сладки няма да пека, нито ще правят панаир на книгата и т.н. Дори няма да искам кой знае колко да ги занимават с такива неща. За мен е важно ученето, а с останалото съвсем спокойно се заемам като родител.

# 39
  • София
  • Мнения: 4 079
На нас скоро ни предстои Коледен базар и пак ще правя сладки и ще увивам пакетчета с целофан.

Децата със сигурност ще се почувстват аутсайдерски, ако нямат нищо за продажба, т.е ще участваме. Аз не го приемам чак толкова драматично.

Анди, комсомолско е - да. Сякаш училището ти казва "Ти си тук заради нас и ще правиш много неща за нас. Въобще не си мисли, че само ние ще ти даваме знания, а от теб няма да очакваме нищо".

Но в крайна сметка от това участие и ти печелиш, според мен. Не ме карай да обясня какво - не е лесно да се обясни, ще трябва дълго да мисля. И да права си, пак ще кажа - комсомолско е, но не е чак толкова лошо.

# 40
  • Houston, TX
  • Мнения: 9 511
Не знам защо и от къде се появи това за всяка та седмица  newsm78
Ангажимент ноември - обяд за Тенксгивинг, за декември -панаир на книгата и посрещане на Санта (това за един ден). Ако теб не те интересува в каква среда детето ти прекарва всеки ден по 8 часа, добре. Ако не искаш детето ти да е част от общността добре, но има хора, които искат. За теб е важно детето да отиде на училище, учителя да си изпее урокът -добре. За мен обаче са важни други неща, важно е детето ми да е част от общността, да ходи и учи с удоволствие. Когато мога да го направя, правя го и не гледам на това като безплатна ангария.
Не чакам лелката да дойде да изчисти след детето ми и някой да му е длъжен, а то ако направи нещо да се чувства прекарано. Просто имаме различно разбиране за света.

# 41
  • Мнения: 4 697
Уф...
Анди, не отговаряй, няма да стигнете до консенсус:) няма и как да се разберем изобщо. Но нищо де. Поне се опитваме.

# 42
  • София
  • Мнения: 38 356
Каква общност? Ето, това ме дразни, опитват се да правят от образователната институция общност, която да измести центъра от семейството или личния живот на децата. Самите реплики "изолиране от общността", "ще се почувстват аутсайдерски", вече е емоционално изнудване, все едно децата и родителите им не могат да живеят пълноценно, ако не се въртят около организация, която се опитва да се припознава с общност и да  вменява нужда от принадлежност към нея, иначе индивидът не струва.
Аз зная в каква среда учи детето ми, имахмекъсмета моите да са само по половин ден на училище и да си живеят живота след училище. Добрият учител не си пее урока, а и какво общо има урокът с нещото, което се опитва да се самонарече "общност"? Децата спокойно си ходеха на училище, учеха с удоволствие, но след края на учебните занятия имаха друг живот, в който създаваха други връзки, правеха неща за удоволствие и имаха избор дали да отидат някъде с някакви хора или да не отидат. Неслучайно разделям училището от личния живот, защото училището си е училище, а личният живот си е личен живот. Дори бих казала, че личният живот беше по-важен от училището, защото в личния си живот се развиха според това, което им беше важно и интересно - да правят неща, които харесват с хора, които харесват и да са свободни да останат или да напуснат дейността без да се чувстват аутсайдери, ако не са конформисти. В началното училище са 4 години, после в основен курс са още 3 години, в гимназия са 5 години. След това се пръскат по света. На практика при всяка образователна степен могат (а и по стечение на обстоятелствата бяха) да бъдат със съвсем различни деца, дори в различни училища. Като при ходенето на работа - там си на работа и днес работиш на едно място, утре си на друго, като никой не може да ти държи сметка защо "напускаш общността", макар че корпоративната култура натиска да ходиш на тийм-билнинга, за да се социализираш, дори да не ти се ходи, иначе ти е черна точка от ейчара. Гимназията е мястото, където младежите по-осъзнато се включват в някакви дейности според интересите си, създават по-трайни връзки с приятели и съученици, могат да имат идея за общност, ако участват в субобщност по интереси вътре в самата гимназия (спортен отбор, отбор по някоя наука, танцов или певчески състав), но пак всеки тръгва по пътя си.

Последна редакция: сб, 30 ное 2019, 21:30 от Andariel

# 43
  • Houston, TX
  • Мнения: 9 511
А защо реши, че децата нямат личен живот. Не познаваш системата, но си специалист по нея. Защо ли се учудвам, не се случва за пръв път.

# 44
  • София
  • Мнения: 38 356
При положение, че им се вменява, че училището е общност, и там прекарват по 8 часа на ден, то колко време им остава за личен живот, който не е обвързан със същото това училище? Денонощието все още има 24 часа, а работната част от деня е грубо 12 часа. От тези 12 часа щом 8 са в училище, после час насам-натам придвиждаве от и за дома, вечеря със семейството и станало време за лягане. Колко време и кога това дете има за неща извън училището? Трябва много яка организация и работоспособност, за да посещава примерно две извънкласни занимания извън училище и да се среща с други хора през почивните дни. Защото вечер след 6 вечерта малко трудно се получава.

Общи условия

Активация на акаунт