Частни училища - информативна тема 31

Честита Коледа!
Смаяна съм от изписания обем 😊
Интересно е тук👍

Моето голямо дете завърши АК през 2018 г. Учи в Кеймбридж, Гонвил&Кийс, колежът на Стивън Хокинг, със стипендия, компютърни науки.
Никога не е била състезател, като изключим 2-ри клас, победител на национално състезание Математическо кенгуро (готвена в БШ). За АК се подготвя 5 месеца при Кортезов, увлечена от свой съученик (момчето бе от БШ, АК, сега учи архитектура).
Именно Кортезов е славният гений на софийския фронт, който събуди у нея интерес към математиката. Академичните си успехи, умението да планира и да си поставя собствени цели, постигна в това така обвито в градски митове и легенди, противно на много, училище - Американски колеж- София. Изпихме пълни чаши от неприкритата завист, включително от близки познати, когато бе приета в АК, балът ѝ на НВО също бе много висок-влизаше в НЕГ и СМГ(подготовка БШ-ЗИП).
Именно през 2013 се запознахме с парадоксалното масово възприятие за АК: хем недолюбвано, хем едновременно с това - така желано училище. Имахме притеснения относно финансовата част, но получихме помощ по социален критерий.

В БШ до 7 клас доби знания от чудесни учители: Тафраджиев - по география, Дидева - по математика, Николова - по литература, Тошева и Йосифова - по английски език.
Дъщеря ни бе от децата, учили в ЧУ до 7 клас по неволя, защото нямахме друго квартално училище, а бабите ни работеха. Таксата стартита от 360 лв /10вноски през 2006 г.

Сега нещата са много по-различни, за °2 отново избрахме ЧУ заради  квартала (нямаме ДУ, а най-близкото-55, е бледо подобие на себе си). Класовете навсякъде в София вече са големи. 10-те деца в паралелка отпреди 12 години са непостижима цифра. В класа ни има 5 двуезични деца. Общо учениците са 20 - 1-ви клас в БШ - 2019/2020г. Хлапетата, които аз познавам, са много по-будни и много по-палави от преди години. Работата за учителите е много по-тежка. Номер 2 изкара ПУК във филиала на Прогресивното  в същата сграда на БШ, но този формат беше прекратен, както знаете. От  периода 2018/2019 лично ние сме изключително доволни от учителката по английски език, която вече не е в България, а живее в Лондон, а също и от едната дама от педагозите.

В първи клас продължихме в прогресивна паралелка с  2 прекрасни учителки, което за мен е най-важното. Ето малко повече за по-младата от двете: https://nauka.bg/intervyu-kristina-koleva-haresva-da-sam-uchitel-bih-2/

Относно въпросите за обратната връзка с БШ - директорът бе след тежка операция и отсъстваше над месец. Липсваше ми информация за някои от дейностите, имаше неясноти и за планирането на  учебната година, но всичко се нормализира.

Всяка седмица получаваме бюлетин от нашите учители, а училището готви такъв на месечна база, което е изключително полезно за родителите, а и за бабите ни, вече пенсионери, които живо се интересуват от дереджето на отрочето.

Браво на детето, да . Но да кажем, че ме учуди родителят в частта с изказването за зле прикрита завист у околните след приема. Завист за какво точно? Справило се дете, супер, поздравления, има обаче още десетки/стотици като него, независимо дали става дума за прием в АК или друго добро училище след 8 клас. Човек не завижда за нещо, което изначално не е искал и за което не се е пробвал дори за резервен вариант . Десем го каза назад, в листата с желания на детето й след 7 клас  не са присъствали ЕГ и АК въобще, за какво такъв тип родител да завижда..А като нея има много. Приемът в АК или в която и да е добра гимназия все пак не е прием в Харвард или в МIT, колкото и да му се придава значимост като на подвиг, та народът масово да завижда. Да, винаги ще има такива, за които гроздето е кисело и ще приказват врели-некипели, ама чак пък масово да те заливат с неприкрита завист, едва ли. Приемът е несъмнено радост за мама и татко, гордост за баба и дядо, заслужено признание  за детето за положените усилия, но чак пък причина за небивала завист у околните, та да ти се налага да изпиеш множество пълни с горчилка чаши..

major, огромен респект и към детето, и към вас като родители! Най се впечатлих от това: "Сама ходи на интервю през ноември в Кеймбридж" И аз давам на децата си огромна свобода (съчетана със съответните отговорности), но ще умра от шубе да я пусна сама на интервю в Англия. Самолет - гара - влак - хотел - университет, да търси сама къде да яде, всичко непознато, навсякъде нещо може да се обърка, плюс цялото треперене от самия изпит.... Почувствах се като хеликоптерен родител, но не съм готова за това.