Февруарският рожден ден наближава, голям купон се очертава

  • 41 110
  • 744
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 753
Нашият режим за сега ме устройва перфектно.
Сутрин става м/у 08-08:30
На обяд заспива към 2:00 до към 3:30-4:00
Вечер заспива към 10-10:30.

Наистина някой от вас яко са се развихрили с подаръците,не ми се мисли за рождения ден,тогава какво ще е  Smile
Аз съм се ограничила до 3 (не броя дрехите) този път успях да се овладея Simple Smile

# 76
  • пловдив
  • Мнения: 1 088
Момичета и аз съм пропуснала новата тема и веднага се включвам.
Ние сме с хрема от няколко дни и лекуваме с хомеопатия засега. Незнам вирус ли хвана или онзи ден като я изкъпах с косата, тръгна с влажна коса да обикаля в коридора, който не е много топъл.
Инхалатор имаме на pic със заек, но сме ползвали преди година за ларингит. Много трудно беше, плачеше и се плашеше от шума, досега не се престраших да го ползвам отново при хремите с физ. разтвор.
Понякога ползвам аспиратор, но отново настава голяма драма и също само когато е много сериозно прибягвам до него.
И сега относно болната ми тема с тръшкането-напоследък положението никак не ми харесва, опитвам се да запазя спокойствие, но на моменти не ми се получава.
Днес например 30 мин се убеждавахме да се облича и да излизаме. На входната врата вече  след като се качи в триколката, слагам шапката и тя съответно се възмути и започна да я сваля. В момента в който се обърнах да отключа и я погледнах, тя вече незнам как разкопчала коланите и се опитва да излезе от колелото настрани, като главата й беше почти до цимента. Направо извадих късмет, че не ми се мисли.,ако беше паднала... Прибрахме се веднага и продължи да плаче и да се тръшка сигурно още 10-15 минути, като се опитва да пада на пода. Този път я оставих да си поплаче, без да се карам, обяснявах и спокойно, но без ефект.
Има 16 зъба, не мисля, че ни расте някой нов, но и нямам възможност да видя.
Относно режима, проблема е, че ако има събуждания нощем, сутрин не мога да я събудя, което рефлектира върху по-късното заспиване през деня и съответно вечер е имало случай до 23-30 да не е заспала...
Много пъти опитвах да я събуждам по-рано сутрин и следобяд, но пак не ми се получава.
Имаме по-голяма кака и с нея не ми е било спокойно, но чак такива тръшкания не е имало.
Извинявам се за дългия пост, но ми поолекна малко.

# 77
  • Мнения: 6 166
И аз не съм го разглеждала,само книжката му четох. Чак сега видях че има някакви патета вътре уж да е по спокоен с маската.
Никога не бих го прибрала,ако сме тръгнали да излизаме.Такива тръшкания ми е правил след такава грешка,че дъжд да вали му слагам дъждобрана и излизаме за половин час.Никога повече не бих си го причинила.Разбирам че си се стреснала,но нормално да се разстрои и да не те разбере защо си я прибрала.Затягай коланите по плътно,нашият е шест точков и дори и да го отвори не може да падне,пак му ограничава движенията.

# 78
  • пловдив
  • Мнения: 1 088
Лещичка, благодаря за съветите,имаш право, но така плачеше, че нямаше как да излезем по улиците в това състояние. 🙂

# 79
  • Мнения: 1 406
Лещичка, благодаря за съветите,имаш право, но така плачеше, че нямаше как да излезем по улиците в това състояние. 🙂
Боже, че аз съм изрод значи.
Всеки божи ден изтърпявам по10-на историчността кризи от сина. Щерката слава богу по-рядко ги прави. Вчера примерно казах,  че отиваме да вземем кухнята и после до село при баба и дядо. Обикновено няма драми, НО ... Господинът  реши, че поларчето ,  което исках да му облекат НЯМА ДА ГО ОБЛИЧА и се тръшна  на вратата. Понеже занъснявах просто го сбутах настрани отворих,  обух се изведох другото дете и се върнах за него. Междувременно беше се събул и се търкаля. За писъците няма да описвам. Просто го взех, събрах обувките и го сложих на пода пред асансьора. В асансьора същата картинка,  само внимаваме да няма наранени ръце и крака. Пред входа  отново на земята. През цялото време пищеше все едно го колят. Ами правя се че не ми пука, а и да дойде някой да ми с каже с нещо ще го измислим с парцалите. Докато запаля колата и сложа сестра му беше станал и дошъл при мен. Спокоен.
Имало е случаи и когато не излизам при такива драми. Това става, когато нямам работа,  а само на разходка. Казвам че заради тръгването няма да излизат и двамата  и се събличам. Обикновено слушащият отива да "успокоява" другият. Най-чвсто след половин час рев  и драми сами ми носят дрехите и обувките.
Това с игнора и изнасянето на детето,  а после и поставянето му на земята на безопасно място за търкаляне прекратява истерията за минута. Въобще не ми пука как изглеждам или какво мислят хората. Аз обаче изпадам в истерия, ако някой тръгне да ми се меси и да вдига тръшкащото се дете. Виж помощ да държи другото или да ми помогне с багаж не отказвам, че но не и да ми успокояват разстроеният.
Поставям правилото и не отстъпвам. След половин час сам идва. Ако бързам обаче е трудно и всичко става насила,  но засега съм по-силна физически и удържат.

# 80
  • Мнения: 353
Момичета, пак ще попитам, тези които правите промивки на носа на децата с назопюр как им държите устата отворена докато правите промивките? Решила съм да се пробвам, че седми ден не минава тази хрема.

# 81
  • Мнения: 16 868
Дани, слагаш палец и показалец в двата края на устата (на редовете със зъбите, все едно те захапва). Няма страшно с промивките, не се плаши. Бързо възстановяване!

# 82
  • пловдив
  • Мнения: 1 088
Vartoglava, определено се поуспокоих след твоя пост. Явно не само при нас има такива моменти. Държа да отбележа, че това не се случва всеки ден, но достатъчно често за да съм притеснена.
Да споделя една случка от онзи ден в Лидъл-плащах на касата, а нашата госпожица реши сама да тръгне към вратата с мрънкане, седна на пода и започна да си мрънка. Не можех да й обърна внимание в момента и тя поседя и като видя, че не и се обръща внимание се изправи и си дойде при мен.
Иначе в по-голяма част от времето, изглежда много спокойно дете, но нещо като си реши си го преследва на всяка цена.
Чета една книга в която пише, че навлизат в труден период от две до три години. Дано мине по-бързо при нас 😉

# 83
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 687
Вчера ми се оплакаха от яслата госпожите ... стана ми чак смешно, а и те с усмивка и укор едновременно ми разказваха.
Малкия изчакал другите да се изакат и изпишат и отишъл и им наобръщал гърнетата Simple Smile ... ами как да не ми стане смешно. Карали са му се уж, дано да е разбрал и днес да няма такива изненади.
Дано и не се научат и другите да правят така ( които са го видели) че иначе лошо.
В този ред на мисли, има ли февруарчета, които вече да са без памперс?

# 84
  • Мнения: 1 406
Ние... Почти. В къщи без памперс ходят вече почти два месеца. Навън с памперс  гащи. И все по-рядко има напишан или наакан. Даже днес дъщерята стоически стиска 15 мин докато се приберем от разходка, защото отказва да я държа и да пиша навън. Прави го изключително рядко. Ако беше по-топло времето щях и навън без памперс гащи да ги извеждам. При спане обаче им слагам, защото се изпускат.
Амбициите ми са до февруари окончателно да махна дневните памперси.

Последна редакция: чт, 12 дек 2019, 15:24 от vartoglava

# 85
  • София
  • Мнения: 2 666
Топно за памперса си мисля. Стам ме е да си призная, но този път много не домързя да махна памперса. Реално детето е готово. Каката на 1.6 от раз го махна.

# 86
  • Мнения: 587
Пфф болезнената тема..Мрази гърнето,като го види и тича с 200.Взех му детска седалка,стои си на нея и си клати краката.Може да откара и 30 минути да си стои и нищо да не прави и ниииищо не излиза.Сваля ли го и веднага се е изтропал в памперса.Нищо не разбирам честно,не е готов ли или аз съм много зле

# 87
  • пловдив
  • Мнения: 1 088
Ние все още нямаме напредък с памерса. Пробвахме преди месец някъде за кратко, но се разболя и спряхме.
Напоследък я хващат разни хреми и някак си се притеснявам в този сезон да се мокри.
Сега пак е хремава и също отлагам. Но, трябва скоро да я науча, че после се притеснявам да не стане късно. В една книга четох, че е по-добре да стане преди две, тъй като все още искат да се харесат на Мама, а после започвали да отказват всичко ново... Незнам дали е така, но каката на тази възраст я бях научила. Тогава обаче се падна летен сезон и ми беше по-лесно.

# 88
  • Мнения: 299
Ние махнахме някак много лесно пампреса на 1г.и4м. Затова сега ми се връща! Миналата седмица в сряда правихме дълго отлаганата първа ваксина Синфлорикс. От там му остана травма голяма и не даваше да му свалям панталоните, като видеше голо крачето и се сещаше за ваксината и почваше истеричен рев. Започна да не иска да сяда на гърне и да казва чак като почне да пишка. Даже и да ака не искаше. А последно беше акал в пампреса като беше горе-долу на 7м. Стана ми много тъпо, но реших търпеливо да изчакам да мине кризата. Постепенно се нормализираха нещата, пак си казва и си търси гърнето. И снощи за капак падна вкъщи ей така от нищото, не беше кой знае какво падане, спъна се някак в собствените си крака... и завършихме с гипс и съмнение за пукната подбедрица. Цялото дясно краче е в гипс, не може да го движи. Само седи или лежи, а аз го разнасям напред-назад. Сега изпишкването отново е истерия, защото когато го съблека и види гипса, се побърква че го има и не дава. Не знам как ще е с акането, но... слагам памперс, а лошото е, че се стиска и не пишка и в него. Та такива неволи ни сполетяха напоследък. А мъжът ми пък е в болница от понеделник с пневмония... Извинявайте, че ви натоварвам с моите си драми, но да ви се оплача Simple Smile 
За махането на памперса мога само да посъветвам тези, които не са го направили още, предлагайте спокойно гърнето, когато видите че напишканите памперси намаляват, ще дойде времето и да ги махнете. Спокойно обяснявайте на децата какво, защо. Те вече всичко разбират. И без натиск. А когато се изпуснат, е много важно да останете спокойни, просто казвате, че това се прави в гърнето, почиствате .. и до там. Разбира се, има разни деца, ще има и трудности. Дано бързо успеете! Много е приятно, като не трябва и за памперса да мислиш.

# 89
  • Мнения: 1 406
Много съжелявам, че послушах няколко майки и не махнах памперсите по-рано. Миналата зима бяха готови. В момента, в който се научиха да стават сами от гърнето и ходенето на гърне приключи. лятото берях ядове с това и чак на есен постигнах успехи при щерката. После господина видя, че много я хвалим и че сама си хвърля гърнето и пожела и него да похвалим, та кандиса. Използвах намалението, че мама беше на гости и ми помагаше да мия и чистя след тях, после две седмици при нея пак така двете им подгъзувахме и ето че веч всичко е почти приключило. Казват че има пиш/ако,  сами си хвърлят гърнетата, сами си бършат дупетата, сами си вдигат и гащите. Също и ако се изпуснат на пода си носят парцал и бършат. Сутрин като станат и им сваля памперсите сами си ги хвърлят (това отдавна го оттренираха де, повече от половин година).

Е...нищо не е перфектно, но мама е щастлива и поощрява. Поправя тук там е,  но задоволителен резултата за деца на година и десет месеца..  След ако  знаят, че мия дупе и чакат в банята. Вече сами си мият ръцете, малко е трудно с течния "пунче" и там помагам понякога . Днес се прежалих и им дадох да си измият съдовете и приборите. Отдавна искаха,  а аз все отлагах. Е няма такава радост. Голямо льоскане  беше на мивката.
Помагат да сервирам, после отсервират мръсните съдове и прибори. Миялната я вадят с голям ентусиазъм,  а аз се кефя че не се навеждам. Имам счупени само една чиния и една купичка. Вече се научиха да изтръскват  дрехите и да ми ги подават да простирам без да ги валят по земята. Скоро ще им показвам и как се простира. Мръсните дрехи ги хвърлят в коша за пране. Могат сами да се съблекат и облекат (с най-простите дрехи), без чорапите, които са им все още трудни. Обуват си сами обувките, а ако са с лепки и сами се закопчават. За якето понякога помагам, за шапките - сами, ръкавиците като ме помолят тогава слагат. Избирам им по два тоалета и им давам право на избор кое да облекат. Като ходим на пшазар всеки си има торбичка и носи малка част от покупките, ако съм решила да излезя без количка де.
 А бе златни деца, мързелива майка...
И ... на всичкото хвалене в къщата ми е бомба паднала. Основното ми правило е да ги поощрявам те да свършат нещата, почти не коригирам. Корекцията я върша когато спят или ги няма. Случвало ми се е и да пера наново. Но пък затова не губят интерес и се забавляват с всичко това. Натоварването за мама е огромно обаче. Също и времето все не стига, защото дейностите се вършат мноооооого бааааавно. Доста често времето за по-интелектуални и развиващи игри не стига. Но се надявам да се научат на самостоятелност и да помагат за в бъдеще.

Последна редакция: чт, 12 дек 2019, 15:39 от vartoglava

Общи условия

Активация на акаунт