Частни училища - информативна тема 31

А, щом са си група и е така организирано, ами да, естествено, че ще е сама, право е детето. Само глезльовците са с родителите си (не съм съвсем сериозна, не подскачайте останалите, но така е за мен) И пак, огромен респект. Да ви е много здрава и все така успешна. Университетът изглежда невероятно вдъхновяващ - Крик и Чадуик са учили, а Хокинг е преподавал. Леле!
Между другото покрай Крик се зачетох и в обвиненията към Уотсън за расизъм. И направих паралел със забележката на Шарки за Т. Теодосиев. Трябва ли науката да е полит-коректна и обект на цензура и дали отношението към Уотсън не е съвременният прочит на отношението към Галилей?

Амели, отговорих ти заради това
От значение е за всички, които имат нужда. Няма нужда от разсъждението кой колко е плащал и кога.

Ама нали и аз това казвам! Някой се усъмни в ползата на финансовата помощ и аз възнегодувах.

Питах, защото някъде напред в коментарите беше писано, че деца от ЧУ разчитат на въпросната отстъпка, а пък в последствие се коментират университети, които също не са евтини, дори да има стипендия.
Факт, че всеки си знае какво му струва, не искам да звуча все едно 6к са нищо пари, защото не са. Особено умножено по 12-13 и две-три деца.
П.С. Питам от интересен просто, не се съмнявам в отстъпката, дори се радвам, че я има. Макар и детето ми да е в ПУК, все още никой не ни е промил мозъците и не сме решили какво ще е след седем години. (последното го казвам в кръга на шегата )

В 21 век е нормално да се изисква  малко респект към различните (били те жени или от друг етнос или  от друга раса или сексуална ориентация - все неща, които не си избираш). За едни други векове и други епохи е било различно, въпрос на избор е в кой век искаш да живееш.

Всеки може да се мисли за бог  (истина от последна инстанция), не е задължително останалите да сме съгласни с “божиите заповеди”.  Съветската пропагандна машина е майстор в производството на богове, нашите мас медии (че и МОН-ската литература) не са мръднали нито крачка напред през последните 30 години. И ако прощаваме сексистко отношение на учени, защо да  не го прощаваме на политици и актьори? Нали и те с нещо са известни?

Тинки, аз не очаквам политкоректност - тя е просто един вид “говорене“, т.е. експлицитна проява.  Очаквам отношение - имплицитно разбиране защо.

Пхах, това определено е впечатляващо.
Винаги обмислям възможността аз да съм изтрещял, но в случая...
Това хлапе след половин година трябва да отиде да живее, учи и съществува само някъде!
Сериозно ли смяташ за нормално да се изтърси с маминка под ръка за кандидат студентски изпит? Мисля, че е напълно стандартно и очаквано, нито е повод за хвалба, нито за възхищение.
Не разбирам как някой, който не е готов да прати детето си на изпит за 2 нощувки би бил готов след няколко месеца да го прати да живее само!
И не разчитай на инфото от Майора, в цялост е лекинко напудрено и бездетайлно - какви групи от българи, пълнещи самолети. Интервютата в Оксбридж са в продължение на 2 седмици в зависимост от колежа и специалността, няма вариант за организирано бг нашествие и каквото и да е съдействие извън университета и процедурите за интервюта и изпит.

Детето отива на изпит. Ако към изпита му се добави и оправяне в чужда страна, при това многоходово, за ограничено време и ако излиза за първи път само, и ако е напълно само....Тук критичното е и че трябва да се спазва някакъв график, което означава, че всичко непредвидено, го вади извън графика и също, че времето е кратко и няма период на "опитомяване" на чуждото място, т.е. период на грешки без да тежат. Самолети закъсняват, влакове не тръгват, резервации се оказват анулирани, багаж загубен, грешна посока да хванеш, десетки непредвидени неща се случват.... А ти трябва в 10 часа на другия ден да си на изпит и да си придвижиш задника от Лондон до Кеймбридж, да кажем.... Ако те заболи корем преди изпита, не знаеш от къде един бусколизин да си купиш (дали продават бусколизин?). Ако си забравиш адаптера, падне ти батерията и ако трябва преди изпита да разбереш от къде да купиш адаптер и така да си нагласиш програмата, че да си заредиш телефона преди изпита... Ей, такива тривиалности... Десетки неща се случват. Когато си неопитен, се паникьосваш. Не че няма да се оправиш, но на каква цена точно преди изпита. И какво ще докажеш, ако се оправиш? Б*си, то аз не съм видяла всичко, а съм на 40+, едва последните години престанах да се шашкам, ако непредвидено трябва да резервирам друг хотел заради закъснения. Съвсем скоро по чудо хванах влак във вярната посока, едва на връщане видях къде пише кой в коя посока пътува... Още не съм губила документи, но ми се е случвало да ги забравям в хотела, та знам паниката...

Важното е, че има съдействие от университета, човек някакъв, телефон ако ще би, не е напълно само детето, т.е. горните апокалиптични сценарии не важат в случая. Иначе моята е пътувала сама точно Лондон - София. Бях на работа, излязох, тя си е прибрала багажа, придвижила си се до летището, яла, к'вото яла, обади ми се на бординга, да ми каже, че всичко е ОК. Никакви грижи.

Иначе казах, че се почувствах като хеликоптерен родител, силно ми падна самочувствието на родител, чиито деца се оправят сами.

Аз не разбирам, какъв е проблемът. Детето говори езикът, родителите ми дето не обелват дума английски успяха с всички посочени неща да се справят, едно 18-19 годишно ли няма да се справи.

Амели, сериозно ли...

Такова преиначаване на думите ми изкара, евала.. Къде съм се втрещявала от каквото и да е? Казах , че съм се учудила, има огромна разлика. Отделно  съм коментирала във въпросния пост ЕДИНСТВЕНО приема в АК, а не  постиженията на детето по принцип, че да ми казваш, че само това позитивно съм видяла в поста. Изрично написах, че приемът в АК или някоя добра ДГ не е чак такъв подвиг, за който някой да завижда до степен такава, че приетият  и семейството му множество горчиви чаши да пие.. По силите е на много можещи и подготвени деца и практиката го доказва ежегодно. Какво е дал после Колежът, как страхотно се справя детето впоследствеие не съм оборвала и омаловажавала в нито един момент, така че , моля те...И  ставаше дума в поста за завист от приятели,  това ме УЧУДИ, не втрещи, в по-късен пост стана завист от просто познати, които бутали две години децата си по курсове в Лого и Магнет...

Тинки, страхотен пост, респект! И аз се чувствам така в такива ситуации. Е, ССФ винаги се оправят перфектно с всичко, за тях стрес няма и по цял свят са като у дома си, това всеки потребител тук го знае.

За мен щеше да е изпитание да оставя детето да се оправя самостоятелно в такива важни моменти като явяване на интервю, което ще му определи бъдещето. В главата ми ще нахлуят сто хиляди битови причини нещо да се прецака, а на организираното ходене хич не бих повярвала. Интервюто е едно, живеенето е друго.  Адаптацията изисква време, а интервюто е в един кратък отрязък от няколко дни.

Далеч невинаги това, че едно дете е голямо и учи навън, значи, че е готово да се справи с всяка една ситуация. Едната ми дъщеря  през изминалата пролет летя съвсем сама с прекачвания, на другия ден беше на  целодневен изпит,  имаше път и с влак до съседен град, но въпреки това преди броени дни се спече здраво да не пропусне нещо, когато заради лоши метереологични условия се прибраха със сестра си по възможно най-обиколния начин,  със 7 полета в рамките на 24 часа. Споделиха, че стресът да  не пропуснат връзка, чекиране, ленти за багаж при толкова полети  е изпънал нервите им на макс.

Децата пътуват в 2-3 дни в началото на декември, повечето се познават, състезатели са. Масовото присъствие е от СМГ, но има и не малко деца от АК и от математическите от страната. Има и
деца, стремящи се към хуманитарни специалности - класически филологии, право, те са единици, но и те пътуват в тези дни. Впечатленията ми са от 2017 и 2018 г. И тази година съседчето ни, което е в отбора на България по математика и физика, от СМГ, пътува с огромната част от децата. Кандидатства в Кеймбридж.

А относно "напудреното" , да - това е щастливият край на 2-годишен здрав труд, десетки изпити за AP, няколко вида SATи IELTS. Та, накрая,  наистина ми се стори La vie en rose, какво ѝ е било на нея в душата и стомаха е друга история  😉

На едното интервю беше още непълнолетен и нямаше как - пътувах с него за придружител. Не че имаше някаква нужда, освен при преминаване на границите да се покажа с пълномощно от майка му.
На второто си ходи сам. И сам си организира билети и хотел. Както и трябва да може всеки, който има право да се жени/омъжва. Това е пълнолетен човек и се очаква да знае и да може да се оправя самостоятелно.

Ежко, само коментар, има си пълномощни от името на двамата родители. Т.е. и първия път не е било необходимо. Моите имат такова и голямата го е ползвала 3 пъти до сега. Но след това е имало кой да я посрещне, де.

Моята вече сама си оправя леглото😀 така ми звучите.