Подминавам, бе, душа, от седмици стискам очи и подминаваа, аз съм много търпелив човек, ама вече щом и на.мен байгън ми дойде, прави си сметка.
- Публикувана: 30 ноем. 2019, 11:35 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2020, 07:21 ч.
Образователен Говорилник - release 3
анди, ма разделяй ги на абзаци тези стриймс of consciousness, бе жена, моля те!
права си, без да съм го изчела.
Затова е хубав този квартален принцип - поне да се събират хора от един квартал - т.е. с еднакви доходи горе-долу и с еднакво виждане за квартала, който са харесали. Само че ще минат години в България, докато кварталите се установят с еднотипни живущи.
права си, без да съм го изчела.
Затова е хубав този квартален принцип - поне да се събират хора от един квартал - т.е. с еднакви доходи горе-долу и с еднакво виждане за квартала, който са харесали. Само че ще минат години в България, докато кварталите се установят с еднотипни живущи.
Аз пък смятам това разнообразие в класовете за по-скоро хубаво, отколкото лошо. Разбира се, само в идеалния вариант на мисълта, при който има уважение и съмишленост в общата работа и отговорности на трите основни групи- училише, деца родители.
Но понеже нищо от тия условия не си е на мястото се наблюдава този хаос и пагубност в ДУ. Иначе казано - добрият резултата сега, едва крепящ се на ръба би могъл да бъде много по-позитивен и градивен опит, характеризиращи се с още по-голям напредък, израстване и обогатяване на учениците. А това би трябвало да е естествена цел на всяко училище. Не закрепващо на ръба действие.
С това се отговаря и на Уоруик - хората в ЧУ са една идея по-близо по съмишленост. Да, различни фин. групи, но пълна съмишленост на избор, очаквания, изисквания и критичност.
И колкото и да е разглеждан с подигравка и изкривено тълкуване израза "плащам и изисквам" то той е много валиден и полезен. Има разлика със селската арогантност на "плащам и поръчвам музиката". Той не стои в основата на градивно изискване, а е мутренска привилегия, не образователна. Предполага се, че интелигентните хора правят разлика.
Но понеже нищо от тия условия не си е на мястото се наблюдава този хаос и пагубност в ДУ. Иначе казано - добрият резултата сега, едва крепящ се на ръба би могъл да бъде много по-позитивен и градивен опит, характеризиращи се с още по-голям напредък, израстване и обогатяване на учениците. А това би трябвало да е естествена цел на всяко училище. Не закрепващо на ръба действие.
С това се отговаря и на Уоруик - хората в ЧУ са една идея по-близо по съмишленост. Да, различни фин. групи, но пълна съмишленост на избор, очаквания, изисквания и критичност.
И колкото и да е разглеждан с подигравка и изкривено тълкуване израза "плащам и изисквам" то той е много валиден и полезен. Има разлика със селската арогантност на "плащам и поръчвам музиката". Той не стои в основата на градивно изискване, а е мутренска привилегия, не образователна. Предполага се, че интелигентните хора правят разлика.
Подминавам, бе, душа, от седмици стискам очи и подминаваа, аз съм много търпелив човек, ама вече щом и на.мен байгън ми дойде, прави си сметка.
)
Да, но само в идеална ситуация - все едно разглеждаме идеалния газ.
Реалното е доста спорно. Логично е, че когато на едно място събереш почти 30 деца, което е 30 семейства, с различно образователно, социално, културно и всякакво ниво, и самите деца са различни като характеристики, нещата стават сложни. Единственото, което обединява родителите е, че искат тяхното дете да е добре, да му се обръща внимание и нещата да вървят гладко, да не е ощетено най-малкото.
При една рdзнородна среда, а както се получава в държавните, във всеки клас има поне по 2-3 деца със СОП, още 2-3 кръгли отличници. Едните се нуждаят от повече внимание, защото им е трудно и изостават, другите защото лесно им се получават нещата и имат нужда пак от повече внимание и натоварване, а по средата е масата, която си е средно ниво и пак си иска вниманието. И една учителка, която трябва да огрее в тази разнородна среда. Част от времето в клас се губи в това да се спазва дисциплината, после все има няколко недочули и неразбрали, което пак забавя темпото. Това като цяло сваля нивото и общата успеваемост, а индивидуалната съвсем. И накрая всеки се спасява поединично.
Обичам да разделям параграфите, ама забравям понякога.
Реалното е доста спорно. Логично е, че когато на едно място събереш почти 30 деца, което е 30 семейства, с различно образователно, социално, културно и всякакво ниво, и самите деца са различни като характеристики, нещата стават сложни. Единственото, което обединява родителите е, че искат тяхното дете да е добре, да му се обръща внимание и нещата да вървят гладко, да не е ощетено най-малкото.
При една рdзнородна среда, а както се получава в държавните, във всеки клас има поне по 2-3 деца със СОП, още 2-3 кръгли отличници. Едните се нуждаят от повече внимание, защото им е трудно и изостават, другите защото лесно им се получават нещата и имат нужда пак от повече внимание и натоварване, а по средата е масата, която си е средно ниво и пак си иска вниманието. И една учителка, която трябва да огрее в тази разнородна среда. Част от времето в клас се губи в това да се спазва дисциплината, после все има няколко недочули и неразбрали, което пак забавя темпото. Това като цяло сваля нивото и общата успеваемост, а индивидуалната съвсем. И накрая всеки се спасява поединично.
Обичам да разделям параграфите, ама забравям понякога.
Добре де, предаваме се, че СМГ за нищо не става. Попея, победи ни с аргументи 
Относно вкъщи от поста ти се оказва, че по мое време винаги се е пишело така.
Относно вкъщи от поста ти се оказва, че по мое време винаги се е пишело така.
Всякакви дискусии за "вкъщи" е имало, но не и как е по твое време 🙂 знаех си, че тази е по-различна.
Да, но само в идеална ситуация - все едно разглеждаме идеалния газ.
Реалното е доста спорно. Логично е, че когато на едно място събереш почти 30 деца, което е 30 семейства, с различно образователно, социално, културно и всякакво ниво, и самите деца са различни като характеристики, нещата стават сложни. Единственото, което обединява родителите е, че искат тяхното дете да е добре, да му се обръща внимание и нещата да вървят гладко, да не е ощетено най-малкото.
При една резнородна среда, а както се получава в държавните, във всеки клас има поне по 2-3 деца със СОП, още 2-3 кръгли отличници. Едните се нуждаят от повече внимание, защото им е трудно и изостават, другите защото лесно им се получават нещата и имат нужда пак от повече внимание и натоварване, а по средата е масата, която си е средно ниво и пак си иска вниманието. И една учителка, която трябва да огрее в тази разнородна среда. Част от времето в клас се губи в това да се спазва дисциплината, после все има няколко недочули и неразбрали, което пак забавя темпото. Това като цяло сваля нивото и общата успеваемост, а индивидуалната съвсем. И накрая всеки се спасява поединично.
Обичам да разделям параграфите, ама забравям понякога.
Реалното е доста спорно. Логично е, че когато на едно място събереш почти 30 деца, което е 30 семейства, с различно образователно, социално, културно и всякакво ниво, и самите деца са различни като характеристики, нещата стават сложни. Единственото, което обединява родителите е, че искат тяхното дете да е добре, да му се обръща внимание и нещата да вървят гладко, да не е ощетено най-малкото.
При една резнородна среда, а както се получава в държавните, във всеки клас има поне по 2-3 деца със СОП, още 2-3 кръгли отличници. Едните се нуждаят от повече внимание, защото им е трудно и изостават, другите защото лесно им се получават нещата и имат нужда пак от повече внимание и натоварване, а по средата е масата, която си е средно ниво и пак си иска вниманието. И една учителка, която трябва да огрее в тази разнородна среда. Част от времето в клас се губи в това да се спазва дисциплината, после все има няколко недочули и неразбрали, което пак забавя темпото. Това като цяло сваля нивото и общата успеваемост, а индивидуалната съвсем. И накрая всеки се спасява поединично.
Обичам да разделям параграфите, ама забравям понякога.
Анди, мен лично би ме уплашила ситуацията, в която имаме училища само за деца, на които ученето им е много трудно, и училища за деца - генийчета. Честно ...
Уор, напоследък повечето училища се стремят да са академични и правят подбор - аз затова те пратих да четеш поста на Пипи. Но има и такива, които не правят подбор по придобити умения, способности или каквото там подбират. Но и в тях се събират еднотипни семейства, по собствена воля, избрали мястото, както казва Амели.
Чак училища за генийчета и за такива, на които ученето им е много трудно е крайно, макар че под някаква форма и сега ги има. Въпросът е, че няма как зорлем да смесиш ябълки, банани и малини, и да очакваш накрая, че ще излязат със средна форма и големина. Просто няма как да стане - те са с различна форма и големина и накрая всички ще са смачкани. И хората по някакъв начин съвсем интуитивно го разбират това и реагират както могат - едни търсят класове, в които болшинството са напред с материала, други търсят класове, в които изискванията са по-ниски, но децата насмогват според нивото си. Ние дори като възрастни го усещаме на работното си място - на една работа се чувстваме не на мястото си, а на друга плуваме в свои води. И не е задължително нещо да не е както трябва, просто всяко място е различно с различни хора и начин на работа.
Мен дори повече ме притесняват психологическите ефекти от цялата мешавица, защото винаги някой е ощетен на принципа "защо не си такъв като мен" и егоцентричността на децата.
Мен дори повече ме притесняват психологическите ефекти от цялата мешавица, защото винаги някой е ощетен на принципа "защо не си такъв като мен" и егоцентричността на децата.
Ако някой тук смяташе, че ДУ стават, нямаше да плаща немалка такса, ако можеше да получи същото нещо безплатно.
Значи всички смятат, че безплатното очевидно не е същото нещо.
Т.е. всички ДУ не стават. В което съм убеден. Единственото изключение е СМГ. И дори и то със сигурност не е по-добро от СС и Питагор поне. Според мен поне СС и Питагор със сигурност са по-хубави.
Значи всички смятат, че безплатното очевидно не е същото нещо.
Т.е. всички ДУ не стават. В което съм убеден. Единственото изключение е СМГ. И дори и то със сигурност не е по-добро от СС и Питагор поне. Според мен поне СС и Питагор със сигурност са по-хубави.
Ако някой тук смяташе, че ДУ стават, нямаше да плаща немалка такса, ако можеше да получи същото нещо безплатно.
А какво ще кажеш за родители, които записват вторите си деца в ДУ, след като първото им е било в ЧУ.
Подкрепям поста на Варвик. Според детето, училище. Като не е болка за умиране ако не можеш да му осигуриш ЧУ, нито пък че ако си му осигурил, резултатът ще е обезателно максимален.
Казвам го като родител, податлив на крайности - и мерил на кантар ЧУ и ДУ за детето си.Маниак съм на тема образование и бая ще се озори някой да го опровергае.
Добре де, предаваме се, че СМГ за нищо не става. Попея, победи ни с аргументи
Относно вкъщи от поста ти се оказва, че по мое време винаги се е пишело така.
Относно вкъщи от поста ти се оказва, че по мое време винаги се е пишело така.
Аз казах "по наше време (с Мецан)" и това е вярно. А ти явно си вечна, след като за теб "винаги по твое време" е равно на "винаги"
Ако някой тук смяташе, че ДУ стават, нямаше да плаща немалка такса, ако можеше да получи същото нещо безплатно.
Значи всички смятат, че безплатното очевидно не е същото нещо.
Т.е. всички ДУ не стават. В което съм убеден. Единственото изключение е СМГ. И дори и то със сигурност не е по-добро от СС и Питагор поне. Според мен поне СС и Питагор със сигурност са по-хубави.
Значи всички смятат, че безплатното очевидно не е същото нещо.
Т.е. всички ДУ не стават. В което съм убеден. Единственото изключение е СМГ. И дори и то със сигурност не е по-добро от СС и Питагор поне. Според мен поне СС и Питагор със сигурност са по-хубави.
, което е "тук в темата". А обективно погледнато, какво смятат всички в темата и какво е в действителност изобщо не е задължително да е едно и също Също като казуса "вкъщи" - някои са убедени, че всичко, което е извън тяхното време и място, просто не съществува 