“Смешно“ ли е раждането? - тема 4

Айде на новата темичка
Нама ли скоро раждали мами, да разкажат нещо?

Моята майка беше с най-късия разказ за раждане:

-''Аз с теб доста се поизпотих. Не искаше да ислизаш Овен с овните. А сестра ти.... отидох и я изпиках!

Хайде и аз ще се включа! Чаках да се включи някой, да не повтарям постове един след друг😊

На мен са ми още пресни случките, тъй като вчера беше моментът😁

Първо бях изпратила мъжа ми да вземе някакви неща от вкъщи и да заведе детето при роднини. Та докато си говоря с една жена от персонала, връхлита мъжо с гръмката фраза “Още ли е там бебето?” и ми сочи корема😆
Така де, мисля, че щях малко по-различно да изглеждам иначе😁🙃

Второто е, че като съм напъвала съм се пазарила с лекаря за секцио🤭🤣
По думите на мъжо съм си прилагала търговските умения, но уви😬

Последно застрелях свекървата с един мой отговор на въпроса “ На кой ли прилича детето, че да е с рижава коса?”
Та тъй като попита няколко пъти накрая реших, че ще и отговоря с “Ами...на съседа се е метнала”😁
Замлъкна жената и повече никой не ме попита😉

Чакам и други дами да се включат🙂🙃

Благодаря за новата тема! Аз вече се разписах в предишните теми, но искрено се забавлявам с разказите ви и ще ви следя.

Пиша 6 години и два месеца след раждането на синът ни, успях да намеря и забавни моменти в него, въпреки че беше спешно секцио и доста екстремно протече всичко... Лежа аз цяла бременност за задържане, през цялото време съм на системи, за да ми спрат контракциите и си представям как като дойде момента, с тия хубавите контракцийки ще си родя като пич, няма какво да ме уплаши мен... 😁 Обяснявам се тук във форума на 20-ти Септември 2013 г., че не ми се ражда още, нещо ме беше хванало шубето в 35 г. с. + 1 д. бях и понеже не искам да раждам точно тогава, се почерпих стабилно с шоколадови скалички. Идва време за обяд и си поръчваме вкусна салата, и пица за вкъщи, аз точа лиги как ще си хапна блажено, обачеее ставам до ВЦ-то и изненадаааа. Стана ясно, че ще се ражда, викнах на ММ, той дойде, приклекна в поза все едно ще ака, разкрачи краката, разпери си ръцете и каза: " Ами, сега? Какво ще правим?" Така стояхме около половин минута сигурно, докато се съвземе, взе ми багажа и тръгнахме към родилното. Караше толкова бързо, че му се разкрещях, че ще ме отрепе, преди да ме е довърши синът му в корема ми... 😁 Докато пътувахме цеели 10 минути се сетихме, че сме поръчали храна за вкъщи, та и на пицарията звъняхме и ММ се обясняваше, че отивам да раждам, ако може да доставят храната за вечеря. Мина всичко, Слава Богу благополучно, изписват ни на 5-тия ден, прибирам се и заварвам в хладилника, така бленуваната от мен салата, но на 5 дни, естествено неставаща за нищо

И моят мъж е същата паника.
син номер 1: твърдеше, че не го раждам, защото ме мързи. Също така като му казах, че май ще почва - какво мислите, че направи?? Седна на дивана ни жив, ни умрял - и не може да стане да се съвземе да вземе чантата. Все едно тоя ще ражда
Но като почнах наистина да раждам и му казах да спре да ми звъни по тел. през 2 минути, и накрая си изключих телефона: тоз моят се обадил на майка си и й казал, че ще идва на място да ме виждал, защото съм му била затворила телефона. Свекървата тогава го подредила в две редици и му казала да ме остави на мира да си раждам, иначе тя самата щяла да го набие със собствените си ръце
))

син номер 2 - щеше да се ражда нормално, ама стана друго. ММ не разбрал, че сестрата му показва нашето дете и й казал: "аа, това е хубавко, но моето ще е по-хубавко като се роди"

син номер 3:
умря си от страх да не взема да роодя у нас. Толкова се изпокарахме предната вечер, ще отидох да спя в хола. В 3 часа през нощта ми се пукнаха малко водите, но аз виждам, че не е нищо сериозно, защото нямах грам контракции. Пък и .. нали ще ме режат. Събудих го в 7 и като му казах, замалко не умря от ужас. Щяхме да се пребием с колата по пътя към болницата. През цялото време мрънка и се оплаква, че не съм го събудила. Ми няма да го събудя я, само щеше да ми вгорчи последнат спокойна нощ

AleksM1590, честито бебче!
Румка, и аз така като тебе, наспах се и тогава събудих ММ и му казах, че ще раждам.🙂
Пожелавам на всички мами да напълнят темата с много забавни моменти.

Да,и една приятелка така ,да не събуди майка си и баща си и мъжа ,и накрая извадиха детето лилаво,беше на апарат за дишане и едвам го спасиха.Казаха и,че като са изтекли водите е трябвало моментално да тръгне,не да седи да чака.
Гадно е,но го казвам,понеже темата се чете от много бъдещи мами и да не се успокояват,че няма никакъв проблем да почакат.
И фалшива тревога да се окаже-бегом в болницата!

Ее, аз все пак бях гърмян заек. Раждах за втори път и спокойно можех да разпозная симптомите и да преценя дали мога да изчакам. Освен това водите ми изтичаха по малко, не наведнъж.

Нюанси различни.... защото като отидеш в болницата с изтичащи/изтекли води, но без контракции, веднага те слагат на системи за предизвикване на раждането, без значение дали има или няма нужда... И когато няма нужда от системи, а от едно обикновено включване на мама за следене тоновете на бебето и наблюдение от съвестен лекар, раждането никак не става "смешно"... но това е друга тема, всъщност..

Нека темата остане весела
rumka 833 с телефона ме подсети, че моята нахална свекърва преди 18 години звъня в родилна зала на Шейново и първа беше уведомена за раждането на внучката
С второто дете малко по-късно вече имах мобилен телефон, ама пък го бях изключила в родилна зала, и прибрала в чантата. Само до него ми беше! Обаче свекървата вече опитна, ПАК се обадила в родилна зала. Акушерките умряха от смях с нея и ме бъзикаха. После се обадила на баща ми, а той- на мъжът ми. Дето се вика, мъжът ми последен научи

Опасна свекърва.
Аз съм писала в предната тема.
Сега, да чета само се записвам.

Първото нещо, което ми хрумва и сега ми се струва смешно, но тогава не ми беше е как докато ме оперираха - родих със секцио, бяха казали на мъжа ми да чака отвън и те ще му кажат като приключи операцията. Обаче той милия чакал чакал, минали часове и никой нищо. Освен сестрата, която излиза от операционна 5 минути след началото, която просто взима стволовите клетки. Тя излязла и му казала, аа всичко е наред с бебето. Опс сори, не трябваше да ви казвам нищо. И следователно за мен нищичко. Аз ввече преместена в стаята ми след операцията, всички са ме забравили и не са ми донесли нито телефон, нито нищо. Аз не мога да му звънна. И по едно време чувам в коридора как крещи името ми и пита къде съм. Аз нямам никакви сили след секциото и само лекичко се опитвах да извикам, но не успявах. "Тук съм, тук съъъм... " Накрая му каазаха, в коя стая съм. Оказа се, че са го забравили. Хахаххаха той решил, че нещо ми се е случило и затова няма информация толкова време. Много се беше уплашил миличкия ми.

Пак аз,ама ти ме подсети с телефона. След второто раждане сме четири жени в стаята. С триста зора сме намерили удобна позиция, и се опитваме да спим, нощ е, много късно. По едно време телефона на едното момиче звъни, ама звъни, а тя не чува. Заспала, милата. Обаче никой не ще да се жертва да стане , лежим си. По едно време тя сънена вдига. И в тишината на нощта се чуват пиянските брътвежи на щастливия баща, колко я обича и колко е щастлив Набързо го сиктирдоса

На мен в стаята ми се смяха другите майки като разговарях с таткото когато закърмих бебка, защото му давах много подробни инструкции къде точно в спалнята съм прибрала крема за разранени зърна (бях го забравила, естествено, а багажът за родилното беше готов 2 месеца предварително, но  само този крем бях пропуснала да взема). Той отсреща също се опъваше - "Ще го намеря бе, какво ми обясняваш!". Казах му "ОК, намери го и го донеси веднага, защото иначе ти я връчвам ти да я кърмиш". Май го стреснах, защото промълви " Та в кой шкаф казваш е кремчето? Нещо друго искаш ли, миличко?".

Майка ми бременна с мен, 78-ма година, Шейново. Преносвала е и всички били на тръни. На всичкото отгоре съм била седалищно с нулев шанс да се обърна. Казали й, че ще я режат, но тя се запънала, че иска да ражда естествено. Покрещяли си с лекарите, накрая на единия явно не са му издържали нервите и й викнал "Добре бе, момиче, роди я естествено, а ние после ще ти я сглобим от парчетата". Майка ми се опулила и кандисала. Родила съм се 3.900, едро, здраво "отгледано" бебе.

Това звучи зловещо. Ужас!

на мен ми предстои всеки момент раждане, но вчера ми се наложи да отида в болницата и ме пуснаха на запис в преродилна зала, където имаше една ромка, която чакаше пълно разкритие, беше на 7-8 см аз като отидох и супер много крещеше, беше на система окситоцин по едно време минаха 5 минути викане и тя крещи на акушерката "госпожо ходи ми се до тоалетнаааа, сякаш май идвааа" и акушерката и вика "казвай сега сере ли ти сее, усещаш ли да ти се сере" и тя вика " ходи ми се по голяма нужда " , провери я за главичка, ама нямаше още , та много културна ромка беше😁 по-културно се изказа от акушерката🤣🤣 .. стана ми смешно тогава и реших да споделя..иначе тя се мяташе като риба на леглото и вика махай го туй нещо ( системата ) , махай ги тез колани, уф горещо мий , горещо мий 😃 сега се смея, ама като бях там много яко се спекох от нейните болки , чак акушерките като ми видяха погледа и казаха, май много те наплаши а?! И аз викам ооооо да, после моят доки каза, че им било в кръвта да огласят болницата така..после я чувах чак пред отделението как викаше като магаре..майка ми чакаше пред отделението и ми вика , има някаква май ражда ти чу ли я, викам - аз бях в една стая с нея и мама вика : "уау смятай как вика значи..", а то реално има доста път до пред родилна зала .И така ще разказвам и за моето раждане тези дни 😁само дано да има забавни моменти ☺

За ромките съм чувала, че колкото по- силно викат при раждане, толкова повече се отвързва портмонето на свекърите.

Леко раждане ти желая!

Да и аз така съм чувала, че колкото повече викат, повече пари им дават.

Честно ли , не знаех, че те как разбират колко силно са викали... ?! и благодаря😍

Акушерките им казват, че и те намазват.
Моето новородено го бяха изкарали в 5 сутринта ноември месец, аз не го бях видяла още, да го покажат на баща му навън в студа.

Сега се сетих за още нещо.
Вече бях родила, но отново минаваха да ме проверяват денонощно през 2 часа. Мъжът ми спи на един стол /стаята, В която бяхме след като родих нямаше легло за него/ не е спал повече от 36 часа, влиза в 02.00 часа визитация и ме питат нещо, не помня какво беше и тъй като много неща не помнех от раждането реших да го събудя и питам.
Та лежа си аз на леглото със системи и се провиквам да го събудя, а той си хърка мощно, накрая отвори едно око и аз му казвам да обясни на докторите Еди си какво и той почва да мърмори нещо под носа си на български /в Англия сме/ аз му казвам - мило, кажи им го на английски, а той спящ им казва - На английски ви казвам много я боли! (?!?!?!) /говори на бг/ И отново захърка. Двете докторки ни гледаха като извънземни, извиних се набързо и ги помолих сутринта да дойдат пак

Аз се запознах с една мама, в родилна зала. После дълги години бяхме приятелки и съседки. Обаче първата среща...а не е да е ромка...та с нощница вдигната до врата, пресни огненочервени стрии и крещи с цяло гърло. Направо ме стресна. Преди 18 години не бяха или пък бяха много модерни, та ги помолих да се поразходя. Само и само да не съм с нея Походих по коридора, почти докато родих Всъщност с нея родихме заедно, с едва 15 минути разлика, необходими на екипа да обработи едната, и после другата
После, след време, я питам "Х, ти що така крещеше и врещеше бе?Изкара ми акъла" А тя "Ами знаеш ли колко ме болеше?!"
Аз:" Е не, аз там си бях на разходка ?!?" И хич не ме болеше

Ако дишаш плитко не боли чак толкова. Но не всеки го знае, и не всеки е в състояние да си следва инстинкта в този момент.
Аз си правех сухи тренировки, и по време контракциите гък не казах. Действително не болеше чак толкова много. Чак накрая вече - при първия напън, но все още с контракция извиках, и акушерката изкоментира "да усетим, че има раждане тук" 😁

Бейби, понеже и ние сме в Англия ме подсети за още една- две издънки.
Та напъвам аз и вече ни глас имам да викам, ни въздух да напъна както трябва. ММ обаче реши, че ще ме надъхва и седи до мен и вика “Дай, дай, можеш”. Мда, но на английски им звучи като “умри”. Такива погледи отнесеее😵😳
После им обяснихме на хората, де, да не ни вземат за шашковци.

Като ни изписаха си направи устата човека, че не му бил удобен стола, на който седял, докато чакахме за разкритие....така де, от 1ви до 3ти😬😂😂

RainDanceMaggie, мен също първия ден не ме болеше чак толкова много, но на втория, когато ми спукаха водите...бая си покрещях. Аз съм с предизвикано раждане, чувала съм че боли доста повече, не знам, не съм раждала по друг начин, но определено губех съзнание на всяка контракция.
Вече не помня де, даже пак ми се ражда хаха
П.п в неделя ми почнаха контракциите, във вторник родих

Ох лелеее доста време е това. Нормално е да си на предела на силите си в даден момент. Дано да са ти давали да хапваш по нещо.
Тук не дават дори и вода.

Аз раждах ~5 часа 😁 минаха като миг. По-голямата част от времето след пукането на водите не я помня.

Ох, записвам се тук да чета положителни неща, че съм адски стресирана и притеснена от сега.

Лоренка, въобще няма да се притесняваш!
Раждала съм и по двата начина. Първото беше секцио, второто нормално раждане. Амии и по двата начина има болка, но не е нищо, което не можеш да преживееш.


При мен второто раждане продължи дълго, но като че ли моментите със силни болки са ми бели петна и не ги помня в момента, а са минали по-малко от 2 дни. Карам ММ да ми припомня някакви неща. Сещам се за забавните случки и моментите на сила😉

Моето раждане беше много смешно - и в буквалния и в преносния смисъл. Бяха ми включили райски газ (доволно отдавна, та не знам дали още се практикува), от което ми беше смешно през цялото време. Езикът ми беше толкова изтръпнал, че се чувствах като Джар Джар Бинкс от Междузвездни войни, когато езикът му така се поду, че вместо да говори, фъфлеше.

lilivid, и аз преди няколко месеца когато раждах, буквално се бях “надрусала” с райски газ, но на мен изобщо не ми беше смешно, изби ме на агресия, удрях доктори наред

Ох, като прочетох този пост, аз щях да родя от смях.

Невероятно готина тема!
От моето раждане няма кой знае какви смешки. В деня на термина бях на тонове и при прегледа изразиха съмнение, че има помътнели води и трябва да предизвикат раждането. Отивам аз в колата и казвам на моя "отиваме си до вкъщи да вземем багажа и се връщаме". Той позеленя. 10 минути му говорех, че в крайна сметка това е нормалният развой на събитията и все щяхме да стигнем до този момент. Предложих му аз да карам, за да имаме какво да разказваме на приятелите, но не пожела да ми достави това удоволствие. Приеха ме в болницата, гледам си аз вечерта телевизия, не ми се спи. По едно време съм задрямала и към 3 ставам за дежурното ходене до тоалетна и, както съм си с нощница без гащи, тръгна една струя към земята. А си мислех, че няма да разбера дали ми изтичат водите. Изкъпах се, ходих да търся дежурна сестра да ѝ кажа. Свалиха ме в родилната зала и си чакам, кьорава контракция нямам. Включиха окситоцин, сутринта дойде и мъжа. Прескачаме до 15:00 часа, когато след 8 часа контракции се вредих за упойка (в другите зали раждаха на конвейр, а аз си обикалях из стаята). Ох, упойката! Легнах да си поспя, а мъжо ми четеше разкази на Йовков. След още 4 часа, аз вече напъвам от час и половина и съм крайно изтощена, с пълното убеждение, че упойката ме е пуснала, без никакви сили, така съм напънала грешно, че едното ми око щеше да изскочи и докато се суетяха лекари покрай мен, моичкият зад завесата (където беше инструктиран да седи и да не мърда) само повтаря "Секцио? Секцио? Секцио?", аз се чудя къде да се дяна, разбира се - епизиотомия, акушерката му вика, че ние вече чакаме бебето, какво секцио... Абе, забравя се болка и всичко! После ти връчват едно смачкано хайванче и колкото и където и да си се разпорила, хич не ти и дреме.

Страхотна тема момичета, аз съм в 35г.с. и чакам близнаци. Точно от това имах нужда. Когато родя, се надявам и аз да имам какво да напиша в темата.

Ех, че хубаво! Двойна радост! Щом са близнаци , може и декемврийчета да са❤
Ако искаш, можеш да се ключиш в декемврийската отчетна тема, супер купон е там! Все готини хора сме се събрали🙂

Извинете ме за оф-топика😉

Ами, и при мен след два часа и малко напъване, вече, какво ли не ми мина през главата. Имах чувството, че първо очите ми ще паднат, после ще излезе бебето😂
Таа понеже по-дълго време напъвах и излезна милата малко...ами смачкана, една такава извънземна😆 с дълга, конусовидна глава. Оправи се после де.
Като си говорих преди малко с ММ, той ми сподели , че малко се е притеснил да не остане така детето😆, но си е мълчал 😅😅😅

Посмях се доста в тази тема днес и се чеквам да я следя.
Особено с "анестезиологът - моят най-добър приятел" от предишната. Да, обаче с моя каръшки късмет се падам при жена такава. Носи ми нашта едно тесте хартии да чета предната вечер и после щяла да мине да ги обсъдим. И аз сама в стаята прилежно си чета наред със запетайките и си попълвам на килограм. Дойде, чете, ахва. На другия ден уж първа планирана за секцио и пак греда - първо спешно секцио, второ такова ... и аз чакам ли чакам, ли чакам и се отказвам, отказвам, отказвам ... Идват да ме взимат разгеле след 4 часа, айде на масата, всичко щура напред-назад, подготвят си инструменти, анестезиоложката и тя дреме нещо. Мислех да им викна - Айде, по-живо, че ми се изчака чакалото. Да приключваме вече. Слагат ми маска, да съм подишала малко кислород. Тук да вмъкна, че бях с пълна упойка. И вече си мисля пак - Явно не ми прочетоха мислите, освен верно да им кажа се забързат малко, аз кислород и без маска си дишам, не сме на Марс .. и съм отпътувала. Събуждат ме, преместват ме в стаята /няма реанимация/ и една сестра ми носи вързопа. Подава ми го и казва - Ето това извадихме. А аз го гледам и се чудя какво да го правя, пълен шок и блокаж. Питам я - А инструкциите случайно да изкарахте?

Алекс, и при мен беше така след 4 часа напъни, на бебка главата беше като фуния. Гледам я аз, но не смея да кажа нищо, мъжът ми ме видя и каза - споко, няма да остане така, питах докторите
И наистина след известно време главичката и се оправи

Бейби Б, амии да😁 оправи се детето, ама грах ми на езика, като я видях( не че много я видях в началото, първите две минути гледах към тавана😆) за първи път и си позачудих, не ми изглеждаше много красива. Викам си каката не я извадиха такава , обаче не ми щраква лапмата, че тооо при секциото нито главата минава отнякъде, нито ти го връчват на секундата. Оправи се малката, сега е беличка и с кръъъгла глава😉

Иначе при мен по-смешните неща произлизаха все от ММ. Той милият от старание да не сгафи , все това успяваше да стори🙃

Моето раждане го документираха и в "Майко мила" 😂
https://www.facebook.com/2213527022192698/posts/2213539568858110/

Привет! И аз да разкажа. Беше точно немския Великден в неделя и усетих, че има нещо нередно(мокро чувство) ходих до тоалетната и споделих с мъжа ми, но той хич не ме взе на сериозно Ахх.. как така ти си въобразяваш и продължаваше със закуската така ходих на по 5 минути да проверявам какво става и си изтичаха бавно и славно околоплодните води не наведнъж Мъжа ми все още не вярваше защото нямах контракции и ни беше много празнично даже мислихме за великденския обяд какво ще готвим Накрая му казах че трябва да отидем в болницата да ме видят та се съгласи де от неделя до вторник се мъчих ужасно беше. Но и при нас имаше емоции запознахме се със всички акушерки все пак бяхме над 30 часа там 5 пъти ме боцкаха за упойка и чак последния път успяха.... Бебо се обърна на 2 пъти в последния момент и всички се изнервиха. Накрая искаха да ме режат и почти се бях навила... Ама взе че се нагласи сина и стана работата:dizzy_face: Като цяло си беше голямо преживяване. Това е краткия разказ Сега ме чака 2ро раждане началото на февруари и се надявам да е Нормално! Успех на всички бъдещи мамчета

Извинявам се за офф-топика, но Miss July

Да. При Татарова бях. Малко по-рано се наложи да го извадят дзвера, ама тая жлъчна криза ни разказа играта.
Пропуснах да напиша в разказа, че като идваше гинеколожката към мен с тая метална пръчка за пукане на води, помислих, че се е счупил някой държач на банки (на тези метални пръчки, на които окачват системите). И се чудя "За какво й е да се занимава с тия стойки за системи". Обаче като тръгна към мен с тоя шиш, бързо сгрях какво е и какво ще ме правят 😁

Явно ми е носталгично и пак се връщам към темата
Само да кажа, че на момента не ми беше никак, ама никак смешно Всички смешни неща ги оцених като такива чак след време, някои и след години
Сещам се как с второто дете ме караха да прочета на глас номера на гривната и да го сравня с моя Ама едната 7ца ми се видяла като 1ца или обратното, обърках се, та се наложи 5 минути да повтарям и да се съгласявам как са Много държаха на процедурата...
По-смешното е, че с първото, само 4 години преди това, бяха с едни мърляви железни номерца на едни  мърляви ластици, като в някой соц басейн И нямаше драма, нищо че спокойно се махаха и сваляха и бяха за многократна употреба
Моите бебета бяха над 4 кг и без това, акушерките ме бъзикаха, че с номерца или без, се познават веднага

Номерцата пък аз не можех да ги видя, защото от проблема с окото ми беше двойно и много размазано виждането, че ги дадоха на мъжа ми и после и двамата ги уверявяхме, че сме ги сравнили за еднаквост. Имах цял ден да си пренареждам подхотвените неща, докато чакахме и ги бях прегледала!

Това с обръщането на бебето в последния момент и при мен го имаше. Напъвах вече и изведнъж всички замълчаха и ме обърнаха настрани. Казват : "Стой така, не напъвай", а аз не вдявам какво се случва. Докторът казва " Бебето се обърна", а аз вече съм затъпяла тотално и около 20 секунди се позамислих какво толкова се паникьосват. Е, стоплих накрая. Казвам на доктора " Ама обещахте ми, че няма да правим секцио". Сякаш от него зависи. Горкият, как ме погледна само. Сигурно по-тъпа пациентка не беше имал. И в този момент бебето пак си застана с главата към изхода. Нормално я родих накрая.
6 години минаха и вкъщи се шегуваме, че още тогава си е личал характера на дъщеря ми. Голямо инатче е. Все си променя мнението в последния момент и много добре умее да ни изправя на нокти. Но си има своите прекрасни качества и не мога да си спомня как съм живяла преди без този инат в живота ми 

Апропо, ние се шегуваме с този инат, но ми е интересно да чуя мнението на други майки, чиито бебета така са се обърнали в последния момент - децата ви останаха ли инати после?

Не знам, моето второ дете е Козирог с асцедент Овен. Родих го за час, буквално се изстреля в ръцете на акушерката, с целите си 4150 г и 53 см . И досега, цял живот е с главата напред , и буквално, и преносно
И аз се шегувам, но за мен е просто шега, съвпадение Нищо повече

О, да моето момче е зодия Овен и определено си показва какво му харесва и какво не инатче си е но според мен всяко дете си има собствен характер Сега чакаме братчето му водолей да видим дали ще е по тихичък

За обръщане нищо не мога да кажа, но моята Скорпи девойка беше много лежерна в корема. Това да я накараш да се размърда си беше ръчкане от тук-там и пак, ако благоволи. Всички ми казваха - Ооо, ми супер, това ще е някое спокойно дете. Такова било поверието.
Нищо подобно! Само е чакала да излезе от там и да ни разкаже играта. Момиче е, но все едно гледам пет момчета едновременно. Кошмар.

Айде и аз ще разкажа един смешен момент от моето скорошно раждане. Бебето беше големичко, 4400 почти пък аз една слаба, леко стеснена, даже не ми и хрумна да раждам естествено, макар пе първото така излезе. Та, лежа си аз на операционната и чакам док д си свърши работата, и си говорим с анестезиолога и едната сестра, дет ми влива разни неша венозно.... И стана въпрос за децата ни. Аз обяснявам че имам момиче на седем и сега пак ще е момиче и че има да го чакм да стане на 2 години и да мога малко повече да комуникирам с него, че докато станат на 2 ми е кошмар. Пък анестезиолога вика че по добре били като по малки, щото после почвали да не слушат. В тоя момент някъде вадят бебето от корема ми, сестрата там му прави каквото му прави и му слага номерчето. Идва при мене да ми го покаже и ми вика, виждаш ли номера. Гледам аз кат една малоумна, хич нищо не видах, ама отговарям, дааа, виждам го. А тя продължава досадно да ми дудне на главата.... Виждаш ли пола на бебето. Викам си на ум, бе ко да му гледам пола, нали го знам, пък тя пак, виждаш ли пола.... Викам си явно трябва да удостоверя с поглед че съм го видяла... Взех аз да се опитвам да фокусирам... Баси, май не виждам каквото трябва.... Пак гледам, брейййй, туй там не е каквото трябваше да е.... Трябваше ми известно време да осъзная, че е момче.... Взех да се смея и ум казвам, ехххх, все пак явно ще трябва да се занимавамнс малки п*шки в тоя живот 🤣🤣🤣.

Голяма изненада сте имали. Егати, тия лекари един пенис не.могат да видят 😂

С моят син още от видеозона започна да ахка лекарката колко голяма пи.ка има, и така до раждането- акушерките също бяха много впечатлени. Все им се чудех на акъла, ама наистина е с голяма.

Включвам се да ви разкажа за моето трето раждане, което беше преди една година. Да ви кажа честно, след второто много трудно предизвикано раждане, ужасно много прегледи за да се направи разкритие и много шевове,  изпитвам див ужас от АГ, направо фобия. И така като забременях за трети път, реших че ще посещавам възможно най - внимателна та лекарка, а след това ще раждам при нея. На нея бях обяснила всичко за моя страх и имах доверие. И така влизам аз в 37 седмица и отивам на преглед, жената ме преглежда и ми съобщава, че следващите 3 дни ще отсъства извън града, обаче нямало страшно, няма да родя скоро. Е, казвам ви, че като ми каза така, бях сигурна, че ще родя точно в някой от тези дни. И точно на другия ден вечерта, докато мия салата, усетих топла струя да се стича по краката ми. Няма какво да правя, искам или не, трябва да отида в болница. Звъня на мъжа и му казвам да се прибира, че ще раждам, ама му казвам да е спокоен, трябва да се ооравя,нямам болки, да кара спокойно. Той се прибра, води майка му да гледа децата, аз готова, взимам сака да тръгваме. Той ме гледа и ме пита учудено "Защо взимаш багажа?", аз казвам, че ще раждам. Тоя човек до последно си мислеше, че няма да родя сега, щото видите ли докторката казала така, че ще ме прегледат и ще се прибера. Даже не искаше да сваля сака от колата. Постъпвам аз в болницата, преглеждат ме - високо спукан мехур, 2 см. разкритие. Правят ми нужните манипулации и ме оставят в предродилна зала, да поспя, ако има нещо да викам акушерката. Болницата в провинцията, само две легла в предродилна зала, аз съм сама, а акушерката хърка толкова силно, че няма спане. Цяла нощ не мигнах и си мислех само за печени ребърца, докато се надъхвам, че всичко ще е наред. Сутринта ме преглеждат, изтичат и останалите води и започвам да се разхождам. Звъня на ММ и му казвам да не подзвънква, когато родя ще се обадя. Той още не вярва, че ще раждам и ми обяснява компетентно, че има още три седмици. Идва лекарят, който е на смяна, заедно с акушерката и аз най - подробно обяснявам, че търпя на болка, но изпитвам ужас от прегледи и че не искам въооще да се намесват при раждането, само ако нещо с бебето не е наред. Обяснявам подробно, че съм имала и с двете раждания, проблем с оставени частни от плацентата и може и сега да се случи. Докторът, много млад беше изключително притеснен, шефа му го няма, даже му звъня няколко пъти по телефона. Аз си мисля, че ако ще умирам, ще е точно днес. Минават няколко часа, правя голямо разкритие, обаче контракциите са много слаби, а напъни въобще няма. Съобщиха ми, че трябва да включат окситоцин, съгласявам се,само да родя вече. Започнаха силни контракции, аз обаче и звук не издавам - само да не ме пипат. Бебето е високо, обаче ме качват на магарето, защото е минало доста време и трябва да напъвам. И в тоя момент акушерката прави опит да ми помогне с ръце. Е, честно казано направо скочих от магарето. Пак обяснявам, че искам да родя сама и се запъвам, че ако ме докосне няма да напъвам. Жената се видя в чудо, а доктора ни жив, но умрял седи на един стол до мене Акушерката вече много ядосана ми се кара и ми казва, че съм си сбъркал професията. Аз, неразбиращо я питам " Защо?".Ами трябвало да стана шефка, че да нареждам. Аз въобще не вдявам и от връщам, че професията ми е точно такава. Жената ме гледаше недуомяващо. Събрах цялата ми останала сила и напънах много силно, погледнах надолу и гледам бебето излязло наполовина, а всички стоят и гледат втрещено. Е тогава вече викнах да ми помогнат. Бебето се беше оплело три пъти в пъпната връв, сигурно затова не искаше да излиза, но благодаря на Господ, че му нямаше нищо и изплаква веднага. Никой лекар не беше видял, макар и много пъти да ме гледаха на ехограф. Продадоха ми го и аз бях най - щастливата жена на този свят. След това се наложи да ми направят кюртаж, заради плацентата, разбира се по мое желание под пълна упойка. След упойка та, неадекватна съм питала лекаря сигурно 100 пъти "Как е бебето?". Той беше по - блед от мен и накрая ми поиска телефона и отиде да го снима, за да видя, че всичко е наред. Когато се обадих на таткото, той все още не вярваше, че съм родила.

Nadiaq2, за колко лева ти продадоха бебето?😜

Това с увитата пъпна връв май много често се случва, не знам дали може да се види на видеозон, не ми се е случвало и не съм запозната...

Здравейте и аз се включвам. Родих на 11.10 нормално. Контракциите почнаха предната нощ на 30 мин, но реших, че е рано и си поспах до сутринта до към 5:30 или 6:00, мъжът ми спеше в другата стая за не го притеснявам да събира сили 😁 към 07:30 имах контракции на 15 мин, ама си викам гладна няма да ходя. Направих си палачинки и кафе хапнах и реших да изчистя за всеки случай 😁 към 10:20 тръгнахме към София. В 13:00 бях в болницата с контракции на 5 мин, влизам в спешния кабинет за преглед и дежурната аг и моята залагат колко разкритие имам, заложиха на 6 см заради честите контракции, е оказах се с 8 см. Хайде грабнах си раничката и пеша до 3 етаж- викат раждаш няма упойки, топки нищо, нямаш време и аз не повярвах даже. Аг ми вика - ами да беше хванала и прозорците да измиеш и щеше да родиш в колата 😁 родих в 14:37 като се осъзнах казвам на аг и моя мъж - няма да повярвате за какво си мисля - гладна съм и те се смеят. Като цяло имах страхотно раждане, не беше изобщо толкова страшно, имам чудесен спомен. 🤗

Дай Боже всекиму такова раждане!

Хаха и аз сега се сетих, че по едно време питах няма ли да се свършва, че съм гладна 😂😂
Вижда се. На мен АГ ми беше казала 20-тина дни преди раждането, че се е увила, но се оказа, че е била само наметната през врата

Моето дете се обърна в последния момент. Не е инат. Добър и отзивчив е по характер. В момента е на 15 години.

То и моята инатливка е добра и отзивчива. Положителните й качества мога да изброявам дълго. Но ако реши да се заинати за нещо, става трудна.

Страхотна е темата, много забавни случки сте разказали.

Нека споделя малко и за моето раждане. Приеха ме с 4 см разкритие, с много слаби контракции и ми пуснаха окситоцин да се засилят. Аз продължавах да си се чувствам супер, само лека болка през 2-3 минути и ми казаха да се разхождам в стаята, за да тръгне по-бързо бебето. Мъжът ми беше при мен и си взел предвидливо таблета, че не се знае колко ще се проточи раждането. Като ми пусна една музика, аз се разтанцувах, влиза докторката и ме гледа и ми се смее - гушната съм стойката със системата и си танцуваме.

През цялото време си мечтаех да ям пица. Толкова бях гладна, че само казах на мъжа ми, че като се приберем ше изям няколко пици наведнъж. Цял ден бях на няколко глътки вода и две парченца шоколад и то вече след като родих ги хапнах - преди това не можело заради упойката.

Като цяло ми останаха много приятни спомени от раждането и престоя в болницата.

Е друго си е с танцова стъпка да влезеш в родилна зала Създава някак настроение. Ще пробвам и аз. Още не съм родила, ама вече съм в 9 м., така че......ще науча някоя друга стъпка, да ги изненадам. Иначе при мен веселото за сега идва основно от майка ми, която ме скъсва от суеверия. Най сериозно ми обеснява как бебешките дрешки, не бива да стоят на простора нощно време. А аз си мисля, че защо, нали ако нещо се напрашат после се гладят, а тя ми обяснява, как нощно време ходили лоши урисници и ги урчасвали. Естествено избухнах в смях, а тя така ми се разсърди, че започна да ме обижда, колко ми била дебела главата, как не съм я слушала, а тя знаела по-добре от мен...та в крайна сметка изпадна в истерия, ядоса се и ми тръшна телефона. Три дена не ми говори, не ми се обажда, а най парадоксалното е, че аз дори не бях прала още, а и имаме стаен сушилник и заради зимното време, суша дрехите на климатика. Сега изчаквам няколко дена да й мине и ще й се обадя, да я видя дали е добре, след потреса който изживя покрай мен, като разбра, че не съм суеверна.

albaaa при мен също е така , мама постоянно с тези суеверия направо ме побърква, да сме слагали свинска мас в устата на бебо, това за дрехите, да не излизам след ксто се стъмни навън до 40 дни, бебето да не се извежда до 40 дни, да не идват жени в цикъл вкъщи и така.. много ми е гадно да и кажа , че не всичко искам да спазвам,е казах и за свинската мас , че не искам да му слагаме и се разсърди ужасно много... после и мина , но все пак..продължава да си налага мнението, да много го обича, мен също, помага страшно много, но все пак аз и ММ би трябвало да вземаме тези решения..не може да го проумее и това е .. като малко дете се сърди и не знам какво да правя наистина😤😣😣 не искам да я наранявам .
(не е по темата , но реших да споделя , да си излея мъката😁)

Записвам се за темата. Да ви разкажа и за моето раждане на 18.11.2018г.
Имах преглед в 20 и нещо вечерта очакваше се на 16ти но се забави. Прибрах се изкъпах се почнаха контракциите бяха слаби в началото до полунощ вече лежах превита и бяха на често.. Мъжа ми ме кара да тръгваме за болницата, а аз му казвам, че сигурно е рано и нали имам час за 8 сутринта при лекаря. И тъй нави ме след час и влязох с 4см разкритие. Намръщени ме посрещнаха явно им прекъснат среднощните кафенца. Цяла вечер не станах много ме боля. Накрая идва едната акушерка и ми вика семейството ти е отпред искаш ли да идеш да ги видиш?Аз викам Не,не искам, не искаш ли ти да ми видиш как ми е разкритието вече. Погледна мв тя като хукна да бяга да вика лекаря. Аз съм готова вече да раждам. Поиска той първо да погледне на видеозон преди да влезем и кат слязох направо хукнах да бягам към родилната. А той ми вика значи цяла вечер не пожела да станеш,а сега бягаш 😂 . И това беше смешното накрая, нормално си родих в 6:55ч . Беше голян страх за мен и се радвам много, че мина така добре.

Абе то моето хич не беше смешно, ама да разкажа туй онуй. Пренасям 3 дни, вече съм тежка като локомотив, също и така пуфтя. Лягаме си с ММ, цял ден не бях яла, нещо не бях гладна, тъкмо почнаха "Отчаяни съпруги" в полунощ, викам супер, ще гледам, да се унеса. Да, ама в този момент ми се пука мехура. Душ, сак и газ, че раждам в друг град. Малък град и малка болница, в 1 часа посред нощ портиета легнал човека и заключил. От спешното му звъняха, че го събудиха и ни пусна. После на светло видяхме, че имало звънец, ама кой да види в тъмницата. Гласят ме за естествено, моят лекар е анти-секцио настроен, контракции има, но разкритие-нъцки. 15 часа контракции, с 4 сантима. Синът ми се показа като мързелив още от раждането Доктора вика няма смисъл да чакаме, ще те режем. Аз съм готова да му предложа брак И му викам патката: Ама кога, сега ли? Той вика:Ами ако искаш, ела утре! Шегаджия! Държа да уточня, че имам доста часове събрани на пълен глад, киселото мляко на масичката го гледах като трюфел. Мина операцията, мина всичко, на другата сутрин идва д-ра на визитация. Викам му може ли вече да ям нещо, той вика "Като си пръцнеш хубаво, тогава!". И те така.

То ми се ревеше, но сега като се сетя ми е по-скоро смешно. Родих в Румъния, с малко пренасяне, общо взето леко раждане, болка в последния един час и за 5 минутки се появи 4 кг. момченце-нямам шевове, нищо, даже започнахме да правим секс 2 седмици след раждането. Но направих докторите на "щастливи", де ме разбрали, де не. Не говоря румънски, а английски перфектно, моя мъж е румънец, но се взехме в Холандия. Та, сложиха ми системи за разкритие ,понеже имах контракции и ми изтекоха водите, но стоях с 2см. разкритие и там започна шоуто. Започнах едно разкарване из болницатя боса,със ситема в ръка, то тече кръв, вода... те тичат след мене и ме карат да лягам, аз неща. Викам,ако ще раждам, да лягам, иначе няма. Хаха. После на самото раждане ,доктора ми казва да напъвам, аз викам "не излезе ли туй бебе вече". Той се смее. Родих и пак почнах да обикалям по коридорите, съответно те пак след мен ,да съм лягала да лежа, ама на мен не ми се лежи. И те, такива работи. "Забавното" е сега... недоспали, изнервени. Хахаха, но няма как, иска си своето, не можеш да го оставиш. Казах му на мъжа, следващия път той да ражда. Иначе съм доволна, че нямаше секцио, че ме заплашваха накрая, викам неща секцио... да се мъча после с шевове и глупости. За първо раждане, седмица след раждането,все едно бях в цикъл. И всичко изчезна.

20052018, имаме сходна съдба 😁 Анестезилогът беше с моята фамилия, та и аз си го помислих, ноооо той май не ме хареса 😂

Сега се сетих, че клизма между контракции не е добра идея. Едновременно ***ках и виках. Извинявам се за циничното изречение 😁

В предродилно неслучайно има решетки на прозорците 😂
Има и крайно леки, почти романтични раждания и аз вярвам в тях, вярвайте и вие 😁

Има. Моето. Вярно, осем седмици по рано, но ме срязаха и зашиха за 18 минути. Без нито една контракция за седеммесечна бременост.

Ако знаех, че така ще стане, щях да си избера едно секцио и да ми е мирна главата. Ама да се правя на смела, хем се знам каква съм пъзла и неиздържаща на болка.
Абе раждането минава и заминава, после си започва купона. Клише, ама вярно.

Сега като се замисля не се нааках🤔, но много съжалявам, че от болницата не допуснаха таткото да присъства, как ми се искаше да го ушамаря. 😂

Е моето раждане също беше от „романтичните”, но само раждането. Родих на обяд на 01.01.20г. близнаци (Християн и Десислава) със секцио в 39 г.с. Планирани бяха за 3.1.20, нооооо неиздържах и реших, че първият ден от новата година е идеален за рожден ден. Казах на мъжо, че е супер всяка година, първо Президента да те поздравява за РД и винаги да има Заря, затова отивам да раждам. Оказа се, че съм единствената родилка за цял ден и цяла нощ, така че всички в реанимацията обгрижваха мен. За мен разбира се имаше специални венозни коктейли, от които губех говор и картина, та спах почти 24 часа. След това обаче ме прехвърлиха в стаята и тогава настана ад. Специалните коктейли вече ги нямаше и започнаха едни болки, не можех да стана, не можех да легна, влачих се по пода и изобщо започнах да ходя що годе изправена едва на 3-я ден. Добре че тогава ми донесоха децата и като ги взех забравих за всички болежки. Сега се гледаме в къщи и си мисля че раждането със секцио е направо песен, обаче възстановяването на мен не ми се пееше изобщо.

При мен при раждането нямаше нещо особено (планово секцио), но след това, като питали мъжа ми как ще е презимето на бебето, вместо собственото си име той казал неговото си презиме. И те му викали: "сигурен ли сте?"

Моят пък като взимал документите на бебето на изписването казал името на бебето и моята фамилия. Доста бяха потърсили докато се сети, че е объркал.

Моето раждане се проточи цял ден, както разказах. Мъжът ми при мен, а кучето ни - само вкъщи. По едно време се притеснихме, че мина много време и решихме той да се прибере, да го разходи и пак да се върне, а на негово място да влезе майка ми. Даже проведохме преговори с една от акушерките, които се мяркаха. Те не правили така попринцип, но за късмет жената се оказа кучкарка и ни влезе в положение. Тъкмо да тръгне и се оказа, че имам почти пълно разкритие Остана и почакахме още доста, но накрая всички бяха доволни (и разходени).

наканвам се и аз да разкажа за моето разждане. самото то не беше смешно, защото си беше планирано секцио и мина перфектно, но имах две смешни истории покрай приемането и изписването ми от болницата.

трябваше да постъпя рано сутринта на 8 декември и сред всички рутинни прегледи и събеседи около постъпването ми, трябваше да мина и запис на тонове. заведоха ме до предродилна зала (където слава богу нямаше разждащи в момента), влизам аз и казвам: "Значи тук ставала магията", а срещу мен едно сънено девойче-акушерче неизпило още кафето си мига две не вижда и ме гледа изпод вежди. Разпита ме какво ми е положението и аз й казвам, че съм планирана за секцио на другия ден.

Лягам аз под коланите, тя гледа записа и пита: "Ти сигурна ли си, че утре ще те оперират?", а аз: "Да, утре, утре". Пуска тя записа, след малко пак го гледа: "Тук виждам контракцийка, ти сигурна ли си че си за утре". И аз, понеже нямах разкритие, нямах джан-джун причина да си мисля, че ще стане по друг начин, й казвам твърдо: "Ами да, утре, утре".

Чак на третия път като ме попита същото нещо отново, включих, че всъщност беше Студентския празник и след като й честитих разбрах, че момичето се притесняваше през цялото време да не се налага да има раждания същия ден, за да си тръгне по-рано да празнува с колеги

слава богу, за неин късмет, през този ден не се роди нито едно бебе в нейната смяна!

На третия ден след операцията минава моя доктор на бързо рано сутринта да ме пита как съм, що съм и вметна някак небрежно, че изписват или на 5тия, а понякога и на 4тия ден. Дотогава не се бях замисляла кога искам да си ходя, чувствах се добре и си мислех да остана до края както си му е реда, но постепенно мисълта да си тръгна по-рано все повече започна да ми се услажда и до края на деня вече бях решила - тръгвам си на другия ден!

На сутринта пак минава док да ме пита как съм и аз заявявам, че съм супер и искам да си ходя, а той - "Ами нямаш грижи, ама само, ако изпишат детето!". Съответно минава по обяд визитацията на неонатолозите и аз: "Аз съм готова за изписване, ако изпишете бебо, ще си ходим в къщи". Неонатолога каза: "Ще си помислим" и след час ми съобщиха, че ще го пуснат. И аз звъня на ММ да идва да ни прибира, събирам набързо багажа, преобличам се, донесаоха ми епикризата му и отивам аз да разбера къде да плащам за престоя. А дежурната акушерка ме гледа и вика: "Ама как така ще си ходите, никой не ви е изписал!!!".

Оказа се, че едни доктори изписват бебето, а други майката и съответно - бебето беше изписано, а аз не. Та звъняха по спешност на дежурния да дойде да ме изписва и мен и така успях в крайна сметка да си тръгна бързо бързо от "прекрасната" болница.

Гледам и за секцио коментирате,та и аз да си разкажа моето раждане тогава.
Отивам аз за планирано секцио,ама явно съм решила,че ще постоя цяяяял ден там.Планирано е секциото да е с 3 седмици по-рано,за което спореха лекарите ми дали изобщо е по-рано или термина не ми е за тогава.Та пускат ме на запис с още едно момиче, което беше цяла седмица с мен на тоновете,че и тя ще ражда,ама бебока си чака...и какво се оказва,аз съм направо с родилни контракции,които не усещам,а другото момиче я боли,ама нейните са Мнооого слаби и я убеждават,че и днес няма да ражда.Идва моята лекарка и ме вдига от леглото,и да ходя с нея.Вкарват ме в операционната и аз решавам,че само ми я показват,че имахме уговорка моя мъж да е с мен и аз да съм будна,за което щях да си платя колкото е нужно,е да ама никой не ме е слушал като говорих и започвам да се паникьосвам и да треперя като риба на сухо,маската вече ми е сложена с упойката и се чуди моята лекарка и анестезиолога какво да правят...не всъщност само лекарката ми,анестезиолога си ми казва,че няма как тепърва да мислел упойките,а на вчерашния ден като бях за подготовка и да си платя ми обясняваха как трябва да си говоря с анестезиолога преди това...абе ненормални хора.Та маааалко се отплеснах...приспиват ме,събуждам се,ама очи тъмнеят глава се люшка...хич не знам на кой свят съм и че секциото е минало,само знам,че ме боли.Казват ми да звънна на моя да дойде да си види и той детето.Звъня аз,обаче все още не мога да вдена какво става.Чаааак като ми докараха бебока разбрах,че съм родила и защо ме боли...опитват се да ми намерят вена,за да ме обезболят и се слуша"айде беее,по-бързо,другото момиче раждаа,бързооо".Питат ни как ще се казва малкия,а аз усещам,че съм тотално зашеметена и казвам на моя да пише,че да не объркам нещо.Взима той документите и пише,дават ми ги после да се разпиша и какво да видя,моя записал бебока "Кристян"поправям го и после му казвам какво е направил и той ми обяснява как като пишел си мислел"леле,абе как се пише това име с "а"ли е,с"я"ли е и тотално забравил за "и"...

Никой обаче не може да бие дядо ми, който объркал датите на раждане и на двете си дъщери(по негово време явно той трябвало да ги вписва,сега не знам как е).До ден днешен майка ми е по ЛК на 29 април,а реално е родена на 28-ми.И с леля ми е сходна ситуацията.А като по-големи трябвало да попълва някакви картони с данни,за детска май.И писал - очи- кестеняви, ръст- висок.За протокола- и двете са със синьо зелени очи...Бащи,какво да ги правиш.
Малко е в страни от темата, но се надявам да не досадя с коментара.

Мм не знае нито РД на децата, нито в кой клас са. Той и моя РД не знае, ти да не мислиш?
Много е зальохан. А като раждах първото, дойде и ме взе най-най-последна. Дори циганките вече си бяха тръгнали с каруците ( уж те са последни). Моят ме взе два часа след последната циганка. Луда работа са туй мъжете. (То и затова сигурно не трябва те да раждат, кой знае какво ще сбъркат докато бременеят?)

Не знам как ще го обвържа с раждането. За мен не е добре да се хвалиш с това, че мъжът ти не знае тези важни събития в живота ви. Някои хора казват, че са над тези неща да се помнят дати, рождени дни, в кой клас са децата ти 🥺 загуба на излишна памет било, която можело да се използва рационално. Само тъпотии слушам за оправдания. Мъжът ми не знае рождените дни на родителите си, ама и те такива и братовчедка му... Е хубаво, народна черта, генно модифицирана 😁 Не само, че знае моя кога е, на дъщеря ни кога е, годишнината от сватбата, моят телефон, моето и нейното ЕГН. И аз зная празниците на всичките ни близки, а имам и таблица с рождените дни на приятелите. За мен е важно, защото в крайна сметка какво е важно в живота - човешките отношения, уважението един към друг. Това ни прави щастливи.  Е не е толкова сложно да направиш усилие да запомниш, да знаеш, да зарадваш човека И тогава.  Да му покажеш, че неговите празници ги помниш, защото са и твои. Мило е.

Amphibia, различни сме хората.За мен не е важно да помниш дни и празници.
Приятелка ми се цупи,че до ден днешен не запомних деня на сватбата и.А съм и кума...
Ами,за мен е важен спомена от този ден и преживяванията,които имаме с това момиче.Важни са всички трудности и щастливи мигове,които сме преживели заедно , а не ,че нещо се е случило на 15-ти май...
За мен не е уважение да честитиш рожден ден.Уважение е отношението през всички останали 364 дена.
Но те разбирам и теб.Имам познати със сходно мислене,знам,че е много важно за тях да се отблеязват разни дати и се стремя да им угодя , като ги уважа на точната дата.Щом за тях е важно

Аз за това си записвам всичко в календара.Дати не помня,имена също трудно запомням...ама виж спомени...главата ми е пълна с разни моменти,които са тотално незначителни,ама ги помня.Моя като го питам за нещо каквото сме правили преди 5-6 години и няма спомен да се е случвало,май 4/5 от връзката ни му се губи...
Като навърших 18 питах баща ми дали може да карам курсове за книжка,че ми беше обещал от няколко хиляди години...и ми каза"като станеш на 18,къде си се засилила още от сега",та питах го на колко съм и според него бях на 12...от няколко години все бях на 12.Имам много детска физиономия,та ако си нямаш представа на колко съм може да мина за по-малка.
Работеше и като полицай и малко беше мръднал,че всички са престъпници,та постоянно ни проверяваше да не сме наркомани с брат ми...и най-честия въпрос беше"защо са ти толкова черни очите"...как да отговоря на тоя въпрос като и аз не знам...черни са си...
Малее кооолко се отнесох от темата не е истина.Та да не е спам.
Сетих се другото момиче,което беше с мен,че като тръгнала от тях била с контракции,а са от друг град.Та стигнали пред болницата и вече нямало спомен от тях...та мъжа и и взел багажа,свалил го и и казал"ААА тая няма да стане,влизаш сега и ще раждаш" ...

Хихи, и моят ме обвиняваше, че не раждам, защото ме мързи;) абсолютно сериозно. Мен ме водят преносима с по 10 дни и за трите бременности, макар аз да си знам, че съм родила точно на време.
Но и до днес се шегуваме: ако нещо не се случва според очакванията ни, значи го мързи.
Примерно: к
-Казаха, че днес ще вали, а то не вали.
- а, сигурно небето го е домързяло

Здравейте, бих искала да се включа в темата с кратък разказ за моето раждане, защото в последните седмици изчетох тази и предните теми и бих казала, че доста ми помогнаха за положителната нагласа, след всички ужасяващи разкази на близки и познати.

Не знам до колко беше смешно, но със сигурност имах доста леко раждане.

След 2.5 години опити за забременяване, една изгубена бременност и няколко инвитро процедури, изкарах една много приятна бременност. Вече бях в 39 седмица, а не знаех какво са контракции, даже се притеснявах, че ще пренося. Заради инвитрото, лекарите клоняха към секцио, но аз настоявах, че ако няма сериозни медицински показания, предпочитам да родя нормално. Даже не исках и упойка, защото много ме е страх от бодене в гръбнака.
И така, чаках си аз момента, но изпитвах и доста страх от неизвестното - как ще започне, кога, ще разбера ли, ще отида ли в точния момент в болницата, а ако е през нощта, как ще звъня на лекарката ми?

Е, естествено всичко, а почна през нощта - около 02:00 станах до тоалетната и усетих как текнаха води - както се чудех дали ще ги позная - е няма как да се обърка. Изчистих пода аз, и тръгнах към банята. Много тихо, да не събудя съпруга си, че знам каква паника ще настане. Пускам душа - няма топла вода. Топлофикация точно в този момент реши да си прави шега с нас. Пълня тенджери и слагам на котлона, през това време снова нервно и се чудя да звъня ли на лекарката. Мъжът ми, както има много здрав сън, се събуди и веднага ме разкри. Звъннах на лекарката, разбрахме се да тръгвам към болницата. Преди това направих тоалет и извиках мъжът ми да ми помогне с бръснача, имахме си оговорка - е да, ама той бърза бърза, мина два пъти и вика готова си. Ок, явно пак сама на сляпо трябваше да се обезкосмя. После обаче реших, че и веждите ми са за скубане - как ще раждам с не почистени вежди. Направих всичките процедури, още преди да съм довършила - мъжът ми ме чакаше облечен и обут в коридора с куфара пред него и само ми даваше зор. Направихме последна снимка с коремче и потеглихме към болницата. На първия светофар, мъжът ми изяви желание да мине на червено, но го скастрих - много филми е гледал, през нощта е, бебето още не излиза, да се успокои. Почнах да мисля, какво ще кажа сега в болницата "здравейте, аз раждам?". Влизаме в спешното и това притеснение ми отпадна - жените там само като ме видяха с тумбака и куфара и една ухилена, викат "вие за раждане ли сте?" Пожелаха ми успех, настаних се в отделението, разделихме се с мъжът ми, че нали ковид мерки...
Прегледаха ме, аз притеснена викам "това още тече", за водите, акушерката, една възрастна, сънена и супер готина, вика "до края все ще тече, стига си го съобщавала като факт" Имах малко разкритие, още никакви болки, и ме оставиха да си дремна след попълване на хиляда документа. Сутринта дойде моята докторка, набързо смених мнението за епидуралната и се съгласиме, че няма да се правя на героиня - бях с около 5 см разкритие и вече усещах контракции, но нищо фатално като болка.

Самото поставяне на упойката ще го пропусна - май не случих на анестезиолог, но след два неуспешни опита извикаха друг и всичко си дойде на мястото. Упойката беше - уау - наистина нищо не усещах, и всички ми се чудеха, постоянно ме питаха боли ли те вече, ама как не те боли, ама защо не те боли. И така, вече по време на напъните ме беше поотпуснала упойката, така трябвало да бъде, за да напъваш ефективно, но се изтърпява. Преди 14:00 бебето вече се беше появило и всички болки бяха забравени. Позашиха ме с нова доза упойка и след това тръгнаха да махат епидуралния катетър. Смяха ми се как супер енергично седнах по турски на родилното легло. Махнаха го, обаче като тръгнах да лягам назад така се струполих, все едно двете ми половини на тялото бяха на различни хора
След раждането, 2 часа може би след това, си сновях смело из стаята, съквартирантката ми се учуди как така. Нямах проблеми нито със сядане, нито с ходене. Естествено имаше болки, но съвсем търпими и минаващи с времето. Две седмици след раждането, почти вече ги няма, а килограмите ми са както от преди бременността.

Надявам се не е бил много отегчителен разказ, но момичета - не се страхувайте от раждането, и не слушайте всички страшни истории - наистина е важна нагласата, че вашето раждане ще е леко и безпроблемно и накрая то ще бъде такова!

При мен също започнаха контракциите в 3 през нощта. Но нямах изтичане на води и си чаках до 7 за да се наспи доктора ми и в 7 и 30 му звъннах вече. Каза да отивам и че ще дойде. Изкъпах се, обръснах се отдолу. Аз съм спец и без да гледам я правя тази работа. На 6 см разкритие ме болеше доста силно. Сложиха ми упойка. Епидурална. Нищо не усетих и не боли. После повече нищо не ме боля. Напъвах 10 мин. Стоях в родилна зала 2ч само до самите напъни. След раждането лежах 2 часа. Исках да ставам, но ми казаха да лежа. Направиха ви епизиотомия. Въпреки малкото бебе от 2.600 с глава 32см (повечето бяха 35 и 36см). Зашиха ме с 5 шева за 25 мин. После едва ходех и ми беше едно изморено. Но поне болка не усетих.
Водите ми спукаха с инструмент там.

Аз една седмица преди термина пък си се минах с епилатор. Да ме пита човек защо не се замъкнах на кола маска, ама така си бях свикнала, а коремът ми беше малък. Е, имах известни неудобства, ама си се обрах без проблем

Здравейте! Чела съм темите още преди да забременея и страшно много се забавлявах и със сигурност ми помогнаха да запазя спокойствие и раждането ми да протече забавно, емоционално и без страх ( до колкото е възможно 😁)

Ето и моят разказ (1.2г по-късно)
Термина ми беше 6 октомври, последните дни имах контракции, но супер леки, дори и не бях сигурна дали са контракции, понеже ми е първо раждане. Вечерта на 2ри срещу 3 октомври си лягаме, ама аз усещам, че контракции зачестяват. Почнах да ги засичам на телефона и дремех между тях. По едно време май спряха или вече много ми се спеше и не ми се занимаваше да ги засичам, понеже все още си бяха много, много леки. Заспала съм и след някакво си време се събуждам да пишкам естествено и още помня часът, беше 6 без 15. Още със сядането на леглото сякаш се изпуснах малко и аз като много от вас си казах, баси вече и се напишквам, но когато се изправих си шурнаха водите стабилно и веднага хукнах към банята. Вече знам, че нещата са започнали, раждането започва и скоро ще си имаме бебчее. Отивам да будя мъжа ми и му казвам " Ставай, водите ми изтекоха", а той милия в съня си какво чул, какво разбрал, не знам, но отиде при пералнята, като чул, че някакви води текат, решил, че няма какво друго да е, пералнята ще е 😁😁😁
Отидохме в болницата, приеха ме и мъжът ми си тръгна, понеже бях с нищожно разкритие и нямаше скоро да се случат нещата.
Влизам вече в отделението и там родилка от ромски произход вече в напреднала фаза на раждане, охка ахка. Всички са се събрали около нея, казват и какво да правя и акушерката я пита. "Кажи какво усещаш бе момиче? Какво усещаш? Няколко пъти, обаче жената вече в пика на раждане и болки и ни звук, ни картина. Накрая вече след поредния въпрос" какво усещаш " се провикна с писклив глас" Болки МАА" с продължително, пискливо ии завъртяно накрая МАааа 😁😁😁 еййй хем ми стана смешно, хем тъжно и за нея, и за мен, че това ме чака 😁
Последната комична история беше вече като напъвах на леглото още в предродилна. Напъвам си нали аз и докторката и акушерката ме надъхват. "Давай, напъвай, искам силен напън"
" Даваййй, искам да се изакаш"
"Искам АКО" 😁😁😁😁🤷‍♀️🤷‍♀️🤷‍♀️
Тогава изобщо не ми беше смешно, исках да го "изакам" това бебе и да се приключва 😁🤯

Maria, много сме смях с твоя мъж и пералнята.
Доколкото разбирам си родила на 3 октомври. И аз родих моя син на същата дата.

Хаха, пералнята ще поправя, сладур.
Аз май съм писала преди.
Мен болките ме хванаха по- рано от термина и багажът ми не беше готов.
Та събудих бъдещия татко през нощта, глася торбата и му викам да даде термометъра.
Донесе ми спиртомера.
Как му хрумна, откъде го изрови, ама- спиртомер вместо термометър.

Моят се тръшна на фотьойла и каза, че му било много трудно. А го накарах да ми сложи една хавлия в сака.
Майко мила, ако те трябваше да раждат, щяхме да се затрием като биологичен вид 🍒🍒🍒

Това със спиртомера ме разби....🤣🤣🤣

Мъжка му работа.
Този същия, още докато бях бременна, го пратих да ми купи крем за мазане против стрии.
Нашия искал крем за стриди. Добре, че се бяха разбрали с аптекарката, та ми донесе нещото.

Сега се сетих за едни познати.
Нали има поверие, жената като тръгне да ражда, да не се казва на никой. Като роди, тогава звъниш и съобщаваш.
Да, обаче нашият познат, бъдещ татко, явно вярващ в поверията, разбрал, че след като влезе жената да ражда, не трябва да говори докато не се появи бебето.
Десет часа, докато им се появи рожбата, не гъкнал. Само смс- и.

Понеже като малка имах доста болезнена менструация,винаги отивах с напъни.Първия път в Ливан,с пълно разкритие отидох.Имах чувството че ми се А-А и исках тоалетна.Добре,че сестрата се е сетила,че това са напъни ,и ме изкара от там(че не знаех езика),иначе в тоалетната щях да родя 😂😂😂Втория път мина пак бързо,30мин от пристигането ми в болницата,3-ия за малко в колата да родя.Чаках силната болка,дори с контракции отидохме за готова храна,на връщане вкъщи ми изтекоха водите и веднага в болницата.В скута миم голямата дъщеря,а аз с напъни.За 5мин бях готова 😂😂😂На другия ден сестрите се бъзикаха,момичето ,което щеше да роди в колата 😘😂😂😂Живот и здраве,чакаме 4-то Казах на гинеколожката ми ,за предишните,и тя ми каза да не и правя този номер 🤐😂😂А дано уцеля момента този път 😂😂😂