Работа, CV-та, HR-и, съвети - 69

Ами защото по–нагоре пишеше, че в молбите пишат по семейни причини... Иначе ако питат и аз казвам напоследък  това за рутината и развитието, понякога просто казвам, че фирмата ми е дала много и ме е научила на много, но че е дошло време пътищата ни да се разделят.

В моите среди напускането по семейни причини се смята за добър тон. Семейни причини не означава семейни проблеми.

На настоящ работодател имате привилегията, дадена ви от КТ да не посочвате причини.
На бъдещ, напълно подкрепям Кристи, "семейни причини" не е препоръчително да е основанието ви за напускане.
Да, понякога се налага. Например гледане на болен близък, на дете в труден период. Но това са извънредни ситуации и ако казвате "семейни причини", трябва да сте готови да обясните какво са били, за да стане ясно, че обстоятелствата са го налагали и е било еднократен, отминал период. Иначе остава впечатлението, че всеки семеен проблем може да ви накара да напуснете.

Благодаря много за насоките.

Аз бих казала, че е дошъл нов неопитен и неспособен шеф и оттогава работата във фирмата е тръгнала на зле.

Не бих говорила нищо лошо за предишната си работа.

Аз на последното си интервю казах истината, колкото и банална да е. Реално на сегашната си работа съм стигнала до максималното развитие, от тук нататък всичко е еднообразие и рутина.
Но е доста често използвано това като аргумен и понякога ми се струва, че интервюиращия го приема просто като измислен и нагласен шаблон.

Аз съм казвала, за тия, дето ми платиха последната заплата на монети. Направо си казвах, че напускам заради работното време. По този начин и заявявах, че няма да работя извънредно, още повече за без пари. Това не попречи да ме наемат.

Не знам, но на мен не ми се струва нормално да те питат защо напускаш. Или поне дане задават така директно въпроса. Много ясно, че напускаш, защото нещо не те удовлетворява - дори и рутината да само причината. И преди съм го писала, че пчелата не бяга от меда.
Хиляди инструкции съм чела и слушала как не трябва да казваш нищо лошо за предишния работодател и съответно съм ги спазвала. Но това е толкова вече изтъркано, че просто нямам думи.
Изобщо интервютата се провеждат по едни шаблони, които според мен пречат да се подбере истинки правилните хора в голяма част от случаите. Да не говорим, че на мен не ми е ясно защо, когато човек отговаря на100 % на зададения профил/изисквания в обявата не го викнат поне от кумова срама дет се вика. Ясно ми е това с препоръките и приятелските кригове, ама все пак...
Също така не ми е ясно защо е практиката да се звъни за препоръки в настоящата работа на кандидатстващия - това е отвратително. Да не говоря, че има законови рамки, които регламентират този въпрос. Не искам да коментирам и факта, че фирми за подбор на персонал, които обаче познават HR-ите в настоящата ти работа, те портят....
Друго, което ми е непонятно или поне в БГ е изкривено, са т.нар. мотивационни писма - ясно е че търсиш развитие, добър колектив /доколкото е възможно/, по-разбрани мениджъри /доколкото е възможно/ и най-вече по-добро възнаграждение.... Това с мотивационните писма просто ме убива. Веднъж в едно писмо бях написала, че не обичам да пиша мотивационни писма, защото за мен те са излишни, тривиални, банални, че не случайно има изпитателен срок, предвиден от законодателя, в който срок да се установи дали страните си пасват... Е, разбира се, не ме викнаха на интервю де...

Аз упорито отказвам да пиша мотивационни писма. Няма нищо, което да ме мотивира да работя в непозната фирма. Евентуално, ако е известна като име. Оттам нататък - мотивацията ми идва в процеса на опознаване. Преди това ми е все тая дали ще са те или който и да е.

ти тръгни с рогата напред още от начало и чакай да те викнат на интервю
утре като те назначат и още сто неща може да решиш, че са излишни или не обичаш да ги правиш

А не те ли мотивира да работиш нещо, което много искаш да работиш?

При интервютата разговорите са насочени към интереса на работодателя: какво иска и търси той и как ти ще се впишеш.
След като те изберат и ти направят оферта вече може да се поговори и за теб и твоите нужди. Особено пък ако се докажеш и справиш в изпитателния срок. Така е и още дълго ще бъде, поне докато работодателите са силните в тези двустранни отношения. Изключение правят някои специфични професии, където специалистите са малко, но те не са водещия случай.

И аз не обичам мотивационни писма, но се налага да се пишат, факт. Ако искаш да намериш работа, де.

Отговорът на въпроса за напускането, дава ценна информация на потенциалния работодател за това, дали всъщност можете да изградите стабилно сътрудничество. Няма верен или грешен отговор. Просто насоки.

Ако сте напуснали заради заплащането (много валидно основание), работодателят ще го има предвид. И ще е наясно, че ако иска да ви задържи, трябва да ви плаща адекватно на пазара.

Ако сте напуснали заради липса на развитие (отново много валидно основание), ще има предвид, че е добре системно при оценка на представянето ви, да взима предвид вашите желания за развитие и да ги включва в плана ви за следващата година, до колкото е възможно.

Нищо от това не е лошо като информация и не ви компрометира. Просто дава насоки на работодателя какво може да направи, за да сте негов служител по-дълго време (ако иска, разбира се).

Точно за това и "семейни причини" е мъгляво и непрепоръчително, освен ако наистина не сте готови да обясните какви са били и да уточните, че това е отминало и невалидно вече обстоятелство. Защото при "семейни причини" реално работодателят нищо не може да направи, за да ви задържи. Това е извън него. И не, че не може да се случи такава ситуация. Може, разбира се. Утре мъжа ви получава работа в друг град. Ясно, че ще го последвате. Няма да се разведете заради едната работа. Но ако напускането по необяснени семейни причини е тренд, за работодателя това му звучи като сигнал за несигурност по отношение на трудовия ви ангажимент.


Защото пък другата гледна точка и много често срещан коментар от кандидати е "като знаят, че няма да ме вземат, защо ми загубиха времето?" Няма угодия. Но като цяло на интервюта не се кани "от кумова срама". Каниш някого, ако имаш намерение да го наемеш. А иначе, причини да не поканиш на интервю кандидат, който (по собствено мнение) покрива на 100% търсения профил, има безброй. Първо, може да има 10 други кандидата, които покриват профила на 110% (имат и друг опит, който макар и не изискван в обявата, работодателят оценява като ценен. Например имат по-продължителен опит; имат опит в по-близки като структура и процеси компании....)

Времето на кандидатстване също е от значение. Повечето колеги не чакат обявата да изтече. Като получат подходяща кандидатура, канят кандидата. Кандидат може да бъде избран и преди да е изтекла обявата. Тогава самата обява се спира, но последните получени CV-та може и да не бъдат прегледани дори. Затова е добре, ако искате да сменяте работата си, да следите обявите ежедневно и да се стараете да кандидатствате в първата седмица от публикуване.

Извинявайте за дългия пост.

Може да звучи така, но не е. Викали са ме на стотици интервюта.
Даже още се учудвам, когато телефонът започне да звъни като луд по 3 пъти на ден.
Моята мотивация да работя си е моя. Добре, мотивирана съм да работя професията Х. Но представа си нямам как се работи във фирмата Y. И дали въобще ще е точно тази професия. Защото много често се получават разминавания.