Силно чувства на вина след раздялата

Имаш подкрепата и на един от "отсрещната страна"!

Именно...Казвам ти, преживяла съм го 1 към 1...Приятелски настроен към всяка,пише си,разменя си телефони,приятел с бившата си,ама не ме запознава с нея, подаръци ...И винаги аз бях, лошата, ревнивата,неадекватната,задушавала съм го..Съсипах си психиката, цикъла ми спря от нерви..Беше ужасен период..След тази връзка бях емоционално срината и изтощена..Но се радвам,че го разкарах, и спрях да правя компромиси със себе си..
Хората не се променят, дори и да решиш пак да си с него,това ти е алтернативата - лъжи, и безсмислена връзка..Винаги ще си на второ място,след неговото его...Унизително е...

Не си допуснала грешка. Да, била си манипулирана, заради което сега обвиняваш себе си. Недей. Нищо от това, което си описала, не е нормално, не и за опит за сериозна връзка. И си постъпила добре, като си сложила край - в бъдеще е щяло да стане още по-зле. Де да бяха повечето млади момичета и жени като теб, вместо да допускат глупостта да се примиряват и да си въобразяват, че келешът ще стане принц.

Постъпила си правилно. На мен ми се струва притеснително обаче, че 6 месеца продължаваш да го мислиш и да страдаш.

Точно това ме притеснява и мен.
Не искам да преувеличавам, но се чувствам като жертва на емоционална манипулация. Четох доста по темата.
По съвет от психолог, е трябвало да си тръгна много по- рано, още след като съм открила първото колие.

Аз също съм винаги усмихнат и внимателен с всички жени (което е коствало понякога сърдит поглед от жена ми), на чак пък колие ...
Не си го представям като невинен жест.
Смятам, че е права психоложката

В моята ситуация не беше само това. Както и да е....
По- лошото, е че след като ми стана болно и неприятно и говорихме за това, той не направи и опит за промяна.
Нямам против приятелства, не съм нито болна, нито луда,  но в тоя случай си бяха лъжи и търсене на внимание и одобрение.

И за какво по-точно се самообвиняваш или този "общителният" ти липсва?
Мисля, че си реагирала съвсем адекватно и нищо, ама нищо не си загубила.

Познавам хора с отворена връзка, и ти явно не си от тях. След като цялата "общителност" на твоя бивш приятел към жените толкова те впечатлява - дай си право да не си причиняваш такава връзка! Хората затова са различни, за всяко гърне да има похлупак.
А това, че се измъчваш, според мен се длъжи на неувереност в себе си. Обмисли си нещата, изживей си ги и ги остави в миналото. Както в тотото: Не губи кураж, иде нов тираж.

Виж, Авторке, едно ще ти кажа: не се тормози ! Явно така е трябвало да стане. Не ви е било писано явно. Сега, тепърва кой бил крив, кой прав- какво значение има ?
Ако има шанс отново да се съберете- тогава ок, дай си равносметка и си виж грешките. Но, ако всичко тотално и безвъзвратно е приключило- давай нататък, ще срещнеш друг. И понеже непонасям ревнивите хора, от мен един съвет: сдържай ревността, не и давай израз, не и давай да излиза на светло. Нека стои заключена на дъното на душата ти. Тя може само да ти отрови живота. Никаква полза нямаш от нея. Напълно безмислено чувство.

Сега не го осъзнаваш, но след още малко време ще скачаш до тавана от радост, че си се отървала. Разведена съм заради изневери, паралелна връзка и още други неща, за които не бях и подозирала след доста време семеен живот. Дълго време  ми беше трудно да преодолея бившия си мъж, и досега се дразня ужасно и ми е много неприятно, когато се налага да контактуваме с него покрай децата, но....когато емоциите около раздялата отшумяха, повярвай ми, иде ми да подскачам и аз от радост, че се отървах, па макар и късно.
И най-важното - има и нормални мъже, с достойнство. Ще срещнеш  и ти такъв, давай смело напред.

Не съжалявай, вярвай, че нищо съществено не си пропуснала. Нали не смяташ, че ти е бил верен. Като те напада и обвинява в ревност, той само гледа да отклони фокуса от неговите прегрешение. Най-добрата защита е контранападението -това е неговата максима.
С такива подлеци, няма да имаш мир и спокойствие  никога.
Времето лекува.
Направила си си услуга.

Чувствата Ви към него са още живи, затова търсите вината в себе си,  дали не сте го съдили прекалено строго, дали не сте Вие прекалено ревнива и пр. Не сте! За да вземете решение за раздяла, е имало за какво. Напомняйте си причините по-често и всичко ще си дойде на място.

За да приемеш нещата и да спреш да се обвиняваш трябва първо да осъзнаеш нещо важно за отношенията между хората - това, че с един човек нещата не се получават и не успявате да се напаснете, не означава че някой от двамата задължително има вина за това. Просто различия в характерите. Да, възможно е ситуацията обективно да не е била точно такава, каквато ти си я виждала, той е държал на теб и да не те е лъгал. Но дори да е било така, щом ти не си усещала това, не си се чувствала добре във връзката, имала си нужда от повече сигурност и т.н. каква полза от това? Пробвала си да успокоиш и наредиш нещата с разговори, след като не става - изходът е ясен, постъпила си правилно. И не е необходимо едната страна да е лошата - ти да си патологична и луда ревнивка или той да е долен лъжец и женкар.
Казвам ти го от личен опит. Сега продължавай напред и не се измъчвай повече, да не се докараш наистина до патологично състояние.

Този човек просто не ме обичаше. Или не съм разбрала. Всеки от нас си има своя път, своите избори и характер, но нещото което ме уби са лъжите, изречени в лицето ми. Това е... като плесница с нищо незаслужена. Простих му няколко пъти.  Дойде моментът в който, чашата просто преля.  Болката в душата ми преля. Често се случваше да прави (мисля, че несъзнателни сравнения между мен и бившата си приятелка), предположих, че още я обича. Казах си ще мине и това, но не мина. Оказа се, че са се виждали без да разбирам, подаръци флиртове и т.н.. За мен това означава, незачитане на моите чувства и достойнство, незачитане на нашата връзка.
После дойдоха и подаръците и специалните приятелки, за
които не знаех, а разбрах сама. По най - баналните  и тъпи начини. Никога не съм крила приятелите си от него. Остави ме сама в момент, в който ми беше лошо и просто изчезна за 1 час и половина. И някак си в този момент осъзнах, че нещо не е наред. То не беше наред още от самото начало. Но когато човек заобича друг, си затваря очите и решава да потърпи, или да вярва, че всичко това не е истина. Е, аз не успях да издържа. Не намирам думи да опиша болката  и разочарованишето си. Трудно ми е защото обичах и все още имам чувства кън този човек, защото опитах да дам всичко от себе си и исках да бъдем заедно. Но е важно да бъдеш достоен човек и да си тръгваш там, където не си ценен и обичан и да оставиш другия да търси щастието си другаде. От лъжите( макар и невинни) само боли и винаги излизат наяве, рано или късно.... Да, никой не е само черен или само бял, всеки от нас греши и се учи от грешките си в този живот.
Изливам си душата тук, и търся отговори на въпроси, които отдавна знам, но не искам да приема.