Работа, CV-та, HR-и, съвети - 69

  • 25 087
  • 760
  •   1
Отговори
# 555
  • София
  • Мнения: 22 335
Права си, наистина имат значение за цялостната настройка.
Аз и вратата задържам на хората, като са зад мен, логично, и някои не я подхващат, което също ми се отразява на мнението за човека.

# 556
  • Мнения: 593
Хм, на някои колеги и здравей не казвам вече. В началото им казвах, ама защо все аз да съм първа! Спрях да казвам първа здравей и познайте те дали казват здравей... е просто ми писна.. много ли им е трудно първи да кажат здравей, и без друго няма как да си кажем повече, защото работим в различни отдели без допирни точки

# 557
  • при него
  • Мнения: 1 700
Аз най-обичам, като задържа вратата, някой мине покрай мене все едно съм портиер и даже едно "мерси" не каже.
Отивам, според мен е добре да се поздравява, дори когато отсреща е пренебрежително мълчание. Ти покажи, че си възпитана, пък другите и те ще покажат за себе си. Сега се сетих, че пак някъде по книгите бях чела, че винаги трябва да назоваваме и човека по име. Не просто "здравей", а с името му, тъй като за всеки един човек, да чува собственото си име е най-важното, показва уважение, помага за отношенията. Например, виждали ли сте каква е разликата, ако влезете при група хора (примерно 5-6 човека) и кажете общо "Здравейте" или ако го кажете по отделно на всеки, с името му. Разбира се, приложимо е за малки групи. Аз например сутрин като преминавам през офиса, поздравявам индивидуално и даже понякога заговарям за кратко, в зависимост от ситуацията. Имам една колежка, която просто си подава главата от вратата и маха от далече, еми някак усещането е ... де да знам, вяло, незаинтересовано, сякаш дори не знае на кого маха понякога. Или, ако имате например трима получатели на един имейл, едно е да се напише общо "Здравейте", друго е с имената на всеки. Някак си, по-отзивчиви стават хората.

Последна редакция: пн, 13 яну 2020, 23:12 от Speed Queen

# 558
  • София
  • Мнения: 22 335
Писала съм имейл с обръщение към 7 човека. Joy Joy Стана като пенчо, генчо, трайчо и останалите 4 джуджета. Но е по- персонално, да.

Да, с вратата ми е любимо. Понякога я пускам по някое време и ако удари другия, мрънкат, че искам да ги убия. Демек явно мислят, че някой трябва да им я държи. Обикновено отговарям нещо с "портиер". Ама не мисля, че се схваща.

# 559
  • София
  • Мнения: 44 486
Да се изкажа нещо за мотивацията, ефективността и прословутата производителност на труда.
Има едни малки, дребни шефчета, които много обичат да казват, че не си достатъчно мотивиран и нямаш достатъчна производителност.
Говорим примерно, за интернет магазин. За нормален и хубав интернет магазин се плаща, връзваш го със складова /пак плащаш/ и с куриерска фирма. Оттам нататък служителят натиска едно копче и слага стоката в кутия/и за кутии се плаща/.
Обаче дребното шефче не е платило за интернет магазин. Той има "сайт за продажби". Клиентите звънят по телефона, служителят записва с химикалка на листче, стават грешки и драми, губят се часове само за една поръчка. Няма ефективност!
Но пък дребното шефче може да си крие стотинките. Страшен келепир! А не си прави сметка, че с интернет магазин ще има в пъти повече продажби. Или просто не иска да расте, а да си остане дребно шефче завинаги.

Последна редакция: вт, 14 яну 2020, 09:38 от Free Agent

# 560
  • София
  • Мнения: 25 849
Здравейте, на настоящата си работа съм от почти 2 г. Като цяло много си я харесвам , ходя с удоволствие и си върша задачите, разбирам се  с повечето колеги, обаче напоследък сериозно се замислям да си потърся нова. Започнаха да се случват на пръв поглед разни дребни неща, но много ми се насъбраха и реших, че за мен ще е най-добре да я сменя. От една страна парите винаги са били малко, но досега го преглъщах този факт. Напоследък зачестиха нарежданията, даже не са и молби да се идва по-рано, да се стои до по-късно, разбира се без това да се заплаща допълнително. Имала съм проблеми и с ползването  на отпуск. Също така се чувствам до известна степен цензурирана от една колежка, която временно заместваше шефката ми. Не може да се коментира какво се случва ( имам предвид неща, изцяло засягащи работния процес), не може нищо да се предлага, пращат ни на обучения, но не знам защо след като се отказва дори да се чуе за евентуално промени, които биха могли да оптимизират процеса на работа. Когато се опитам да кажа нещо, съм била мрънкала, някакви реплики от сорта на " Като се чувстваш специална и повече от нас, отивай при ръководството" и разни подобни. Вчера възникна един казус, обсъдихме го с тази въпросната колежка, уж беше приключена темата, днес идвам на работа- всичко ок и в момента, в който влезе шефката започна да ме напада защо не съм направила това и онова, във връзка с вчерашния случай. Беше абсолютно умишлено с цел да ме изложи, като аз твърдя на 100%, че съм изпълнила всичко, както трябва и нямам вина за нищо. С шефката не виждам смисъл да говоря, защото двете са най-добри приятелки. Не знам защо започна да ме напада така, но напоследък се чувствам безкрайно изтощена и психически и физически. Изнервена съм и мисля, че може би ще е най-добре да си потърся ново работно място. Както и да е, всъщност въпросът ми е, като започна да ходя по интервюта каква причина да изтъкна защо искам да напусна. Не ми се ще да навлизам много в подробности. Дали да кажа, че е само заради заплатата. Не знам какво е редно да кажа и какво да премълча?

# 561
  • Мнения: 35 447
Аз лично не бих се обяснявала. Напускам заради заплатата примерно и това е. Може да кажеш, че искаш нещо ново, защото си зациклила вече.  Wink

# 562
  • Мнения: 4 595
Казваш, че търсиш развитие, можеш да споменеш, че в сегашната ти работа вече усещаш повече рутина и липса на оптимизация, учене на нови неща.

# 563
  • Мнения: 8 001
Честно да ти кажа, по принцип заплатата може да компенсира почти всичко, така че няма да излъжеш, ако кажеш, че е заради заплатата. Не мисля, че си длъжна да се обясняваш на някого все пак. Иначе зависи и от мястото, за което кандидастваш. Може да кажеш какво те мотивира да кандидастваш точно там. Защо исакш точно тази работа и т.н.

# 564
  • Мнения: 9 246
Аз казвам в такива случаи, че напускам по семейни причини. Това го пиша в молбата си за напускане, след като съм си намерила нова работа. Звучи добре, приема се добре, а какви са истинските причини никой не го интересува.

# 565
  • Мнения: 61 660
И аз мисля, че по семейни прични е най-добре. Никой няма да любопитства. А интригите на раб. място са навсякъде, за съжаление.

# 566
  • Мнения: 4 915
Не помня някога да съм посочвала причини в молбата за напускане. Само пиша "по взаимно съгласие" или направо чл. 325 ал.1.

# 567
  • Мнения: 61 660
Тя пита за интервюта за нова работа, ако питат защо е напуснала, какво да каже.

# 568
  • София
  • Мнения: 19 525
Казваш, че търсиш развитие, можеш да споменеш, че в сегашната ти работа вече усещаш повече рутина и липса на оптимизация, учене на нови неща.

Това е класиката, да, така казвам и аз, включително за настоящата ми работа като кандидатствах навремето.

# 569
  • Мнения: 19 849
Аз семейни причини не бих изтъквала. Ясно е, че сме хора и че имаме 1) семейства + 2) проблеми, но не бих искала в екипа си някой, който смесва нещата. Винаги съм уважавала личните премеждия и съм помагала, но има ли работа, очаквам да се свърши, без сътресения и намесване на семейни причини.

Общи условия

Активация на акаунт