Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 61

Мина ми скенера, утре докторката ще ми каже какво е показал. Сега съм си вкъщи, довечера пак в онкото за вливане на нещо си, дето не разбрах какво е. Утре сутринта трябва да отида за вливане на химията. Оф, депресивно ми е днес. И в болницата си поревах, срам - не срам... а си бях обещала, че ще бъда поне на вид спокойна. Хич не ми държат обещанията.

Тита, как така срам не срам, добре е, че си поплакала. Защо да го държиш в себе си и се лъжеш, че си спокойна...?!  Не би било нормално да не се страхуваш и ужасяваш и е хубаво, че го изразяваш. Според мен така повече ще се съхраниш от обратния вариант - вечно да стискаш зъби и си внушаваш сила. Силата я има, но и страха и несигурността ги има. Много кураж ти желая, утре по това време да знаеш, че ще си по-добре!

Махнаха ми конците. Говорих надълго и нашироко с лекарката. И тя потвърди, че ПЕТ скенера е нямало как да хване меланома, но тя ми обясни, че е защото за него апаратът трябвало да бъде настроен специално. На моя ПЕТ скенер са търсили метастази във вътрешните органи. А на този, който ще правя сега ще търсят меланом по кожата. Лекарката препоръча да правя имунотерапия, би ще видим какво ще кажат в Сити. Трябва да ходя на контроли всеки месец, първите три месеца, после на три месеца на шест и т.н. Също трябвало да се направят няколко ПЕТ скенера по повод меланома. Направо ще засветя накрая

И аз минах на скенера днес. Доктора в образното веднага ми каза, че има хроничен процес на болното място, обаче
е капсулован и  само с операция може да се извади и да се прати на биопсия. Не се знае какво е точно. Сега ще гледа снимките и другата седмица ще ми звънят за резултати. Та операциите ще са поне 2. Ей няма край това нещо.
Тинти, д-р Ганчева е на работа, видях я днес.

Лейди съжалявам, че ще те режат, но пък стискам палци да не е злокачествено🤗

Тони, това, което описваш е все едно от мен писано. Преминах през същите терзания. Ще се оправиш повярвай ми. Пак ще се чувстваш жена, а не изрод🤗😘 Само период е! Вярвай ми!

Чета ви девойки, но много пишете и не смогвам тези дни. Стискам палци на всички ни. Аз бях на Херцептин днес. Остават ми само още 5 вливки😊

Тинтири , препоръчах ти доц. Киров в Онкологията .Той е онкодерматолог. Аз правих имунотерапията в Токуда при Орешков .Доволна съм . Шест вливания през три седмици . Стоиш само за деня . Отиваш сутринта и вливането започва към 16ч . Трае  два часа и си тръгваш . Много ме удари в коляното . Чак бях на легло .С времето мина и с учене да проходя .

Лагерта,да си жива и здрава,повече спокойствие и хубави преживявания!

Лейди,Тита,Соня - стискам палци!

Арми,с какво ти блокират Прогестерона?

 При мен веждите също не да много гъсти,а миглите уж си възвърнаха дължина и гъстота,но от 2 седмици пак са зле.
Аз усещам доста по-сериозни вълни с Аримидекс,отколкото с Нолвадекса.

Аз не си падам много по равносметките и даже се гледам да не мисля за дати и годишнини,но ми се случват неща,които ми напомнят.Дадоха ми час за мамолог ден преди миналогодишният,хистероскопията беше 2 дни преди датата на биопсията  от миналата година,а сега ще си получа резултатите на 6.01,миналата година ги получих на 7-ми.Е дано поне тази година са добри.
 До миналата седмица щях да кажа,че все пак съм имала хубава година .Да имаше притеснения,взимане на трудни решения,кофти моменти с някои от химиите,но тези неща избледняват  и се забравят.Останаха  новите приятелства,спомените за многото пътувания .Разбрах,че съм важна за много хора,получих подкрепа от шефове,колеги,роднини,стари приятелсва се  подновиха.
 Какво ми взе - отиде си една голяма моя мечта - да имам момиченце и изобщо 3-то дете .А на 28.12 си отиде завинаги и едно от момичетата,с което бяхме заедно на химия и си станахме много близки.Голям шок беше за мен и още е,не защото ме е страх, че ще ми се случи(всеки е с неговата си съдба), защото беше прекрасна - добра,лъчезарна,красива и само на 35.
 Тази година искам само да сме живи и здрави ,другото си зависи от нас !

Новината за рака ме свари във време, в което правихме опити за второ дете. И все не ставаше и аз все си мислех как съдбата (не съм сигурна, че вярвам много в нея) явно има други планове за мен. Че си има причина да не става, че явно трябва друго да свърша преди това. И аз се разделих окончателно с мечтата за второ. Но пък осъзнах колко ми е важно да съм до детето си и че не му е време да си ходя. Че моето момиченце ще има нужда от майка си. Много искам да си науча уроците, минавайки през това.
Момичета, чакаме ви с добрите новини.
Лейди, сънят ти е породен от нормалния страх от предстоящото. Нали 5-те години са критичния период... Често си мисля за него. Дано намериш алтернатива на лекарствата.
Аз ще се опитам сама да си направя шаблон за веждите, докато чакам другите. Трябва да се науча да се гримирам.
Как ще казвам на докторката, че съм 5кг нагоре... Направо ме е срам. Дали от дексаметазона ми оттичат краката, ръцете и лицето?

Зори, скъпа !
Преди 10 години списах тази тема и събрах себеподобни, с които споделяхме какво ли не.
Колко много от нас си отидоха... тъгувам за всака една и постоянно си мисля за тях.
Знаеш ли, бях на 39, като ме налази рачето. Сега съм на 66...
Имала съм време да живея.
Преживях нам колко си операции, химии, лъчета. 11 години пих хормони. Ако знаех как ще съм сега, нямаше да пийна и едно хапченце. Ама пък ако не бях ги пила, можеше и да не ви пиша всичко това.
Честита Нова година !
Бъдете здрави !

Момичета, Благодаря за поздравите! Бъдете здрави. Имах прекрасен ден!
Лейди прегръдки!
Тинти успех с терапията на меланома. Това е супер тъпо да се облъчваме така на пет сквнера а да не виждат важни неща, оф......
Ох Зори , това е ужасно , защо, не са я хванали на време ли?
Хули радвам че пишеш, даваш мнпго надежда на много от нас.
Всъщност да ви кажа аз към момента никак  не мисля че ще умра скоро, много е странно как се променя човек толкова бързо...

И аз минах на скенера днес. Доктора в образното веднага ми каза, че има хроничен процес на болното място, обаче
е капсулован и  само с операция може да се извади и да се прати на биопсия. Не се знае какво е точно. Сега ще гледа снимките и другата седмица ще ми звънят за резултати. Та операциите ще са поне 2. Ей няма край това нещо.
Тинти, д-р Ганчева е на работа, видях я днес.

Зори, на Золадекс и Ксанепра съм. Преди пиех Тамоксифен и имах ужасни топли вълни. После пих нещо друго, от което ми падаше косата зверски. Сега съм супер.

Здравей!
Не се познаваме, но бих искала да дам кураж по някакъв начин. Живея като теб с идеята, че всичко, което трябва да стане, ще стане. Моля се да имам шанса да пораста малкото си дете. Голямото само се справя вече, което не значи, че няма да му липсвам, но има разлика. Всяка от нас иска само здраве и спокойствие за децата си. Нищо повече. Колкото може да сме повече до тях. Не ме интересува какво ще стане с мен. Знам, че не зависи от мен и се радвам да съм тук колкото може. За да сме спокойни, както пишеше в публикацията, съдбата има някакъв план и няма полза да се опитваме да я пришпорваме. Просто трябва със спокойствие да я следваме. Пожелавам успех във всичко 🌺
Всеки месец чувам как някой починал от рак и знам, че просто толкова е било тяхното време. Пожелавам времето да е достатъчно за всичко, което мислите за важно 💖

А, около мен в последно време си отидоха много хора без рак. И затова се опитвам да не мисля за края.....и да не примемам диагнозата като присъда. И смея да твърдя, че тази ми година беше една от най- хубавите и смислени в живота ми. Имах безкрайно много време за себе си. Направих много неща, които преди това все не успявах.....Осъзнах, че има хора които много ме обичат и които аз обичам. И отсях "псевдоприятелите". Намерих нови истински приятели- по болниците и  коридорите им се срещат невероятни хора...знаете. Реших, че нямам обаче време за губене и  предприех няколко много радикални мерки в тази посока. Почнах работа, не защото бях на зор, а защото фирмата от която ме повикаха, знаят че могат да разчитат на мен, дори и с диагнозата.....Тези дни обикаляме по доктори с малкия( споменавала съм- аутист е), но съм се заинатила да намеря най- дория начин да да стане самостоятелен и да може да се справя сам в живота..... До няколко месеца ще съм осигурила и двете си деца( а докато съм жива и себе си със сигурни и  редовни доходи). И, не на последно място си повярвах, че мога... Мога всичко, стига да си вярвам.
Иначе, одеве като Ви четях и се опитвах да си спомня какво и кога беше началото.....Смътно си спомням, че м/у Коледа и Нова година си знаех, че нещо не е наред, но още не знаех какво е....В първия работен ден минах през личния лекар за направление и понеже той идея си нямаше къде да ме прати, си исках за АГ, тя с ехографа ми погледна и гърдите за всеки случай и рече да бягам веднага на мамограф, той ме засили при онкохирурга и след три дни направихме биопсията...след две седмици вече бях на химиотерапия. На първата химия, почина баща ми....и след като изтече, си тръгнах за да оправям погребението...и даже не разбрах страничните ефекти.... Та, това е единствената дата, която помня. И се надявам тази година, на тази дата само хубави неща да ми се случват. Обещала съм си го.

Люба, признала съм те!
Тинти, нали Ганчева каза, че няма нужда от терапия...това е нейна работа, не на другата лекарка, онко дерматолог или нещо подобно. И тези чести пет скенера....хм, нали с просто око се вижда кожата. Последната дума ще е на Ганчева.
Лейди, не знам какво да кажа за твоите приключения. Ямр-то не би ли следвало да определи или поне даде насоки какво се вижда?   Може да е възпалителна тъкан, кога ще го вадят?
Недейте с черни мисли, моля ви, наистина всеки ще живее, колкото му е определено. Макар, че е разбираемо като ти текат процедурите и ти е зле да мислиш за края.
Как си, Тита? Първото нещо, което ми ставаше от платината е чувството, че имах нещо в гърлото и ми пречи да преглъщам, малко по-късно усещах все едно ток минава през върха на пръстите ми като пипна нещо по-студено, да кажем домат от хладилника....
Аз съм казвала как се сблъсках с моя проблем. На път за работа, февруари месец, имах час за гинеколог...ТМ пуснах същия ден, нормален беше, всички изследвания в норма, единствено СУЕ - 30 мм, при горна граница 15. От тогава си знам, че СУЕто мърда при процес и си го следя. Още на др.ден имах час в Плевен и точно след седмица ме резнаха. Гадното беше, че до последно казваха, че характеристиките му са доброкачествени. 15 март беше датата, в която по телефона разбрах, че има злокачествени клетки. Помня как ми пресъхваше устата и сърцето щеше да ми изскочи, докато говорех с професора. Най-инфарктния разговор в живота ми.
Но, права е Люба, че промяната в теб след това е много смислена и сме го коментирали доста тук по-назад в темите.
Сега ще почне да се говори за грипа и черната хроника на умрелите от грип тази година ще стане централна тема в новините. Затова и не гледам новини...но, никой не може да каже с кой какво ще се случи и колко ще живее, животът е пълен с обрати.