За зълвата "с любов и още нещо"

Казвам му категорично да си се вижда с нея колкото си ще, но да не тика мен там. И спирам изобщо да обръщам внимание, да си тровя нервите и си намирам по-приятни занимания, докато е на сгледа със сестра си/майка си/баща си/прабабата от Патагония и който ще още. Каквото повикало, такова се и обадило.
Права си, Афродита - като епидемия са се разпространили тия мамини синчета с претенции за мъже. Само не разбирам защо се тикат да се женят, ами не си седят до мама во веки веков.

Не е точно така. При такива хора само с виждане няма да мине. Ще последва и "обработка" на неразумното и сляпо синче/братче, говорене и настройване срещу нея. После ще се опитат да придърпат и манипулират и децата. Напълно разбираемо е защо жената се дразни и не иска тепърва  да гради отношения с тях след толкова години игнориране или директни демонстрации, че тя и децата й са им чужди, но и да изпуска съвсем от контрол отношенията там също не трябва. Щом неговите хора са присъствали на сватбата и идвали на изписването на нейните деца, добре е и тя да отиде на изписването на детето на зълвата. Голяма работа, че не са й казали предварително! Притрябвало й е Но за нея самата е добре да поддържа някакъв санитарен минимум отношения, за да следи все пак какво и как се говори за нея и какво се замисля, за да няма някои неприятни изненади след време.
А мъжът е, съжалявам да го кажа, глупак и смотаняк. Сам надробил белята, после се изсулил по чорапки, а сега забравил номерата им и се преметнал на другата страна, че и нея виновна ще изкара...

Е, авторката си е виновна сама. Тръгнала да стяга сватба зад гърба на свекито и зълвата. Особено ако всички останали са знаели за голямото събитие, само тези 2чките -не. Пък и жениха е трябвало да каже, като не иска по телефон, можел е по видео кол по скайпа. И пак, тя 12 години си мълчала и никога не му е казала че се чувства обидена и пренебрегната. Той е можел да тушита нещата...

Афродита, не знам как приемаш за нормално да отидеш и да се запишеш официално за брак, след като ти е известно, че бъдещите свекъри и зълва не знаят.Височеството казало да не им казва. При това положение първия логичен въпрос е :защо?
След като научи доводите на бъдещия мъж решава дали това е правилно, или не.Ако й казва директно, че те са боклуци поставя въпроса какви ще са отношенията с тях в бъдеще.И ако ще поддържат отношения, изисква да се уточнят нещата.
Авторката си е мълчала цели 12 години. Защо? С надеждата, че никога мъжа й няма да си потърси родата, защото лично на нея тези неприемащи я хора не са нужни.
Сетила се да реве след 12 години, защото той изведнъж се сдобрил с тях.
Няма право да иска нищо, след като не е поставила въпроса навреме.
Децата обаче не трябва да ходят някъде, където не ги приемат добре, ако се държат лошо и с тях.

Защото мама няма да е вечна и все някой ще трябва да поеме щафетата - да прави мусака, да върти къщната раота, да бърше дупе и т.н. А цирковете започват когато мама не е съгласна да даде черпака и парцала на друга да обригжва златото /макар и да живеят отделно/, понеже мама знае най-добре и никоя не е достойна за златното яйце.

Когато някой е имал безпричинно грубо отношение е нормално да се изпитва неприязън.
Казваш на мъжа си, че след поведението им, което е резултат от неговото поведение се е получило неразбирателство и не е по твоя вина.
Казваш, че не желаеш да общуваш с тях, заради тяхното отношение и неговото отношение.
И не ти дреме.
Гледаш си децата.
И драмата приключва.
Какво значи как да обясниш на мъжа си? Ти уста нямаш ли? Не си ли говориш с тоя човек? Все пак сте семейство. Би следвало елементарен диалог да водите.
И след като те не искат да общуват с теб, а идеята е на слабоумния ти мъж, говориш с него. Но бавно, белким те разбере.
Пък ако не си говорите с мъжо, а само се сексите, пиши му един имейл да разбере.

Защо - авторката каза, че било защото той искал е изненада и да им каже лично когато се върне, не искал по тел. Все пак това е и неговата сватба, родата и тя негова, следователно най-нормалното нещо е да се съобразиш с желанието на мъжа си.
И има право да иска да не я занимават - и нея и децата, след като 12г. са се държали отвратително и с нея и с децата и никога тези деца не са приемани с обич, нито са се интересували от тях. Това, че от куртоазия са отишли на някой РД нищо не значи. Свекървата си е навила на ината да наказва злата снаха, че й откраднала синчето, пък мама друга му била "пригласила" за жена, подкукоросала /така ли се пише?/ е и дъщеря си, а синчето за 12 г. не е успял да сложи нещата по местата им.

Минала съм през, горе-долу, подобни отношения.
Какво да кажа.
Снахата е на последно място.
Лично за себе си смятам, че за мъжа жената трябва да е на първо място с децата. Но много рядко се случва. И да, жената може и да прояви егоизъм, но тя трябва да определя с кого да се среща мъжа й от роднините си, ако вижда, че има конфликт или че има опити от страна на свекървата да настройва мъжа. Иначе ще започнат да посягат на семейството й. И разбира се, че аз ще определям и децата ми дали и по колко време да се виждат с такива роднини, при положение че знам, че на децата се говори срещу мен.
Друг е въпроса, че сте влезли в брак без да познавате роднините му.
В началото на връзката, си правите място, територия и си я защитавате. И не отстъпвате. Ако изпуснете този момент и не контролирате мъжа си още от самото начало, ще страдате по-нататък, особено ако има сестра. Защото за тях, дори за мъжа си, вие си оставате чужд човек. При нас се държеше всичко да се знае за мен, те да са осведомени, а аз като разпитвах за сестрата, защо съм била любопитствала и не било моя работа... Мамино синче си е вече диагноза и там почти никога няма подобрение, ами обратното - да се угоди на майката, на сестрата....
Когато стане въпрос за отношения, вие и детето трябва да сте на първо място, не мъжа Ви, не сестра му, не майка му.
Ако не си изградите самочувствие, много ще страдате.
Тук има някакъв бум на теми за свекърви, снахи, мамини синчета. И все ми се струва, че голяма част от случаите са с жени, които имат ниско самочувствие, не могат да отстояват себе си, нямат себеуважение що се отнася до мъжете до тях. Самочувствието е в основата на всичко.

Ако беше направила това през главата му, щяхте да я упрекнете, че нарочно го е направила, пък той не е искал и затова пак тя си е виновна. А тя всъщност е уважила НЕГОВОТО желание, не е било неин каприз.
На мишочеството толкоз му бил акълът, но тя откъде да допусне, че след сума години друг акъл ще му дойде? И защо той допуска да пренебрегват нея и децата им?
Защото повечето родители на снахи явно не смятат, че имат право да се месят и бъркат безогледно за каквото им скимне.

На мен ми стана интересно- "чуждата" с какво се е опитала да стане "наша"?
Например, в тази 1 година след изписването на детето, инициирала ли е обаждане, покана за гостуване към бабата и лелят
Доволна ли е била, че мъжът й се солидаризира с нея и не ходи при родителите си, нито води децата?
Не й ли е минавало през ум, че децата са общи, а не само нейни и като не се виждат с роднините му, ще станат също "чужди"?
Наистина ли си е въобразявала, че може да отчужди доживот брат от сестра и майка, без да пострадат емоционално собствените й деца?
И вярвала ли е, че цял живот мъжът й ще седи под фустата й, солидарно обиден, че не им е станала "своя"?

Права си Ън. Трябвало е да отвори устата преди 12 години.
На мен червена лампа ще ми светне как няма да каже на близките си. Трябвало е да почне да пита, ако не могат да се разберат, да каже, че сватбата се отлага до когато не реши да уведоми. Че на сватбата не са ли били. Странни взаимоотношения.
Също така е ясно, че омъжиш ли се за някого, малко или много се омъжваш и за родата му. Трябвало е да познава тези хора, да си общуват малко или много.
Пък това да търпиш безпричинни обиди и подмятания, а мъжът ти да мълчи, пиши я бегала работата.
Точно един съпруг би трябвало да е достатъчно близък на една жена и да не допуска подобни неща.
То и тя трябва да може да отвръща подобаващо.

Това с настройването на мъж, деца.....нещо не го приемам на сериозно. Мъжът нали вижда ситуацията, не е дете да го прилъжеш с бонбонче или шоколадче. Децата също растат и много добре виждат и преценяват. Аз вече писах, че не съм спирала ММ и децата да ходят при мама и баба, като много добре знаех, че тя не спира да говори против мен. Е, спря, защото големият ми син при едно от ходенетата при нея, се върна набързо, на въпроса ми защо - защото не искал да слуша глупостите, които баба му говорела за мен. Е, признавам си, огроооомно удовлетворение изпитах, още повече, че половин година той не стъпи при нея, а беше любимецът и. Ако бях му забранявала, едва ли щях да го откажа. А аз никога, освен пред две близки приятелки, пред които си изливах душата, дума не съм казала за нея, ни пред ММ, ни пред децата. Просто реших, че не си струва да правя вкъщи скандална и отровна атмосферата заради нея, да си развалям отношенията с ММ и децата да са свидетели на грозни сцени. Само не разбирам и до сега, как подобни майки си мислят, че като заливат снахата с помия и каквото им дойде, си мислят, че по синчето и капка няма да падне, а ще си седи в белоснежна ризка. И през ум не им минава, че провалят живота и на синовете си, а не просто правят мръсно на снахата.

Това сериозно ли го мислите или се шегувате

Защо да се шегува? Явно някои мъже сами дават знак да бъдат контролирани - защото са такива от майките си и това си личи.

Авторке,
А какъв е проблема да простиш, забравиш и дадеш нов шанс на сестра му ? Защо не се сприятелите или поне започнете някаква нормална комуникация , като семейство ?
Не те ли измъчва тази напрегната ситуация ? Сигурно и на съпругът ти не му е лесно да балансира между теб и нея ?
Живеете в голямо напрежение и стрес. Опитайте да промените нещата към добро. На всички ще ви олекне и най-вече на теб !