Чорапените чудовища и други бедствия :)

  • 10 060
  • 147
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 9 545
Телефонното чудовище май и в нас е било. Доста време мина от тогава, но още имаме един телефон в неизвестност, който беше без СИМ карта. Бабата го дала на малката когато беше около 2-годишна да си играе. Детето някъде го оставило и така и не го открихме повече. Минаха 4 години, а и ремонт правихме.

# 106
  • Мнения: 28 476
При нас изчезна чисто нов телефон на Леново, и до днес не го откриваме!

# 107
  • София
  • Мнения: 7 673
Момичета, да ви дам един съвет. Комбинирайте липсите на чорапи и ластици. Преди да хвърлите самотните чарапи, им изрежете ластиците. /около 2-3 см/. Стават страхотни ластици за коса.  Peace После и те изчезват, де, ама това е друга тема.

# 108
  • София
  • Мнения: 38 488
Освен всички други, у нас има звяр, който краде капачки. Едно шише с капачка няма! Включително многократните бутилки за вода.

# 109
  • FRANCE
  • Мнения: 2 225
Това да не минава и през нас ? Нямам идея къде изчезват тези капачки

# 110
  • Мнения: 5 262
Aз открих , че не знам къде изчезват всякакви спрейове за нос ... купувам непрестанно всеки в къщи да си има и като капки за нос и само с морска сол ... и като потърся намирам еди отворен, ползван кой знае от кой и от всички други никаква следа. Същото и с мехлемчетата за нос. По мои изчисления из къщата трябва да се въртят 10-15 бройки. ама единствената видима бройка ми изчезна края на миналата седмица. Поръчах и снощи получих 2 нови ... ще ида да проверя в кутията още ли са там тази сутрин .

# 111
  • Мнения: 3 769
А аз имам чудовище в колата. Изчезна ми чадър, който по принцип си стои там и ми се е наложило да го ползвам два пъти, а от два дни ми липсват зелени, кожени ръкавици, които са ми точно за в момента. Не много дебели, но все пак топли и елегантни. Държах ги в колата, да са и на лесно. Е, няма ги вече!

# 112
  • София
  • Мнения: 2 426
Оооо, ръкавиченото чудовище!
То е като чорапеното, винаги се изнизва едната...

# 113
  • Мнения: 3 769
И двечките ми изчезнаха. Обърнах къщата, колата и офиса - няма и няма.

# 114
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 291
Онова, дето яде запалки, познавате ли го? Точно вчера си мислех, че последната запалка, която ми подариха, много се задържа при мен, цял месец почти! И днес просто я няма! Никога нямам запалка, случвало се е през ден да се налага да си купувам.

# 115
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Значиии... Тия домашни чудовища, дето си ги отглеждаме, са и много коварни, да знаете! Едното днес ми отмъкна домашния ключ (ние сме с тези брави, дефектните, дето отвътре ключът е по-къс, а отвън - по-дълъг). Еййй, къде ли не го търсих - в кутията с ключове, на пода, по шкафовете, из обувките (една по една ги претърсих) - няма и няма! Вдигнах на юруш мъжа ми, накарах детето да слезе до долу, че да вземе хвърления от мен външен ключ, за да си влезе, дружно двамата още веднъж изръшкахме коридора... Два часа си играхме да го търсим!

После си дойде мъжът ми, с небрежен жест бръкна в кутията с ключовете и ми го подаде...

Нещо двамата с чудовището май са комбина, ми се струва...

# 116
  • София
  • Мнения: 9 545
Онова, дето яде запалки, познавате ли го?

Да, това е бившата ми шефка. Да ти дам ли телефонен номер? Пълно чекмедже има със запалки и химикалки. 1-2 пъти в месеца го изсипваше на масата по време на оперативка, за да си познае всеки неговите. Може би още така процедира. Възможно е и твоята да е при нея.

# 117
  • Мнения: 724
Подсетихте ме за една моя бивша шефка. Вечно вадеше от чантата химикалки и запалки. За химикалките както и да е, пише някъде нещо и като прибран човек не го връща, а си го пуска в чантата. За запалките, обаче, беше загадка как ги прибира, та тя не пушеше.

# 118
  • София
  • Мнения: 9 545
Може би някаква форма на клептомания. Ние в детството ми доста време се чудехме кое чудовище краде дребни неща от кухнята, в това число запалките на майка ми. Майка ми беше споменала в работата си. Тогава нейна колежка й казала, че друга тяхна колежка, която често идваше да пие кафе с майка ми е клептоманка. Майка ми не повярва, но започна целенасочено да наблюдава моментите, в които ни изчезват дреболии. Съвпадаха със случаите, в които идваше въпросната колежка-клептоманка. Тя не беше пушач, но това не й пречеше да свива запалки.

# 119
  • Мнения: X
По едно време, се бяха отпуснали в снабдяването и на всеки служител бяха дали по една по готина химикалка. Почти всички се заоплакваха, че им изчезват, до момента, в който някой не беше преброил в моливника на шефката около десетина. Минавайки и заприказвайки се със служител решава, че това си е нейната химикалка и хоп! става нейна. Wink Какви са тези луксозни пишещи средства в ръцете на подчинените ѝ, те електронни подписи нямат ли си? Wink

Общи условия

Активация на акаунт