“Смешно“ ли е раждането? - тема 4

Аз раждах преди повече от 10 години. Раждането не беше нищо особено, но преди него яко се бях панирала. Тази тема доста ми помогна. 2-3 дни я четох и се хилих. Определено ми подейства успокоително. Тогва някъде открих и темата за муните, която тогава се казваше "А вие слагате ли шапчица". Хубаво е да има такива теми.

Не се бях замисляла,ако можете премахнете коментара ми ,извинявам се

Само да вметна, с усукана пъпна връв са се родили 1/3 от хората в света и съвсем не секцио всичките. Много е често и не означава автоматично задушаване. Моето дете го родих така, че и не беше даже един път завита, не се е задушило. Никакви проблеми, дори веднага от родилното в стаята, след като ме зашиха и оправиха документите. Като казах зашиха, за пръв път чувам някой да го приспиват за шиене. Има локални обезболяващи, нищо не се усеща, болка няма, недоумявам защо пълна упойка за шиене. На мамите на които им предстои - няма нужда от притеснение. Природата е велико нещо и се е погрижила за всичко. Започват необходимите биохимични процеси и така. Раждането може да бъде прекрасно - бързо, лесно и без болка. Упойка не ви трябва, не е по-трудно и болезнено без нея. Имаме си естествена упойка, разбира се. Много радост и спокойствие на всички бъдещи мами. Това е най-великата емоция в човешкия живот - появяването на самия живот. Изживейте я с усмивка, защото може. Това не е за успокоение, наистина може. Някои мами доста дейности са свършили, докато реално раждането им е било в ход, както се вижда от коментарите. Много сладки истории. Усмивки на всички.

Ради, сигурно си права за тая пъпна връв. Обаче мен ме оперираха в събота, в един студен ден. И дежурният лекар, който беше в отделението, явно се беше притеснил много заради мен. И беше извикал в събота в 8 часа всичките лекари от отделенивто. И, буквално, 7-8 лекари от родилното се навряха в стаята при мен/като преди това са говорили помежду си/ и почнаха да ми обясняват как са решили единодушно да ме оперират. Все пак - като се има предвид, че е почивен ден, пък дежурният беше извикал целия наличен състав за да се съветват с тях заради мен. Реших, че е най-добре да се съглася с лекарите. Другият вариант беше да подпиша декларация, че ги освобождавам от отговорност. така че, не знам. Вероятно си много права. Но в онзи момент моето решение беше да ги послушам. Беше пред 13-14 години, и все още секциото не беше станало "бизнес" в болниците. Поне така мисля

Сега се сетих, при мене като се засякоха 2 смени, страшно. Направо имам чувството че се изреди цялата болница. Стажанти, какви ли не. Седянка си направиха. Дойде една дребна, млада. Викам си тази студентка какво иска, тя била анастезиоложка. Решиха че трябва да съм секцио, но се размина. Много весело беше(за тях де) , като сбирка някаква. Сега като се замисля в чужбина раждат в басейн или вкъщи, само с една акушерка, но нямах този късмет😄😄😄. Всеки да види да се учи най-вече.

Хубавото е, че лошото се забравя с времето и след гушването на бебето остават предимно сладките спомени.
Аз раждах дълго, защото разкритието ми беше бавно въпреки вливането на окситоцин. Уморих се вече. Лекарят ми каза ведро да скачам на топката, помагало. Изгледах го лошо. Скачах, ама мрънкайки 😄
После не напъвах правилно, надувах бузи. Казаха да си представя, че ще се гмуркам под вода, но и че имам запек. Да се напъвало...звучеше абсурдно и в онзи момент не ги разбрах, но ми звучеше смешно. При изписването имаше странен ред, първо багажът се изнася от персонала, после бащата идва, после дават бебето. Аз не бях готова с багажа, но ми дадоха бебето. Питах ги дали да тръгвам с него (прегледано ли е и готови ли са документите), но на тях въпросът им беше смешен. Казаха "ами да, или искате тук да го оставите". Истината е, че при паника и превъзбуда се случват комични неща и човек се държи леко тъпо.

Здравейте, пак съм тук, да се похваля, че си имаме живо и здраво момче и да разкажа как мина!
Нямаше много забавни моменти, но пък всичко мина благополучно! Тъй като нашия момък така и не се обърна главично, се наложи да планираме секцио. Дойде денят, смъкнаха ме мен в операционната и ме сложиха да легна на операционната маса, докато ме боцкат с най-различни иглички и системи, а връз мен  сложиха една престилка. По едно време влезе “шефът на болницата”, или поне така го нарече моя лекар. Всичките доктори и сестри вътре веднага се изпънаха като струни. Човека ги пита, какво точно ще правят и лекаря ми отговаря “Секцио”. Човечеца се зачуди, почеса се, почеса се, па вика “че тя тая девойка не ми изглежда много бременна, че чак и да ражда, ама щом сте решили”. При което моя лекар с изключителна гордост, все едно на него направиха този “комплимент”, заяви “ами да шефе, моята пациентка нададе само 10кг за цялата бременност!”. Посмяха се всички на мой гръб, на мен вече хич не ми беше смешно, че момента вече наближаваше. Слава богу, бързо извадиха бебчо, той изплака и направо камък ми падна от сърцето, като го чух! Не е лъжа, че всичко се забравя, като си чуеш детенцето! Дадоха ми да го видя за бързо, целия повит в една кърпа, само един лилав смачкан картоф за лице се виждаше от цялото бебе. Цунках си го аз и го взеха в неонатологията. По едно време над мен се надвесва едно младо девойче, специализантка била, щяла да ме шие под надзора на моя АГ. Ох леле, добре че нямаше какво да изакам, че рязко ми се приходи до тоалетна от страх. Вече си представях как белега ми ще прилича на картичка за осми март нарисувана от двегодишно в детската градина 🤣 Хваща девойката една игла и моя доктор веднага я срязва “ама ти кит ли ще шиеш, я погледни, то няма грам мазнина, каква е тая огромната игла”, при което вече и аз се примолих на доктора, по-възможност да ме закърпят по-красиво 🤣 какво са кърпили и как още не мога да кажа, ще видим като заздравее. Изкараха ме мен от операционната и ме качиха в стаята ми, пуснаха и ММ да ме види за бързо. Него го бяха опаковали с калцуни, маска и една манта, едвам го познах. По едно време го извикаха да види детето, пък аз му заръчвам да го снима. Връща се той след 5 мин и ми дава телефона си и вика “я кажи сега, кое от двете на клипа е нашето дете?”. Гледам аз клипа, в една пластмасова сапунерка, две бебенца сложени, едното реве та се къса, другото изобщо не го интересува какво се случва и си смуче палеца. Викам на ММ, че нашето е това дето плаче, без да се замислям даже, че може нашето да се падне да е кротинко. Ха познайте, не било то 🙃 майка на годината от ден първи просто 🤣
И те така, мина и замина всичко, вече сме си вкъщи и се гушкаме 🩵

Честито бебче,живо и здраво да е

Този разказ ми напомни за моето (демек на мен) раждане. Майка ми била 54 кг накрая, качила 6 кг май. Изтекли ѝ водите, от което коремът още повече се прибрал, и чакала 6 часа линейка да пристигне сред преспи сняг. Като стигнала най-сетне в болницата и казала, че е за раждане, лекарят не ѝ повярвал.

Честито, бла бла.
И аз преди 2г аналогично- седалищно бебе, приеха ме за секцио, а то през нощта тръгна раждане. Докато се чудя да чакам ли за секциото, то оставаха няколко часа до сутринта, не бяха кой знае колко болезнени контракции, всички спяха, бутнах леко вратите на лекарите и акушерките,ама никой не се показа. След час се притесних пък да не стане нещо с бебето и се разтропах. Една сърдита лекарка дойде от някъде  и се караше наред на сестрите за някакви документи, и като разбра, че съм с екип се врътна- с думите, с пълно разкритие си, отивай в родилно да чакаш. Секцио все пак, че много беше оплетено бебето. Извадиха го и сякаш времето спря. Не издържах и им викам- ама много ли има още. Всички избухнаха в смях, готови били, а все едно минаха часове. После смятах, че всичко от тропането на вратата на сърдитите до реанимация - под два часа е било.
Иначе при моето раждане (майка ми едва качила няколко килограма) - една й се развикала - вие дето сте за задържане не сте за този етаж. А майка ми на Ф й отговорила- ми аз съм тук за преносване...

Моето второ раждане беше по-леко от първото. Госпожицата доста ме поизмъчи в последните 2 седмици, но само с подготвителни контракции. Майсторски ги правеше обаче, отивам аз посред нощ с редовни контракции направо за раждане да ме приемат. Сестрата помисли, че ще ми изтекат водите ей сега. Това добре, но разкритие - 1 см. Което дефакто е нищо. Една седмица стоях в болницата и чаках да родя, изтече си и ме пуснаха да си ходя. През тази седмица минах през всякакви настроения и състояния, включително и родилна зала. Като ме включиха на система в залата и всичко утихна. Нито една контракцийка. След няколко часа дойде един доктор, пита ме кога е термина - след 2 седмици беше. Спокойно, вика, има още време. И ме качиха пак при лежащите за задържане, с предстоящо секцио и такива като мен дето само чакаме. Точно 7 дни след като ме изписаха цъфнах пак с куфарчето и контракциите за прием за раждане. На деня на термина. Разкритие - пак 1 см. Имах леки колебания дали не е фалшива тревога пак, но се примирих и ме настаниха пак в стая. Цял ден - нищо. Говорихме си с двете момичета в стаята. През няколко часа запис на тоновете и преглед за разкритие - пак нищо. Към 11 часа вечерта легнахме всички да спим. В 2 посред нощ се събудих от такава контракция, че все едно гръм ме тресна. Обадих се на дежурната акушерка, тя на лекарката да дойде да ме прегледа за разкритие. Разгеле, 3,5 см. Принципно свалят в родилна зала на 4 см. Казаха да слизам. Минаха задължителните процедури преди раждане и айде в родилна. Не ме сложиха на система даже, оставиха ме да се разхождам. Аз си знам, че колкото и да боли, ако мога да стана от леглото да си измия лицето на една мивчица там, значи има още време. Даже си и поспах малко. И към 6 сутринта отново една много силна контракция, от която ми спря дъха. Усетих, че съвсем наближава раждането. В следващия час пробвах най-различни положения и пози на тялото, само да не боли. Идва един лекар и му казвам, че май наближава, той вика след малко ще те прегледат за разкритие. След по-малко от 10 мин идва друг и докато му кажа, че нещо май изтича и се кача на магарето, водите плиснаха изведнъж. Разкритие 8,5 и изведнъж всички минаха в турбо режим. Почнаха да викат, че няма време и веднага система, а дъщеря ми вече буквално напъваше да излиза. За около 15 мин я родих - кръгла, розова и много мекичка. На дата 7ми, в 7:27 сутринта.

Аз се сетих за още два сравнително забавни момента, та се връщам и тях да Ви обадя 😅
Няколко часа след секциото ме раздвижиха и решиха, че ще се справям с ходенето до тоалетна сама, та ми махнаха катетъра. (До сега не ми бяха слагали такова чудо). Та зачаках аз да ми се допишка, минаха час, час и половина вече отиват два, е няма и няма. Почнах аз да си мисля какви ли не глупости, как нещо ми е станало и сега Бог знае къде ще ми ровичкат, че да го оправят. В този момент влезе една сестра и аз срам не срам, реших да ѝ задам следния въпрос- “колко често им се пишка на нормалните хора, които не са бременни, защото аз вече съм забравила?”. Малко се ококори сестрата на този ми въпрос, но аз ѝ доразясних от къде произлиза моя интерес на тази тематика и слава Богу, оказа се че било нормално и нищо ми нямало 😅
А на изписването изцепката беше от ММ, не от мен. Акушерката тръгва да му подава бебето, той прави крачка назад и ме поглежда с поглед “вземи го ти”, но акушерката пак пристъпва и му тика детето в ръцете. ММ вече опрян в стената (почти буквално, имаше мегдан за още една крачка назад), се предаде и след известно суетене как точно да го вземе, акушерката успешно му връчи малкия вързоп 😅 Тактично не му се присмях пред хората, но като се качихме в колата веднага го бъзикнах, че само дето не ми каза да го взема аз детето, при което получавам отговор “Ама аз ти казах, два пъти ти казах да го вземеш ти, пък ти се правиш че не чуваш”. 🤣 Той не бил очаквал да е толкова малко бебето.

Хахах, забавни са татковците
Аз оня ден разказвах на едни приятелки и те много се смята, та реших, ако не съм ви го споделяла, сега е момента.
Първият път бях с предизвикано раждане, август месец, 42° на вън и аз в 41 седмица без никакви изгледи детето да излезе. Докторката ми е в отпуск до 39г.с. и аз не си давах зор да раждам, но тя се върна и времето напрадваше. Тя обаче беше решила, че детето ще си тръгне само. Всяка вечер в 8ч ме викаше на преглед в болницата за тонове и проверка, но бебе няма. Аз съответно си ходех с багажа в колата всеки път с надеждата, че ще му каже да остана. Едната вечер обаче си свалих багажа от колата и влязох с куфарите в болницата. Сещате се, че всеки които ме видеше ме разпитваше, на колко време са контракциите, кога са ми изтекли водите, а аз само се усмихвам и казвам "спокойно, докторката знае" (: тя разбира се нищо не знаеше и когато влезе в кабинета ме гледа и ни вика "хайде на тонове" викам и " а не, днес влизам с бебе в мен, до сутринта да е излязло" всички паднаха от смях, но се смилиха над мен и ми пуснаха една система, след 4 часа бях родила (:
След две години историята се повтаря. Този път обаче докторката беше в спешни секцио и на следващия ден излиза отпуска. Аз си викам, сега или никога. Та чакам я аз 2 часа в чакалнята, накрая тя идва и аз и казвам същото Разликата беше, че са две различни докторки, първата беше в майчинство просто. И втория път родих в 42г.с.
Една позната ме вижда два дена преди раждането и ми вика "ти не влезе ли в 9ти месец вече" викам и не, в 10ти

Честит празник от мен, пожелавам ви да си спомняте само смешната част на раждането (;