Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ноем. 2019, 11:35 ч.

Образователен Говорилник - release 3

  • 1 777
  • 114
  •   2
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 4 079
В крайна сметка, особено при частните, нали родителите избират среда за децата си с избора на училището. Какъв е проблемът после да се чувстват комфортно в компанията на тази общност? Какво пречи да направят едни коледни сладки и още 2 - 3 пъти да вземат участие с присъствие например - Коледен концерт, концерт по пиано, рождени дни?

# 46
  • Мнения: 714
аз разбирам какво казва Titina, но може би е защото съм гледала прекалено много американски филми (и сериали), също и чета книги, в които под някаква форма са намесени гимназии или университети, и това за "общността" е много съществен елемент, който очевидно е застъпен и от по-ранните нива на образованието, когато все още родителите са сериозно ангажирани с личния живот на децата - всякакви общи събития, форми на клубове и общества, fraternity and sorority, задължителното живеене по 4 години в кампус (сигурно само в community college не го правят)

сега го наблюдавам и при сина ми в Благоевград, то просто няма ден, в който да не се приобщават някакси Yum всеки клуб (а рядко човек участва само в един) си има night out и weekend out (вечер през седмицата, в която излизат заедно или ходят за 2 нощи някъде), а сега и целият кампус имат общ уикенд навън /изпреварващ 8 декември/, и предполагам, че е доста ефективен начин за създаване на трайни връзки между хора, които продължават доживот с всичките ползи от това и изобщо за усещането, че си част от нещо

иначе съм съгласна, че за по-интровертни личности може би такова социализиране от ранна възраст не е много подходящо, но всяка култура си е със специфични ценности и манталитет, и това, че нашата е различна не бива да е причина да заклеймяваме другите като неправилни Simple Smile

# 47
  • София
  • Мнения: 38 356
В крайна сметка, особено при частните, нали родителите избират среда за децата си с избора на училището. Какъв е проблемът после да се чувстват комфортно в компанията на тази общност? Какво пречи да направят едни коледни сладки и още 2 - 3 пъти да вземат участие с присъствие например - Коледен концерт, концерт по пиано, рождени дни?

Коледен концерт - ок, но пак всеки отива да гледа своето дете, това го знаем всички. Концерт по пиано - но ще отидеш ли на концерт по пиано, в който не участва твоето дете? Защото си признавам чистосърдечно, не бих отишла просто на концерта по пиано, ако не съм емоционално ангажирана заради своето дете или покана от познато дете. Защо рождените дни да са част? Признавам, на мен не ми допада приписването на "общност" на една образователна институция. Среда не означава общност.  Трябва ли да поддържам връзка с другите родители и ако не поддържам това ще ме направили аутсайдер?

В университета всеки студент решава самостоятелно дали иска или не иска да се включи някъде, и то пак има някакъв общ интерес - хоби, академично и т.н. За мен животът в кампус изначално е леко тъпичък, сори, като на пионерски лагер с всички детинщини на пионерския лагер. Повече съм привърженик на това студентите да са самостоятелни и да имат самостоятелен живот, който не налага непременно да спят под един покрив с половината университет. Като цяло за мен това е натиск непременно да си част от нещо, иначе си нищо. Голяма социализация, голямо чудо, и накрая пак всеки дърпа чергата към себе си до момента, в който му е изгодно. Фалшивее ми.

# 48
  • София
  • Мнения: 12 831
Антеа, не мисля, че толкова го заклеймяваме, колкото се радваме (аз поне), че не е част от моя живот.
Имаме коледен концерт с базар и ние, разбира се и макар че ще отида и ще си свърша моята част, ще продължа да съм убедена, че чудесно можеше да ни се развие живота и без него Joy
Ние всъщност с класа на щерката супер си се социализираме, на всеки рд на децата сме всички заедно. Но то се получи от само себе си, харесахме се, децата се харесаха, вече трета година сме така. Но никой не ни го е налагал.

# 49
  • София
  • Мнения: 4 079
При малките не е съвсем задължително приобщаването според културата, която коментираме, за гимназията не зная, но за универистета е стопроцентово сигурно, че няма как да им се размине. Особено в бизнес администрацията се скъсват със самоучастие да организират туй-онуй.

За мен е ОК и за началното училище да се самозаявя с формуляр в началото на годината за участие в панаир на книгата, но при нас няма такова нещо.

В тази връзка, ако на някой му се получават коледните сладки, нека сподели Yum Има едни като датски бисквити, приготвени в домашни условия, които другите майки правят (може и да са татковците), но на мен не ми стават.

# 50
  • София
  • Мнения: 953
Да отклоня малко темата Simple Smile

https://www.dailymail.co.uk/femail/article-7737281/Meet-private- … al-arms-race.html

Иначе, аз коледни сладки от детската градина още спрях да пека, откакто установих, че другите ги купуват, че и купените се радват на по-радушен прием Joy

# 51
  • София
  • Мнения: 4 079
Прочетох - показва, че образователните им методики са по-смотани от нашите. Лошото е, че вървим в тяхна посока.

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 10:08 от Аш

# 52
  • София
  • Мнения: 1 255
Разбира се, че е фалшиво това социализиране по принцип и по график. Това, че си избрал конкретно училище за детето си, не означава, че може да се почувстваш от една общност с родителите там. И обикновено няма как да се случи. Вече споменах колко диаметрално противоположни на моите ценности и разбирания родители има в класа. И това е нормално. Ненормалното е емоционалният и социален натиск, често упражняван чрез децата, за да се демонстрира общност. И аз съм доволна, че при нас ни е спестено в степента, в която го има в Щатите, но там brainwash-ът е от десетилетия на ниво общество и всъщност е нормата.

# 53
  • Мнения: 13 232
Тъкмо и аз щях да пиша, че някои купуват храната или дребни сувенирчета. Аз съм правила сладки само когато се събират за почерпка, и то защото дъщеря ми много иска  да готвим заедно. По Великден ли беше, не помня.

За Коледа моята страшно обича да майстори някакви неща. Събирали са се и с приятелка вкъщи, аз осигурявам материалите. Понякога помагам, но ми е приятно да изработвам разни неща, а да готвя мразя.
Не знам защо се възприема, че човек, който не харесва да го занимават с твърде много на брой училищни соц.мероприятия не се интересува от детето си.
Аз се смятам за доста ангажиран с детето си родител. Говорим, обсъждаме разни случки от училище, ходим на  избрани от нас мероприятия, каним приятелките й, организирам рд, Хелоиун вкъщи, гости с приспиване, ваканции, лагери, интересувам се какво я вълнува, притеснява, радва и т.н.  Даже отстрани погледното може да мина за хеликоптерна майка с елементи на харпия Joy
За мен всичките тези иниациативи със социализацията, гонитбата за отсъствия по болест и пр.са за децата от рискови семейства. Намирам ги за разумни в тези случаи, но не съм съгласна покрай тях да "горим" и ние.

Това не е заклеймяване  на чуждата култура, а неща, които на мен не ми харесват и съм доволна, че не ми се налага да се съобразявам с тях. Те съвсем не се изчерпваха само със задължителното социализиране.
Даже не визирах конкретно училището на Титина, а по-скоро  най-характерните черти на западните училища.
В отчетната тема преди пишеше едно момиче от Канада и тя като ги занареждаше всички ежеседмични училищни инициативи като нещо много забавно и положително, направо съжалявах горките родители.

В ЧУ все пак човек има избор дали да запише детето си там, ако предварително е информиран за живота в училището.
Така че семейството на Титина са преценили плюсове и минуси според приоритетите си. А и ако образованието е добро, човек все някъде трябва да направи компромис.

# 54
  • София
  • Мнения: 38 356
Сайтът ми се сърди, че ползвам адблокер. Може ли някой да копира само съдържанието в скрит текст?

Американците са луднали по този лидершип, клубове и какво ли не и им мътят главите на децата. Признавам, че започва много да ми писва от обърканите им послания на всякакво ниво. От една страна уж е ок да си различен (индивидуалност), трябва да цениш различността си и другите да я ценят, но от друга не може баш да си различен (наричат те индивидуалист с негативен отенък), а трябва да си като другите, да си в пионерската, скаутската, комсомолската, клубове и всякакви такива, иначе си аутсайдер, не се вписваш, не се социализираш. И после защо децата започват да се лутат накъде и как и развиват нещо средно между опортюнизъм и конформизъм.  И около всичко това гравитират цели психологически школи, които са като фурнаджийска лопата и обясняват на хората как непременно трябва децата им да се впишат, независимо как, ама трябва да се впишат. Според мен това са по-ограничаващи практики дори от тези, които смятаме за изостанали и дивашки и които на външен вид спазват строга йерархия, като в центъра е семейството и роднинският или съседският кръг, има правила и ритуали за признаване на децата за възрастни. А сега хем си свободен, ама не си баш свободен, което за мен е никаква свобода, защото дори нямаш възможност да изразиш емоции на практика, защото трябва да се държиш според това, което е повърхностно. Обаче иначе ти намилат колко са важни емоциите. Защо просто не оставят хората да си живеят живота!
Това са все същите неща, които ние преживяхме по време на соца, само с различно етикетче.

Е, то хубаво да избереш училище (без значение държавно или частно, защото и някои държавни започват по американските щуротии) според ценностите, но на училището основната му функция е образователна, а не социализираща, особено някакви идеи да социализират родителите. Уж можеш да откажеш, ама ако откажеш започват да те гледат накриво, защото им спъваш възпитателната работа.

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 10:00 от Andariel

# 55
  • Мнения: 13 232
Прочетох статията. Все едно за тук е писана.
Става въпрос за това, че децата учат в ЧУ и въпреки това се налага да ходят на частни уроци, за да покриват пропуските си или да си вземат изпитите с максимално добри оценки.
Не мога да я копирам през телефона.

А това
Цитат
‘Yes, we’ve spent thousands, but it’s an investment in our children. I told my husband: “Just you wait till you see the results!”’ says Puja, 44, who lives in Bedfordshire.
може да е много разочароващо. Аз по-скоро възприемам подхода опитваме се да правим най-доброто, пък да става каквото ще.

# 56
  • София
  • Мнения: 11 685
Анди, спокойно компенсираш липсата на Ежко.

# 57
  • София
  • Мнения: 4 079
Вече споменах колко диаметрално противоположни на моите ценности и разбирания родители има в класа.
Ако не те притеснява, би ли споделила за какво става въпрос? Аз не съм се замисляла досега по този начин и не съм забелязала чак такива различия, а нали все пак сме в едно и също училище и горе-долу в една и съща възрастова група.

Анди,
Скрит текст:
Bright and articulate, A-Level student Olivia Turnbull has been entirely educated in private schools — first at a leading day school in Northumberland, and now at a boarding school in York.
With class sizes of just 12 pupils, and whopping annual fees of £33,690 a year, you wouldn’t imagine any student here could possibly also need additional private tuition.
But you’d be wrong. Because in the past ten years, Olivia’s parents Jane and John have also forked out eye-watering sums on private tutors. In total, they say, they’ve spent some £14,500 on tuition for Olivia, 19, and her sister Rebecca, 17, who’s also studying for A-Levels, having recently moved to a £46,000-a-year private boarding sixth form in Surrey.
Understandably, Jane admits she’s niggled and believes schools should take more responsibility, including additional backup for students if needed. ‘There was never any question that we’d privately educate our daughters, both for the academic and extra-curricular possibilities,’ explains Jane, 46, who now lives in Buckinghamshire with her husband, vice-president of an IT company.
‘However, despite paying a fortune for them to have the best education possible, we’ve still had to finance private tutors to plug gaps in their learning.’
They first hired a tutor for Rebecca when she was seven to assist with mild dyslexia, and for Olivia when she was forced to miss years of school owing to glandular fever aged 13.
Rebecca switched to her current ‘phenomenal school’ to do A-Levels where she now ‘wants for nothing including one-to-one teaching’, and hasn’t needed a private tutor since taking her GCSEs.
Meanwhile, Olivia still has two or three hours of extra tuition a week.
‘Despite Olivia having two teachers at school for biology, her favourite subject, they can’t seem to teach her to her full potential. She was still a grade behind where she should be in her recent mock exams,’ Jane says.
 ‘But in our experience, small class sizes make no difference if kids are being taught by teachers hanging around for their pensions, or who don’t engage with the children, regardless of whether they’re in independent or state schools.
‘It’s also quite competitive at Olivia’s school, with a lot of very academic girls.
‘Hence, Olivia has long benefited from having a tutor to explain things to her in a more relaxed environment and at her own pace, rather than being left with a textbook or notes on a blackboard.’
For many of us, it will seem almost beyond belief that despite spending more than the average national income on a single year of schooling, that you would then still need to hand over more cash to make sure your child’s education was up to scratch.
How much, one can’t help but wonder, can you possibly hope to recoup from such an investment? And isn’t it more important, some might argue, that a child enjoys their school years rather than being intensely ‘hot-housed’ with expensive tutors?
But it seems the Turnbulls are representative of a soaring number of middle-class families resorting to paying for private tutors.
In September, a poll of more than 2,800 children aged 11-16 in England and Wales (commissioned by the social mobility charity the Sutton Trust) found 27 per cent have received private tuition, up from 18 per cent in 2005, with a higher number coming from affluent homes.
The report also found nearly a quarter of secondary school teachers say they’ve taken on private tuition in the past two years, many after direct requests from parents.
Private tutors aren’t required by law to be registered with any regulatory body, but The Tutors’ Association estimates there are up to 100,000 full-time tutors in the UK.
While Jane doesn’t begrudge paying for her daughters’ independent education, on the contrary she is keen to highlight a common misconception. ‘There’s an assumption that if you’re paying for an education that should negate the need for a private tutor,’ says Jane. ‘But, as we’ve found, independent schools aren’t immune to poor teachers, or teaching methods that don’t suit every child.’
Jane insists that Olivia’s tutor — a medical undergraduate called Ned, whom Jane pays £45 for three one-hour sessions a week — has transformed her daughter’s confidence, not to mention her exam results.
‘When I interviewed him, he told me: “It’s only five minutes since I did my own A-Levels, so I know what Olivia is experiencing and what’s expected of her,” and that’s exactly how it’s worked out.
‘He focuses on biology but also touches on chemistry and physics, and picks up on things I feel the school should be on top of.
‘In her mock GCSE exams, she mostly got B and C grades despite being an A-grade student in class. But with Ned’s support, she achieved As and Bs in her GCSEs.
‘There’s no stigma attached to hiring a tutor. In fact, some parents almost wear it like a badge of honour.’
That said, Jane is critical of a system which tacitly accepts parents paying through the nose for their child to succeed: ‘I almost feel like some schools are riding on this wave of parents like us, who will throw money at any problems, whereas we should be pushing back and asking more of the schools.’
Dr Fiona Miles, Head of Loughborough High School, an independent fee-paying school, echoes Jane’s concerns about the high demand for private tutors.
‘I firmly believe if learning is taking place effectively in the classroom, parents and students shouldn’t have to pay for extra tuition,’ Dr Miles says. ‘Learning should be joyful. I worry about what we’re doing to children’s wellbeing if they’re required to spend even more of their time in one-to-one tuition on top of their regular school day.
‘If pupils or their parents feel like they are falling behind in specific subjects, they should be engaging with their teachers to find a solution.
Despite such concerns about overloading children, the demand for tutors shows no sign of abating, according to Alex Dyer, formerly head of psychology at a top London school who founded tutorhouse.co.uk in 2012 to help people access affordable tutoring.
‘Our clients are evenly split between state and independent schools. Many families save money specifically for private tutoring,’ he explains.
‘It’s not uncommon for them to spend as much as £5,000 a year. There’s still a stigma that tuition is for children who are “failing” at school, but in reality, students may need private tuition for a huge variety of reasons.
‘Private schools can be seen as highly competitive, and because children are now tested from age seven, this may be pushing families into getting support early and keeping a tutor for longer.’
Dentist Puja Hassan is another mother who has hired private tutors for her two children – despite paying close to £300,000 to date on their fee-paying schools.
So convinced is she of the benefits that, between them, her son Adil, 12, and daughter Tanya, 19, have clocked up more than 200 private, face-to-face online tutoring sessions with mytutor.co.uk in the past 18 months — costing around £6,000.
At up to £24 an hour, Puja admits her husband, also a dentist, was sceptical.
‘Yes, we’ve spent thousands, but it’s an investment in our children. I told my husband: “Just you wait till you see the results!”’ says Puja, 44, who lives in Bedfordshire.
She was proved right when Tanya achieved A grades in A-Level maths, biology and chemistry, winning a prized place to study dentistry at King’s College London.
Meanwhile, Adil breezed through his 11-plus exams last year — Puja had insisted he sat the exam for the local grammar school just in case ‘things didn’t work out’ with getting into his private secondary school.
She needn’t have worried, however, and is now paying around £15,000 a year for his education. Which begs the question, why the need for private tuition on top? ‘You can’t just rely on school education, even in the independent sector, because of the pressure teachers are under,’ Puja explains.
‘Private schools tend to be better organised and structured with much smaller class sizes, and the teachers are of a good standard, but tutors work one-to-one where teachers can’t, which can put children at an advantage.’ Puja also turned to online sessions on Skype with mytutor.co.uk for her kids, and Adil has been having science tuition with Stefan, a medical student.
‘There are lots of pushy parents who might hire tutors for the wrong reasons, but Adil is a typical boy and can be naughty sometimes, so he benefits from one-to-one lessons,’ Puja says.
‘He might get a bit silly, but Stefan knows how to have a little laugh and then get back to being serious again. Hopefully he’ll reap the benefits the same way Tanya did.’
Alice Enders, meanwhile, has hired not one but two tutors to complement her 16-year-old son Benedict’s extensive private education, spending some £15 an hour — more than £7,000 so far.
She credits it for him sailing through his GCSEs earlier this year — despite the fact she was already paying around £6,500 a year in private school fees.
‘A child’s GSCEs are a hill that we all have to climb as parents, and they can cause havoc with a young man’s mind,’ says Alice, 61, director of a research company, who’s married to Lord Charles Bruce and lives between Scotland and Maida Vale.
‘We used private tutoring to over-focus on the subjects he could have failed. It worked, because he got an A in Spanish and Bs in maths and physics, plus the As he was expected to get in history, English and the classics,’ says Alice.
As well as the expense, this extra tuition required a significant amount of time, too, with Benedict at first being tutored for two hours every weekday in the school holidays last summer by Louis, hired from tutorhouse.co.uk.
Then, from last Christmas, tutor Abdullah — who specialises in maths and science — was hired, with Benedict receiving a combined total of ten hours tutoring on Saturday and Sunday.
As well as the considerable expense, such a lot of extra work may seem harsh, but Alice says Benedict thoroughly enjoys it.
‘Louis tutors him at our home, which Benedict prefers, and he became an immediate role model for my son and taught him how to pass an exam.
‘My son is very bright and is brilliant at English, classics and history, but those things don’t mean anything when you fail maths.
‘Abdullah took him through every problem he may encounter and gave him confidence to master maths and science.
‘Benedict is naturally full of bonhomie, but more so because he felt that Louis and Abdullah were his team and that they were on a little campaign together like a military mission. His school was supportive of him having the extra help.’
Benedict is now studying for A-Levels at a state school in West London, which Alice says is better equipped than his old private school to assist with his mild dyslexia: ‘But nothing beats one-to-one tuition when it comes to learning and you won’t get that in any school — fee paying or not.’
 

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 10:38 от Аш

# 58
  • София
  • Мнения: 1 255
Не, не бих, защото ще е прекалено конкретно, лично и разпознаваемо. За половината имам директно впечатление/ситуация/случка, които за мен са били пълно “втф””?!?!??!!!” в много широк диапазон: от напълно просташко поведение до откровено проявление на глупост или липса на каквото и да е съобразяване с околните.

# 59
  • София
  • Мнения: 38 356
Мерси за копирането!
В случая с Ребека - хората си имат проблем още от детската градина и обстоятелствата никак не са били на тяхна страна. Това не е било дете, което е било много добре, а дори роден отличник да се е налагало да взема допълнителни уроци. В този случай не е от изискванията на училището, а от конкретните обстоятелства и конкретното дете.
За другите - хората си имат цел и си я гонят. Поне на мен не ми стана ясно какви са изискванията и какво е разпределението сред учениците. Подозирам, че точно тези семейства имат определена цел и каквото и да беше училището, пак щяха да наемат учители.
На мен всичко това ми идва вповече. За мен уроците са по-скоро за надграждане по материала, свързано с някакви състезания или подобни, а не текущо заради шестицата.

Общи условия

Активация на акаунт