Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

“Смешно“ ли е раждането? - тема 4

  • 13 406
  • 97
  •   2
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 4 579
Това с обръщането на бебето в последния момент и при мен го имаше. Напъвах вече и изведнъж всички замълчаха и ме обърнаха настрани. Казват : "Стой така, не напъвай", а аз не вдявам какво се случва. Докторът казва " Бебето се обърна", а аз вече съм затъпяла тотално и около 20 секунди се позамислих какво толкова се паникьосват. Е, стоплих накрая. Казвам на доктора " Ама обещахте ми, че няма да правим секцио". Сякаш от него зависи. Горкият, как ме погледна само. Сигурно по-тъпа пациентка не беше имал. И в този момент бебето пак си застана с главата към изхода. Нормално я родих накрая.
6 години минаха и вкъщи се шегуваме, че още тогава си е личал характера на дъщеря ми. Голямо инатче е. Все си променя мнението в последния момент и много добре умее да ни изправя на нокти. Но си има своите прекрасни качества и не мога да си спомня как съм живяла преди без този инат в живота ми  Purple Heart

Апропо, ние се шегуваме с този инат, но ми е интересно да чуя мнението на други майки, чиито бебета така са се обърнали в последния момент - децата ви останаха ли инати после?

# 46
  • Мнения: 37 489
Не знам, моето второ дете е Козирог с асцедент Овен. Родих го за час, буквално се изстреля в ръцете на акушерката, с целите си 4150 г и 53 см . И досега, цял живот е с главата напред Simple Smile, и буквално, и преносно Simple Smile
И аз се шегувам, но за мен е просто шега, съвпадение Simple Smile Нищо повече Simple Smile

# 47
  • Мнения: 25
О, да моето момче е зодия Овен и определено си показва какво му харесва и какво не Simple Smile инатче си е но според мен всяко дете си има собствен характер Stuck Out Tongue Winking Eye Сега чакаме братчето му водолей да видим дали ще е по тихичък

# 48
  • Мнения: 2 654
За обръщане нищо не мога да кажа, но моята Скорпи девойка беше много лежерна в корема. Това да я накараш да се размърда си беше ръчкане от тук-там и пак, ако благоволи. Всички ми казваха - Ооо, ми супер, това ще е някое спокойно дете. Такова било поверието.
Нищо подобно! Само е чакала да излезе от там и да ни разкаже играта. Момиче е, но все едно гледам пет момчета едновременно. Кошмар.

# 49
  • Мнения: 2 352
Айде и аз ще разкажа един смешен момент от моето скорошно раждане. Бебето беше големичко, 4400 почти пък аз една слаба, леко стеснена, даже не ми и хрумна да раждам естествено, макар пе първото така излезе. Та, лежа си аз на операционната и чакам док д си свърши работата, и си говорим с анестезиолога и едната сестра, дет ми влива разни неша венозно.... И стана въпрос за децата ни. Аз обяснявам че имам момиче на седем и сега пак ще е момиче и че има да го чакм да стане на 2 години и да мога малко повече да комуникирам с него, че докато станат на 2 ми е кошмар. Пък анестезиолога вика че по добре били като по малки, щото после почвали да не слушат. В тоя момент някъде вадят бебето от корема ми, сестрата там му прави каквото му прави и му слага номерчето. Идва при мене да ми го покаже и ми вика, виждаш ли номера. Гледам аз кат една малоумна, хич нищо не видах, ама отговарям, дааа, виждам го. А тя продължава досадно да ми дудне на главата.... Виждаш ли пола на бебето. Викам си на ум, бе ко да му гледам пола, нали го знам, пък тя пак, виждаш ли пола.... Викам си явно трябва да удостоверя с поглед че съм го видяла... Взех аз да се опитвам да фокусирам... Баси, май не виждам каквото трябва.... Пак гледам, брейййй, туй там не е каквото трябваше да е.... Трябваше ми известно време да осъзная, че е момче.... Взех да се смея и ум казвам, ехххх, все пак явно ще трябва да се занимавамнс малки п*шки в тоя живот 🤣🤣🤣.

# 50
  • Бургас
  • Мнения: 10 798
Голяма изненада сте имали. Егати, тия лекари един пенис не.могат да видят 😂

# 51
  • Мнения: 8 945
С моят син още от видеозона започна да ахка лекарката колко голяма пи.ка има, и така до раждането- акушерките също бяха много впечатлени. Все им се чудех на акъла, ама наистина е с голяма. Embarassed

# 52
  • Мнения: 221
Включвам се да ви разкажа за моето трето раждане, което беше преди една година. Да ви кажа честно, след второто много трудно предизвикано раждане, ужасно много прегледи за да се направи разкритие и много шевове,  изпитвам див ужас от АГ, направо фобия. И така като забременях за трети път, реших че ще посещавам възможно най - внимателна та лекарка, а след това ще раждам при нея. На нея бях обяснила всичко за моя страх и имах доверие. И така влизам аз в 37 седмица и отивам на преглед, жената ме преглежда и ми съобщава, че следващите 3 дни ще отсъства извън града, обаче нямало страшно, няма да родя скоро. Е, казвам ви, че като ми каза така, бях сигурна, че ще родя точно в някой от тези дни. И точно на другия ден вечерта, докато мия салата, усетих топла струя да се стича по краката ми. Няма какво да правя, искам или не, трябва да отида в болница. Звъня на мъжа и му казвам да се прибира, че ще раждам, ама му казвам да е спокоен, трябва да се ооравя,нямам болки, да кара спокойно. Той се прибра, води майка му да гледа децата, аз готова, взимам сака да тръгваме. Той ме гледа и ме пита учудено "Защо взимаш багажа?", аз казвам, че ще раждам. Тоя човек до последно си мислеше, че няма да родя сега, щото видите ли докторката казала така, че ще ме прегледат и ще се прибера. Даже не искаше да сваля сака от колата. Постъпвам аз в болницата, преглеждат ме - високо спукан мехур, 2 см. разкритие. Правят ми нужните манипулации и ме оставят в предродилна зала, да поспя, ако има нещо да викам акушерката. Болницата в провинцията, само две легла в предродилна зала, аз съм сама, а акушерката хърка толкова силно, че няма спане. Цяла нощ не мигнах и си мислех само за печени ребърца, докато се надъхвам, че всичко ще е наред. Сутринта ме преглеждат, изтичат и останалите води и започвам да се разхождам. Звъня на ММ и му казвам да не подзвънква, когато родя ще се обадя. Той още не вярва, че ще раждам и ми обяснява компетентно, че има още три седмици. Идва лекарят, който е на смяна, заедно с акушерката и аз най - подробно обяснявам, че търпя на болка, но изпитвам ужас от прегледи и че не искам въооще да се намесват при раждането, само ако нещо с бебето не е наред. Обяснявам подробно, че съм имала и с двете раждания, проблем с оставени частни от плацентата и може и сега да се случи. Докторът, много млад беше изключително притеснен, шефа му го няма, даже му звъня няколко пъти по телефона. Аз си мисля, че ако ще умирам, ще е точно днес. Минават няколко часа, правя голямо разкритие, обаче контракциите са много слаби, а напъни въобще няма. Съобщиха ми, че трябва да включат окситоцин, съгласявам се,само да родя вече. Започнаха силни контракции, аз обаче и звук не издавам - само да не ме пипат. Бебето е високо, обаче ме качват на магарето, защото е минало доста време и трябва да напъвам. И в тоя момент акушерката прави опит да ми помогне с ръце. Е, честно казано направо скочих от магарето. Пак обяснявам, че искам да родя сама и се запъвам, че ако ме докосне няма да напъвам. Жената се видя в чудо, а доктора ни жив, но умрял седи на един стол до мене Акушерката вече много ядосана ми се кара и ми казва, че съм си сбъркал професията. Аз, неразбиращо я питам " Защо?".Ами трябвало да стана шефка, че да нареждам. Аз въобще не вдявам и от връщам, че професията ми е точно такава. Жената ме гледаше недуомяващо. Събрах цялата ми останала сила и напънах много силно, погледнах надолу и гледам бебето излязло наполовина, а всички стоят и гледат втрещено. Е тогава вече викнах да ми помогнат. Бебето се беше оплело три пъти в пъпната връв, сигурно затова не искаше да излиза, но благодаря на Господ, че му нямаше нищо и изплаква веднага. Никой лекар не беше видял, макар и много пъти да ме гледаха на ехограф. Продадоха ми го и аз бях най - щастливата жена на този свят. След това се наложи да ми направят кюртаж, заради плацентата, разбира се по мое желание под пълна упойка. След упойка та, неадекватна съм питала лекаря сигурно 100 пъти "Как е бебето?". Той беше по - блед от мен и накрая ми поиска телефона и отиде да го снима, за да видя, че всичко е наред. Когато се обадих на таткото, той все още не вярваше, че съм родила.

# 53
  • Мнения: 1 938
Nadiaq2, за колко лева ти продадоха бебето?😜

# 54
  • Мнения: 2 352
Това с увитата пъпна връв май много често се случва, не знам дали може да се види на видеозон, не ми се е случвало и не съм запозната...

# 55
  • Мнения: 593
Здравейте и аз се включвам. Родих на 11.10 нормално. Контракциите почнаха предната нощ на 30 мин, но реших, че е рано и си поспах до сутринта до към 5:30 или 6:00, мъжът ми спеше в другата стая за не го притеснявам да събира сили 😁 към 07:30 имах контракции на 15 мин, ама си викам гладна няма да ходя. Направих си палачинки и кафе хапнах и реших да изчистя за всеки случай 😁 към 10:20 тръгнахме към София. В 13:00 бях в болницата с контракции на 5 мин, влизам в спешния кабинет за преглед и дежурната аг и моята залагат колко разкритие имам, заложиха на 6 см заради честите контракции, е оказах се с 8 см. Хайде грабнах си раничката и пеша до 3 етаж- викат раждаш няма упойки, топки нищо, нямаш време и аз не повярвах даже. Аг ми вика - ами да беше хванала и прозорците да измиеш и щеше да родиш в колата 😁 родих в 14:37 като се осъзнах казвам на аг и моя мъж - няма да повярвате за какво си мисля - гладна съм и те се смеят. Като цяло имах страхотно раждане, не беше изобщо толкова страшно, имам чудесен спомен. 🤗

# 56
  • Мнения: 3 174
Дай Боже всекиму такова раждане!

# 57
  • Мнения: 2 594
Хаха и аз сега се сетих, че по едно време питах няма ли да се свършва, че съм гладна 😂😂
Това с увитата пъпна връв май много често се случва, не знам дали може да се види на видеозон, не ми се е случвало и не съм запозната...
Вижда се. На мен АГ ми беше казала 20-тина дни преди раждането, че се е увила, но се оказа, че е била само наметната през врата

# 58
  • Sofia
  • Мнения: 3 755
... Апропо, ние се шегуваме с този инат, но ми е интересно да чуя мнението на други майки, чиито бебета така са се обърнали в последния момент - децата ви останаха ли инати после?

Моето дете се обърна в последния момент. Не е инат. Добър и отзивчив е по характер. В момента е на 15 години.

# 59
  • София
  • Мнения: 4 579
... Апропо, ние се шегуваме с този инат, но ми е интересно да чуя мнението на други майки, чиито бебета така са се обърнали в последния момент - децата ви останаха ли инати после?

Моето дете се обърна в последния момент. Не е инат. Добър и отзивчив е по характер. В момента е на 15 години.

То и моята инатливка е добра и отзивчива. Положителните й качества мога да изброявам дълго. Но ако реши да се заинати за нещо, става трудна. Smiley

Общи условия

Активация на акаунт